Решение по дело №609/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

(по чл. 238 от ГПК - Неприсъствено)

 

  № ..................

 

гр. Кюстендил, 17.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 609 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД против А.И.Н..

В исковата молба се сочи, че на 12.07.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и И. Н. Н., ЕГН: ********** от с. Преколница бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2000 (две хиляди). За целта била издадена карта MasterCard Gold с № 5427 4800 0229 0508, като същата била предадена на картодържателя срещу подпис на 20.07.2012 г.

С допълнително споразумение от 13.11.2012 г. размерът на кредитния лимит бил увеличен от 2000 лв. на 3000 лв., уговорени били и други промени, които картодържателят бил приел с подписването на споразумението, общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти и на условията за плащане с кредитни карти.

Банката била изправна страна по договора и предоставила цялата сума по лимита, която била напълно усвоена.

Поради спиране издължаването на вземането на 22.03.2016 г. и постъпила неофициална информация, че картодържателят е починал, била подадена молба с искане по чл. 51 от ЗН. Така, в производството по ч.гр.д. 465/2016 г. по описа на КРС се установило, че И. Н. е починал на 01.05.2013 г., като установените негови наследници по закон, в т.ч. и А.И.Н., ЕГН **********, се явили лично  в о.с.з. и заявили изрично, че приемат наследството на своя наследодател.

Независимо от горното, задължението на И. Н. продължавало да бъде необслужвано, което дало основание на банката да предприеме действия по обявяването на кредитната карта в предсрочно изискуема по отношение на тримата наследници. Същите били уведомени, че банката ще обяви кредита, отчитан по заемна сметка 13/21371140 за предсрочно изискуем, като в частност до А.Н. било изпратено уведомително писмо с изх. № 04-20-00467/21.06.2017г., което било връчено срещу подпис на Т. А. – снаха, на 03.07.2017 г. със задължението същата да го предаде на получателя. До останалите наследници също били изпратени и получени уведомления, поради което цялото вземане било станало предсрочно изискуемо.

По ч.гр.д 2146/2017г. по описа на КРС била издадена заповед № 1201/2017 г. за изпълнение на парично задължение на наследниците на И. Н., в т.ч. и срещу А.И.Н. за конкретно посочена сума, съставляваща 1/3 част от общото задължение на наследодателя му. Заповедта била връчена на А.Н. в условията на чл. 47, ал.5, което обусловило интереса на банката от предявяване на настоящия иск.

Ето защо се поддържа искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че: Р.Л.Н., ЕГН ********** /съпруга/; К.А.И., ЕГН: ********** /син/; А.А.И., ЕГН: ********** /син/, тримата с адрес ***, като правоприемници на А.И.Н., ЕГН:**********, с адрес ***, при условията на чл. 227 от ГПК, дължат и следва да заплатят на Банка ДСК“ ЕАД СОФИЯ сумите: на 1824,53 лв., представляваща 1/3 ид.ч. от цялото задължение по договор от 12.07.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и И. Н. Н., ЕГН: ********** от с. Преколница, за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, от която главница в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2017 г. до окончателното издължаване на вземането, договорна лихва в размер на 781,98 лв. за периода 11.07.2013 г. до 04.10.2017 г., 7,14 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 11.07.2013 г. до 04.10.2017 г., такси и разноски в размер на 35,41 лв., представляващи разноски по изискуемостта на кредита.

Претендира се и 1/3 ид.ч. от сторените в заповедното производство разноски, както и 1/3 ид.ч. от тези в настоящото такова.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, а ответниците, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в тяхно отсъствие.

С оглед процесуалното им поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.

За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени на 06.11.2019 г.) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована, не се явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 25.01.2020г.), и не се представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответните страни, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания размер.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт, производството по делото е приключено в едно заседание, в което е уважено искането за постановяване на неприсъствено решение, а към датата на постановяване на настоящото решение разпоредбата на  чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г. е влязла в сила, размерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Доказани са и разходи за платена държавна такса в размер на 163,51 лв., а така също и 55,00 лева за съдебни удостоверения и 250,00 лева за съдебна експертиза.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на 86.49 лв. – 36.49 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

                                      Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Л.Н., ЕГН **********; К.А.И., ЕГН: **********; А.А.И., ЕГН: **********, тримата с адрес ***, като правоприемници при условията на чл. 227 от ГПК на А.И.Н., ЕГН:**********, с адрес ***, дължат и следва да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумите: 1824,53 лв. (хиляда осемстотин двадесет и четири лева и петдесет и три стотинки), представляваща 1/3 ид.ч. от цялото задължение по договор от 12.07.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и И. Н. Н., ЕГН: ********** от с. Преколница, за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, от която главница в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2017 г. до окончателното издължаване на вземането, договорна лихва в размер на 781,98 лв. за периода 11.07.2013 г. до 04.10.2017 г., 7,14 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 11.07.2013 г. до 04.10.2017 г., за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр. д. № 2146/2018 г. на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.   

     ОСЪЖДА Р.Л.Н., ЕГН **********; К.А.И., ЕГН: **********; А.А.И., ЕГН: **********, тримата с адрес ***, като правоприемници при условията на чл. 227 от ГПК на А.И.Н., ЕГН:**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата в размер 568,51 лв. (петстотин шестдесет и осем лева и петдесет и една стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 86,49 лв. (осемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки) - деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2146/2018 г. на КРС.

Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: