О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Ловеч, 19.09.2018 год.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в закрито заседание
на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря ………………, като разгледа
докладваното от съдията н.а.х.дело № 960 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Настоящето
н.а.х.дело е било образувано по жалба на Й.А.М. *** срещу електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 0854336 на ОД на МВР Ловеч. С посочения електронен
фиш, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя
е била наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В срока за насрочване на съдебно
заседание по делото, съдът съобрази, че жалбата срещу цитираният електронен фиш
е просрочена, т.е. подадена извън законовия 14-дневен срок по чл.189, ал.8,
изр.2-ро, предл.1-во от ЗДвП.
Атакуваният електронен фиш е бил
издаден на 26.09.2014 г. /справка на л.12 от делото/ и видно от писмо на ОД на
МВР Ловеч /л.18/, на 05.12.2014 г. е бил изпратен за връчване на постоянния
адрес на жалбоподателя М. ***. Писмото се е върнало с отметката, че не е бил
намерен никой на адреса и е оставено съобщение /известие за доставяне на л.18/.
Видно от писмо рег.№ 906р-7993/09.12.2015 г. на сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР Ловеч /л.19/ електронният фиш е бил изпратен за връчване чрез органите
на ОД на МВР Пазарджик. От докладната записка от 06.01.2016 г. на мл.полицейски
инспектор при РУ на МВР Пазарджик П.Зяпков /л.21/
става ясно, че служителя на два пъти е посетил адреса на жалбоподателя М.,
където е намерил съпругата му и тя е потвърдила, че същия живее на адреса и че
ще му предаде да се яви за връчването на фиша. След второто посещение на
26.12.2015 г. съпругата на жалбоподателя потвърдила, че е предала информацията
на М., но въпреки това той не се е явил за получаване на електронния фиш. Поради
тази причина от ОД на МВР Ловеч приели за дата на връчване на фиша 06.01.2016
г. /справка на л.12 от делото/, когато е била изготвена докладната записка от
полицейския служител П.Зяпков. Настоящият съдебен
състав счита това разрешение на наказващия орган относно връчването на ЕФ за
правилно и законосъобразно и с оглед разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Ето
защо, от този момент за жалбоподателят М. е започнал да тече срока за обжалване
по чл.189, ал.8, изр.2-ро, предл.1-во от ЗДвП и е
изтекъл на 20.01.2016 г., който ден е бил сряда, работен, присъствен ден. Жалбата
срещу ЕФ е била подадена чрез директора на ОД на МВР Ловеч на 27.08.2018 г.,
видно от разписката на л.4 от делото, т.е. много след като е изтекъл срока за
обжалване на електронния фиш.
За пълнота на изложението
относно момента и обстоятелствата около връчването на процесния ЕФ следва да
бъде отбелязано, че според действащата към този момент редакция на разпоредбата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП фиша е следвало да бъде връчен с писмо с обратна
разписка. В случая това е било направено от наказващия орган, но връчването по
този начин се е оказало неуспешно. В тази връзка съдът намира, че разпоредба
чл.185, ал.5 от ЗДвП (в тогавашната си редакция, ДВ, бр.10 от 2011 г.) не
следва да се тълкува стеснително, в смисъл, че всяко друго връчване освен с
обратна разписка би било невалидно. Връчването на ЕФ чрез съответното поделение
на МВР е не по-малко удачен, а в повечето от случаите и по-ефективен начин за
достигането на фиша до неговия адресат. В подкрепа на този извод е и факта, с
последвалите промени в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП (ДВ, бр.101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г.) връчването чрез съответните длъжностни лица от
службите за контрол е било и нормативно закрепено. Така че, единствено писмото
с обратна разписка към този момент от обсъждания случай не е изчерпвало
възможностите за законосъобразно връчване на издадения ЕФ.
На следващо място - от ангажираните
по делото доказателства – копие от личната карта на жалбоподателя М. е видно,
че постоянният и настоящия му адрес е бил този в гр.Пазарджик, ул.”Граф
Игнатиев” № 30, ет.6, ап.23. На този адрес според докладната записка на
полицейския служител е била установена съпругата му, която е потвърдила, че
действително М. живеел там. При това положение, органа издал електронния фиш е
нямал друга възможност да издири и връчи фиша, освен на така известния адрес. С
оглед на тези данни, съдът приема, че невръчването на електронния фиш не се
дължи на пропуск или непрецизно изпълнение на задълженията от страна на
наказващия орган, а поради факта, че жалбоподателят фактически не е бил открит
на адреса на който е бил регистриран, но е знаел, че е търсен, за да му бъде
връчен фиша, но въпреки това не е отишъл в полицейското управление, за да го
получи. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация, всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е
задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, а съгласно
разпоредбата на чл.93, ал.5 от ЗГР, постоянният адрес на гражданите е адрес за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление. Алинея 7 от същия текст пък предвижда, че постоянният адрес
може да съвпада с настоящия адрес, какъвто явно е и случаят с жалбоподателя М..
Ето защо, поради всички така
изложени съображения съдът счита, че органа издал фиша е изпълнил задължението
си да го връчи на адресата, като е предприел необходимите за това действия и
единствено жалбоподателят с поведението си е причината да не го е получил лично
срещу подпис. Същевременно, от това си по същество противоправно
поведение жалбоподателят черпи права твърдейки в жалбата, че фиша не му е бил
връчван, поради което за него не е започнал да тече законовия срок за
обжалването му. Категорично не може да бъде подкрепена подобна позиция,
изхождайки от поведението на жалбоподателя при опитите да му бъде връчен лично
електронният фиш. Обратното би означавало, осуетявайки по подобен начин
връчването на ЕФ, всяко привлечено към административнонаказателна
отговорност лице да протака във времето развитието му, за да може в даден
момент да се позове на изтекла абсолютна погасителна давност и по този начин да
осуети реализирането й, заобикаляйки закона. Ясно е, че не това е била целта на
законодателя създавайки нормите касаещи връчването на ЕФ и по никакъв начин
подобни действия не могат да бъдат толерирани.
С оглед на изложеното, настоящият
състав намира, че не са налице съмнения относно срока за обжалване на електронния
фиш, които съмнения да се тълкуват в полза на жалбоподателя. Явно е, че жалбата
е подадена много след изтичане на 14-дневния преклузивен срок за обжалване,
поради което фиша е станал необжалваем и жалбата срещу
него следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по
делото се прекрати.
Водим от
горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата подадена
от Й.А.М. ***, ЕГН : **********, срещу електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 0854336 на ОД на МВР Ловеч, с който на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 500
лева, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството
по н.а.х.дело № 960/2018 г. по описа на Ловешки районен съд.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Административен съд гр.Ловеч в 7 -
дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :