Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 31.01.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори януари, през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря М. Кузева …………и в
присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 656 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
иск предявен от Н.Н.А. ЕГН **********
, изтърпяващ наказание „доживотен затвор „ в Затвора гр. Пазарджик срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“
София по реда на чл. 71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация. В подадената искова молба от лишеният
от свобода Н.Н.А., ЕГН**********, се
излагат обстоятелства, че от 14.04.2014
г. изтърпява наказание „ лишаване от
свобода „ , като често се налагало да се обжда по телефон / на адвока, на майка
си и на други хора/ . Твърди, че в първо отделение, в което изложава
наказанието си , има много лишени от
свобода, които също често се обаждат по
телелефона. Всички те излизали да провеждат престой на открито, но в каре № 3 и № 4 за осъдените на наказание „доживотен затвор
„ липсвал монтиран телефон за провеждане
на телефонни обаждания. Твърди още, че в Затвора гр. София в местата за престой на отрито имало
поставени телефони и лишените от свобода
се обждали кой , като намери за добре
при нужда. Твърди, че на 26.06.2017 г. подал заявление до началника на Затвора
гр. Пазарджик , за това да се монтира телефонен апарат в каре № 3 и № 4 при престоя на открито, но нямало положителен
резултат. Позовава се на разпоредбата на чл. 6 ал.2 от Конституцията на
РБългария , че всички граждани са с равни права
и в това отношение не следва да се допуска каквато и да било
дескриминация. Позовава се и на чл. 14 от Европейската конвенция за правата на
човека , в която се прокламира , че никой не може да бъде подлаган на
дискриминационно отношение.
Във връзка с изложеното моли съда, да признае на основание на чл.71,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр. за
установено по отношение на него Н.Н.А., ЕГН **********, към настоящия момент
изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в Затвора - гр.Пазарджик, че в периода от 14.04.2014 г. до 11.07.2017
г. ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ’’ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.„Ген.
Н.Столетов”№ 21, представлявана от Главен директор ВПД Свилен Цветанов е
извършила нарушение на чл.4, ал.З вр. чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в
непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение. В съедебно
заседание , предвид позоваването на разповедбите на чл. 71 ал.1
ЗЗДискр. ищецът заявява изрично, че поддържа и тази своя претенция - да бъде осъден ответника да преустанови нарушението по
т.2 от същия член. Формулирани са доказателствени искания.
В срока
по чл. 131 от ГПК от процесуалния представител на ответника е постъпил писмен
отговор, в който се заявява, че исковата молба е допустима, но недоказана по
основание и размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът е бил
настанен за изтърпяване на наказанието си в Затвора гр. Пазарджик, като през м.
юни 2017 г. подал писмено искане да бъде поставен телефонен арарат на мястото за проведжане на престой на открито на лишените от свобода в зона с повишена сигурност. Молбата на Н.А. била оставена без уважение, тъй като в
коридора на зоната с повишена сигурност , имало мотриран подобен телефонен
апарат. Твърди се, че ищецът не доказва дискриминанационния признак , който поддържа
– поставяне в по-неблагоприятно положени
в сравнение с други лишени от свобода. Не се доказвало действие или бездействие на
длъжностно лице, представляващо неравностойно третиране на ищеца спрямо
другите. Представени са писмени доказателства.
След анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказатерлства ,съдът от фактическа страна
приема за установено следното :
Не е спорно между страните, а от представената служебна справка изх. № 92/14/
07.03.2019 г. от Началника на Затвора –град Пазарджик, се установява, че
ищецът Н. Азис изтърпява наказание лишаване от свобода, първоначално в
затвора в град Стара Загора, където е
бил настанен на 03.01.2007 г., впоследствие на 14.03.2014 г. е приведен в
затвора в град Пловдив, а от 14.04.2014 г. изтърпява наказание“доживотен
затвор“ в затвора в град Пазарджик.
От горното писмено доказателство – неоспорено от
ищцовата страна се установява още , че ищецът е бил настанен в зона с повишена сигурност , където са
настанени лишените от свобода осъдени на
доживотен затвор. Установява се още, че в Затвора гр. Пазарджик, има обособени три
карета – места за провеждане на престой на открито и само в каре № 1 е поставен телефон , тъй като
там е обособен и магазина / лавка / , от който лишените от свобода могат да
пазаруват. Установява се , че в разглеждания период и до настоящия момент няма постовен телефон на мястото за
провеждане на престой на открито , тъй като такъв телефонен апарат има монтиран в коридора , където те битуват. Безспорно
се установява , че ищецът е подал молба
– заявление вх. № 949 / 26.06.2017 г. , касаеща същия проблем, като осъденият е
уведомен за становището на началника на
затвора , а именно – молбата му се отхвърля като неоснователна , тъй като в
отделението , където е настанен , разполага с телефонен апарат , който е
напълно достатъчен за удоволетвораване нуждите на затвора.
По искане на ищцовата страна на основание чл. 192
ал.1 ГПК са събрани многобройни писмени доказателства – писма изпратени от
трети неучастващи по делото лица – места
за лишаване от свобода в РБългария, от които писмени доказателства се
установява , че от десет запитани места за изтърпяване на наказание „ лишаване
от свобода „ , телефонен апарат за разговори в местата на отркито по отношение
на л.с. осъдени на доживотен затвор „ са били монтирани – в Затворите в гр.
Бургас , Ловеч и Плевен, а в Затвора гр. Враца – такъв е имало само за част от
исковия период и впоследствие поради промяна в договора с оператора – този
телефон е бил демонтиран.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.71,
ал.1т.1 от ЗЗДискр. –за установяване на нарушение в третирането на ищеца,
представляващо дискриминация, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 71 ал.1 т.2 ЗЗДискр.
Законът за защита от
дискриминация забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал.1. Според чл. 4, ал.2 пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а
според чл. 4, ал.3 непряка дискриминация е поставяне на лице
въз основа на същите признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с
други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако
те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Както
е изяснено в съдебната практика, от
значение за установяване на дискриминация е
наличието на обективно съществуващ недопустим правен
резултат при упражняване на дейността, проявен
в очертаните от ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно третиране, дори ако при
осъществяването на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания – така решение
№ 231 от
31.03.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г.,
ВКС, IV г.о., решение
№ 428 от 13.05.2010 г. по гр.д. №
1207/2009 г., ВКС, IV г.о., решение №
153/14.06.2010 г. по гр.д. № 6/2009 г.,
ВКС, III г.о. и др.
Изхождайки от наведените в обстоятелствената част на
исковата молба оплаквания,съдът приема, че се твърди наличието на осъществена
дискриминация, основана на
признака“ лично положение“ и изразяваща
се в това, че за времето от 14.04.2014 г. до 11.07.2017 г. ищецът ,
изтърпяващ наказание „ доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора град
Пазарджик е бил поставен в неравноправно положение , като
ответникът не му е предоставил достъп до телефонен апарат в местата за
престой на отрито.
След
анализ на събраните в настоящото производство доказателства, съдът не намира, че в конкретния случай
е налице твърдяното от ищеца нарушение на забраните по чл. 4
ЗЗДискр.
За да бъде налице пряка
дискриминация по смисъла на
закона, следва определено лице или лица да се поставят в по-неблагоприятно положение, което се
обосновава с някой от признаците
определени в чл.
4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Неравноправното
третиране, в случаите на пряка дискриминация
е не само обективен резултат, но и непосредствена, афиширана цел на дискриминационните действия. Общото във
всички възможни проявления на
пряката дискриминация е, че целта е определена категория лица да се ограничат и
да не получат такъв обем от права, какъвто е
предоставен на другите, само защото дискриминираните
са различни от останалите членове на дадена общност. В резултат се стига до
състояние, при което мнозинството се явява облагодетелствано, тъй като е поставено
умишлено в по-благоприятно положение.
От горното следва, че при
пряката дискриминация за дискриминиращият липсва друга цел, освен поставяне на определени лица в неравноправно
положение.
Предвид установените по настоящото дело факти, не може да се
обоснове извод, че действията на
ответника представляват пряка дискриминация
по смисъла на чл.
4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. В случая липсват
каквито и да било данни, че преследваната от администрацията Затвора гр. Пазарджик цел , е да постави ищеца, който изтърпява доживотно
наказание „лишаване от свобода „ в
неравноправно положение спрямо други конкретни лица или групи при сравними
сходни обстоятелства.
Легалната дефиниция на непряката дискриминация е дадена в чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Съгласно нея непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 на закона в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Следователно в този случай
непосредствената цел на извършващия
дискриминационните действия се афишира като друга, но е налице обективно
неравно третиране на определени лица по посочените в закона признаци.
Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. в производството за защита
от дискриминация, след като страната,
която твърди, че е жертва на дискриминация,
докаже факти, от които може да се направи извод, че е
налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Тази норма е с процесуален
характер и се отнася до разпределението на
доказателствената тежест. Тя не освобождава ищеца от
тежестта да доказва, а само го подпомага като размества доказателствената
тежест.
Съгласно нормата на чл. 86 ал.1 т.5 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на телефонна връзка по ред и начин
определени от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „
.
В случая ответникът е представил справки и други писмени доказателства , от които се
установява, че на територията на Затвора гр. Пазарджик , където понастоящем
ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна „ са обособени общо три карета – места за
провеждаен на престой на открито , като само в каре № 1 е поставен телефон , тъй като там е обособен
и магазин , от които л.с. могат да
пазаруват. Безспорно се установява , че поради определения специален режим за изтъпряване на наказанието , ищецът е
настанен в зона с повишена сигурност , където са настанени и останалите осъдени
да доживотен затвор. Безспорно е също
така , че за исковия период и до настоящия момент няма и
не е имало поставен телефонен апарат на
мястото за провеждане на престой на отркрито
на тази категория л.с. , тъй като
такъв апарат е монтиран в коридора на
отделението. Безспорно се установява , че според предоставените официални
справки , в другите места за лишване от свобода , вътрешната организация
осигуряваща ползването на това право от л.с. е идентична с тази в затвора в гр.
Пазарджик , с изключение на тази в други три места за лишаване от свобода.
Съвкупният анализ на тези доказателства, дава основание
на съда да приеме за недоказани твърденията на ищеца за
по-неблагоприятно/ неравно/ третиране в сравнение с осъдените на доживотен затвор, изтърпяващи
наказанието си в Затвора -град София, а и по отношение на другите места за
лишване от свобода вследствие действията
на администрацията на затвора –град
Пазарджик да му осигури достъп до
тефефонен апарат по време на престоя на
л.с. на открито. Цитираната по-горе
правна норма не поставя изискване в
мястото за престой на открито да бъде поставен телефонен апарат , поради което
независимо от установената по делото липса на такъв апарат в мястото за престой
на отрито в Затвора гр. Пазарджик , за разлика от част от други места за лишаване от свобода, където такъв
телефонан апарат е монтиран , не се установява да е налице недопустим и противоправен резултат в дейността на
ответника. Напротив – безспорно се установява, че телефонен апарат е монтиран в
самото отделение където пребивава ищеца А.
и по делото не са събрани каквито и да било доказателства , от които да
се направи извод, че тази вътрешна организация на л.с. , не е достатъчна за
удоволетворяване на нуждите на ищеца от провеждане на телефонни разговори или
ограничаване на това негово право. Не се установява дискриминационно
отношение по отношение на ищеца , като
изтърпяващ наказание „ доживотен затвор без право на замяна „ в сравнение и с другите лишени от свобода в
същото място за лишаване от свобода , както се твърди от защита на ищеца / тъй
като в каре № 1 за престой на отркито на
тези лс. такъв телефонен апарат е монтиран / , понеже съгласно чл. 213 ППЗИНС ,
осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност – както
е в настоящия случай, а съгласно чл. 214
ППЗИНС , изолацията на л.с., от останалите лишени от свобода се спазва при конвоиране , лечение ,
свиждане, престой на открито и други
случаи на напускане на помещението.
Нито едно от посочените по
–горе доказателства не обосновават извод
, че личното качество на ищеца свързано с положението му на изтърпяващ
наказание „доживотен затвор„ е причината
той да е третиран неравноправно спрямо останалите в същото положение. Освен това за да се
приеме , че е налице дискриминация ,
трябва да бъде установено не само
неблагоприятно третиране , но и това , че същото се дължи на някой от
защитените признаци по чл. 4 ал.1 ЗЗДискр. / в който смисъл решение № 85 / 2016 г. на ІV г.о. на ВКС ,
решение № 534 /2012 Г. , ІV г.о. на ВКС и
др./ - т.е. следва да е налице обективно съществуващ недопустим противоправен
резултат , проявен в която и да е от
очертаните в ЗЗДискр. форми на по- неблагоприятно третиране според
признаците установени в закона или
международен акт. Самото твърдение за по –неблагоприятно третиране на лишения
от свобода в зависимост от това , в кое
затворническо заведение изтърпява наказанието си , не е сред изрично
предвидените дискиминационни признаци по чл. 4 ал.1 ЗЗДискр., при установяване
на които може да се приеме , че е
извършена дискриминация.
Предвид изложеното съдът
счита, че не е налице дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр.
Предявените искове по чл.71, ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр. са неоснователни поради
неустановено нарушение, свързано с дискриминация спрямо ищеца в обхвата на
признака „лично положение“ по заявените с исковата молба фактически
обстоятелства и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските с оглед на изхода от настоящия правен
спор възнаграждението на назначения на ищеца
служебен адвокат следва да бъде
заплатено по реда на чл.37 и сл. от ЗПП. Искане за разноските от страна на ответника до приключване на
устните състезания не е направено , поради кото съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Воден от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Н.А. с ЕГН ********** , изтърпяващ
наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Пазарджик, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“гр.София искове с правно основание чл.71, ал.1,т.1 и
т.2 от ЗЗДискр за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София е извършил нарушение на чл.4 от
ЗЗДискр., по отношение на осъдения Н.Н.А. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр.Пазарджик, изразяващо се в това, че за времето от 14.04.2014 г. до 11.07.2017 г. ищецът е бил поставен в
неравноправно положение , като ответникът
не е осигурявал достъп до телефонен апарат в мястото за
престой на открито и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще
от по-нататъшни нарушения – като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :