РЕШЕНИЕ
№ 556
28.06.2019
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Дорета Атанасова,
в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №506 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.И.Й.-Т. ***,
против Решение №54 от 07.03.2019г., постановено по АНД №486 по описа на Районен съд– Димитровград за 2018г.
Касационната
жалбоподателка твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че
не била извършила визираното в електронния фиш нарушение, не шофирала
автомобила на 22.04.2018г. и не била негов собственик. Счита, че липсвала
законова разпоредба, по силата на която тя трябвало да понесе наложената
санкция, като това не било предвидено и в цитираните в ел. фиш три разпоредби
на ЗДвП. Смята, че „съжденията“ на районния съд относно съдържанието на други
разпоредби представлявали недопустимо разширяване на обхвата на нарушените
правни норми. Твърди, че съдът самоинициативно допълнил вероятното желание на
административнонаказващия орган да ѝ наложи глоба, не като на собственик,
а като на ползвател на превозното средство. Неправилна била преценката на съда
за това, че тя следвало да понесе административнонаказателна отговорност, в
качеството си на ползвател. В случая наказването било по силата на оборима
законова презумпция, което било недопустимо. Не било направено разграничение
между лицето, на което било предоставено превозното средство, и вписания в
талона ползвател. Двете фигури не съвпадали. Лицето, което имало право да
ползва автомобила, не било непременно неговия постоянен водач. Ползването било
само правна възможност и не превръщало ползвателя в лице, на което било предоставено
моторното превозно средство. Между двете фигури можело да има, но и да няма
знак за равенство, затова законът предвиждал първо да бъде уведомен
собственикът, ако не бил шофирал той, за да посочи кое лице било шофирало
автомобила. Жалбоподателката оспорва и мястото на извършване на нарушението,
като счита, че същото било трудно за „разкодиране“. Твърди и че в електронния
фиш не било посочено измерващото скоростта устройство, което лишавало
наказаното лице да поиска установяване годността на средството за измерване и
опорочавало административнонаказателната процедура. В нарушение на
съдопроизводствените правила въззивният съд бил оставил без уважение искането
ѝ да бъде изискана от ответника справка за техническата годност на
посоченото автоматизирано техническо средство номер ******. Освен това, в
кориците на делото липсвал надлежно попълнен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Липсвала и ясна снимка на разположението на
мобилното АТСС, както и съответствие между заснемането и участъка от пътя. Не
можело да се приеме, че тези изисквания били спазени, преценено на база
информацията, че посоката на сработване и заснемане била на насрещно движещите
се превозни средства, спрямо разположението на АТСС. Освен това, така, както
било позиционирано АТСС, заснемането било осъществено в участък от пътя, който
кореспондирал с отбелязването в снимковия материал към клип от 23.05.2018г. с
техническо средство ARHCAMS1 с №******,
респ. в протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР от
гледна точка посоката на задействане на техническото средство.
Моли
се за отмяна на съдебния акт, поради нарушения на материалния и процесуалния
закон.
Ответникът по касационната
жалба – Областна дирекция на МВР - гр.Хасково, редовно призован , не изпраща представител и
не ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита
касационната жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение.Пледира съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С Решение №54/07.03.2019г., постановено по АНД №486/2018г., Районен съд – Димитровград потвърдил Електронен фиш,
серия К №*******, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на И.И.Й.-Т.
***, за нарушение на чл.21, ал.2, от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП й е наложена „глоба”
в размер на 400 лв.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че електронния фиш е законосъобразно издаден. Относно
възражението за управляване на заснетия автомобил от ползвателя, а не от
собственика, след анализ на разпоредбите на чл.189, ал.5 и чл.188, ал.1 от ЗДвП
приел, че законодателят предвидил възможност за преценка от страна на
административнонаказващия орган на кого да връчи електронния фиш – на
собственика или на ползвателя, като счел, че това не водило до нарушаване
правата на лицето, на което бил връчен електронния фиш, доколкото за същото
била налице възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП – предоставяне в
териториалната структура на МВР на писмена декларация от собственика за лицето,
извършило нарушението. Посочил, че в случая тази възможност не била използвана,
поради което оборимата презумпция относно налагане на наказание на собственика
или ползвателя на дадено МПС пораждала своята сила. На следващо място съдът
приел, че техническо средство *******съответствало на одобрения тип средства за
измерване. В случая от представения
протокол за използване на автоматизирано техническо средство било видно и че
бил налице знак, ограничаващ скоростта. В ЕФ били вписани показанията на АТСС,
мястото на извършване на нарушението, времето и начина на извършването му.
Представен бил и протокол за използване на техническото средство. Според съда,
нямало законово изискване за посочване на марката и техническите параметри на
използваното АТСС. По същия начин не било налице и задължение да се изпраща
всичкия приложен към ел. фиша снимков материал, протоколите от проверките на
техническото средство и други съпътстващи документи. Въз основа на изложеното
съдът достигнал до извода, че в случая не били допуснати съществени процесуални
нарушения, както и нарушения на материалния закон
Настоящата инстанция намира, че при
правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до
неправилни изводи, че обжалваният електронен фиш законосъобразно е издаден спрямо касатора.
Обжалваният пред районният съд електронен фиш е издаден спрямо И. И.Й.-Т.. Видно от приетите от районният съд
като писмени доказателства справки и писма на ОДМВР-Хасково, същата е вписана в базата на данни на КАТ-МВР
като ползвател на процесното м.п.с.с рег. № *********, по
отношение на което, на 22.04.2018г., с автоматизирано техническо средство ARN
CAM-S1
е установено, че при разрешена стойност на скоростта , се движи с превишение от 43 км.час, и това не е спорен
между страните факт.
Неправилно въззивният съд е
приел, че същата в това й качеството може да бъде адресат на електронният фиш
на основание чл. 188, ал.1 от ЗДВп.
Тълкувайки нормите на чл. 189,
ал.5 от ЗДвП, чл. 188, ал.1 от ЗДвП , в
тяхната взаимна връзка е видно , че електронният фиш може да се издаде само по
отношение на собственика на м.п.с. или
на лицето на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да
се установява единствено с декларация по реда на чл. 189,
ал.5, изр. 2-ро от ЗДВп, в която собственика декларира
изрично, кое е лицето извършило
нарушението.
В конкретният случай, видно
от писмо рег. № 125300-20032 от
28.11.2018г., на Началник сектор „ПП“
при ОДМВР-Хасково, преди издаването на електронният фиш, такава декларация, не е подавана.
Следователно, с издаването на
електронният фиш незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не
е собственик или лице посочено от последния, по реда на чл. 189, ал.5, изр.2-ро
от ЗДвП.
Обоснован в тази връзка е довода
на касатора, че е налице разлика между лицето вписано в талона като ползвател и лицето на когото е предоставено моторното
превозно средство. Последното подлежи винаги на конкретно установяване- спрямо
момента в който е осъществено административното нарушение.
Както вече бе посочено, в
случая не е установено по предвиденият
законодателят ред, че на посочените в електронният фиш дата и място именно
касационният жалбоподател е управлявал описаното в санкционният акт моторно
превозно средство, а същият безспорно не е собственик на автомобила. Предвид което неправилно последният е възприет за субект на нарушението
и спрямо него е издаден санкционният
акт.
Като не е установил това
обстоятелство и не е отменил електронният фиш, а вместо това го е потвърдил,
районният съд е допуснал нарушение на закона.
Ето защо касационната жалба се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Решението на въззивният съд макар и
валидно и допустимо, но като неправилно следва да се отмени и вместо
него следва да се постанови друго такова по същество на спора, с което електронният фиш да бъде отменен.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №54/07.03.2019г., постановено по АНД №486
по описа на Димитровградския районен съд за 2018 година и вместо това
ОТМЕНЯ
Електронен
фиш, сер. К №******* от 22.04.2018г. издаден от ОДМВР-Хасково.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.