№ 499
гр. Русе, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Катина Кавърова
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20254500500063 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ПГПТ „Атанас Цонев Буров“ гр. Русе обжалва Решение № 829/
12.06.2024г, постановено по гр.д.№ 6439/23 по описа на РРС, с което се
признава за незаконно и се отменя уволнението на Р. Д. Р. със Заповед № Д-13-
23-267/12.10.2023г на Директора на ПГПТ“Атанас Буров“-Русе на основание
чл. 328, ал.1, т.2 КТ- съкращаване на щата, Р. е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност „Старши учител по практическо обучение и
професионална подготовка, специалност-студена обработка на металите и са
осъдени да му заплатят обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на
15 152.76лв за оставането му без работа поради незаконното уволнение за
периода от 13.10.2023г до 13.04.2024г, както и са осъдени да му заплатят
разноските по делото. Съдът е обосновал решението си за незаконност на
уволнението поради проявена от директора на училището негативно
отношение, недобросъвестност и дискриминация по отношение на Р. Р. в
противоречие с чл. 8, ал. 1 КТ. Съдът е допуснал и разгледал несвоевременно
заявено от ищеца искане да се признае прекратяването на трудовото
правоотношение за недобросъвестно дискриминационно на лично основание,
в нарушение на чл.8, ал.2 и ал.3 КТ и събрани в тази насока доказателства в
нарушение на съдопроизводствените правила. Ищецът е направил искането си
във връзка и след запознаване с писмения отговор и доказателства към него,
които са му връчени на 19.01.2024г извън указаният му от съда едноседмичен
срок, поради което за него е настъпила процесуалната преклузия по чл.313
ГПК. Първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените
правила е допуснал допълване на исковата молба с това искане, заявено в
първото по делото съдебно заседание извън срока по чл.312, ал.2 ГПК.
1
Ищецът е бил наясно с основанието за прекратяване на трудовия му договор
към датата на предявяване на исковата молба, като нито в нея, нито в
преклузивния срок по чл.312 ГПК е релевирал твърдения и възражения за
незаконосъобразност на уволнението по чл.8 КТ. В нарушение на
съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е постановил
обжалвания акт въз основа на събрани в производството доказателства извън
срока по чл.312, ал.2 ГПК, с което е допуснал съществени процесуални
нарушения при допускане на писмени доказателства. Неправилно районния
съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно поради нарушаване на
разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ. Към датата на връчване на предизвестието на
12.09.2023 ищецът е подписал декларация, в която е декларирал в това число,
че не се ползва от синдикална защита. Едва на 14.09.2023г след връчване на
предизвестието е представил пред работодателя си уверение, издадено от ИС
на Синдикален регионален съюз на КТ“Подкрепа“ Русе за това, че същият е
член на регионален синдикат „Образование“ към КТ“Подкрепа“ от 2017г. В
жалбата се счита, че ищецът не се ползвал от предварителната закрила по
чл.333,ал.4 КТ, тъй като липсват доказателства, че същият е член на
синдикална организация, която има структура в училището, а и освен това не
е декларирал пред работодателя това обстоятелство, поради което
работодателят не е бил длъжен да изиска предварително съгласие от
синдикалния орган. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че
уволнението на ищеца е незаконно и на основание проявено от директора на
училището недобросъвестност при уволнението в нарушение на закона,
резултат от негативно отношение на директора към ищеца. Доводът за
злоупотреба с право на работодателят не е обоснован с никакви конкретни
факти и обстоятелства, които да обосноват тези твърдение, което води до
нарушаване на правото на защита на ответника съобразно принципа на
състезателност на процеса. Изложени са подробни съображения за правилност
на процедурата по извършения подбор и са спазени от работодателя всички
изисквания по чл.329 КТ. По отношение на иска с правно основание чл.225
КТ съдът се е произнесъл въз основа на доказателства, които са представени
извън срока по чл.312 ГПК. Иска се от въззивният съд да постанови решение,
с което да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с
което отхвърли предявените срещу училището искове с правно основание
чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ, последният във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Претендират
се разноските по делото. В условията на евентуалност в случай, че въззивният
съд потвърди решението да уважи направеното от работодателя възражение за
прихващане с обезщетенията, изплатено на ищеца по чл.220 КТ и чл.222 КТ в
общ размер на 4519.56лв с претенцията на обезщетение по чл.225 КТ.
Р. Д. Р. в писмен отговор счита подадената от работодателя въззивна
жалба за неоснователна. Изложените в нея твърдения за пороци в съдебния
акт са недоказани и решението е законосъобразно. Правилно
първоинстанционния съд е приел, че уволнението му е незаконосъобразно в
нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ. Не е вярно изложеното в
жалбата, че не е уведомил работодателят си, че е член на синдикална
организация, след закриване на синдикалната секция на КТ“Подкрепа“ в
училището. Той е член на синдикат „Образование“ към КТ“Подкрепа“ от
2017г без прекъсване, за което работодателят е уведомен първо с декларацията
от 12.09.2023, а в последствие с представяне на удостоверение от 14.09.2023г.
Ползвал се е със закрилата по чл. 333, ал.4 КТ независимо от обстоятелството,
че синдикалната секция в училището е закрита. Закрилата по чл.333 КТ се
2
отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Правилни са
изводите на районният съд за незаконосъобразност на уволнението и на второ
основание, а именно, че директорът на ПГПТ“Атанас Буров“ е действал
недобросъвестно в нарушение на закона. Подборът не е в резултат на взето в
съответствие с правилата на издадената заповед от 11.09.2023г Решението за
това е взето преди издаване на тази заповед, поради което подборът не е в
резултат на решението на създадената от директора комисия, а еднолично
субективно от него без заявени за това критерии и има дискриминационен
характер с оглед неговата синдикална дейност, което е в противоречие на чл.8,
ал.1 КТ. Неправилни са доводите в жалбата за наличие на преклузия по чл.313
ГПК. Допуснатото от директора нарушение на чл.8, ал.1 КТ е установено от
ищеца впоследствие, след представянето на допълнително изискани от
работодателя документи и събраните други доказателства. Това за него са
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.313 ГПЩ и съответно
дава възможност за заявяването на допуснато и на това нарушение, както и
събиране на доказателства. По тези съображения счита решението за правилно
и като такова следва да се потвърди от въззивната инстанция. Претендира
направените във въззивната инстанция разноски.
ПГПТ „Атанас Буров“ обжалва Определение № 4816/04.12.2024г,
постановено по гр.д.№ 6439/23 по описа на РРС, постановено по реда на чл.
248 ГПК. Иска се неговата отмяна по съображенията, изложени в частната
жалба, и постановяване на друго, с което се уважи молбата им за присъдените
в полза на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Р. Р. чрез адв.Б. счита частната жалба за неоснователна по подробно
изложение в отговора съображения.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което Русе Д. Р. е изпълнявал длъжността „старши учител практическо
обучение и професионална подготовка“, което е прекратено със Заповед № Д
13-23-267/12.10.2023г на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ вр чл.329, ал.1 и
чл.333, ал.4 КТ, считано от 13.10.2023. В заповедта като причини за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че със Заповед № Д-
11-23-1113/11.09.2023г е утвърдено щатно разписание, при което е закрита
заеманата длъжност. Съкращаване на щатна бройка, за което му е връчено
предизвестие № Д-11-23-1123/12.09.2023г. В заповедта е посочено, че следва
да му се изплатят обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск 35 работни дни, обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен
срок на предизвестие в размер на 1 брутна заплата в размер на 2626.16лв и
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа не повече от месец в
размер на едно брутно трудово възнаграждение. Заповедта е връчена на Р.
на…. Според представеното копие от трудова книжка посочените в заповедта
обезщетение са изплатени на работника.
Със Заповед № Д-11-23-1123/12.09.2023г на основание чл.326 КТ
същият е бил предизвестен, че трудовият му договор ще бъде прекратен, тъй
като с утвърденото ново щатно разписание заеманата от него длъжност ще
бъде съкратена. Посочено е че е извършена преценка на изискванията по
чл.329 КТ и чл.333 КТ. Предизвестието му е връчено на 12.09.2023г.
Към исковата молба от ищеца е представена декларация от Русе Р. от
3
12.09.2023г относно обстоятелствата по чл.333 КТ, изброени в девет точки.
Никое от тях, в това число „ не се ползвам със синдикална защита“ не е
посочено от Р.. В приложеното по делото трудово досие се съдържа същата
декларация, но в нея т.5 „ не се ползвам със синдикална защита“ е оградено с
кръгче/л.166 от делото/.
Към исковата молба, а и в досието на Р., се съдържа уверение изх.№ 54
от 14.09.2023г, издадено от КТ“Подкрепа“ синдикален регионален съюз-Русе,
за това, че Р. е синдикален член на Регионален синдикат образование към
Синдикален регионален съюз на КТ“Подкрепа“ Русе от 2017 до момента на
издаване на уверението без прекъсване. Посочено е, че всички клаузи в
отрасловия колективен трудов договор на Синдикат“Образование“ на
КТ“Подкрепа“, са действащи за него. Работодателят не оспорва, че това
уверение му е представено от Р. на 14.09.2023г.
Със Заповед № Д-11-23-1113/11.09.2023г на директора на ПГПТ“Атанас
Буров“-Русе се закрива една щатна длъжност за длъжността „ старши учител
по практическо обучение и професионална подготовка“ с код по НКПД
23205003 по учебни предмети от професионално направление
„машиностроене, металообработване и металургия“, открита е една щатна
бройка за длъжността „образователен медиатор“ и е утвърдено щатно
разписания на училището за учебната 2023/24година, което влиза в сила на
11.09.2023г.
Според структурно-длъжностно разписание, считано от 11.09.2023г за
длъжност „ старши учител, практическо обучение“ с код по НКПД 2320-5003
са предвидени 2 щатни длъжности. Представено е удостоверение от
Министерство на образованието и науката, че на 21.09.2023 е утвърдено
щатно разписание за учебната 2023/24г.
Според структурното-длъжностно разписание, считано от 05.12.2022г
щатните бройки за същата длъжност са били 3 броя.
Със Заповед № Д-11-23-1114/11.09.2023г на основание чл.329 КТ е
назначена комисия, която да изготви критерии за подбор на педагогически
специалист, заемащи длъжност „учител или старши учител по професионална
подготовка-практическо обучение“, с норматив 840 часа по учебни предмети
от професионално направление“машиностроене, металообработване и
металургия“ в ПГПТ“Атанас Цонев Буров“-Русе в срок от 11.09.2023г. Да се
извърши подбор на кадрите, подлежащи на съкращаване като протоколът се
представи на работодателя до 12.09.2023г. С Протокол № 1 от 11.09.2023г
комисията по подбора е изготвила критерии за подбор, които са утвърдени със
Заповед № Д-11-23-1115/11.09.2023г от работодателя.
С Протокол № 2 от 11.09.2023г комисията по подбора е извършила
подбор на кадрите, подлежащи на съкращаване в гимназията на длъжност „
учител или старши учител по практическо обучение и професионална
подготовка“, преподаващи по професионално направление „машиностроене,
металообработка и металургия“, които са МФМ, Р. Д. Р. и ИСБ. Оценил е
същите по приетите критерии като МФМ и ИСБ са оценени с по 30 точки
всеки, а Р. Р. с 10 точки, поради което са предложили на работодателя да
съкрати Р., което и Директора на гимназията е направил с обжалваната от
работника заповед.
Първоинстанционният съд е приел, че уволнението е незаконно поради
извършено от работодателят нарушение на правилата, визирани в нормата на
4
чл. 333, ал. 4 КТ, според която когато това е предвидено в колективния трудов
договор, работодателят може да уволни работник или служител поради
съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след
предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
В настоящият случай работодателят е поискал от работника да попълни
декларация за наличието на закрила в някоя от хипотезите на чл.333 КТ и
такава е подадена на 12.09.2023г. По делото са представени две декларации от
Р., но видно съдържанието им е различно. В приложената от самия работник
към исковата молба същият не е посочил нито едно от обстоятелствата,
визирани в декларацията, включително не е посочил, че не се ползва от
синдикална защита. В тази обаче приложена в личното му досие, е отбелязано
че не се ползва от синдикална защита. При това положение съдът не може да
извърши преценка дали работникът е посочил, че се ползва от такава защита
или не. Това обстоятелство в случая обаче не е от значение, след като на
14.09.2023г Р. е представил уверение от КТ“Подрепа“, синдикален регионален
съюз-Русе, според което Р. Р. е синдикален член на Регионален синдикат
образование към Синдикален регионален съюз към КТ“Подкрепа“-Русе от
2017г без прекъсване. Преценката, която работодателят следва да извърши за
наличието на закрила по чл.333, ал.4 КТ е към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение,т.е до 12.10.2023г когато е издадена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение с Р.. В случая работодателят е
следвало да извърши преценка за наличието на синдикална защита
независимо дали работникът е декларирал това обстоятелство или не, след
като в срока на предизвестието му е представен документ, установяващ че Р. е
синдикален член на Регионален синдикат образование към Синдикален
регионален съюз към КТ“Подкрепа“-Русе. Въззивният съд намира обаче, че
независимо от това обстоятелство, Р. не се ползва със синдикална защита по
реда на чл.333, ал.4 КТ, тъй като както нормата на закона, така и приложеният
по делото колективен трудов договор, който обвързва страните, тъй като
Регионален синдикат Образование към Синдикален регионален съюз към
КТ“Подкрепа“-Русе е страна по него, в чл.10, т.3 от Колективния трудов
договор, задължава работодателят при прекратяване на трудовите
правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 и т.3 КТ с работници и служители,
членове на синдикатите-страна по договора, да направят това след
предварително съгласие на съответната синдикална организация в
образователната институция. Т.е. за да се ползва със синдикална защита и
работодателят преди прекратяване на трудовото правоотношение с работника
или служителя да има задължение да изиска съгласие на съответната
синдикална организация, същата не е достатъчно да е синдикална
организация, но и да има структура в съответната образователна институция,
в случая ПГП“Атанас Буров“. Не е спорно, че Регионален синдикат
Образование към Синдикален регионален съюз към КТ“Подкрепа“-Русе няма
структура в гимназията. Следователно в настоящият случай работодателят не
е имал задължение да изиска съгласие от синдиката, в който членува ищеца Р.
за прекратяване на трудовото правоотношение с него, респективно не е
допуснал нарушение на нормата на чл.333, ал.4 КТ. Изводите на
първоинстанционния съд в тази насока са неправилни.
В този случай съдът следва да изследва по същество наличието или
липсата на основания за прекратяване на трудовото правоотношение с Р.
поради съкращаване на щата. Първоинстанционният съд независимо, че е
приел, че уволнението е незаконно само на основание чл.333, ал.4 КТ е
5
изложил в решението си мотиви и по същество на правния спор като е приел,
че уволнението е незаконно, тъй като работодателят е действал
недобросъвестно при уволнението на Р.. Въззивният съд не споделя тези
изводи на първоинстанционния съд.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че допълнението на
исковата молба, направено в съдебно заседание на 22.02.2024 с навеждане на
нов довод за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с Р., а именно – „недобросъвестно и дискриминационно на
лично основание, т.е че е в нарушение на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 КТ, по който
работодателят има задължение да упражнява правата си добросъвестно и да
не допуска пряка или непряка дискриминация“, е извършено в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон.
Пълномощникът на ищеца твърди, че тези обстоятелства им станали
известни не само след запознаване с отговора на ответника, но и след
представяне на доказателства след отговора на исковата молба. Спорно е
доколко твърдения за наличие на дискриминация пряка или непряка от страна
на работодателя могат да станат известни на работника в последствие, а не с
предявяване на иска за отмяна на уволнението му като незаконно. Дори и да
се приеме, че това е възможно, то отговора на ответника е от 05.01.2024г и е
връчен на ищеца, ведно с Определение № 282 от 19.01.2024г, постановено по
реда на чл. 312 ГПК, на 22.01.2024г. С това определение съдът е направил
доклад по делото, задължил е ответника да първо съдебно заседание да
представи копие от трудово досие на ищеца, както и от всички документи,
които са послужили като основание за издаване на оспорваната заповед, както
и трудовите досиета на ММ и ИБ, дал е възможност на ответника да води
свидетелите си в съдебно заседание, назначил е и съдебно-икономическа
експертиза. В това определение, в съответствие с нормата на чл.312, ал.2 ГПК,
е указал на страните, че могат в 1-седмичен срок да вземат становище по
доклада и дадените указания, както и че ако не направят това губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства. Ответникът е представил писмените
доказателства, които е бил задължен да представи от съда, с молба от
29.01.2024г, а с молба от 07.02.2024г. е представил преписи от всички писмени
доказателства за връчване на насрещната страна. По делото няма данни кога са
връчени на ищеца или на неговия пълномощник, поради което не може да се
извърши точна преценка дали допълването на исковата молба в заседанието на
22.02.2024г, което е първо по делото съдебно заседание, е преклудирано или
не. Същото обаче не е следвало да бъде прието от първоинстанционния съд,
тъй като не е ясно и конкретно. За да бъде прието от съда не е достатъчно
ищецът бланкетно да се позове на нормата на чл.8, ал.2 и ал.3 КТ, т.е само
бланкетно да твърди, че при уволнението му работодателят не е бил
добросъвестен и е допуснал пряка или непряка дискриминация, както е
направено в настоящия случай от процесуалния представител на ищеца.
Същият следва да посочи в какво са състои тази недобросъвестност при
упражняване на правата на работодателя спрямо ищеца, както и в какво се
състои дискриминацията спрямо него, още повече, че в чл. 8, ал.3 КТ са
посочени множество признаци за пряка или непряка дискриминация. В случая
това не е направено от ищеца, поради което въззивният съд намира, че в
нарушение на процесуалния правила и материалния закон, районният съд е
приел това допълване на исковата молба и не е сезиран редовно с довод за
незаконосъобразност на издадената заповед поради нарушение от страна на
6
работодателя по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 КТ.
Въззивният съд намира, че при осъществяване на подбора работодателят
е спазил изискванията на чл. 329 КТ като е извършил подбор измежду
служителите, които заемат длъжността, която се съкращава, а именно „учител
или старши учител по професионална подготовка – практическо обучение“ с
норматив 840 учебни часа по учебни предмети от професионално направление
„ Машиностроене, металообработване и металургия“ по утвърдените
критерии, а именно: придобито висше образование степен 4бакалавър“,
„магистър“ от професионално направление „машиностроене,
металообработване и металургия“, правоспособност, включваща
възможността да преподава практическо и теоретично обучение и
дисциплинарни наказания. Видно от протокол № 2 от 11.09.2023г оценяването
е извършено между три лица, заемащи длъжността, която се съкращава -
ищеца Р. Р., МФМ и ИСБ. Комисията е оценила ищеца с 10 точки като е
прието ,че следва да получи 5 точки за образование, тъй като има висше
образования „бакалавър“ за разлика от другите двама служители, които имат
висше образование „магистър“; 5 точки да правоспособност да преподава
практическо и теоретично обучение, тъй като преподава само практическо
обучение за разлика от другите двама служители, които имат възможността да
преподава и практическо и теоретично обучение и е получил 0 точки за
дисциплинарни наказания заради това, че има наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. Останалите служители са
получили по 30 точки от комисията за подбор. Изложеното от комисията за
подбор се потвърждава и от останалите събрани по делото писмени
доказателства, според които при извършеното ежегодно оценяване на
служителите Р. в последните години също е получил по-нисък брой точки
спрямо другите двамата служители. Правилната преценка за оценяване от
страна на комисията за подбора се потвърждава от събраните по делото гласни
доказателства-св. ЛЧ и св. ЗСЛ. И писмените и гласни доказателства сочат, че
подбора е извършен между лицата, чиято длъжност се съкращава и при
правилна преценка на техните качества, в подбора не следва да участват други
лица, в какъвто смисъл са били насочени въпросите на процесуалния
представител на ищеца без да са наведени конкретни доводи в тази насока.
Въззивният съд следва да отбележи, че подборът и преценката, че Р. следва да
бъде съкратен, независимо от виждането на съда, че не следва да се изследва
довода за нарушение на чл.8 КТ, е извършено от работодателя добросъвестно
и без прилагане на дискриминация спрямо ищеца. Доказателствата писмени и
гласни, които са събрани в първата инстанция, според въззивния съд не водят
до такъв извод. Св.АБ е напуснал училището поради пенсиониране през
2020г, т.е три години преди прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца и няма никакви преки впечатления от отношенията между Р. и
работодателя му, свидетелят дори не знае, че Р. е наказван дисциплинарно.
Същият само споделя какво му се е оплакал ищеца, т.е показанията му не
почиват на обективен критерий. Въззивният съд не споделя и изводите на
първоинстанионния съд, свързани с преценка на писмените и гласните
доказателства касаещи хронологията на извършеното от работодателя и
тримата служители, между които е извършен подбора, на 11.09.2023г, още
повече, че както е посочено по-горе неправилно първоинстанционния съд е
приел допълване на исковата молба с твърдения за незаконосъобразност на
уволнението поради нарушение на чл.8, ал.2 и ал.3 КТ, респективно
неправилно е събирал доказателства в тази насока.
7
По изложените съображения съдът намира, че прекратяването на
трудовото правоотношение с Р. Р. със Заповед № Д-13-23-267/12.10.2023г на
Директора на ПГ по промишлени технологии“Атанас Буров“-Русе е
законосъобразно. Иска за отмяната му е неоснователен, както и исковете за
възстановяване на Р. на заеманата от него длъжност и за заплащане на
обезщетение по чл. 225 КТ. Първоинстанционния съд е стигнал до обратния
извод, поради което Решение № 829/12.06.2024г, постановено по гр.д.№
6439/23 по описа на РРС, в което е поправена допусната очевидна фактическа
грешка по реда на чл.247 ГПК с Решение № 1316/12.09.2025г, е неправилно и
следва да се отмени.
Като неправилно следва да се отмени и Решение № 1315/12.09.2025г,
постановено по гр.д.№ 6439/23 по описа на РРС по реда на чл.250 ГПК, с
което е допълнено Решение № 829/12.06.2024 като в диспозитива се чете и че
съдът извършва прихващане на обезщетението, присъдено на работника по
чл.225, ал.1 КТ в размер на 15 152.76лв с обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в
размер на 2 363.54лв и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 2 156.02лв,
изплатени на ищеца Р. Р. в общ размер на 4 519.56лв до размера на по-малкото,
като окончателно дължимата сума за обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е в
размер на 10 633.20лв, тъй като прихващане следва да бъде извършено при
преценка на основателност на иска за заплащане на обезщетение по чл.225
КТ, а според въззивния съд този иск е неоснователен и решението, с което е
уважен като неправилно следва да се отмени.
Следва да се отмени и Определение № 4816 от 04.12.2024г, постановено
по гр.д.№ 6439/23 по описа на РРС по реда на чл.248 ГПК, тъй като с оглед
изхода на спора, в тежест на ищеца са всички направени от ответника разноски
в първата инстанция в размер на 2 080лв адвокатско възнаграждение,
съобразно представеният списък на разноски по чл.80 ГПК, договор за правна
защита и съдействие и писмени доказателства за изплащането му.
Пълномощникът на ищеца е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което въззивният съд намира за неоснователно.
Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е в размер на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда
на чл. 2. Към момента на сключване на договор за правна помощ и съдействие
между ПГПТ“Атанас Буров“ и адв.Х.-20.12.2023г минималната работна
заплата е била в размер на 780лв, в какъвто размер е договорено и
възнаграждението за исковете по чл.344, т.1 и т.2 КТ, видно от договора за
правна помощ и съдействие. Възнаграждение се дължи и за защита по
осъдителният иск с правно основание чл.344, т.3 КТ вр чл.225 КТ, като
възнаграждението му съобразно цената на този иск по реда на чл.7 ,ал.1 ,т. 3
от Наредбата при интерес от 10 000 до 25 000 лв. следва да е в размер на 1300
лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. Видно от договора за правна помощ
и съдействие договореното възнаграждение е в размер на 1300лв. С оглед
изложеното договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е
прекомерно и следва да се присъди в пълния му размер.
В тежест на Р. са и направените от ПГПТ“Атанас Буров“ разноски във
въззивната инстанция в размер на 1 868.06лв, включващи 1 500лв адвокатско
възнаграждение и заплатени държавни такси в общ размер на 368.06лв. По
8
изложените по-горе съображения възражението за прекомерност на това
адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 829 от 12.06.2024г, постановено по гр.д.№
6439/23 по описа на РРС, поправено с Решение № 1316/12.09.2025г, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението по реда на чл.247 ГПК, с което съдът признава за незаконно и
отменя уволнението на Р. Д. Р. със Заповед № Д-13-23-267/12.10.2023г на
директора на ПГПТ „Атанас Ц. Буров“ – гр.Русе на основание чл. 328, ал.1, т.2
КТ - /съкращаване на щата / ; възстановява Р. Д. Р. на заеманата преди
уволнението длъжност „старши учител по практическо обучение и
професионална подготовка, специалност: студена обработка на металите“ в
ПГПТ „Атанас Ц. Буров“ – гр.Русе; осъжда ПГПТ „Атанас Ц. Буров“ – гр.Русе
да заплати на Р. Д. Р., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ, сумата 15 152,76 лв. – обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода от 13.10.2023 г. до 13.04.2024 г., както и да му
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1200, 00 лв. – разноски за
производството и с което осъжда ПГПТ „Атанас Ц. Буров“ – гр.Русе да
заплати държавна такса в размер на 706.11 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. Р. срещу ПГПТ“Атанас Буров“-Русе
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, последният във връзка
с чл.225, ал.1 КТ - да се признае за незаконно уволнението на Р. Р. и се отмени
Заповед № Д-13-23-267/12.10.2023г на директора на ПГПТ „Атанас Ц. Буров“
– гр.Русе на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ - съкращаване на щата ; Р. Д. Р. да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител
по практическо обучение и професионална подготовка, специалност: студена
обработка на металите“ в ПГПТ „Атанас Ц. Буров“ – гр.Русе и ПГПТ „Атанас
Ц. Буров“ – гр.Русе да заплати на Р. Д. Р., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 15 152,76 лв. – обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за периода от 13.10.2023 г. до 13.04.2024г.,
като неоснователни и недоказани.
ОТМЕНЯ Решение № 1315/ 12.09.2025г, постановено по гр.д.№ 6439/23
по описа на РРС, постановено по реда на чл.250 ГПК, с което се допълва
Решение № 829/12.06.2024г., като в диспозитива на решението, да се чете:
ИЗВЪРШВА ПРИХВАЩАНЕ на основание чл.103, ал.1 от ЗЗД на
обезщетението присъдено на работника по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 15
152,76 с обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 2363.54 лева и
обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 2156.02 лева, изплатени на
ищеца Р. Д. Р., в общ размер на 4519.56 лева, до размера на по-малкото, като
окончателно дължимата от ПГПТ „Атанас Ц. Буров“ – гр.Русе, на ищеца Р. Д.
Р., сума за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ възлиза на 10633.20 лева.
ОТМЕНЯ Определение № 4816 от 04.12.2024г, постановено по гр.д.№
6439/23 по описа на РРС, постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Д. Р., ЕГН:**********, от гр.Русе, ул.”*** да плати на
Професионална гимназия по промишлени технологии “Атанас Цонев Буров“ -
гр. Русе, ул."Цар Калоян", № 11, Булстат *********, представлявана от
9
директора ВВ сумата от 2 080лв, представляващи направени разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 1868.06лв,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред
ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10