Р Е Ш Е Н И Е № 142
гр. Перник, 14.05.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Перник гражданска колегия, в
публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
при участието на секретаря Емилия
Павлова като разгледа докладваното от съдия Николов въз. гр. дело № 561 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 985/03.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 9302 по описа на Районен съд Перник за 2018г. е признато
за установено по искове, предявени от В.С.Д., С.Х.К., В.Х.К. и Е.Х.К. ***, че
ищците не дължат на ответника сумата от 2551.23 лв., представляващи главници за
периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г. за доставена и неплатена топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в ***, сумата от 690.69 лева,
представляваща законна лихва за периода от 30.11.2003 г. до 26.11.2007 г.,
както и разноските в размер на 167,26 лв., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 29.11.2011 г. по гр.д. № 1613/2009 г. по описа на ПРС, въз основа на
който е образувано изп.д. № 2034/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради изтекла
погасителна давност.
„Топлофикация Перник” АД, гр.Перник е
обжалвало в срок решението, като моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и предявеният иск да бъде отхвърлен.
В.С.Д., С.Х.К., В.Х.К. и Е.Х.К., чрез
процесуалния си представител адв. В. оспорват жалбата и молят решението да бъде
потвърдено.
Окръжен съд Перник, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
с правно основание чл. 439 от ГПК.
В.С.Д., С.Х.К., В.Х.К. и Е.Х.К. са поискали
да бъде признато за установено по отношение на „Топлофикация Перник” АД, гр. Перник,
че не дължат сумата от 2551.23 лв., представляващи главници за периода от 01.10.2003
г. до 30.04.2007 г. за доставена и неплатена топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в ***, сумата от 690.69 лв., представляваща законна лихва за периода
от 30.11.2003 г. до 26.11.2007 г., както и разноските в размер на 167,26 лв.,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.11.2011 г. по гр.д. № 1613/2009
г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. №2034/2018 г. по
описа на ЧСИ С.Б., поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите
след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното
производство.
„Топлофикация Перник”АД, гр. Перник
изразява становище за неоснователност на иска, поради това, че по
изпълнителното производство многократно са предприемани изпълнителни действия.
За да уважи иска районният съд е
приел, че към момента на образуване на изп.д. № 2034/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б.
е изтекла предвидената в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД
тригодишна погасителна давност.
Жалбоподателят твърди, че вземането
не е погасено по давност, защото са извършвани действия, с които давността е
прекъсвана.
Установено по делото е следното:
По ч.гр.дело № 6703/2009 г. по описа
на ПРС против ищците (сега въззиваеми) е издадена заповед за изпълнение, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист, с който са осъдени да заплатят
солидарно на „Топлофикация Перник” АД, гр. Перник сумата от 2551.23 лв.,
представляващи главници за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г. за
доставена и неплатена топлинна енергия, сумата от 690.69 лева, представляваща
законна лихва за периода от 30.11.2003 г. до 26.11.2007 г., както и разноски в
размер на 167,26 лв.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист на ответника от 07.02.2012 г. е образувано изп.д. № 427/2012 г. на ЧСИ А. В..
На 13.03.2012 г. е постъпила молба от
взискателя с искане производството да бъде прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.2 ГПК. На 24.03.2012 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство и е вдигнат наложения запор върху пенсията на длъжника В.Д.. Други
запори не са били налагани. На 09.04.2012 г. е изпратено съобщение за вдигането
на запора.
На 08.06.2018 г. взискателят е
поискал да му бъде върнат изпълнителният лист и последният е получен от негов
пълномощник на 19.06.2018 г.
Въз основа на същия изпълнителен лист
на 22.08.2018 г. е образувано изпълнително дело 2034/2018 г. по описа на ЧСИ Б..
При тези факти, въззивният съд намира
следното:
При липса на доказателства кога
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК е съобщено на сраните, то и съдът не може да извърши преценката
на коя дата същото е влязло в сила. С оглед на това съдът приема, че дори и
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК да не е било влязло в сила, то изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Спрямо ищците С.Х.К., В.Х.К. и Е.Х.К.
не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия от момента на
образуване на изпълнителното производство – 07.02.2012 г. и съответно
изпълнителното производство спрямо тях е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК на 08.02.2014 г. По отношение на длъжника Д. изпълнителното
производство е прекратено на 21.02.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
защото към тази дата са изминали две години от извършване на последното
изпълнително действие – налагане на запор 20.02.2012 г. върху пенсията й.
От прекратяване на изп. д. .№ 427/2012г.
на ЧСИ В. до образуването на 22.08.2018 г. на изп.д. № 2034/2018 г. по описа на
ЧСИ Б. не са извършвани други действия, водещи до спиране или прекъсване на
давността, като са изтекли повече от три години и съответно вземането за
главница, съставляваща стойност на доставена топлинна енергия, което е
периодично такова и за лихви, е погасено на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, която
е приложимата в случая разпоредба. Тези вземания по силата на чл. 111 б. „в” ЗЗД, се погасяват с тригодишна давност и от прекъсването й на основание чл. 117,
ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност, равняваща се на първоначалната такава.
В случая е неприложим чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като тази разпоредба касае
случаите, когато вземането е установено
със съдебно решение, каквато не е настоящата хипотеза. Влязлата в сила заповед
не е постановена в спорно исково производство и не се ползва със сила на
пресъдено нещо, като няма разпоредба, приравняваща стабилизираната заповед за
изпълнение на влязло в сила решение. В тази връзка съдът намира за неоснователни
доводите, че спрямо главницата и лихвата е приложима общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
Относно вземането за разноски обаче е
приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗДД и същото не е погасено към
датата на образуване на второто изпълнително производство. Касае се за
самостоятелно вземане, което не попада в обхвата на приложение на разпоредбата
на чл. 111 ЗЗД.
По изложените съображения съдът
намира, че решението в частта му, с която е уважен искът за сумата от 167,26 лв.,
представляващи направени разноски в заповедното производство следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът в тази му част да
бъде отхвърлен. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да се
отмени и решението на ПРС в частта му, с която в полза на ищците са присъдени
разноски в размер на 32,21 лв.
В полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 27,18 лв. за двете съдебни инстанции, а в полза
на въззиваемите – 380,38 лв. разноски за вззивното производство.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 985 от 03.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 9302 по описа на Районен съд Перник в частта му, с която
е признато за установено по искове, предявени от В.С.Д., С.Х.К., В.Х.К. и Е.Х.К.
***, че ищците не дължат на ответника сумата от 167,26 лв., представляващи
разноски в заповедното производство, за която сума е издаден изпълнителен лист
от 29.11.2011 г. по гр.д. № 1613/2009 г. по описа на ПРС, въз основа на който е
образувано изп.д. №2034/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б., както и в частта му, с
която „Топлофикация Перник” АД, гр. Перник е осъдена да заплати на от В.С.Д., С.Х.К.,
В.Х.К. и Е.Х.К. сумата от 32,21 лв. разноски по делото, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.С.Д. с
ЕГН: ********** ***, С.Х.К. с ЕГН: ********** ***, В.Х.К. с ЕГН: ********** ***
и Е.Х.К. с ЕГН: ********** *** срещу „Топлофикация Перник” АД, гр. Перник за
признаване за установено, че ищците не дължат на ответника „Топлофикация Перник”
АД, гр. Перник сумата от 167,26 лв., представляващи разноски в заповедното
производство, за която сума е издаден изпълнителен лист от 29.11.2011 г. по
гр.д. № 1613/2009 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. №
2034/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, гр. Перник
да заплати на В.С.Д. с ЕГН: ********** ***, С.Х.К. с ЕГН: ********** ***, В.Х.К.
с ЕГН: ********** *** и Е.Х.К. с ЕГН: ********** *** сумата от 380,38 лв.,
представляващи направени пред настоящата инстанция разноски по делото.
ОСЪЖДА В.С.Д. с ЕГН: ********** ***, С.Х.К.
с ЕГН: ********** ***, В.Х.К. с ЕГН: ********** *** и Е.Х.К. с ЕГН: ********** ***
да заплатят на „Топлофикация Перник” АД, гр. Перник сумата от 27,18 лв.,
представляващи направени пред двете инстанции разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.