Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Оряхово, 23.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 18.11.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№763/2018г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „ Люлин „, ж.к.“ Люлин „ №10, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25,
офис-сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4, представлявано от Н. С., чрез пълномощника
си Е.Л.И. – юрисконсулт, с правно основание чл.415, вр.чл.422, от ГПК, за
приемане за установено по отношение на О.М.Р., ЕГН:********** ***, на вземането
му, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№427/03.10.2018г., издадена по ЧГД №645/2018г. по описа на РС – Оряхово, т.е.,
че ответникът дължи на ищеца по договор за паричен заем №2841621/29.06.2017г.,
сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и ответника, както следва:
-
сума
в размер на 500.00 лева / петстотин лева / - главница;
-
договорна
лихва за периода от 29.07.2017г. до 26.12.2017г. в размер на 59.92 лева /
петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки /;
-
такса
разходи, в размер на 45.00 лева / четиридесет и пет лева и нула стотинки /;
-
неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.07.2017г. до
26.12.2017г. в размер на 353.40 лева / триста петдесет и три лева и четиридесет
стотинки /;
-
обезщетение
за забава за периода от 30.07.2017г. до 01.10.2018г. в размер на 47.77 лева /
четиридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки /;
-
законната
лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
01.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата;
-
направените
от кредитора разноски в заповедното производство, възлизащи на 25.00 лева /
двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и 50.00 лева / петдесет
лева / - адвокатско възнаграждение;
-
разноски
по настоящето исково производство;
В подкрепа на иска са
представени писмени доказателства -предложение за сключване на договор за
паричен заем; договор за паричен заем №2841621/29.06.2017г.; уведомително писмо
от „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, чрез “ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД;
известие за доставяне; пълномощно в полза на “ Агенция за събиране на вземания
„ ЕАД, с правата по чл.99, ал.3 от ЗЗД; договор за цесия от 16.11.2010г.;
потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД; потвърждение
за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД Д-18-00002-1/01.01.2018г.;
приложение №1 към договора за цесия; пълномощно; документ за платена държавна
такса.
В
исковата молба се твърди, че договорът е сключен в съответствие с разпоредбите
на Закона за потребителския кредит и на основание стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните
условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем,
направено от заемателя.Сочи се, че с подписването на договора заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 500.00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, като редът и условията,
при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от
договора и ОУ / общите условия / към него.Посочено е, че съгласно клаузите на
договора, страните били постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от
заемодателя на заемателя при подписването на договора, т.е. реалното предаване
на заемната сума е на датата на сключване на договора.Предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя,
съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в договора.Погасителните вноски съставлявали изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на
договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по
кредита била договорена в размер на 559.92 лева.Сочи се, че по този начин,
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 59.92
лева.Отразено е, че съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят
се е задължил да върне кредита в срок до 26.12.2017г. на шест равни месечни
погасителни вноски, в размер на 93.32 лева, с падеж на първа погасителна вноска
– 29.07.2017г. и падеж на последна погасителна вноска – 26.12.2017г..Също така
е посочено, че с подписването на договора за заем, заемателят е удостоверил, че
заемодателя го е уведомил подробно за всички клаузи от договора, съгласил се е
с тях и е декларирал желание договора да бъде сключен.
Отразено
е, че на основание сключения договор за паричен заем, в случай, че заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи / изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др. / за събирането на
просрочените вземания в размер на 09.00 лева.Таксата за направените разходи се
начислявала за всеки следващ 30 – десет дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45.00 лева.Сочи се,
че на основание гореизложеното, на длъжника е била начислена такса разходи за
събиране на вземането, в размер на 45.00 лева.
Твърди
се още, че съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 –
дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно – две физически лица
поръчители, всяко от които да отговаря на определение изисквания, като
поръчителите следвало да подпишат договор за поръчителство или банкова гаранция
с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.Посочено е, че
предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно
от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4, ал.2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 353.40
лева, която страните били постигнали споразумение да бъде разсрочена на 6 равни
вноски, всяка в размер на 58.90 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем.Също така се сочи, че начислената
неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем, като не е
изчислена в процентно съотношение.Така погасителната вноска, която е следвало
да заплати заемодателя е в общ размер на 152.22 лева.
Сочи
се, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на договора на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 30.07.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда.Общият размер на начислената лихва е 47.77 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Твърди
се, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към
дружеството, като срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно на 26.12.2017г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Отразено
е, че на 01.01.2018г. е било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 16.11.2010г., сключен между „
Изи Асет Мениджмънт „ АД и ищцовото дружество, по силата на което, вземането на
„ Изи Асет Мениджмънт „ АД, произтичащо от договора за паричен заем
№2841621/29.06.2017г., е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно
с всички привилегии и обезпечения, и принадлежности, включително и всички
лихви.Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Отразено
е, че “ Агенция за събиране на вземания „ АД / понастоящем “ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД /, ЕИК:*********, е правоприемник на .“ Агенция за
събиране на вземания „ ООД, ЕИК:*********, както и, че длъжникът е бил уведомен
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително
писмо от страна на „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, изпратено с известие за
доставяне.
В
заключение е посочено, че въпреки направените опити да бъде поканен длъжникът
за доброволно изпълнение по телефона и разсрочване на задължението,
комуникацията не е довела до заплащането на дължимия паричен заем към
дружеството.
Моли
се съда за присъждане на направените в заповедното и съдебното производство
разноски.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
С
протоколно Определение от дата 28.02.2019г., съдът е спрял делото на основание
чл.229, ал.4 от ГПК.За да спре делото съдът е установил, че в СРС е било
образувано ГД №23103/2018г. по депозирана искова молба от ответника по
настоящето дело против ищцовото дружество с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.19 от ЗПК и чл.143, т.9 от ЗЗП, а именно за приемане за установено, че
клаузите в договор за потребителски кредит №2841621/29.06.2017г., а именно т.2,
т.6 и т.8 от договора са неравноправни и
недействителни.Намерил е, че наличието на самостоятелен, висящ паралелно правен
спор, по който въпросът за неравноправни и недействителни клаузи на договора за
потребителски кредит от който произтича вземането и който е предмет и на двата
спора, би бил разрешен със сила на пресъдено нещо, обвързваща страните, то
несъобразяването му от съда, разглеждащ установителния иск за вземания на
кредитора, би създал възможност от постановяване на противоречиви решения.Съдът
е посочил, че от друга страна, правен интерес на ответника за установяване на
неравноправни и недействителни клаузи на процесния договор за потребителски
кредит, респективно недължимост на претендираното вземане именно със сила на
пресъдено нещо е безспорен, тъй като би била противопоставима спрямо всички
настоящи и бъдещи претенции на кредитодателя, основани на спорните разпоредби и
в този смисъл обуславящото производство се явява допустимо.Именно с оглед
формирането на силата на пресъдено нещо по въпрос с правен интерес, от
разрешаването на който със сила на пресъдено нещо ответникът безспорно
притежава, както и предвид значението му за произнасяне по исковете за
основанието и размера на вземанията на кредитора спрямо ответника, основани на
спорните разпоредби, съдът е намерил, че е налице преюдициалност на решението
по този спор спрямо настоящия.Посочил е, че разглеждайки въпроса за наличието
на неравноправни клаузи в потребителския договор, съдът по иска с правно
основание чл.422 от ГПК, няма да се произнесе със сила на пресъдено нещо по
действителността на тези клаузи от договора като прогласи евентуално тяхната
нищожност, а констатирането на такива само би довело до евентуално частично
отхвърляне на установителната претенция за съществуването на вземания, за
изпълнението, на които е издадена заповед.
С
Решение №161863/09.07.2019г., постановено по ГД №23103/2018г. по описа на РС –
София е признал за установено по предявения
от О.М.Р. срещу „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД иск с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143 от ЗЗП, вр.9, ал.1 от ЗПК, че клаузата на чл.4,
ал.2 от договор за потребителски кредит №2841621 от 29.06.2017г. за заплащане
на неустойка за недадено обезпечение в размер на сумата от 353.40 лева е
нищожна, като искът за признаване за установено за нищожен договор за
потребителски кредит №2841621 от 29.06.2017г. в останалата част е отхвърлен.
В
същото Решение на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване е, че между О.М.Р. и „ Изи Асет Мениджмънт “ АД е
сключен договор за паричен заем №2841621 от 29.06.2017г. по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД.Посочено е и, че не се спори, а и от писмените
доказателства се установявало, че ответното дружество е частен правоприемник на
заемодателя съгласно Приложение №1/01.01.2018г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания ( цесия ) от 16.11.2010г. за което заемополучателя е бил
уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Посочено,
че съгласно заключението на съдебно счетоводната експертиза, която не е била
оспорена от страните е установено, че размерът на лихвения процент и на
годишния процент на разходите по кредита не е по - висок пет пъти от размера на
законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК.Следователно, достигнато е до
извода, че изцяло неоснователни са съображенията на ищеца, че клаузите са
нищожни на основание чл.19, ал.5 от ЗПК.Прието е, че според
трайно установената съдебна практика няма пречка страните да уговарят
възнаградителна / договорна / лихва над размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД.Отразено е, че с ПМС №72/08.04.1994 г. е определен само размерът на
законната лихва, като с ПМС №72/94г. е отменено решение №1238/1951г. за
определяне на максималния размер на договорните лихви, без да бъде определен
нов такъв размер / така решение по т. д. №894/2014 г., I т.о. на ВКС /.Съдът е
намерил, че при това положение, максималният размер на договорната лихва е
ограничен единствено от регламента на чл.9 от ЗЗД, съгласно които страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави.В тази връзка съдът е посочил, че договорната
лихва по дефиниция е насрещна парична престация на длъжника за ползването
на заемната сума за срока на договора, през който кредиторът е лишен от нея,
както и че стойността на възнаградителната лихва не надвишава пет пъти
законната лихва, при което се явява съответна на преценката на законодателя за
разумен разход по кредита.Отразил е, че следователно, размерът на редовната
лихва не е прекомерен, което правоизключва изводът за нищожност на клаузата, по
силата на която се дължи, поради противоречие с добрите нрави, изрязващо се в
нееквивалентност на престациите, в частност лихвата да е средство за
неоснователно обогатяване на кредитора.
По делото е приложено ЧГД №645/2018г.
по описа на РС – Оряхово.
В съдебно заседание
за ищцовото дружество не се явява представител.От ищцовото дружество е
постъпила молба, с която се моли съда да признае за установено спрямо
ответникът, че същият дължи на ищцовото дружество сумите, присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД №645/2018г. по описа на РС – Оряхово.Претендират се и разноски в
заповедното и исковото производство.В условията на евентуалност, в случай, че
не бъдат уважени кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове, да се постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество неизплатените по процесния договор и
посочени по - горе суми.
Ответникът, редовно
призован не се явява.От същия е постъпила молба, с която прави искане да не се
дава ход на делото и същото да бъде отложено, поради искани основни документи
от страната, без които не може да упражни правото си за насрещен иск.
Съдът е намерил, че
не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като съгласно
чл.211, ал.1 от ГПК, насрещен иск може да бъде подаден от ответника в срока за
отговор на исковата молба, а видно от материалите по делото от ответникът не
бил постъпил писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, като в същото време със
съобщението, с което на ответникът е изпратен препис от ИМ е било указано, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, както и последиците от
неподаването на такъв.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.06.2017г.,
ответникът О.М.Р. сключил с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД договор за паричен заем
№2841621/29.06.2017г., по силата на който заемодателят е предал в собственост
на заемателя сума в размер на 500.00 лева, като
договорът има характера и на разписка за получената от заемателя сума.Последната
заемателят се задължил да върне на 6 броя равни месечни вноски в размер на
93.32 лева всяка, като датите на плащането им били както следва – 29.07.2017г.;
28.08.2017г.; 27.09.2017г.; 27.10.2017г.; 26.11.2017г. и 26.12.2017г..Бил
договорен фиксиран лихвен процент на ден от 40.00% и ГПР – 49.02 %.В договора
изрично е отбелязано, че общата дължима сума от заемателя, като се вземат
предвид допусканията в т.8 от договора, е 559.92 лева.
На 01.01.2018г. е
било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания / цесия / от 16.11.2010г., сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и
ищцовото дружество, по силата на което, вземането на „ Изи Асет Мениджмънт „
АД, произтичащо от договор за паричен заем №2841621/29.06.2017г., сключен между
„ Изи Асет Мениджмънт „ АД и ответника, е прехвърлено в собственост на ищцовото
дружество, за което ответникът е бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
На 01.10.2018г.
ищцовото дружество - „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25,
офис-сграда „ Лабиринт „, ет.2, чрез пълномощника си А. Н. Б. – юрисконсулт, депозирало в РС – Оряхово заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.В РС –
Оряхово по така депозираното заявление било образувано ЧГД №645/2018г..
По същото на дата 03.10.2018г. била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №427 по чл.410 от ГПК, с
която било разпоредено ответника да заплати на дружеството заявител както
следва – сума
в размер на 500.00 лева / петстотин лева / - главница по цедиран договор за
паричен заем №2841621/29.06.2017г., сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД и
ответника, договорна лихва за периода от 29.07.2017г. до 26.12.2017г. в размер
на 59.92 лева / петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки /, такса
разходи, в размер на 45.00 лева / четиридесет и пет лева и нула стотинки /,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.07.2017г. до
26.12.2017г. в размер на 353.40 лева / триста петдесет и три лева и четиридесет
стотинки /, обезщетение за забава за периода от 30.07.2017г. до 01.10.2018г. в
размер на 47.77 лева / четиридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки
/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.10.2018г. / видно от
пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула
стотинки / - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева / петдесет лева /.
По ЧГД №645/2018г. по описа на РС –
Оряхово от ответникът на 17.10.2018г. постъпило възражение по чл.414 от ГПК.По делото било постановено Разпореждане
от дата 19.10.2018г., с което на основание чл.415 от ГПК е указано на
заявителя, че може да предяви установителен иск относно вземането си срещу
длъжника в едномесечен срок от съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
В случая са налице процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника, който от своя
страна е подал възражение в законоустановения срок по чл.414, ал. 2 от ГПК, а
исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че „ Изи Асет Мениджмънт “ АД и ответникът са били в облигационни
отношения, възникнали по силата на договор за паричен заем.Спрямо този договор
се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.Ответникът е получил в заем сумата от 500.00
лева, удостоверено с подписа му съобразно декларативната част в договора за
получаване на сумата.Представените от ищеца доказателства удостоверяват
съобщаването на извършената цесия на длъжника, с което е спазена разпоредбата
на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предвид и установената съдебна практика.
Заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника - заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение
по договора да върне предоставения му заем, ведно с договорените лихви в сроковете
уговорени в договора.В случая няма доказателства за погасяването на каквато и
да било част от кредита.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1 от 09.12.2013г.
на ВКС по т.д.№1/2013г., въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание
за обжалване, като в тази насока е длъжен да следи служебно за наличието или
липсата на неравноправни клаузи в договорите за предоставяне на заем.В
конкретния случай тези въпроси са решени с постановеното по ГД №23103/2018г. по
описа на СРС Решение №161863/09.07.2019г., което Решение не е било обжалвано и
е влязло в сила на 28.12.2019г..Както беше вече отбелязано, горепосоченото
Решение формира силата
на пресъдено нещо по въпросите нищожен ли е процесния договор за потребителски
кредит, нищожна ли е клаузата на чл.4, ал.2 от договора, неравноправни и
недействителни ли са клаузите от договора, а именно чл.2, т.6 и т.8.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че договорът,
съобразно изискванията на ЗПК, е действителен, както и, че размерът на
договорната лихва, уговорен в договора не е прекомерен и, че клаузата по силата
на която се дължи, не е нищожна.
В процесния случай всички незаплатени вноски по обсъждания
договор за заем са изискуеми, тъй като е изтекъл срокът на сключения договор.Предявените
установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за главница и договорна лихва са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на дължимите
месечни вноски.
С оглед основателността на иска по чл.422 от ГПК досежно
главница в размер на 500.00 лева и претендирана договорна лихва в размер на 59.92
лева, като законна последица от неговото предявяване, следва да бъде уважено и
заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава за периода от
30.07.2017г. до 01.10.2018г. в размер на 47.77 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 01.10.2018г. до окончателното изплащане на вземанията.
Ето защо и съдът намира, че предявената искова претенция е
основателна за главница от 500.00 лева, претендирана договорна лихва в размер
на 59.92 лева за
периода от 29.07.2017г. до 26.12.2017г. и
за претендираната лихва за забава в размер на 47.77 лева за периода от
30.07.2017г. до 01.10.2018г., както и за законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1
от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 01.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид установената
нищожност на клаузата на чл.4, ал.2 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка за недадено обезпечение в размер на 353.40 лева, то в тази му част
искът следва да бъде отхвърлен.
Също така по делото
няма доказателства за направени разходи в размер на 45.00 лева за събирането на
просрочените задължения, поради което не се установява дължимостта на тази сума
от ответникът и искът и в тази му част следва да бъде отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №645/2018г. по описа на РС –
Оряхово, а именно 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна
такса и 50.00 лева / петдесет лева / юрисконсултско възнаграждение.Тук следва
да се вземе предвид, че от общо присъдената със заповедта за изпълнение сума в
размер на 1006.09 лева / хиляда и шест лева и девет стотинки /, е уважен
установителен иск за сума в размер на 607.69 лева / шестстотин и седем лева и
шестдесет и девет стотинки /.При това положение, съответно на предявената и
уважена част от установителния иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски в заповедното производство в размер, съответен на уважената част от
иска, а именно – сума в общ размер на 45.00 лева / четиридесет и пет лева и нула
стотинки /, а претенцията за горницата следва да бъде отхвърлена.
По отношение размера
на юрисконсултското възнаграждение – съгласно чл.78, ал.8 от ГПК / ДВ
бр.8/24.01.2017г. / в полза на юридическите лица или едноличните търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ.Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.Чл.7, ал.2, т.1 от горецитираната
наредба гласи, че за защита с интерес до 1000.00 лева, какъвто е и настоящия
случай, се дължи възнаграждение от 300.00 лева.В настоящия случай съдът намира,
че дължимото от длъжника юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в
размер на 300.00 лева.
С оглед горното, в исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 325.00 лева / триста
двадесет и пет лева и нула стотинки /, както следва – 25.00 лева / двадесет и
пет лева и нула стотинки / – държавна такса и 300.00 лева / триста лева / - юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход
от спора и съобразно чл.78 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска, а именно в размер 195.00
лева / сто деветдесет и пет лева и нула стотинки /, като до пълния предявен
размер от 375.00 лева / триста седемдесет и пет лева и нула стотинки /,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
О.М.Р.,
ЕГН:********** ***, че същият дължи на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „ Люлин „,
ж.к.“ Люлин „ №10, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис-сграда „ Лабиринт „,
ет.2, офис 4, представлявано от Н. С, сума в размер на 500.00 лева / петстотин лева /, представляваща главница по договор
за паричен заем №2841621/29.06.2017г., сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД
и длъжника, договорна лихва за периода от 29.07.2017г. до 26.12.2017г. в размер
на 59.92 лева / петдесет и девет
лева и деветдесет и две стотинки /, обезщетение за забава за периода от
30.07.2017г. до 01.10.2018г. в размер на 47.77
лева / четиридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки /, ведно със
законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 01.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№427/03.10.2018г., издадена по ЧГД №645/2018г. по описа на РС – Оряхово.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „
Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „ Люлин „, ж.к.“ Люлин „ №10, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25,
офис-сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4, представлявано от Н. С, чрез
пълномощника си Е.Л.И. – юрисконсулт срещу О.М.Р., ЕГН:********** ***, В ЧАСТТА, в която се иска да се приеме
за установено по отношение на О.М.Р., ЕГН:********** ***, че същият дължи на „
Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис-сграда „ Лабиринт „,
ет.2, както следва:
-
такса разходи, в размер на 45.00 лева
/ четиридесет и пет лева и нула стотинки /;
- неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.07.2017г. до 26.12.2017г.
в размер на 353.40 лева / триста
петдесет и три лева и четиридесет стотинки /;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О.М.Р., ЕГН:**********
***, да заплати на „ Агенция за събиране
на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „ Люлин „, ж.к.“ Люлин „ №10, бул.“ Д-р Петър Дертлиев „ №25, офис-сграда
„ Лабиринт „, ет.2, офис 4, представлявано от Н. С, сумата от 45.00
лева / четиридесет и пет лева и нула стотинки /, представляваща сторените в
заповедното производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията на „
Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „ Люлин „, ж.к.“ Люлин „ №10, бул.“ Д-р Петър
Дертлиев „ №25, офис-сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Сза
осъждане на О.М.Р., ЕГН:********** *** да плати разноски за заповедното
производство в размер разликата над 45.00 лева / четиридесет и пет лева и нула
стотинки / до пълния предявен размер от 75.00 лева / седемдесет и пет лева и
нула стотинки /.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК О.М.Р., ЕГН:**********
***, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания„ ЕАД, ЕИК:*********, сумата от 195.00 лева / сто деветдесет и пет лева и нула стотинки
/, представляваща сторените в
исковото производство разноски, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията на „
Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „ Люлин „, ж.к.“ Люлин „ №10, бул.“ Д-р Петър
Дертлиев „ №25, офис-сграда „ Лабиринт „, ет.2, офис 4, представлявано от Н. С.за
осъждане на О.М.Р., ЕГН:********** *** да плати разноски за исковото
производство в размер разликата над 195.00 лева / сто деветдесет и пет лева и
нула стотинки / до пълния предявен размер от 375.00 лева / триста седемдесет и
пет лева и нула стотинки /.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: