Решение по дело №93/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 648
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Снежана Бакалова
Дело: 20221000500093
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 648
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500093 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу решението на СГС, І-3 състав
от 22.02.2021г. по гр.д. № 6845/2017г., допълнено и изменено в частта за разноските с
решение от 09.06.2021г. , с което е уважен предявения иск по чл. 432 , ал. 1 КЗ , като е
осъдено дружеството да плати на С. В. С. сумата 50 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 22.05.2016г., ведно със законната лихва от 22.05.2016г. до
окончателното изплащане и са присъдени разноски.
Въззивникът иска отмяна на решението в частта, с която искът е уважен за разликата над
20 000 лева до 50 000 лева, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
Твърди, че лихвата не се дължи от датата на ПТП, поради което присъждането й от тази
дата е неправилно.
Въззиваемият С.С. оспорва жалбата.
Третото лице помагач – М. И. М. не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и неправилно. По очертания от
оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол излага следното:
Ищецът С. е пострадал в резултат от причинено по вина на И. М. ПТП на 22.05.2021г.
Материалноправната легитимация на страните, механизмът на произшествието,
противоправното поведение на М., телесни увреждания на пострадалия и причинната им
връзка с произшествието, както и липсата на съпричинително поведение на ищеца, са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
1
При инцидента на 22.05.2021г. ищецът е получил счупване на 6, 7, 9, 10 и 11 ребро вляво,
контузия на белите дробове с минимален плеврален излив, множество контузии, охлузвания
и кръвонасядания по цялото тяло. След катастрофата ищецът е хоспитализиран, поставен
под наблюдение и е проведено консервативно лечение. Изпитвал е интензивни болки и
страдания за около месец. Оздравителният период за всички увреждания е около месец и
половина – два. Възстановяването е пълно, няма усложнения, няма остатъчни явления, не се
очакват болестни проявления в бъдеще.
Въззивният съд, като отчита комплексния, но лек характер на травмите; липсата на
оперативно лечение; протеклият без усложнения кратък възстановителен период; времето и
интензитета на търпени болки – общо 3-4 месеца, през първия от които болките са били с
висок интензитет; краткият период на затруднение в битовото обслужване на ищеца / около
2-3 седмици, според св. И. - С.а/, пълното възстановяване на пострадалия и липсата на
каквито и да е остатъчни явления, намира за справедлив размер на обезщетението такъв от
20 000 лева. При определянето му съдът съобразява възрастта на ищеца към датата на ПТП -
50 години и икономическите условия в страна към 2016 г.
Законната лихва върху обезщетението се следва от датата на уведомяване на
застрахователя. В този смисъл е даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение с решение на
ВКС, І ТО от 04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г., в което е прието, че при действието на КЗ от
01.03.2016г. в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. Приложено за случая, цитираното
означава, че лихвата се дължи не от 22.05.2016г., а от 21.09.2016г., когато ответникът е
сезиран с молбата на ищеца за изплащане на обезщетение от процесното ПТП ( лист 11-12
от делото на СГС).
С оглед изложеното, като намира за основателни оплакванията по жалбата на ответника,
въззивният съд следва да отмени решението в обжалваната част, с която е присъдено
обезщетение над 20 000 лева до 50 000 лева и отхвърли иска за тази разлика, а за начална
дата, от която се дължи законна лихва върху обезщетението определи 21.09.2016г., вместо
22.05.2016г.
При този изход на спора на ответника се следват разноските пред въззивния съд, които са
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 750 лева / 600 лева
държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение/.
Присъдените от СГС разноски по чл. 38, ал.2 ЗА подлежат на намаляване до 974,40 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-3 състав по гр.д. № 6845/2017г. от 22.02.2021, допълнено
и изменено в частта за разноските с решение от 09.06.2021г., в частите, с които е уважен
предявения иск по чл. 432 КЗ за разликата над 20 000 лева до 50 000 лева и е определена
датата 22.05.2021г. за начална, от която се следва законна лихва върху обезщетението, както
и в частта, с която е осъдена ЗК Лев инс АД да плати на адв.В.О., на основание чл. 38, ал.2
ЗА, адвокатско възнаграждение над 974, 40 лева до 2436 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. С. , ЕГН ********** , съдебен адрес адв. В.О., гр.София
жк Младост 3, бл.370, вх.1, ет.10, ап.56 срещу ЗК „Лев инс“ АД, гр.София, бул. Черни връх
№ 51 Д иск по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП от 22.05.2016г. за разликата над 20 000 лева до 50 000 лева.
ОПРЕДЕЛЯ за начален момент, от който се дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение, датата 21.09.2016г.
2
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН ********** , съдебен адрес адв. В.О., гр.София жк Младост 3,
бл.370, вх.1, ет.10, ап.56 да плати на ЗК „Лев инс“ АД, гр.София, бул. Черни връх № 51 Д,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 750 лева разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на М. И. М. като трето лице почагач.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3