№ 476
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330200369 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-013743 от
07.12.2020г.от Началник Група към ОД на МВР – Пловдив,Сектор Пътна
полиция Пловдив , което на А. П. А. е наложено административно наказание
“ глоба ” в размер на 250 лева за извършено административно нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят А. лично обжалва изаденото наказателно
постановление,а впоследствие в съдебно заседание и чрез пълномощника си
адв. Г.П. , моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно по съображения изложени в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция –ОД МВР-Пловдив ,
редовно призована, не изпраща представител ,като взема писмено становище
по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против А. П. А. за
това, че на 12.11.2020г..около 20.55ч в гр.Пловдив на бул.Цариградско шосе
№94 управлява собствения си лек автомобил-Фолксваген Пасат с рег.№ ****
,който е регистриран в РБългария и не спряно от движение ,като не е
1
сключило застраховка Гражданска отговорност.Първо е съставен АУАН бл.№
974155 от дата 12.11.2020г, а впоследствие е изготвено и наказателното
постановление.Като нарушение е посочена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ.
Разпитан по делото е актосъставителя ,който поддържа акта си и
потвърждава ,че той го е написал.Предвид спецификата на работата му няма
конкретен спомен за случилото се.Но в показанията си посочва начинът ,по
който се прави справка в ОДЧ –дежурния влиза в системата и по номера на
автомобила излиза дали има или не валидна гражданска
отговорност.Показанията му са съответни на отразеното в АУАН и не се
оспорват от жалбоподателя и пълномощника му.Съдът ги кредитира в цялост
при постановяване на крайния си съдебен акт.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено от събраните и проверени по
делото доказателства се доказа, че жалбоподателят е извършил нарушението,
за което е бил наказан с обжалваното наказателно постановлеие.На първо
място той е годен субект на нарушението по чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като се
установява, че именно А.А. е бил собственик на процесното МПС към датата
на деянието. На следващо място от обективна страна не се доказа лекият
автомобил – „Фолксваген Пасат с рег.№ **** “ да е бил спрян от движение
към 28.10.2019г. Такива правомощия съгласно чл.574, ал.11 от КЗ имат
органите на МВР, които предприемат мерки за спиране от движение на
моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз на
пътници и/или за налагане на съответните административни наказания,
когато не е била сключена задължителна застраховка. Мерките пък, които те
предприемат съгласно чл.171, т.2 от ЗДвП във връзка с чл. 40, ал.6 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. са свързани с издаване на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, която се връчва на
собственика на МПС-то, за което той не е сключил задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно
процесното МПС не е било спряно от движение към датата на констатиране
на нарушението и спрямо жалбоподателя са се осъществили фактите,
предвидени в хипотезиса на разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и за
него е съществувало задължението да сключи договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка от справка
няма спор,че към момента на проверката – 20.55 часа на 12.11.2020г.
жалбоподателят е нямал сключен застрахователен договор .
В конкретния случай е достатъчно да се докаже ,че процесното МПС е
собственост на даденото ЮЛ или ФЛ,че няма сключен договор за Гражданска
отговорност,както и да е установено управлението на същото,съгласно
разпоредбата на чл.638ал.4 от КЗ.Всички тези елементи на нарушението са
доказани и вписани в АУАН , а и в оспорваното НП.Правилно е определено и
2
наказанието като вид и размер ,съобразено с разпоредбата на чл.638ал.1т.1 от
КЗ.В хода на издаване на АУАН и НП не са констатирани нарушения при
издаването им ,водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
От пълномощника на жалбоподателя се прави искане да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Тъй като още на следващия ден
жалбоподателя е сключил гражданска отговорност ,за което е приложена
полицата и това води до извод за неговата добросъвестност.Според
настоящия съд в конкретния случай деянието не съставлява маловажен
случай. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Действително по делото се
установяват предходни нарушения на жалбоподателя на правилата за
движение,съгласно справка за нарушител и то в не малък обем.В тази връзка
следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от
деянието не е обстоятелство, обосноваващо по-нисък интензитет на
обществената опасност. Това е така, защото нарушението, за извършването на
което е наказан жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административно- наказателната отговорност в тези случаи да се реализира
след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване
на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до
маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена
опасност.Да,действително още на следващия ден А.А. е сключил изискуемия
договор за гражданска отговорност ,но това не омаловажа по никакъв начин
нарушението му и не може да произведе исканата от пълномощника отмяна
на основание чл.28 от ЗАНН.
Правният извод,който се налага е ,че посоченото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено от съда.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предвид липсата на искане от страна на
въззиваемата страна за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-013743 от
07.12.2020г.от Началник Група към ОД на МВР – Пловдив,Сектор Пътна
полиция Пловдив , което на А. П. А. ЕГН********** е наложено
административно наказание “ глоба ” в размер на 250 лева за извършено
административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
3
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4