Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 18.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският
районен съд, ІІ -ри гр.състав, в публичното заседание на деветнадесети декември
през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Г.Н. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА
гр.дело № 6178 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на ***, гр.***
от изп.директор *** против Р.Б.К. ***, в която се твърди, че ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по
която е образувано ч. гр.д 4279/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за
изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден
имот и не е заплатил използваната за периода 01.11.2013г-30.03.2016г. топлинна
енергия в размер на 441,25лв главница и сумата 63,71 лв
лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 07.06.2016г. и не е погасил
задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на
ищеца ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 441,25 лв представляваща главница за
периода 01.11.2013г-30.03.2016г. и сумата 63,71 лв
лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 07.06.2016г, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не е
представил писмен отговор.В съдебно заседание процесуалния представител на ответника
адв. В. е признал предявените искове в размерите, в
които са предявени в исковото производство.
С оглед
направеното признание на иска, ищецът в съдебно заседание е изразил становище
съдебното дирене да бъде прекратено и съдът да се произнесе с решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното:
Съдът намира,
че са налице предпоставките
за постановяване на решение
при признание на иска, по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, с оглед на изрично
заявеното от ответника в отговора на ИМ признание на иска, в рамките на предявеният му размер.
Настоящето решение, с оглед разпоредбата
на чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява
въз основа на направеното от ответника признание на иска, в с.з., поради което
същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави, същото произтича от договорни отношения между
страните; страната, направила признанието може да се разпорежда с него-чл.237,
ал.3 от ГПК
По разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представен е
списък на разноски, който включва 360 лв за юрисконсултско възнаграждение, 100лв представляваща
разноски за ВЛ и 75лв за държавна такса. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00
лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното
производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 360,00 лева, а в размер, определен от
съда /съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно
съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства/, или в
размер на 150,00 лева. Съображенията на съда за това са следните - съществува
разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на
съществените разлики в правната природа на договора за поръчка и трудовия
договор. Тази разлика и това, че чл.78, ал.8 от ГПК не препраща изрично към от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят съда до извода, че адвокатското
възнаграждение за юрисконсулта следва да определя от съда при всеки конкретен
случай съобразно правната и фактическа сложност на делото и материалния
интерес, без обаче тази преценка да е обвързана от минимумите, предвидени в
Наредба №1 от 9 юли 2004 г, тъй като тази наредба е приложима само за лица,
осъществяващи свободна професия в защита правата и интересите на гражданите,
като целта е да се уреди конкуренцията пазара на адвокатската услуга във връзка
с минималния размер при уговарянето на възнагражденията. С оглед различията в
условията, при които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че
възнаграждението, което се присъжда на юрисконсултите на основание чл.78, ал.8
от ГПК, е адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат
правила, които са предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не
фиксира размер на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на
организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема
и качеството на положения труд. Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното производство в размер на 150,00 лева.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по компенсация.
Представен е договор за правна помощ, от който е видно че е направил разноски в
размер на 50 лв. които са платени в брой.С оглед изхода на делото в исковото
производство и признанието на иска съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите 75 лв за държавна
такса, 150 лв за юрисконсултско
възнаграждение и 100 лв за ВЛ.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 136,82 лв
за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 180 лв. Ответникът е направил разноски за адвокат в размер на 500
лв. С
оглед уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата23,38 лв, а ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата 463,09 лв следователно ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата 439,71 лв представляваща
деловодни разноски по компенсация в заповедното производство
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, че Р.Б.К., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – ***” ЕАД с *** с адрес на управление гр.***, ***,
представлявано от законния си представител *** сумата 441,25 лв
представляваща главница за периода 01.11.2013г-30.03.2016г. и сумата 63,71 лв лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 07.06.2016г,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение 13.06.2016г.до окончателното изплащане на същата, за
която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 6178/2016г по описа на ПлРС
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р.Б.К., ЕГН**********,*** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен
представител *** сумата 75 лв за държавна такса, 150 лв за юрисконсултско възнаграждение и 100 лв
за ВЛ, представляващи направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и
адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен представител *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.К., ЕГН**********,***
да сумата 439,71 лв лв представляваща
деловодни разноски направени в заповедното производство по компенсация.
Решението се постановява по реда на
чл.237, ал.1 от ГПК
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: