Р Е
Ш Е Н
И Е № 260128
гр.
Пловдив, 03.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета год.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа АНД №
1723/2020 год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 19-1030-011102/06.01.2020 год. издадено от Началник Група към
ОД на МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна
полиция”, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год., с което на Т. Г.
А., с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната
до съда жалба моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно по съображения, изложени в нея. Редовно
призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата страна ОД на
МВР – Пловдив, сектор „ПП”, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
с бл.№ 028612 от 25.12.2019 год. било констатирано, че на същата дата около
01:06 часа в гр.Пловдив, на бул. „Христо Ботев“ пред № 41, жалбоподателят Т. Г.
А. управлявал лек автомобил „Фиат Брава”
с рег.№ ** **** **, собственост на И. Р. П. , ЕГН: ********** с временно
отнетно СУМПС по реда на чл.171, т.1 ЗДвП, което му било отнето на 24.12.2019г.
с АУАН с бланков № 028611/24.12.2019 съставен поради употреба на алкохол от
водача.
Актът е бил съставен от Д. И. Б. , заемащ длъжността „с.
п. “ в сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Пловдив.
В АУАН е било записано, че по този начин жалбоподателят
виновно е нарушил чл.150А от ЗДвП. Актът е бил предявен на жалбоподателят,
който го подписал без възражения, като такива не постъпили и в
законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което било наложено наказание глоба в размер на
300 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на
приложените по делото писмени доказателства.
И АУАН, и НП са издадени от компетентен орган в кръга на
тяхната компетентност, предвид приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи. При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Нарушението е подведено правилно от актосъставителят и от
административнонаказващият орган, като при описание на обстоятелствата по
неговото извършване са изложени всички такива, които са от значение за
правилната преценка за съставомерността на деянието като административно
нарушение.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено по безспорен и категоричен начин вмененото на Т. Г. А.
административно нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 25.12.2019 г.,
около 01:06 часа в гр.Пловдив, на бул. „Христо Ботев“ пред № 41 е
управлявал процесния лек автомобил след като свидетелството му за управление е било отнето
по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП, т.е. след прилагането на мярка на административна
принуда. От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, защото жалбоподателят
е съзнавал, че книжката му е била иззета при констатирано нарушение малко преди
процесното на 24.12.2019 г. около 23:55 часа и то за употреба на алкохол, но въпреки
това, той съзнателно не е съобразил поведението си с установения в закона ред и
е продължил да управлява моторно превозно средство. По същество това нарушение не се оспорва от жалбоподателя.
Административното нарушение е подведено правилно и от актосъставителят
в АУАН, и от административнонаказващият орган в НП към съответната уреждащата го
правна норма. Според разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП „За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”.
В случая към 25.12.2019 г. жалбоподателят А. е бил правоспособен водач на МПС, доколкото
изначално е придобил правоспособността си чрез полагане на изпит /според справката
за нарушител/водач – по протокол № 790/22.03.1995 г./ и му е било издадено свидетелство
за управление на МПС /издадено на 10.09.2012 г./, но към обсъждания процесен момент
това свидетелство за управление на МПС не се е притежавало от лицето нарушител
– било е временно отнето по предвиден за това административен ред съгласно
чл.171, т.1 ЗДвП, видно от справка нарушител/водач – със ЗППАМ №
19-1030-001804/24.12.2019 г., издадена за допуснатото с АУАН с №
28611/24.12.2019г. нарушение, като с посочената заповед СУМПС е било отнето
незабавно, с което жалбоподателят фактически е бил лишен от възможността да упражнява
правото си да управлява МПС, но въпреки това той е управлявал на процесната
дата и място лек автомобил „Фиат Брава” с рег.№ ** **** **, с което е нарушил
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗДвП. В закона изрично е залегнало разбирането, че
актът за налагането на административната принуда в тесен смисъл на думата и то по
пътя на пряката акция - директно по преценка на контролиращите административни органи
в зависимост от ситуацията, но все пак с предвидената в закона легитимна цел, има
незабавно действие. Предвидено е индивидуалният административен акт за отнемането
да се обжалва, но по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението
на вече приложената мярка на административна принуда. Това е така, защото в противен
случай нито една принудителна административна мярка обективно не би могла да изпълни
превантивната си или преустановителната си функция - в случая спрямо едно констатирано
нарушение на правилата за безопасност на движението по пътищата.
За неоснователно се приема и възражението на жалбоподателя
за допуснато съществено процесуално нарушение чрез връчването му на нечетлив препис
от акта за установяване на административното нарушение. От материалите по делото
се установява, че процесният АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя в съответствие
с изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН и му е предявен за запознаване, с което е обезпечена
възможността му да започне да упражнява правото си на защита. Актосъставителят има
задължение да връчи препис от акта, но в случай, че нарушителят намира същия за
нечетлив, той следва да прояви активност като възрази и поиска да му бъде осигурен
друг, четлив екземпляр. Това той би могъл да стори не само на място – при съставянето
на акта, но и в един по-късен момент предвид регламентираната възможност възражения
срещу акта да се правят и в допълнителен срок, но в случая такива възражения не
са били сторени нито при самото съставяне на акта, нито в срока по чл.44 от ЗАНН. В тази връзка съдът не споделя доводите,
че жалбоподателят е бил лишен от възможност да разбере какво нарушение се твърди
да е извършил и да се запознае с отразените в акта фактически обстоятелства. По
делото няма спор, че първият екземпляр от АУАН е четлив, а същият е бил надлежно
предявен на А., което последният е удостоверил с полагането на подписа си. Следователно
изначално - още при съставянето на акта, е била обезпечена възможността на жалбоподателя
да се запознае със съдържанието му, с фактическите твърдения на актосъставителя
и с правните норми, под които те са подведени. Жалбоподателят е подписал така съставения
АУАН, като е положил подписа си непосредствено под декларацията „запознах се със
съдържанието на акта“. Същият е вписал вписал, че няма възражения по констатациите
в АУАН именно след като е декларирал, че се е запознал със съдържанието на акта.
Жалбоподателят е подписал и разписката за връчване на препис, с което е бил надлежно
уведомен и за възможността да направи допълнителни обяснения и възражения, но
такива не е депозирал в срока по чл.44 от ЗАНН, което означава и че той се е
съгласил със съдържанието на АУАН. Следователно законовата процедура по съставянето
на АУАН е била спазена от актосъставителя, а на жалбоподателя още изначално – при
съставянето на акта, е била осигурена възможност да се запознае с констатациите
в него. По тези съображения съдът намери разгледаното възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение за неоснователно.
С оглед
извършеното нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Т. Г. А. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП,
като е наложена глоба в максимален размер от 300 лв., предвид факта, че на
24.12.2019г. около 23:55 жалбоподателят е бил хванат да управлява процесният
автомобил под въздействието на алкохол, за което му е било отнето и СУМПС и
въпреки това само час по-късно той отновно е бил установен да управлява МПС не
само без книжка, за което му е бил съставен и процесният акт, но и отновно под
въздействието на алкохол, видно от приложената по делото докладна записка, а от
справката за нарушител/водач се вижда, че процесното нарушение съвсем не е
първо за А., тъй като жалбоподателят е извършил множеството предходни
нарушения на ЗДвП. Тези безспорни факти го определят като личност със завишена степен
на обществена опасност, склонна да нарушава правилата за движение по пътищата и
поради това оправдават налагането на наказание в определения размер.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице
основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28
б."а" от ЗАНН, защото не касае деяние с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случай.
С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-011102/06.01.2020 год.
издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна полиция”, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 год., с което на Т. Г. А., с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1,
т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
– ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК