Решение по дело №117/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 182
Дата: 17 май 2021 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20217240700117
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

                           

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                     17.05.2021 година    град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

 

 

          Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА  

 

 

при секретар Минка Петкова      

и с участието на прокурор Нейка Тенева                                             

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 117 по описа  за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 1 от 29.01.2021г., постановено по АНД № 20205540200311/ 2020г. по описа на Чирпанския районен съд, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-0375-000321 от 22.07.2020г., издадено от Началник група в РУ – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора.  

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че е налице противоречие между фактическата и правна формулировка на административнонаказателното обвинение. Твърди че неправилно съдът е приел, че извършването на вменените на санкционираното лице нарушения не са установени и доказани по несъмнен начин. Поддържа, че обвинението е обосновано с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, обуславящи извод, че водачът на МПС не е използвал пътя в съответствие с неговото предназначение, като основание за налагане на предвидените в закона административни санкции. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 20-0375-000321 от 22.07.2020г.

 

Ответникът по касационната жалба – С.Т.И., чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Чирпанският  районен съд е отменил наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Чирпанския районен съд се е развило по жалба на С.Т.И. ***, против Наказателно постановление /НП/ № 20-0375-000321 от 22.07.2020г., издадено от Началник група в РУ – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA 130865/ 27.04.2020г., на С.И.  са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 27.04.2020г., в 17.38 часа в гр. Чирпан, на ул. „Янко И.“ в посока север-юг, водачът С.И. управлява лек автомобил с рег. № ******, собственост на Г.Т.И., като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно демонстративно и продължително превъртане на задните задвижващи колела и странично приплъзване на автомобила, с което си поведение водачът създава опасност за останалите участници в движението.

Чирпанският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че доколкото административното нарушение чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП не предвижда като съставомерен елемент „създаването на опасност за останалите участници в движението“, е налице противоречие между фактическо и правно обвинение, препятстващо правото на защита на санкционираното лице и представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. В мотивите към решението са изложени и съображения, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вменените на санкционираното лице съставомерни деяния, квалифицирани като нарушения по  чл. 175а, ал.1, предл. трето във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП и по чл.185 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, не са доказани по безспорен и несъмнен начин.

 

Решението на Чирпанския районен съд е  правилно.

 

Отговорността на С.И. е ангажирана на основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на 27.04.2020г., в 17.38 часа в гр. Чирпан, на ул. „Янко И.“ в посока север-юг, водачът С.И. управлява лек автомобил с рег. № ******, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно демонстративно и продължително превъртане на задните задвижващи колела и странично приплъзване на автомобила. Принципно се споделя извода на въззивния съд, че съставът на административното нарушение по  чл. 175А, ал.1 предл. трето от ЗДвП, не съдържа като съставомерен от обективна страна елемент „създаването на опасност за останалите участници в движението“. Но в случая с тази констатация не е обосновано административнонаказателното обвинение за извършено нарушение по чл. 175а, ал.1, предл. трето във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП, а санкционирането на водача по чл.185 от ЗДвП, за нарушаване на забраната по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП. В този смисъл не е налице възприетото от въззивния съд противоречие между фактическата и правна формулировка на обвинението по чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, препятстващо правото на защита на санкционираното лице.

Изцяло се споделя обаче извода на Чирпанския районен съд, че извършването на вменените на санкционираното лице съставомерни деяния, квалифицирани като нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, не са доказани по безспорен начин. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Действително показанията на свидетеля – очевидец на нарушението, за форсиране на двигателя при потеглянето на автомобила, може да  обоснове извод за неправомерно поведение на водача на МПС, но не и за извършени от него нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. В този смисъл приетото от наказващия орган, че санкционираният водач на МПС е използвал пътя за други цели, а не по предназначение и е създал опасност за останалите участници в движението, е фактически и доказателствено необосновано, като правилно е приел Чирпанският районен съд.

 

         Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение

 

      С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

           Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на С.И. сумата от 300 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство.

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                          Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1 от 29.01.2021г., постановено по АНД № 20205540200311/ 2020г. по описа на Чирпанския районен съд, с която е отменено Наказателно постановление № 20-0375-000321 от 22.07.2020г., издадено от Началник група в РУ – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора.

 

           ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на С.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски в съдебното производство пред касационната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

   

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                             2.