Р Е Ш Е Н И Е № 261282
гр.
Пловдив, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.
състав, в публично съдебно заседание на
тридесети март две хиляди двадасет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15390 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
предявен иск с правно основание чл.
439 ГПК от О.А.С., ЕГН ********** против
Министерство на отбраната на Република България, ЕИК ********* за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумите по изпълнителен лист
от 22.04.2009 г. по т.д. №401/2005 г. по описа на ПОС срещу
О.А.С. и Г. И. Б., с който двамата са осъдени солидарно да заплатят на
ответника на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДФК (отм.) сумата от
19308,62 лв. – главница, представляваща причинена вреда от липси на имущество –
метали, лихва върху главницата на основание чл. 27 от ЗДФК (отм.) в размер на
1903,85 лв. за периода от 08.03.1999 г. до 30.07.1999 г. и съответната лихва
върху главницата, считано от 01.08.1999 г. до изплащане на сумата по Акт за
начет № *** г., като погасени по давност.
Ищецът
посочва, че през 1999 г. срещу него в качеството му на *** на *** в гр. П.,
подчинено на МО и материално отговорно лице е издаден Акт за начет № ***
г. по реда на ЗДФК (отм.) След съдебно
установяване на акта за начет в производството по глава 32 от ГПК (отм.) въз
основа на решение на ПОС се сочи, че е издаден гореописания изпълнителен лист.
На
06.10.2009 г. е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ДСИ при ПРС,
по което е пристъпено към принудително изпълнение чрез налагане на запор на
пенсията на ищеца, като средствата по пенсията са се превеждали ежемесечно за
периода от 05.08.2010 г. до 13.11.2020 г. Другият длъжник е починал на
13.02.2017 г., като е конституиран *** му в качеството на законен
наследник. Посочва се, че общо двамата
длъжници са платили сума в размер от 43 366, 34 лв., от която погасена от ищеца
е сумата от 38426,82 лв. С така погасените суми се сочи, че са погасявани само
разноски по изпълнителното дело, като главницата се претендира, като дължима в
пълен размер. Оспорва се реда за погасяване на задълженията. Посочва се, че от
акта за начет е изминал период от повече от 20 години, като сочи, че както в
сега действащия ЗДФИ, така и в отменения ЗДФК е предвидена абсолютна давност. С
оглед на изложеното твърди, че задълженията на ищеца, произтичащи от акта за
начет са погасени по давност. Посочва се, че давността е започнала да тече от
01.08.1999 г. и е изтекла на 01.09.2009 г.
На основание изложените съображения се моли исковете
да се уважат.
Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил
отговор от ответника.
В съдебно заседание се явява представител на ответника
– *** К.А., който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Оспорва процесното вземане да е публично такова и да се прилага абсолютната
давност по чл. 27, ал.3 от ЗДФИ Твърди, че отговорен е съдия – изпълнителят,
който е трябвало да следи дали са изплатени сумите по изпълнителното дело. Моли
исковете да се отхвърлят изцяло или отчасти, в случай, че се установи различен
от претендирания размер, и да се присъдят разноски в полза на ответника за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира
следното от фактическа и правна страна:
Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се
установява, че с изпълнителен лист от
22.04.2009 г. по т.д. № 401/2005 г. по описа на ПОС са осъдени О.А.С. и
Г. И. Б. солидарно да заплатят на
Министерство на отбраната на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДФК
(отм.) сумата от 19308,62 лв. – главница, представляваща причинена вреда от
липси на имущество – метали, лихва върху главницата на основание чл. 27 от ЗДФК
(отм.) в размер на 1903,85 лв. за периода от 08.03.1999 г. до 30.07.1999 г. и
съответната лихва върху главницата, считано от 01.08.1999 г. до изплащане на
сумата по Акт за начет № *** г.
В приетата по делото съдебно – икономическа
експертиза, депозирана по образуваното изпълнително дело, която като писмено
доказателство не е оспорена от ответника е отразено, че общата дължима сума към
01.10.2018 г. е 19308,62 лв.- главница и сумата от 12548,64 лв.- законна лихва,
както и такси към ДСИ в размер от 1917,31 лв., публични задължения към ТД на
НАП – 8,10 лв., както и 12 лв.- такса към ДСИ за събиране на публичните
задължения. При изчисление на дължимите суми са взети предвид погасяванията,
извършени в периода от 20.09.2010 г. до 13.09.2018 г. от всеки от длъжниците Г.
Б. до 25.11.2014 г. и О.С. до 13.09-2018 г. Вещото лице е посочило, че с общо
разпределената и преведена на взискателя сума в размер на 34231,56 лв. са
погасени сумата от 210,30 лв.- част от разходите по ИД, извършени до последното
плащане, 1903,85 лв.- присъдени лихви за периода от 08.03.1999 г. до 30.07.1999
г. и 32 117,41 лв.- част от натрупани законни лихви за периода от
01.08.1999 г. до 31.10.2006 г. На гърба
на изпълнителния лист са отразени частични плащания, като след 13.09.2018 г. е платена обща сума в
размер от 6470, 97 лв.,
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, нито
в съдебно заседание е направил възражение за спиране и/или прекъсване на срока
на погасителната давност. Оспорва се приложението на ЗДФК.
През периода, за
който е издаден акт за начет е действа Закон за държавния финансов контрол (обн.
ДВ бр. 12/1996 г. – отм. с ДВ бр. 92/2000 г. ) – отм., който не предвижда
абсолютна давност по актове за начет. При действието на този закон, съгласно
чл. 28 от същия имуществената отговорност, включително лихвите се погасява с
изтичането на 10 годишна давонст от деня на причиняване на вредата, а ако това
не може да се установи – от деня на откриването й, като давността, освен при
условията на ЗЗД се прекъсва и със съставянето на акт за начет.
С приемането на
ЗДФК от 2000 г., който влиза в сила от 01.01.2001 г. е предвидена абсолютна
давност за вземания за актове за начет. Съгласно чл. 35, ал. 3 ЗДФК независимо от спирането и прекъсването на
давността имуществената отговорност не се търси, ако са изтекли 10 години от
причиняване на вредата. Съгласно §8 от
ПЗР на ЗДФК Имуществената отговорност за вреди, причинени до влизането в сила
на закона, се реализира по досегашния ред.
ЗДФК от 2000 г. е отменен от Закона за държавната финансова
инспекция, публикуван в бр. 33 на ДВ от 21.04.2006 г. В чл. 27, ал. 3 от ЗДФИ също е уредена абсолютна погасителна
давност по отношение на вземанията по акт за начет. Съгласно сочената
разпоредба независимо от спирането и прекъсването на давността, имуществена
отговорност по този закон не се търси, ако са изтекли 10 години от причиняване
на вредата.
По отношение на приложимостта на предвидената в ЗДФК от
2000 г. и ЗДФИ от 2006 г. абсолютна давност за вземания, възникнали преди
влизането в сила на тези закони е постановена и съдебна практика.
В Решение № 427 от 06.01.2014 г. по гр.д. № 1202/2013 г.
по описа на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че „чл. 28
ЗДФК/1996 не урежда абсолютна давност за вземанията по актове за начет. При
действието на този закон имуществената отговорност, включително лихвите, се
погасява с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняване на вредата, а
ако това не може да се установи - от деня на откриването й, като давността
освен при условията на ЗЗД се прекъсва и със съставянето на акт за начет. С
новия ЗДВФК/2000 (в сила от 01.01.2001 г.) е уредена абсолютна давност за
вземанията по актове за начет. При действието на чл. 35, ал. 3 от този закон
независимо от спирането и прекъсването на давността имуществена отговорност не
се търси, ако са изтекли 10 години от причиняването на вредата. Същото
разрешение е възприето и в следващия ЗДФИ/2006. Действието на закона занапред
(ex nunc) не се изчерпва с уреждането на правните последици на фактите,
възникнали при действието на новата правна норма. Занапред действа и законът,
който придава занапред правно значение или ново правно значение на факти, които
са се осъществили преди влизането му в сила. Обратното действие на закона (ex
tunc) се изразява в признаването на правни последици, като възникнали преди
влизането на закона в сила. Такова действие гражданският закон може да има само
по изключение, и то с изрична разпоредба съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, освен ако
урежда нова санкция или по-тежка санкция (чл. 14, ал. 3 ЗНА). Необходимост от
преходни разпоредби в гражданския закон, уреждащи действието му във времето е
налице, когато трябва да бъде ограничено действието му занапред или трябва да
му бъде придадено обратно действие. В § 8 ПЗР ЗДВФК/2000 е уредено преходно
правило, съгласно което имуществената отговорност за вреди, причинени до
влизането в сила на закона, се реализира по досегашния ред, т.е. последиците на
уредената в чл. 35, ал. 3 ЗДВФК/2000 абсолютна погасителна давност не може да
бъдат приложни към факти, които са се осъществили преди 01.01.2001 г. Това
преходно правило обаче изключва действието на новия закон по отношение факти,
осъществили се преди влизането му в сила, но не дерогира действието на закона
по отношение на факти, които се осъществяват след влизането му в сила на
01.01.2001 г. Затова уредената абсолютна погасителна давност се прилага за
имуществената отговорност за липси по финансов начет, когато и да е причинена
вредата, ако вземането не е реализирано в продължение на повече от десет години
след 01.01.2001 г., като не се зачитат спиранията и прекъсванията, осъществени
след 01.01.2001 г. (Правилото на § 8 ПЗР ЗДВФК/2000 трябва да се различава от
правилото на § 2, ал. 9 ПЗР ЗПРПМ, което урежда т.нар. „преживяване на
отменения граждански закон”, при което по отношение на факти, които се
осъществяват при действието на новия граждански закон се прилагат нормите на
отменения закон.)“
С оглед на гореизложеното и доколкото се установява, че с
Акт за начет от 30.07.1999 г. се претендират вреди, настъпили в период,
предхождащ акта за начет, то отношенията
между страните се уреждат от отменения ЗДФК/96, поради което давностният срок е
прекъснат със съставянето на акта за начет на 30.07.1999 г., от когато е
започнала да тече нова 10-годишна давност и дори да се приеме, че същата е
прекъсната с предявяване на иск по т.д. № 401/2005 г. по описа на ПОС, то след 01.01.2001 г. са изтекли до настоящия момент повече от 20
години, от което следва, че абсолютната давност по отношение на вземането е
изтекла.
На основание гореизложените доводи съдът счита, че вземанията, предмет на изпълнителния лист,
издаден на 22.04.2009 г. в частта, касаеща ищеца по делото са погасени по давност, като абсолютната
давност е изтекла на 01.01.2011 г., като в случая е ирелевантно дали се касае
за публично или частно вземане, доколкото ищецът се позовава на погасяване на
вземанията по изпълнителния лист по давност, а не за погасяване на същите чрез
плащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД
в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер
от 1200 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и 848,50 лв.- заплатена
държавна такса.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че О.А.С., ЕГН ********** не дължи на
Министерство на отбраната на Република България, ЕИК *********, като
погасени по давност сумите по
изпълнителен лист от 22.04.2009 г. по т.д. №401/2005 г. по описа на ПОС срещу
О.А.С. и Г. И. Б., с който двамата са осъдени солидарно да заплатят на
ответника на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДФК (отм.) сумата от
19308,62 лв. – главница, представляваща причинена вреда от липси на имущество –
метали, лихва върху главницата на основание чл. 27 от ЗДФК (отм.) в размер на 1903,85
лв. за периода от 08.03.1999 г. до 30.07.1999 г. и съответната лихва върху
главницата, считано от 01.08.1999 г. до изплащане на сумата по Акт за начет №
*** г.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България, ЕИК ********* да заплати на
О.А.С., ЕГН ********** разноски по делото, както следва: 1200 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение и 848,50 лв.- заплатена държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ