Р Е Ш Е Н И Е
№____
гр. Русе, 01.04.2013 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в открито съдебно заседание
на деветнадесети
март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Надежда Александрова
при секретаря Б.Г. като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 7415 по описа на съда за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от С.К. Н. против Н.П.Ц. с правно основание
чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от СК. Ищецът твърди, че с ответника Н.Ц. са
имали сключен граждански брак и след прекратяването му, но преди изтичане на
300 дни от прекратяването на брака им, на 07.02.2002 г. в гр. Р* се родило детето В.Н.Ц., ЕГН **********.
Заявява, че от самото раждане на детето ответникът не се е интересувал от
него, продължава да не се интересува и
до ден днешен, детето не поддържа никакви контакти с баща си от раждането си до
предявяване на иска. През 2005 год. ищецът заминала в чужбина на работа и от януари 2006 год. живее и работи в ******,
Д*. Понастоящем работи в ************** на НЗОК
към МЗ на******** от
Моли да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете В.Н.Ц.,
родена на *** год., ЕГН ********** на майката С.К.Н.; да бъде определен режим
на лични отношения между детето и бащата един път годишно- през лятото, когато
ще посещават Б** за 15 дни, без преспиване в дома на ответника, като го взема
сутрин в 10 часа и го връща вечер в 17
часа от/в дома на нейните родители в гр. Р*, ул. М* № *, вх. *, ет.*, както и
да бъде постановено местоживеене на
детето в жилището на майката в ***, Д*.
Моли съда да даде
разрешение, което да замести съгласието на бащата Н.П.Ц., ЕГН ********* детето
да пътува в чужбина – *** - Д*,
придружавано от неговата майка С.К.Н. и да бъде издаден паспорт на
детето В.Н.Ц..
Ответникът чрез назначения си особен представител счита
предявените искове за основателни и
допустими.
След
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното и прието като
доказателство по делото Удостоверение за раждане серия УС- 0, № 468304,
издадено от Община Р* на 11.02.2002 год. въз основа на акт за раждане № 202/11.02.2002
год. се установява, че детето В.Н.Ц. е родено на *** год. от родители С.К.Н.,
ЕГН ********** и Н.П.Ц., ЕГН ********** и към настоящия момент не е навършило
пълнолетие. Родители на детето са страните по делото. Детето е родено в 300-
дневния период след прекратяване на брака на неговите родители с решение №
379/21.12.2001 год. по гр.д. № Б- 324/2001 год. по описа на РРС.
От показанията на свидетелите Е* М*Г* и
А* К. М*, които съдът кредитира изцяло, като последователни и непротиворечиви,
се установява, че детето не познава своя баща. Това заяви и то в проведеното
изслушване. Бащата никога не е правил опити да се види с детето, не е плащал
издръжка, не се е интересувал от него. Ищецът С.Н. заминала през 2005 год. да
работи в чужбина, защото доходите, които реализирала в Б*, не достигали да
отглежда двете си деца. През 2006 год. тя се установила в ***, Д*, където
работела като медицинска сестра, съобразно притежаваното от нея
образование. От заминаването й до днес,
за В. се грижат нейните баба и дядо по майчина линия, както и леля й-
свидетелят А* М*. Средствата за издръжката на детето винаги се се осигурявали
от майката, а понастоящем и от нейния втори съпруг.
На 10.04.2010 год. в Ливан ищецът се
омъжила за И* Ш*. От брака им на 19.03.2011 год. се родило детето М* И* Ш*.
Горното се установява от приетите по делото удостоверение за раждане серия РС-
АР, № ********** от 21.04.2011 год., издадено от на Община Р* въз основа на акт за раждане №
0541/21.04.2011 год., удостоверение за сключен граждански брак серия РС- АБ, № **********, издадено от
Община Р* въз основа на акт за граждански брак № 0305 от 12.07.2011 год., паспорт
№ *********, издаден на 17.05.2008 год., виза № 14264388, удостоверение с изх. №
232 от 15.06.2007 год., издадено от М* к* Ив. П. П*- Р*, удостоверение за брак
№ 540/2010 от 25.10.2010 год. , издадено от Министерство на вътрешните работи,
Главна дирекция на гражданското състояние на Р* Л*.
Свидетелите установих, че понастоящем
ищецът е в отпуск за отглеждане на детето М*, като й предстои да започне работа
в НЗОК на *****. Понастоящем, заедно с детето и съпруга си И* Ш*, който работи
на длъжност М**** ********* в Н* п* к* В** от 02.07.2006 год., ищецът живее в Д**,
***, видно от договор за наем от 15.02.2012 год., удостоверение за работа реф.
№ MS/EL/ 00071 от 16.09.2012 год. и показанията на свидетелите по
делото.
Между детето В. и братчето й М* е
установена топла връзка. В. тъгува за братчето си и би искала да живее заедно с
него, както и със своята майка. Вторият съпруг на С.Н. е проявява загриженост
към В. и въпреки езиковата бариера, успява да ангажира вниманието й с игри и
занимания, подходящи за възрастта, в периодите, когато гостува в Б*, заедно със
семейството си. Свидетелят М*изложи, че в дома на сестра й има чудесни условия
за отглеждане на деца. Жилището е просторно, има възможност В. да разполага със
собствена стая. Ищецът и съпругът й поддържат добър стандарт на живот. Те са
проучили възможностите и имат готовност да запишат В. на училище.
Становището на дирекция Социално
подпомагане- Р*, отдел Закрила на детето е, че връзката между майката и детето
не е прекъсвала и то се чувства емоционално привързано към нея. С баща си няма
изградена емоционална връзка, тъй като не го е виждало. Според социалния доклад
в интерес на детето е да бъде отглеждано от своята майка.
Въз основа на горните факти, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск
правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съвместното живеене на детето с родителя е
съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, без който
ежедневното им и текущо упражняване е практически невъзможно. Затова
положението, когато родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят
заедно, налага да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява
еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима предпоставка,
за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.
Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се
установява, че страните са родители на детето и бракът между тях е бил прекратен. До завеждане на настоящото дело по съдебен ред не е било постановявано
кой от двамата родители ще упражнява родителските права по отношение на детето В., тъй като то не е било родено
към датата на постановяване на съдебното решение. Следователно, касае се за първоначално определяне на подобен режим, а
не за изменение на вече определен такъв.
Съдът следва да
уреди и личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражнението на родителските права. Той трябва да разрешава въпроса за детето
само с оглед на неговите интереси, като взема предвид досегашните грижи и
отношения на родителите към детето, желанията на родителите, техния морал,
условията на живот при всекиго от тях, възрастта на детето и личната му привързаност
към единия или другия родител, социалното обкръжение и материалните
възможности.
Упражняването на родителските права върху малолетното дете на страните,
следва да бъде предоставено на майката, тъй като това по-добре би отговорило на
нуждите от ежедневни грижи за него. Такива впрочем се полагат и понастоящем от
майката, тъй като бащата никога не е осъщесвявал контакт с детето и то не го
познава.
Решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо детето
на единия родител следва да се основава на интересите на детето, преценени с
оглед и на следните обстоятелства:
родителски качества; полагане
грижи и умения за възпитание;
подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.;
морални качества на родителя; социално
обкръжение и битови условия; възраст и
пол на децата; привързаност между деца и
родители; помощ на трети лица и др.
За да постанови своето решение в тази му част, съдът съобрази, че ищецът
притежава родителски качества, детето е малолетно, което в още по- голяма
степен обуславя силната връзка между майка и дъщеря и нуждата от
майчина грижа и внимание, така необходими в тази ниска възраст. Налице е голяма
привързаност между майката и детето, ищецът може да разчита на помощ от трети
лица- своя съпруг.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето. Предвид
обстоятелствата по делото, съдът намира за подходящо да бъде определен, съобразно
направено искане, а именно: един път годишно през лятото, когато ищецът, заедно с
детето В. ще посещава Република Б* за 15 дни, без преспиване в дома на
ответника, като го взема сутрин в 10.00 часа и го вр* № *, вх. *, ет. *. По- чести
срещи между бащата и детето са невъзможни на настоящия етап.
ІІ. Издръжката на детето.
Ищецът не е заявила претенция за
издръжка, но в настоящия случай водещо е служебното, а не диспозитивното
начало. Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за минималния
размер на месечната издръжка за 2013 год. от 77.50 лева, нуждите на малолетното
дете за задоволяване на нуждите му от храна, облекло и други потребности, както
и като вземе предвид възможностите на дължащия я родител, следва да определи
същата в размер на 80.00 лева месечно. При определяне размера на издръжката
според чл. 59, ал. 5 от СК съдът съобрази, че с тази сума трябва да се осигурят
условия на живот на детето, които е имало преди раздялата на родителите и
счита, че този размер не би създал особени затруднения на дължащия я родител.
Без да прави опит да фиксира точната сума, необходима за месечната издръжка на дете
на 11- годишна
възраст и да се опитва да разпредели тежестта в поемането й между двамата
родители, което е въпрос на статистически данни и индивидуални потребности,
съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в горния
размер, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Разликата до пълния размер на
необходимата месечна издръжка следва да се понася от ищеца заедно с грижите по
отглеждането и възпитанието на детето.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка
подлежи на предварително изпълнение.
ІІІ. По иска с правно основание чл. 127а
от ГПК
Като взе предвид всички доказателства
по делото, съдът преценява, че е в интерес на детето е да му бъде разрешено да
пътува зад граница, придружавано от майка си, тъй като тя е трудово ангажирана в ***, където живее, има
регулярни доходи и притежава необходимия родителски капацитет.
Осъществяване на правото на свободно
предвижване е регламентирано в Конституцията на Република Б* и по принцип е в
интерес на детето да пътува и да опознава други страни и култури. Искането за
предоставяне на неограничено във времеви аспект разрешение за пътуване на
детето, не би било в колизия с определения режим на лични контакти на бащата с
детето. Така или иначе той не осъществява контакт с него отпреди раждането и
понастоящем. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че не са събрани
каквито и да е доказателства, че ищецът по някакъв начин е пречела на личните контакти на бащата с
детето или има намерение да го прави занапред. Ето защо, съдът счита, че следва
да даде възможност на детето на пътува зад граница, като уважи предявения от
неговата майка иск. Поради нежеланието на бащата да даде съгласие за издаване
на международен паспорт и да пътува извън пределите на страната, поради пълната
дезинтересованост на бащата от живота на детето, това съгласие по силата на
разпоредбата на чл. 127а от СК, следва да бъде заместено с решение на съда.
ІV. По разноските за
делото.
Ищецът не е заявил претенция за разноски, не е представен е
списък съобразно чл. 80 от ГПК, поради което
съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Ответникът дължи държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време,
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 115.20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетната В.Н.Ц., ЕГН **********, родена на *** год. на
майката С.К.Н., ЕГН ********** като определя местоживеенето на детето да е в жилището на
неговата майка в ****, Д**.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на бащата Н.П.Ц., ЕГН ********** с детето В.Н.Ц., ЕГН **********,
като му дава право да го вижда и взема при себе си един път годишно
през лятото, когато майката С.К.Н., заедно с детето В.Н.Ц. ще посещава
Република Б* за 15 дни, без преспиване в дома на ответника, като бащата взема
детето сутрин в 10.00 часа от дома на родителите на ищеца в гр. Р*, ул. М*№ *,
вх. *, ет. *и го връща вечер в 17.00 часа на същото място.
ОСЪЖДА Н.П.Ц., ЕГН ********** да заплаща на В.Н.Ц., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител С.К.Н., ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 80.00 лева, считано от предявяване на иска- 01.10.2012 год.
до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължанието.
ОСЪЖДА Н.П.Ц., ЕГН **********
да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер
на 115.20 лева.
РАЗРЕШАВА ОД ПОЛИЦИЯ- Р** да издаде
паспорт за задгранично пътуване на детето В.Н.Ц., ЕГН **********,
родено на *** год, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Н.П.Ц., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на детето В.Н.Ц., ЕГН **********,
родено на *** год., да пътува извън пределите на Република Б*, придружавано от майка си С.К.Н., ЕГН **********, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата Н.П.Ц., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: