№ 395
гр. Шумен, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20223630102722 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни
искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: г***, излага, че по ч.гр.д.
№2108/2022 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ответника С. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: г***, за сума в общ размер на 1 052, 22 лева, от която
453.69 лева - главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт №40003364931, сключен между страните; 156.65 лева - договорно
възнаграждение; 104.16 лева - възнаграждение за закупена услуга Фаст;
261.19 лева - възнаграждение за закупена услуга Флекси и 76.53 лева - лихви
за забава. Предвид постъпило от длъжника възражение срещу заповедта,
съдът е връчил на ищеца разпореждане, с което му е указал, че следва да
предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, поради което и
ищецът предявява настоящите искове.
Ищецът излага, че на 04.03.2021 г. между дружеството, като кредитор и
ответника е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт №40003364931, по силата на който на последния е предоставен
кредит в размер на 500.00 лева, с насрещното задължението на ответника да
1
върне така получената сума, ведно с договорената възнаградителна лихва,
уговорена при годишен лихвен процент-41%. Срокът на договора бил 24
месеца. Ищецът заявява, че ответникът дължал и възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ в размер на 125.00 лева и възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 300.00 лева, които задължения също били разсрочени,
като общият размер на дължимата сума по договора била 1 160, 01 лева, а
размерът на месечната вноска се равнявал на сума от 48, 34 лева, с падежна
дата на същата първи ден от месеца. Горепосочените услуги били закупени по
желание на длъжника. Ищецът бил изпълнил задължението си по договора да
предостави на ответника парична сума от 500.00 лева. Длъжникът спрял да
изпълнява поетите с договора задължения, като към датата на подаване на
заявлението, респ. към датата на подаване на настоящата искова молба бил
погасил тринадесет пълни вноски и една непълна. Съгласно договора
кредиторът се възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, за което на длъжника, на посочения от последния адрес било
изпратено изрично уведомление. Задълженията по договора се считали за
предсрочно изискуеми, считано от 05.07.2022 г. Предвид забавата за плащане
на сумите по договора, ответникът дължал и обезщетение за забава.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер на 1 052.22 лева /хиляда петдесет и два лева и двадесет и две ст./, от
които: 453.69 лева - главница по Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт №40003364931, сключен между страните; 156.65 лева -
договорно възнаграждение; 104.16 лева - възнаграждение за закупена услуга
Фаст; 261.19 лева - възнаграждение за закупена услуга Флекси; 76.53 лева -
лихви за забава, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.
Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор. Не се
явява и в съдебно заседание, за да изрази становище по претенциите.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№2108/2022 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
2
ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищеца срещу ответника, като е разпоредено длъжникът да заплати следните
суми: 453.69 лева - главница по Договор за потребителски кредит
№40003364931, сключен между страните на 04.03.2021 г.; 156.65 лева -
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.07.2021 г. до 05.07.2022
г.; 104.16 лева - възнаграждение за закупена услуга Фаст; 261.19 лева -
възнаграждение за закупена услуга Флекси, 76.53 лева - лихви за забава,
считано за периода от 02.05.2021 г. до 05.07.2022 г. и 23, 30 лева- лихви за
забава, считано за периода от 05.07.2022 г. до 29.09.2022 г., като е присъдена
и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението-30.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и извършените по делото разноски. Заповедта е получена от длъжника,
като в законоустановения едномесечен срок същият е подал възражение по
чл.414 от ГПК. В срока по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят предявява
настоящите искове.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между ищцовото дружество, от една страна и ответника, от
друга, на 04.03.2021 г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт №40003364931, по силата но който на ответника е
предоставен паричен кредит в размер на 500.00 лева, с насрещното
задължение на последния да върне сумата по начин и срок, предвидени в
договора, ведно с възнаградителна лихва, в размер на 41% /годишен лихвен
процент/ и 0, 11% /лихвен процент на ден/. Със същия договор е уговорено и
заплащане на допълнително възнаграждение на кредитора за избран и закупен
от ответника пакет от допълнителни услуги в общ размер на 425.00 лева
/125.00 лева- възнаграждение за услуга „Фаст“ и 300.00 лева- възнаграждение
за услуга „Флекси“/. Срокът на договора е 24 месеца, като е посочен годишен
процент на разходите /ГПР/ 48, 92 %. Общата дължима сума по кредита,
включваща и възнагражденията за закупените допълнителни услуги, се
равнява на 1 160, 01 лева, а общият размер на вноската е 48, 34 лева. Няма
спор, че длъжникът е спрял плащанията по договора. Ищецът е изпратил
писмо до ответника, с което го уведомява, че считано от 05.07.2022 г.
размерът на задълженията по договора за кредит е предсрочно изискуем, като
общата дължима сума към датата на писмото е 1 462, 25 лева, която сума
включва непогасена част от задълженията по договора, лихви за забава и
3
такси. Писмото е изпратено на посочения от длъжника адрес, идентичен с
адреса, на който ответника е получавал книжа в настоящото производство,
като писмото е върнато на изпращача като непотърсено. Няма спор, а се
установява и от заключението по извършената ССЕ, че по договора са
извършвани плащания, като общият размер на платената сума е 197, 60 лева,
като последното плащане е извършено на 30.08.2021 г. От тези плащания
кредиторът е погасил сума от 151, 54 лева по кредита /46, 31 лева- главница,
45, 58 лева-договорни лихви и 59, 65 лева- за допълнителните услуги/, 6, 06
лева- лихви за забава и 40.00 лева- такси.
Безспорно, предвид договорната обвързаност между страните, основно
задължение на ответника е да върне предоставената в кредит парична сума,
ведно с уговорената възнаградителна лихва, при условията и в сроковете,
предвидени в договора. Както е посочено по- горе размерът на
възнаграждението на кредитора е 41% /годишен лихвен процент/ и 0, 11%
/лихвен процент на ден/, т.е. съдът приема, че е уговорен фиксиран размер на
възнаградителната лихва. Годишният процент на разходите /ГПР/ е равен на
48, 92 %. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР
е в по-нисък от законоустановения размер, поради което съдът приема
клаузата за възнаградителна лихва за законосъобразна.
По отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение за
закупени от длъжника допълнителни услуги, имащо характер на главно
вземане, за да се произнесе, съобрази следното:
Видно от текста на договора, се установи, че за кредитора е предвидено
възнаграждение в общ размер на 425.00 лева за избрани и закупени от
длъжника допълнителни услуги /125.00 лева- за услуга „Фаст“ и 300 лева- за
услуга „Флекси“/. Прави впечатление фактът, че сборът от тези
възнаграждения, макар и наименувани поотделно, е в размер, близък до
предоставената в заем парична сума и в размер, по –висок от уговорената
възнаградителна лихва. От общите условия по договора става ясно, че
услугата „Фаст“ дава право на потребителя да получи приоритетно
разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит, като
липсва уточнение какъв е срокът за тези, които не са закупили тази услуга.
4
Допълнителната услуга „Флекси“, според общите условия, дава право на
потребителя да променя погасителния си план при изпълнение на описани в
договора изисквания, които подлежат на допълнителна преценка от
кредитора. На следващо място, прави впечатление и фактът, че
възнаграждението е дължимо, като изплащането му е включено в
погасителния план и представлява част от погасителните вноски, независимо
от обстоятелството дали ще се предостави някаква услуга или не.
Действително законът предвижда свобода на договаряне съдържанието на
договора /чл.9 от ЗЗД/, но автономията на волята означава предвидена от
законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието
на договора, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и
добрите нрави. Съдът счита тези клаузи от договора за нищожни, поради
противоречие със закона, накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1,
предложение първо и трето от ЗЗД и заобикалящи разпоредбите на закона за
потребителския кредит, /чл. 21, ал. 1 от ЗПК/. В текста на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК е посочено, че кредиторът не може да иска заплащането на такси и
комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на
кредита. Допълнителните услуги, които са посочени в договора представляват
действия по усвояване и управление на кредита. Според чл. 10а, ал. 4 от ЗПК
видът, размера и действието, за което се събират такси и/ или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. Тази правна норма,
приведена към клаузите на договора означава, че в договора трябва ясно и
точно да е посочено възнаграждението за всяка една допълнителна услуга.
Възнаграждението за услугите е посочено общо в договора за двата вида
услуги. Клаузите, уреждащи двете допълнителни услуги, са нищожни и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, поради противоречието им с
добрите нрави. Добрите нрави, както бе посочено и по-горе, са критерии за
норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на
съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с
тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които
се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който
едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки
5
икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в
гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са
договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки,
целящи недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се
използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на другата
страна неизгодно условие. В процесния случай заявителят е икономически
по-силната и по-подготвена за участие в съответния тип сделки страна,
доколкото извършва същите по занятие. Общият размер на възнаграждението
за пакет от допълнителни услуги, уговореното в полза на заемодателя и в
тежест на финансово по-слабата страна, е необосновано висок и несъразмерен
с услугите, които е предвидено да бъдат предоставени. Същият възлиза на
425.00 лева, при условие, че предоставеният заем е 500.00 лева. Срещу това
възнаграждение длъжникът е получил не реална, а потенциална възможност
за ползване на съответни услуги, доколкото в общите условия към договора
за потребителски кредит е предвидено, че допълнителните услуги могат да
бъдат ползвани при желание от негова страна, но и при други допълнителни
условия и след като кредиторът даде съгласието си за това, а не единствено по
волята на кредитополучателя. С оглед на тези съображения настоящият
състав намира, че уговорката, с която длъжникът е поел задължение да
заплати в полза на ищеца възнаграждения за допълнителни услуги е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД. Налице е и
нищожност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно тази норма
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. По отношение на процесния договор, като такъв за
потребителски кредит, сключен при условията на ЗПК, са приложими
нормите на ЗЗП и по-специално чл. 143- чл. 148 ЗЗП – чл. 24 ЗПК. В чл. 143
ЗЗП е посочено общо правило, въз основа на което да бъде преценено дали
дадена клауза от потребителски договор е неравноправна, като е предвидено,
че такава е клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Освен това са изброени и отделни хипотези, при които е налице
неравноправност на клаузи в потребителски договори, като изброяването е
неизчерпателно. Според чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза в договор
6
с потребител се преценява като се вземат предвид видът на стоката или
услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално - чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. В настоящия случай в договора за кредит е препратено
към изискванията, описани в общите условия относно ползването на услугите
по пакета от допълнителни услуги. Поради това съдът приема, че клаузите,
регламентиращи възникването на задължението за заплащане на
възнаграждение и условията за това, са били предварително едностранно
изготвени от кредитора и не са индивидуално договорени. В договора е
предвидено, че това задължение става изискуемо при подписването му, което
означава, че длъжникът следва да заплати сумата, независимо от
обстоятелствата дали ще ползва услугите по пакета от допълнителни услуги
или не, както и независимо от обстоятелството колко услуги ще ползва. Тази
уговорка е във вреда на потребителя и води до облагодетелстване на
кредитора, който може да не предостави каквато и да е услуга срещу
получаването на сумата. Следва да бъде добавено също, че предвидените в
общите условия начин и изисквания за ползването на допълнителните услуги
по отлагане на вноски, намаляване на вноски и промяна на падежа на вноски,
не дават възможност за ползването им единствено по волята на
кредитополучателя, а предоставят право на кредитора да направи преценка за
това, доколкото в крайна сметка е уговорено, че ползването им следва да
стане след сключване на анекс, тоест след като кредиторът одобри
отправеното искане за ползване на услуги. С оглед на тези съображения съдът
намира, че обсъжданите клаузи, регламентиращи задължението за заплащане
на възнаграждения за допълнителни услуги, са във вреда на потребителя и
водят до значително неравновесие между неговите права и задължения и тези
на ищеца. Поради това се явяват неравноправни по смисъла на общото
правило на чл. 143 ЗЗП и съответно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради изложеното заключава, че исковете за заплащане на
възнаграждения за допълнителни услуги са изцяло неоснователни и
7
недоказани и следва да се отхвърлят.
По отношение на другите искове, предвид установеността на
възникване и съществуване на главното задължение и изискуемостта на
същото, /за последното съобрази фактите относно спиране на плащанията на
длъжника, изпратеното от кредитора уведомление и безспорният факт между
страните, че същата е настъпила на 05.07.2022 г./, съдът счита, че ответникът
дължи връщане на предоставената в заем парична сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва, изчислена до датата, на която е настъпила
предсрочната изискуемост /арг. от ТР №3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС/,
като се съобразят извършените до датата на приключване на устните
състезания плащания по договора. Предвид установената забава при плащане
на задълженията по договора, ответникът дължи и съответното обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху главницата. Както е посочено
по- горе, не се спори между страните, а се установява и от приетото по делото
заключение по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма
основания да се съмнява в правилността и обективността му, че плащанията
по договора се равняват общо на сума от 197, 60 лева. Ето защо и съобразно
уговорения погасителен план, съдът заключава, че са погасени задължения за
главница, възнаградителна лихва и лихва за забава общо в размер на
горепосочената сума. Според заключението по ССЕ, задълженията на
длъжника по договора, без включване на възнагражденията за допълнителни
услуги, с приспадане на извършените от длъжника плащания по договора,
към датата на обявяване на предсрочната изискуемост са както следва: 422, 91
лева- главница, 121, 72 лева- договорна лихва, изчислена към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост, а общият размер на обезщетението
за забава е 18, 99 лева /8, 77 лева- законна лихва за забава при плащане на
погасителните вноски до 05.07.2022 г. и 10, 22 лева- законна лихва върху
главницата след датата на предсрочната изискуемост до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/. В тези си части
установителните са основателни и доказани и следва да се уважат, като за
остатъка, до пълния предявен размер следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, включително и разноските, извършени в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, в общ
размер на 321, 39 лева.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. Н., ЕГН **********, с
адрес: г***, ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище: г***, следните суми: 422, 91 лева /четиристотин двадесет и два
лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40003364931, сключен
между страните на 04.03.2021 г.; 121, 72 лева /сто двадесет и един лева и
седемдесет и две стотинки/- договорно възнаграждение за периода от
01.07.2021 до 05.07.2022 г.; 18, 99 лева /осемнадесет лева и деветдесет и девет
стотинки/- лихва за забава /8, 77 лева- законна лихва за забава при плащане на
погасителните вноски до 05.07.2022 г. и 10, 22 лева- законна лихва върху
главницата след датата на предсрочната изискуемост до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-30.09.2022 г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2022 г. до окончателното
изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №2108/2022 г. по описа на
ШРС, като отхвърля исковете в останалата им част, до пълния предявен
размер.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: г***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: г***, сума в общ размер на 321, 39 лева /триста двадесет и един
лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10