№ 44
гр. Попово , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200156 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на Ж.Д. Д. от гр.В. Т., против електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3899460,
издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на основание чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/ за това, че „на
09.08.2020 г., в 09.22 ч., в Област Т., в Община П., на път III-204 км31+604-оранжерия с.К.,
движещ се в посока към гр. П., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60
км/ц и приспаднат толеранс -3 км/ч, е управлявала МПС – л.а.”Фолксваген Голф“ с рег.№ *** със
скорост 93 км/ч. Превишена стойност на скоростта 33 км/ч.” - нарушение по чл.21,ал.2,вр. с
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва изцяло извършеното нарушение като се твърди, че в
законоустановения срок е била представена декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която е посочено
лицето, управлявало автомобила в деня на неговото заснемане. Поради тази причина счита
издаденият електронен фиш за незаконосъобразен. В с.з. жалбоподателят се явява лично,
поддържа жалбата на заявените основания и моли ЕФ да бъде отменен.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з., не ангажира писмено становище по жалбата,
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. С електронен фиш серия К, № 3899460 издаден от ОДМВР гр.Т., жалбоподателят е
1
бил санциониран за нарушение по чл.21,ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП, за това, че „на 09.08. 2020 г., в
09.22 ч., в Област Т., в Община П., на път III-204 км31+604-оранжерия с.К., движещ се в посока
към гр.П., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ц и приспаднат
толеранс -3 км/ч, е управлявал МПС – л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ *** със скорост 93 км/ч.
Превишена стойност на скоростта 33 км/ч”. Приложена е и снимка, на която в 09:22:32 ч. на
09.08.2020 г. е бил заснет л.а. марка "Фолксваген Голф“ с рег.№ *** в локация с GPS координати:
26.27329º/ 43.36015º, както и че максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, а
измерената скорост 96 км/ч. Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за
измерване – мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M” /ведно с методически указания относно
реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТС/, от които е видно, че
същата съответства на одобрения тип, както и Протокол за използване на същото техническо
средство, удостоверяващо мястото на позиционирането му в деня на проверката, което изцяло
опровергава твърденията на жалбоподателя за неправилното му използване. В съответствие с
разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен, респ. получен лично от
нарушителя на 30.05.2021 г. /разписка л.7/, който в законоустановеният срок представил
декларация /приложена в с.з./, в която посочил, че към момента на заснемане на л.а. по
нарушението от 09.08.2020 г. същият е бил управляван от лицето Г. Н. С. с ЕГН- **********. По
представената декларация била извършена проверка, която завършила със становище от РУ П.
/приложено/, в което било посочено, че лицето Г. Н. С. притежава СУМПС, но след като към
декларацията не е приложено копие от същото, първоначално издаденият ЕФ не може да бъде
анулиран. В хода на съдебното дирене съдът изиска от РУ П. копие от СУМПС на Г. Н. С., като
видно от полученият отговор – АИС на МВР не разполага с функционална възможност да
отпечата/предостави копие от СУМПС, а единствено на справка за нарушител/водач.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА , като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване.
Съдът приема, че в електронния фиш е ясно и разбираемо за нарушителя е
посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е
посочен и неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано точното място на извършване на
нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по преписката
снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално
разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост на движение на
автомобила – 96 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -3
км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса и
това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било в случая. Законът не
разграничава правните последици от установени със стационарни или мобилни технически
средства нарушения /за което неоснователно се претендира в жалбата/. Полицейският служител
изпълнява задължения само по техническото обслужване на техническото средство и го придвижва
от едно място за контрол до друго. Самото действие на апаратурата обаче е автоматизирано /в
т.см. е постоянната практика на ТАС – например реш. № 30/25.03.2019 г. по кнахд № 22/2019 г. и
реш.№ 63/30.05.2019 г. по канд № 44/2019 г./.
2
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване
от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал.15 ЗДвП
изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта на движение
на процесния л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ *** е измерена с техническо средство вид TFR1-M-
527, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представено удостоверение издадено от
БИМ. Същото е било технически годно и изправно към момента на констатиране на нарушението,
видно от протокола за преминала периодична проверка. Eто защо съдът приема, че в конкретният
случай са изпълнени изискванията на чл.4 от Наредба № 81213-532/12.05.2015 г. - контролът да се
осъществява от АТСС одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение
за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначални и последващи проверки.
Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол,
съставен от обслужващия полицейски служител. Доколкото нарушението е установено с годно
техническо средство, то може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин
могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се
индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи по-горе от приобщената по делото като
веществено доказателство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване е
видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил
посоченото от административнонаказващия орган нарушение. От обективна страна същият, като
водач на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение
на пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч. извън населено
място, въведена пътен знак "В26".
При издаването на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира твърдяните от
жалбоподателя нарушения. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189,ал.4 ЗДвП реквизити–посочени са всички данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство /отделно е приложена и
справка от Централна база данни на КАТ за собствеността на процесния л.а., л.14; приложена е и
справка за нарушител/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Нарушението е безспорно установено
от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал. При
определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му
и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.
Както вече се посочи по-горе, действително собственика на л.а.“Фолксваген Голф"
с рег.№ *** и жалбоподател по настоящото дело Жанета Д. е подала декларация, в която е
посочила, че друго лице – правоспособният Г. Н. С., е управлявал този л.а. от м.08.2018 г. до
04.02.2021 г., след което през м.април 2021 г. л.а. е бил върнат на собственика. Тъй като обаче към
3
декларацията не е било приложено копие на СУМПС на посоченият като водач Г. Н. С.,
мотивирано и било преценено и отказано анулиране на издадения ЕФ – преценка, която този
съдебен състав изцяло споделя, по следните съображения:
Редът за индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно
средство е ясно и императивно разписан в чл.189,ал.5 от ЗДвП, като законодателното изискване е
освен за представяне на декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В този случай на лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.189,ал.4 от ЗДВП за
извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В настоящият
случай и доколкото собственика на МПС не е представил копие от СУМПС на лицето, за което
твърди, че е управлявало л.а. на процесната дата то следва да се приеме, че след изтичане на 14-
дневният срок ЕФ е законосъобразно издаден именно срещу собснвеника на МПС. Изискването за
прилагане на копие от СУМПС не е самоцелно, а е във връзка с защита от действия по избягване
носенето на административнонаказателна отговорност на лицата, които сочат други такива лица
като нарушители. Законодателят изисква представяне и на двата документа, доколкото се
предполага добросъвестност на собственика на автомобила, който освен че сведва да посочи в
писмена декларация лицето, което е извършило вмененото на собственика нарушение с ЕФ, в
потвърждение на декларираното представя и копие на СУМПС на лицето, което самият той сочи за
нарушител. В този смисъл е налице макар и незадължителна съдебна практика, която съдът
намира за коректно да посочи – например р. № 182/22.11.2019 г. на Административен съд В. Т. по
к.а.н.д № 10249/2019 г. и р. № 2168 от 13.11.2019 г. на Административен съд В. по к.а.н.д №
2512/2019 г., в което допълнително се приема, че това изискване не е колизия и с чл.11 Закона за
българските лични документи, тъй като представлява обстоятелство гарантиращо пред
контролните органи, че собственикът на МПС е положил дължимите усилия, открил е лицето,
което действително е извършило нарушението и освен че добросъвестно го посочва,прилага и
предоставеното му от това лице копие от СУМПС. При непредставяне на копие на СУМПС е
напълно възможно са се стигне до възможност, при която всеки един нарушител наказан с ЕФ, да
посочи три имена дори и на непознато лице, за да избегне собствената си
административнонаказателната отговорност. Жалбоподателят в настоящото производство и
собственик на л.а. е разпологал с достатъчно време и възможности да обори законовата
презумпция по чл.189,ал.5 от ЗДвП като в законоустановения срок приложи копие от СУМПС на
лицето Г. Н. С., за което твърди, че е управлявало л.а. на 09.08.2020 г. и не може да прехвърля тази
отговорност на полицейските служители, тъй тако законът не предвижда възможност за служебно
прилагане на копие от СУМПС. В настоящият случай обаче жалбоподателят не е ангажирал
никакви доказателства в смисъл, че не той е управлявал описаното МПС на посочените време и
място, а единствено е декларирал последното, при което съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 3899460, издаден от ОДМВР гр. Т., с който и на
4
основание чл.189,ал.4,вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП, на Ж. Д. Д. от гр.В. Т., ул.“Стоян
Михайловски“№19,ет.4, ЕГН- **********, е наложена ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/ за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията предвидени
в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5