Р Е
Ш Е Н
И Е № 260195
12.02.2021 г., град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 14.01.2021г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 2760 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Национална агенция за приходите, ЕИК 1310631880039, чрез Териториална дирекция
на НАП – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. “Скопие” № 106, подадена от
гл.юрисконсулт М. Д., против Решение № 260489 от 23.09.2020 г., постановено по гр. д. № 551/ 2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., с което се отхвърлят
предявените от
Националната агенция за приходите, ЕИК 1310631880039, чрез Териториална
дирекция на НАП – Пловдив, кумулативно
обективно и субективно пасивно съединени конститутивни искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК против “Радотранс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Гаганица” № 5,
“ВР Транс Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Димо Хаджидимов” № 11, ет. 1, ап. 31, и Р.П.Р., ЕГН **********, с
адрес ***, за обявяване на относително недействителни по отношение на държавата
на следните разпоредителни сделки: 1.
договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. № 478/06.03.2017
г. на нотариус Карамфилка Клявкова с рег. № 468 на НК, сключен между
“Радотранс” ЕООД и “ВР Транс Груп” ЕООД с предмет товарен автомобил “Опел
Комбо” с рег. № ********** за сумата от 900 лв.; 2. договор за покупко-продажба на МПС,
нотариално заверен с рег. № 479/06.03.2017 г. на нотариус Карамфилка Клявкова с
рег. № 468 на НК, сключен между “Радотранс” ЕООД и “ВР Транс Груп” ЕООД с
предмет товарен автомобил “Мерцедес 814” с рег. № ************ за сумата от 900
лв.; 3. договор за покупко-продажба на
МПС, нотариално заверен с рег. № 480/06.03.2017 г. на нотариус Карамфилка
Клявкова с рег. № 468 на НК, сключен между “Радотранс” ЕООД и “ВР Транс Груп”
ЕООД с предмет товарен автомобил “Ивеко 75 Е 15” с рег. № ************ за
сумата от 1050 лв.; 4. договор за
покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. № 516/07.03.2017 г. на
нотариус Карамфилка Клявкова с рег. № 468 на НК, сключен между “Радотранс” ЕООД
и Р.П.Р. с предмет лек автомобил “Опел Фронтера” с рег. № ************** за
сумата от 600 лв.; 5. договор за
покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. № 517/07.03.2017 г. на
нотариус Карамфилка Клявкова с рег. № 468 на НК, сключен между “Радотранс” ЕООД
и Р.П.Р. с предмет лек автомобил “Опел Астра” с рег. № ************ за сумата
от 1 600 лв.; 6. договор за
покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. № 518/07.03.2017 г. на
нотариус Карамфилка Клявкова с рег. № 468 на НК, сключен между “Радотранс” ЕООД
и Р.П.Р. с предмет лек автомобил “Опел Тигра” с рег. № *********** за сумата от
380 лв., както и се осъжда Националната агенция за приходите, ЕИК
1310631880039, чрез Териториална дирекция на НАП – Пловдив, да заплати
разноските по делото на “Радотранс” ЕООД от 601, 50 лв., на “ВР Транс Груп”
ЕООД от 429, 50 лв. и на Р.П.Р.
от 410, 60 лв.
Във въззивната жалба се излагат
оплаквания, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие
на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че са налице предвидените в
чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ДОПК предпоставки за уважаването на предявените искове.
Излагат се доводи, че от справки -
декларации и други декларации с данъчни периоди преди март 2012 г. се установяват
публични вземания срещу “Радотранс” ЕООД към момента на процесните
покупко-продажби, както и че не е налице издаден ревизионен акт или започнало
ревизионно производство към момента на сключване на сделките, но са минали пет
години от подаването на представените данъчни декларации, от което се прави
извод, че атакуваните сделки са сключени след установяването на публични
задължения на ответното дружество. Поддържа се за приложението на осн.чл.108, ал.2 от ДОПК, въз основа на която
норма се приема, че публичните вземания са окончателно установени. Моли се да се отмени обжалваното решение и
предявените искове да бъдат уважени. Претендира се присъждането на разноските
по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК са постъпили
отговори на въззивната жалба от въззиваемите
“Радотранс” ЕООД, ЕИК *********, “ВР Транс Груп” ЕООД, ЕИК ********* и Р.П.Р.,
ЕГН **********, всички действащи чрез пълномощника си адвокат Р.С., в които се
излагат идентични възражения за неоснователност на въззивната жалба, както и за
правилността и законосъобразността на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че
при разпределена доказателствена тежест ищецът не е доказал, че сделките са
сключени с намерение за увреждане на публичния взискател. Излагат се доводи, че
Р.Р. и управителят на Радотранс”
ЕООД Р.П. са първи братовчеди, същите
са роднини по съребрена линия от
четвърта степен и не са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.“а“ от ДР на
ДОПК. Споделят се мотивите на районния съд, че предпоставка за уважаването на
специалния отменителен иск по чл.216 от ДОПК е наличието на установеност на
публичното задължение чрез влязъл в сила административен акт или съдебно
решение, а така и за липсата на материалноправна легитимация на държавата да
предяви специалния отменителен иск. Искането към съда е да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Всеки от въззиваемите
претендира присъждането на разноските по
делото.
В съдебно заседание и подадените писмени
бележки от въззиваемите се поддържат изложените доводи за неоснователност на
въззивната жалба, за правилността и законосъобразността на първоинстанционното
решение с искане за оставяне на жалбата без уважение, потвърждаване на
решението и присъждането на разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Производството пред РС - Пловдив е
образувано по предявени кумулативно обективно и субективно пасивно съединени
конститутивни искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК от
Националната агенция за приходите чрез Териториална дирекция на НАП – Пловдив
против “Радотранс” ЕООД, “ВР Транс Груп” ЕООД и Р.П.Р. за обявяване за
относително недействителни по отношение на държавата на следните разпоредителни
сделки: 1. договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. №
478/06.03.2017 г. на нотариус Карамфилка Клявкова с рег. № 468 на НК, сключен
между “Радотранс” ЕООД и “ВР Транс Груп” ЕООД с предмет товарен автомобил “Опел
Комбо” с рег. № ********* за сумата от 900 лв.; 2. договор за покупко-продажба
на МПС, нотариално заверен с рег. № 479/06.03.2017 г. на нотариус Карамфилка
Клявкова с рег. № 468 на НК, сключен между “Радотранс” ЕООД и “ВР Транс Груп”
ЕООД с предмет товарен автомобил “Мерцедес 814” с рег. № ********** за сумата
от 900 лв.; 3. договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. №
480/06.03.2017 г. на нотариус Карамфилка Клявкова с рег. № 468 на НК, сключен
между “Радотранс” ЕООД и “ВР Транс Груп” ЕООД с предмет товарен автомобил
“Ивеко 75 Е 15” с рег. № *********** за сумата от 1050 лв.; 4. договор за
покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. № 516/07.03.2017 г. на
нотариус Карамфилка Клявкова с рег. № 468 на НК, сключен между “Радотранс” ЕООД
и Р.П.Р. с предмет лек автомобил “Опел Фронтера” с рег. № ********* за сумата
от 600 лв.; 5. договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен с рег. №
517/07.03.2017 г. на нотариус Карамфилка Клявкова с рег. № 468 на НК, сключен
между “Радотранс” ЕООД и Р.П.Р. с предмет лек автомобил “Опел Астра” с рег. № **********
за сумата от 1600 лв.; 6. договор за покупко-продажба на МПС, нотариално
заверен с рег. № 518/07.03.2017 г. на нотариус Карамфилка Клявкова с рег. № 468
на НК, сключен между “Радотранс” ЕООД и Р.П.Р. с предмет лек автомобил “Опел
Тигра” с рег. № ********* за сумата от 380 лв.
В исковата молба са изложени твърдения,
че е образувано изпълнително дело № 16110000989/2011г. срещу “Радотранс” ЕООД
за събиране на публични задължения, които към 10.01.2019 г. са в общ размер
от 67 112 лв., в т.ч. главница от 32
508, 78 лв. и лихви – 34 603, 62 лв., произтичащи от Справка – декларация по
ЗДДС за данъчните периоди 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г.
2016 г., 2017 г.; Декларация Образец 6 за ДОО, УПФ, ЗО и ДОД за периоди 2010 г.
- 2017 г.; Данъчна декларация по ЗКПО за периоди 2010 г. – 2017 г.; Наказателно
постановление от 24.06.2010 г. и Електронен фиш на ОД на МВР – гр. Пловдив. Посочва
се, че при извършено проучване на имуществото на длъжника били установени шест
МПС, за които при справка в ОД на МВР – Пловдив било установено, че не са
собственост на фирмата - длъжник. Приема, че е налице хипотезата на чл. 216,
ал. 1, т. 4 и и т. 6 ДОПК за недействителността на сделките по отношение на
държавата. Твърди се, че публичните задължения са окончателно установени, тъй
като в 5-годишен срок от подаване на декларациите /същите с входящи номера през
периода 2010 г. - 2017 г./, не била проведена, нито започнала ревизия, т.е. при
изтичане на срока по чл. 109 ДОПК. Твърди се, че действията по отчуждаване на
посочените активи са извършени след като са установени публичните задължения и
след като са извършени разпоредителните сделки, при което било невъзможно
събирането на установените публични вземания на държавата. Твърди се, че
действията с цел увреждането на интересите на държавата са извършени са периода
от установяване на задълженията до предприемането на принудителните мерки за
събирането им. Посочва се, че купувачът по три от сделките е Р.П.Р., който е
първи братовчед на управителя на “Радотранс” ЕООД – Р.Д.П.. С извършването на
разпоредителните сделки “Радотранс” ЕООД отчуждило имущество имущество, което е
могло да послужи за обезпечаване задълженията на дружеството.
В срока по чл.131 ГПК всеки от
ответниците е взел становище за недопустимост на производството с оспорване
процесуалноправна легитимация на ищеца ТД на НАП – Пловдив. По същество
ответникът “Радотранс” ЕООД вземат становище за неоснователност на исковите
претенции с довода, че публичните
вземания не са окончателно установени, тъй като липсва издаден ревизионен или
друг акт, като за повечето от тях не е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК.
Оспорва намерението за увреждане на публичния взискател, както и че е налице договаряне
между свързани лица. Ответникът Р.П.Р. оспорва,
че е свързано лице с “Радотранс” ЕООД и твърди, че сделките са сключени с цел
ползването на леките автомобили от него и неговото семейство. Ответникът “ВР Транс Груп” ЕООД също оспорва, че е
свързано лице с “Радотранс” ЕООД и твърди, че целта на закупуване на товарните
автомобили била свързана с осъществяваната от дружеството – приобретател
транспортна дейност.
По делото са представени справки
декларации по ЗДДС, годишни декларации по ЗКПО и декларации образец 6 по реда
на ДОПК, наказателно постановление и
електронен фиш за публични задължения на “Радотранс” ЕООД, както и три справки за общите задължения на длъжника с подробно посочване
на вида на документа и датата на изпълнителното основание, размерът на
задълженията, периодът и срокът за доброволно плащане, началният и крайният
момент на срока по чл.109 ДОПК, за периода от 01.08.2010 г. до 01.11.2019 г. По
делото не се твърди и не се доказва, посочените публични задължения да са установени
в ревизионно производство, а се поддържа че са окончателно установени с
изтичане на срока по чл.109 от ДОПК.
С доклада по чл.146 ГПК са отделени за безспорни
обстоятелствата, че с договор за покупко-продажба на МПС от 06.03.2017 г.
“Радотранс” ЕООД е прехвърлил на “ВР Транс Груп” ЕООД товарен автомобил “Опел
Комбо” с рег. № РВ 4990 РС за сумата от 900 лв.; с договор за покупко-продажба
на МПС от 06.03.2017 г. “Радотранс” ЕООД е прехвърлил на “ВР Транс Груп” ЕООД
товарен автомобил “Мерцедес 814” с рег. № *********** за сумата от 900
лв.; с договор за покупко-продажба на
МПС от 06.03.2017 г. “Радотранс” ЕООД е прехвърлил на “ВР Транс Груп” ЕООД
товарен автомобил “Ивеко 75 Е 15” с рег. № ********* за сумата от 1050 лв.; с
договор за покупко-продажба на МПС от 07.03.2017 г. “Радотранс” ЕООД е
прехвърлил на Р.П.Р. лек автомобил “Опел Фронтера” с рег. № ********** за
сумата от 600 лв.; с договор за
покупко-продажба на МПС от 07.03.2017 г. “Радотранс” ЕООД е прехвърлил на Р.П.Р.
лек автомобил “Опел Астра” с рег. № РВ 3749 ВМ за сумата от 1 600 лв.; с договор за покупко-продажба на МПС от
07.03.2017 г. “Радотранс” ЕООД е прехвърлил на Р.П.Р. лек автомобил “Опел
Тигра” с рег. № ********** за сумата от 380 лв.; както и че управителят на
“Радотранс” ЕООД - Р.Д.П. и приобретателят по част от процесните сделки - Р.П.Р.,
са първи братовчеди.
Постъпили са от Нотариус К.Клявкова с
рег.№ 468 от НК - декларации по чл.264, ал.2 от ДОПК за липсата на данъчни задължения
на“Радотранс” ЕООД към датите на процесните сделки, подписани от управителя Р.Д.П..
Представени са удостоверения за застрахователна стойност на всяко едно от МПС,
от които се установява, че продажната им цена в оспорените договори съответства
на застрахователната им стойност.
По почин на ответниците в производството
са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. К. П. и К. З. К.
Свидетелят П. удостоверява, че познава управителя на ответното дружество ВР
Транс Груп – В.К., както и че това дружество извършва транспортни услуги, за
осъществяването на която ползва малък пикап “Опел” – бял на цвят, и два камиона
- “Мерцедес” и “Ивеко”. Според показанията на К., приятел на ответника Р.П.Р., този
ответник притежава джип “Опел Фронтера”, който ползва за риболов. Също така
притежава “Опел Астра”, спортен автомобил, който управлявал ежедневно, както и “Опел
Тигра”, който закупил за своята съпруга.
За да отхвърли предявените искове
районният съд е приел, че вземането на
държавата не е установено с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение, при което не е установено по смисъла на разпоредбата на чл. 216 ДОПК и
не обосновава наличието на материалноправна легитимация на държавата да предяви
специалния отменителен иск по реда на чл. 216 ДОПК.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както
и при служебна
проверка от въззивната
инстанция за допуснато
при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми.
Общите предпоставки за уважаване на исковете с правно основание чл. 216, ал. 1, т.4 и т.6 от ДОПК, в редакцията
на нормата към датите на сделките, са: 1. ответникът
- отчуждител да е длъжник по
установено публично задължение; 2. процесната сделка да е сключена след датата на установяването му или след
датата на връчване на заповедта за ревизия; 3. сделката да е сключена с намерение за увреждане на
публичния взискател /т. 4/.; сделката да
е
сключена във вреда на публичния взискател и по нея страна е свързано с длъжника
лице /т. 6/.
В настоящия случай повдигнатият пред
въззивния съд спор се концентрира по въпроса дали са налице установени публичните задължения по смисъла на чл. 216, ал.1 от ДОПК, тъй
като с оплакванията във въззивната жалба се оспорват решаващите изводи на
районния съд за отхвърлянето на предявените искове като се поддържа, че
публичните задължения на “Радотранс” ЕООД са окончателно установени на осн.чл.
108, ал.2 от ДОПС.
След самостоятелна преценка на
доказателствения материал по делото настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
представените писмени доказателства не доказват установени публични вземания
срещу ответника “Радотранс” ЕООД по смисъла на
чл. 216, ал. 1 ДОПК, в релевантната за
спора редакция на нормата, предвид следното: Установяването на данъчни задължения, каквито са процесните, е уредено в
Глава 14 от ДОПК. В раздел I на Глава 14 е уредено предварителното установяване
на данъчни задължения, което се извършва или чрез самоизчисляване и самовнасяне
на дължимия данък от данъчно задълженото лице /чл. 105 ДОПК/ или от данъчния
орган въз основа на декларирани от данъчно задълженото лице данни / чл. 107 ДОПК/. В Раздел II на
Глава 14 е уредено същинското установяване на данъчни задължения. В чл. 108 ДОПК са уредени начините за установяването им, според които данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК, а когато не е издаден ревизионен акт и срокът за
започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел
първи са окончателно установени. В чл. 109, ал. 1 ДОПК е посочено, че не се
образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Установяването на
данъчното задължение по ДОПК е акт на данъчната администрация, а не на
данъчно-задълженото лице. Изхождайки от разпоредбата
на чл.216, ал.1 ДОПК, в редакцията й към датите на
сделките, за да бъде установено
публичното вземане, следва да е налице влязъл в сила административен акт за
установяването му или той да е заместен с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е и последователната съдебна практика на ВКС, възприета в Решение от 30.12.2009 г. по т.д. № 430/2009 г.
на ВКС, ТК, ІI т.о., Решение № 228 от 20.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 530/2010 г., II т. о.,
ТК, Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III
г. о., ГК, Определение № 606 от 5.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 441/2012 г., II
т. о. ТК. Или както е посочено в
Определение № 650 от 17.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 286/2014 г., II т. о., по приложението на чл. 216, ал. 1 ГПК съществува
трайна и непротиворечива практика на ВКС, в която е даден и отговор на въпроса
кои публични задължения попадат във фактическия състав на чл. 180, ал. 1 ДПК (отм.),
съответно на чл. 216, ал. 1 ДОПК: правно
релевантни за приложението на чл. 180, ал. 1 ДПК (отм.), съответно чл. 216, ал. 1 ДОПК, са само тези публични
задължения на длъжника, които са установени по надлежния ред с влязъл в сила
административен акт или с влязло в сила съдебно решение или за които на
длъжника е връчена заповед за започване на ревизия, приключила с тяхното
установяване, преди извършване на разпоредителната сделка или действие, предмет
на предявен иск по чл. 180, ал. 1, т. 1 - т. 4 ДПК (отм.), съответно чл. 216, ал. 1, т. 1 - т. 6 ДОПК. Понастоящем в Определение
№ 564 от 29.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2860/2019 г., II т. о., ТК, също се приема,че наличието на влязъл в сила акт за установяване
на публично вземане, респективно влязло в сила съдебно решение, или връчването
на заповедта за ревизия представляват елементи на фактическия състав на чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК и следва да бъдат установени по делото, за да бъде уважен
иска на посоченото правно основание.
Следователно се налага извода, че наличието на влязъл в сила
акт за установяване на публично вземане, респ. влязло в сила решение, или
връчване на заповедта за ревизия представляват елементи от фактическия състав
на чл.216, ал.1 ДОПК /в редакцията на нормата към датите
на сделките/ и следва да бъдат установени по делото, за да може исковете да бъдат уважени. По изложените съображения и доколкото по делото не се
установява атакуваните сделки да са сключени след установяване на публичните
вземания на държавата с влязъл в сила акт, респективно с влязло в сила съдебно решение, се налага извод за липсата на първата от
предпоставките във фактическия състав по чл. 216, ал.1 от ДОПК, което е основание за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни.
По така
изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде
потвърдено, като на основание
чл.272 от ГПК се
препрати и към мотивите
на първоинстанционния съд.
При този изход на делото, основателно е
искането на въззиваемите страни за заплащане на разноските за въззивната
инстанция, направата на които се удостоверява от представените договори за
правна защита и съдействие от дата 11.01.2021 г. за сумата от 601, 50 лв.–
платено адвокатско възнаграждение от “Радотранс” ЕООД, сумата от 429, 50
лв.– платено адвокатско възнаграждение
от “ВР Транс Груп” ЕООД и сумата от
410, 60 лв.– платено адвокатско възнаграждение от Р.П.Р..
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260489 от 23.09.2020 г., постановено по гр.
д. № 551/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр.с.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите,
ЕИК 1310631880039, чрез Териториална дирекция на НАП – Пловдив да заплати на “Радотранс” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 601, 50 лв.– разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите,
ЕИК 1310631880039, чрез Териториална дирекция на НАП – Пловдив да заплати на “ВР Транс Груп” ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 429, 50 лв.– разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите,
ЕИК 1310631880039, чрез Териториална дирекция на НАП – Пловдив да заплати на Р.П.Р., ЕГН **********, сумата от 410, 60 лв.– разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.