№ 1245
гр. В., 02.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100100318 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С определение № 1842/15.05.2023г., производството по гр.д. № 318/2023г. по описа
на Окръжен съд – В., е прекратено, в частта по предявения от „Г.” ЕООД, ЕИК ................, гр.
Б. срещу „Ф. П. М.” ООД, ЕИК ., гр. В., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че „Г.” ЕООД е собственик на апартамент №
7, находящ се в гр. В., ул.”О.” № 12, вх. А, ет. 2 с идентификатор № ................. по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се във вх. А на втори етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № ..............,
със застроена площ от 63, 96 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с трапезария, баня –
тоалет, спалня, килер и тераса при граници: на същия етаж - с идентификатор №
...............1.8, под обекта: с идентификатор № ...............1.4, над обекта: с идентификатор №
...............1.10, ведно с 0, 9474 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, на основание трансформиране на право на строеж в право на собственост въз основа
на давностно владение на ограниченото вещно право в периода от месец февруари 2010г. до
деня, предхождащ подаване на исковата молба – 08.02.2023г. /вкл./, на осн. чл. 299, ал. 2
ГПК.
Прекратителното определение е потвърдено с определение № 390/18.07.2023г. по
в.ч.гр.д. № 286/2023г. по описа на Апелативен съд – В. и не e допуснато до касационно
обжалване с определение № 1171/30.11.2023г. по ч.т.д. № 1345/2023г. на ВКС.
В срока за обжалване на първоинстанционното прекратително определение е
постъпила молба по чл. 248 ГПК от „Ф. П. М.” ООД, в която е обективирано искане за
допълването му, чрез присъждане на разноски в размер на 5 215, 82 лв. с ДДС, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в посочения размер.
В дадения срок е постъпила молба от насрещната страна - „Г.” ЕООД, в която моли за
отхвърлянето й. Изтъква се още, че защитата по главния и евентуалния иск е за един и същи
интерес и в случай, че един от двата иска е уважен, разноски не се присъждат.
Съдът е указал на страните, че ще се произнесе по разноските след влизане в сила на
определението, чието допълване се иска.
Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена от лице с правен
интерес в срока за обжалване на постановеното решение. Разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството по делото е образувано по предявен от „Г.” ЕООД, ЕИК ................,
1
гр. Б. срещу „Ф. П. М.” ООД, ЕИК ., гр. В., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване в отношенията между страните, че „Г.” ЕООД е собственик на апартамент №
7, находящ се в гр. В., ул.”О.” № 12, вх. А, ет. 2 с идентификатор № ................. по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се във вх. А на втори етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № ..............,
със застроена площ от 63, 96 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с трапезария, баня –
тоалет, спалня, килер и тераса при граници: на същия етаж - с идентификатор №
...............1.8, под обекта: с идентификатор № ...............1.4, над обекта: с идентификатор №
...............1.10, ведно с 0, 9474 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, на основание трансформиране на право на строеж в право на собственост въз основа
на давностно владение на ограниченото вещно право в периода от месец февруари 2010г. до
деня, предхождащ подаване на исковата молба – 08.02.2023г. /вкл./.
В евентуалност е предявен иск за заплащане на сумата от 89 544 лв., претендирана
като разлика между стойността на правото на строеж върху описания апартамент № 7, което
ответникът е закупил през 2009г. и стойността на трансформираното право на строеж в
право на собственост и въвеждане на самостоятелния обект в състояние, годно за ползване
по предназначение, вследствие на извършените от ищеца СМР, подробно
индивидуализирани по вид, количество и време на извършване. В съотношение на
евентуалност при отхвърляне на осъдителния иск, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сумата от 89 544 лв., претендирана като обезщетение в размер на стойността, с
която ответникът се е обогатил без основание, в резултат на извършени строително –
монтажни работи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението върху всяка една от сумите.
Въпросът за допустимостта на главния иск за собственост е поставен в отговора на
исковата молба. По повод релевираното възражение, съдът е прекратил производството по
делото по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК.
В този случай, в полза на ответника следва да се присъдят разноски, на осн. чл. 78,
ал. 4 ГПК.
В постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от
ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели,
които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.
С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за
съдилищата - чл.633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът
не е обвързан от посочените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери.
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, и действително извършената работа. Размерите на адвокатските
възнаграждения в НМРАВ могат да служат като ориентир при определяне служебно на
размер на възнаграждения и дължими разноски за процесуално представителство. В този
смисъл определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о. на ВКС.
2
Съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, както и, че
ответникът, чрез надлежно упълномощен представител, е навел подробни съображения за
недопустимостта на производството, намира, че в полза на „Ф. П. М.” ООД, следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 739, 61 лв. с ДДС,
представляваща 1/3 от платеното.
За разликата над сумата от 1 739, 61 лв. с ДДС до претендираната от 5 215, 82 лв. с
ДДС, молбата по чл. 248 ГПК, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 1842/15.05.2023г. по гр.д. № 318/2023г. по описа на
Окръжен съд – В. в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК, КАТО:
ОСЪЖДА „Г.” ЕООД, ЕИК ................, гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ на „Ф. П. М.” ООД, ЕИК
., гр. В. сумата от 1 739, 61 лв. /хиляда седемстотин тридесет и девет лева и шестдесет и
една ст./ с ДДС, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение за прекратеното производство, в частта по иска по чл. 124, ал. 1
ГПК, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ молба, депозирана от „Ф. П. М.” ООД, ЕИК ., гр. В. за допълване на
определение № 1842/15.05.2023г. по гр.д. № 318/2023г. по описа на Окръжен съд – В. в
частта за разноските за разликата над сумата от 1 739, 61 лв. с ДДС до претендираната от
5 215, 82 лв. с ДДС, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение за прекратеното производство, в частта по иска по чл. 124, ал. 1
ГПК, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, на осн. чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – В. в
едноседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочването му в открито съдебно заседание след
влизане в сила на настоящото определение.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
3