Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 191
гр. Сливен, 10. 10. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на деветнадесети
септември, две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 214 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба
от Л.Н.М. с адрес: ***, подадена против Решение № 1012-19-36#2 от 25.04.2019 г.
на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен
институт /НОИ/ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата ѝ против
Разпореждане № ********** № 1 / протокол № N01073
от 06.03.2019 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ– Сливен, с
което ѝ е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер
на 77,19 лева, считано от 05.09.2018 г.
В жалбата си
оспорващата твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Счита, че е
постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Излага съображения, че: нормите, уреждащи правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и за нейния размер, са материалноправни;
правото и размерът на осигурителния ѝ стаж, положен в периода от ** ** **., следва да се уреждат съгласно нормите
на Спогодбата между Народна република България /НРБ/ и Съюза на съветските
социалистически републики /СССР/ за социално обезпечаване, ратифицирана с Указ
№ 16 на Президиума на Народното събрание от 16.01.1960 г., обн., бр. 39 от
13.05.1960 г., в сила от 01.05.1960 г., денонсирана със Закон за денонсиране на
Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване, бр. 63 от 15.07.2003 г.,
в сила от 01.01.2004 г.; разпоредбите на чл. 70, ал. 16 от КСО и чл. 48, ал. 2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ противоречат на
горепосочената спогодба и не следва да се прилагат, тъй като нормите на
Спогодбата имат предимство пред тях, за което се позовава на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 5 от АПК; Договорът между Република
България и У. за социално осигуряване от 2001 г. следва да се прилага само за
стажа, придобит след 01.04.2003 г.; незаконосъобразно административният орган е
приел, че няма необходимия поне 15 години осигурителен стаж; стажът е налице и
това, че част от него е бил в бившия СССР, не следва да води до неговото
неотчитане при определяне размера на пенсията. Моли оспореното решение да бъде
отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
оспорващата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представена писмена защита
излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният
орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна,
моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения
административен акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление – Вх. № 2113-19-1215 от 10.09.2018 г. по
описа на ТП на НОИ – Сливен, оспорващата
М. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № ********** № 1/ протокол № N01073 от 06.03.2019 г. на
Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, на оспорващата е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 77,19 лева,
считано от 05.09.2018 г., пожизнено, по чл. 68, ал. 3 от КСО и във връзка с
Договора между Република България и У. за социално осигуряване, и навършена
възраст 66 години и 2 месеца. Длъжностното лице е приело, че оспорващата има
осигурителен стаж от III категория труд, както
следва: ** години * месеца и ** дни, и осигурителен стаж, положен в чужбина **
години * месеца , и е определило размера на пенсията въз основа на осигурителен
стаж от ** години * месеца .
Разпореждането е обжалвано от М. по административен
ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-19-36#2 от 25.04.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО,
Директорът на ТП на НОИ – Сливен, се е произнесъл по жалбата и я е отхвърлил
като неоснователна. За да постанови акта си, административният орган, след като
е извършил подробен анализ на събраните по преписката доказателства и на
относимите за случая разпоредби, е приел, че: продължителността на
осигурителния стаж, положен в Република България, и категорията труд на
оспорващата са правилно определени от пенсионния орган в общ размер на **
години * месеца и ** дни, положен в периода от ** ** **.; потвърденият осигурителен стаж от У.
е с продължителност ** години * месеца , положен в периода от ** ** **.; с общия български и у. осигурителен
стаж от ** години ** месеца и ** дни, при навършена възраст 66 години и 2
месеца, оспорващата е придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО;
размерът на отпуснатата пенсия се определя въз основа на осигурителните вноски,
внесени в българското обществено осигуряване, за което се позовава на чл. 11 от
Договора между Република България и У. за социално осигуряване, чл. 70, ал. 16
от КСО и чл. 48, ал. 2 от НПОС; от страна на У. за придобития у. осигурителен
стаж на лицето е отпусната у.пенсия; размерът на отпуснатата с разпореждането
пенсия е законосъобразно изчислен и не следва да бъде приравнен на съответния
минимален размер пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ –
Сливен, е съобщено на оспорващата на 09.05.2019 г., а жалбата срещу него е
подадена чрез изпращане по пощата на 17.05.2019 г.
С Протокол 41305 от 21.11.2018 г. на Пенсионен фонд У.,
на оспорващата е отпусната пенсия за възраст, съгласно закона на У., ежемесечно
в размер *** гривни /валута на У./, считано от 10.09.2018 г., доживотно. Отпуснатата
на оспорващата у.пенсия се изплаща на тримесечие, като видно от Писмо на НОИ от
24.08.2019 г., по посочена от оспорващата банкова сметка ***: на 13.02.2019 г.
е наредена сумата 70,55 лева – пенсия за периода от 10.09.2018 г. до 31.12.2018
г.; на 10.04.2019 г. е наредена сумата 61,16 лева – пенсия за първото
тримесечие на 2019 г.; на 10.07.2019 г. е наредена сумата 64,86 лева – пенсия
за второто тримесечие на 2019 г.
Безспорно установени между страните са следните
обстоятелства: продължителността на зачетения на М. осигурителен стаж, положен
в У. – ** години * месеца в периода от ** ** **.; продължителността на зачетения на М.
осигурителен стаж, положен в Република България – ** години * месеца и ** дни в
периода от ** ** **.; общата
продължителност на българския и у. осигурителен стаж – ** години ** месеца и **
дни; категорията на зачетения стаж.
Спорният въпрос между страните е следва ли размерът на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата да се изчисли не
само въз основа на придобития по българското законодателство стаж, а и въз
основа на стажа, придобит по украинското законодателство.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните по надлежния процесуален ред, съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице П.Й.С. с висше икономическо образование, със
специалност „и. н. т.“, заключението по която съдът възприема като изготвено
компетентно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Вещото лице
дава заключение, че: размерът на пенсията на оспорващата по чл. 68, ал. 3 от КСО,
изчислен върху осигурителния ѝ стаж, признат от административния орган и
положен само в Република България, възлиза на 77,19 лева; размерът на пенсията
на оспорващата по чл. 68, ал. 3 от КСО, изчислен върху осигурителния ѝ
стаж, признат от административния орган и положен, както в Република България,
така и в У., е 176,46 лева.
Към датата на подаване на заявлението за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – 10.09.2018 г., оспорващата е на
възраст 66 години и 2 месеца.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в предвидения в разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО
14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес,
и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по
смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма –
оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването му. В оспорения акт е описана приетата за установена от
административния орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, въз
основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили
като основание за постановяване на административното решение. Същото съдържа
изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издавайки акта
си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал
в съответствие с целта на закона.
Отпуснатата на оспорващата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст е по чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно разпоредбата на
чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до
31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от
31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Към датата на подаване на заявлението за отпускане на
пенсия, М. е на възраст 66 години и 2 месеца, от което следва, че е изпълнено
изискването за навършена възраст.
Относно изискването за 15 години действителен
осигурителен стаж, административният орган законосъобразно е сумирал
осигурителния стаж, положен в Република България – ** години * месеца и ** дни
в периода от ** ** **., и осигурителния
стаж, положен в У. – ** години * месеца в периода от ** ** **., в резултат на което е направил
обоснован извод, че е изпълнено и това изискване на законовата разпоредба. В
тази връзка административният орган правилно се е позовал на чл. 10, ал. 1 от Договора
между Република България и У. за социално осигуряване, ратифициран със закон,
обн., ДВ, бр. 26 от 21.03.2003 г., в сила от 01.04.2003 г., в който е
предвидено, че ако съгласно законодателството на едната от договарящите страни
правото на пенсия зависи от придобиването на определен осигурителен (трудов)
стаж, компетентната институция на тази договаряща страна взема предвид, ако е
необходимо, и осигурителния (трудовия) стаж, придобит съгласно
законодателството на другата договаряща страна, при условие че тези стажове не
съвпадат по време.
При определяне размера на пенсията, административният
орган е взел предвид само осигурителния доход за осигурителния стаж, положен в
Република България. За да изчисли по този начин размерът на пенсията,
административният орган се е позовал на чл. 11 от Договора между Република
България и У. за социално осигуряване, чл. 70, ал. 16 от КСО и чл. 48, ал. 2 от
НПОС. В посочените разпоредби е предвидено правилото, че при изчисляване
размера на пенсия по международен договор се взема предвид само осигурителният
доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство, поради
което административният орган правилно и обосновано се е позовал на тези
разпоредби.
Не може да бъде споделена тезата на оспорващата, че
при изчисляване размера на пенсията ѝ следва да намерят приложение
нормите на Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване. Действително
тези норми са материалноправни. По правило, международните договори,
ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, имат предимство
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Посочената
спогодба не е действащо право, считано от 01.01.2004 г. Разпоредбите ѝ
биха имали приложение за изчисляване размера на пенсията, при условие че
оспорващата е придобила право на пенсия по време, когато разпоредбите са били
действащи. Това условие не е налице. Оспорващата е придобила право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на 05.09.2018 г., на която дата се считат за
изпълнени и двете кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО
изисквания: изискването за 15 години осигурителен стаж и изискването за
навършена възраст. Към датата, на която оспорващата е придобила право на лична
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО – 05.09.2018 г., е действащ Договорът между
Република България и У. за социално осигуряване, поради което приложими за
изчисляване размера на пенсията ѝ са разпоредбите на този договор.
Не се споделя и тълкуването, направено от оспорващата,
на разпоредбите на Договора между Република България и У. за социално
осигуряване. Това тълкуване е опит за прочит на разпоредбите, различен от
действителния им смисъл. Не само в чл. 11 от Договора, но и в голяма част от
останалите му разпоредби, са употребени изразите: „осигурителния (трудов) стаж,
придобит в съответствие със законодателството, което тази компетентна
институция прилага“, „осигурителния (трудовия) стаж, придобит съгласно
законодателството на другата договаряща страна“, „осигурителния (трудовия)
стаж, придобит по законодателството на едната договаряща страна“. В чл. 1 от
Договора е дадено легално тълкуване на употребените в него понятия и изрази,
включително и на понятията: "законодателство" и "осигурителен
(трудов) стаж". С оглед посоченото легално тълкуване, изразът в чл. 11 от Договора
„само за осигурителния (трудов) стаж, придобит в съответствие със
законодателството, което тази компетентна институция прилага“, включва
периодите, за които са плащани осигурителни вноски в държавното обществено
осигуряване, съгласно законодателството, което компетентната институция
прилага, в случая – в българското обществено осигуряване.
Неоснователно е и извършеното от оспорващата позоваване
на чл. 20, т. 3 от Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване, в
която е предвидено, че правата, възникнали съгласно разпоредбите на спогодбата,
не губят сила в случай на нейното денонсиране. За оспорващата не е възникнало
право на пенсия по време на действието на спогодбата, поради което не е налице
хипотеза, при която такова право следва да продължи да съществува в правния мир
след денонсирането на спогодбата.
За пълнота съдът намира за необходимо да цитира
разпоредбата на чл. 6 от Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване,
която макар и неприложима за разглеждания случай, е изцяло в противоречие със
защитната теза на оспорващата. Съгласно посочената разпоредба, пенсиите се
отпускат и изплащат от органите на социалното обезпечаване на Договарящата
страна, на чиято територия гражданите, имащи право на пенсия, живеят постоянно
по време на подаване молбата за отпускане на пенсия, като отпускането на пенсии
се извършва по условията и в размерите, предвидени от законодателството на тази
Договаряща страна.
По изложените съображения, при изчисляване размера на
пенсията на оспорващата, административният орган законосъобразно е взел предвид
само осигурителния й доход за осигурителния стаж, придобит по българското
законодателство, а именно: ** години * месеца и ** дни от трета категория. При
този осигурителен доход, правилно е изчислен и конкретният размер на пенсията
по чл. 68, ал. 3 от КСО – 77,19 лева, който размер е идентичен и с изчисления
от вещото лице размер в приетото и неоспорено от страните заключение.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен
административен съд на Република България: Решение № 6204 от 25.05.2016 г. по
адм. дело № 10601/2015 г., VI о.; Решение № 14953 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 6265/2012
г., VI о.; Решение № 7334 от 23.05.2012 г. по адм. дело № 7660/2011 г., VI о.
По изложените съображения, оспореното решение е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващата за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на
административния орган за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващата следва да бъде осъдена
да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски
по делото в размер на 250 лева, от които: 150 лева - внесен депозит за вещо
лице, и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 4 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.Н.М. с адрес: ***,
подадена против Решение № 1012-19-36#2 от 25.04.2019 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, с което е
отхвърлена жалбата на Л.Н.М. против Разпореждане № ********** № 1 / протокол №
N01073 от 06.03.2019 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ –
Сливен, с което ѝ е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
в размер на 77,19 лева, считано от 05.09.2018 г.
ОСЪЖДА Л.Н.М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Сливен, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: