Р
Е Ш Е Н И
Е
№ 3113 21.10.2016г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8862 по описа на ПРС за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.И.К. с ЕГН ********** ***
е предявил против „Главно управление строителство и
възстановяване” ЕАД с ЕИК ********* обективно съединени искове за
осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 3 425, 06 лева – неизплатено ТВ за периода 01.11.2010г.
– 30.11.2012г., сумата от 1 479, 76 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко вземане, начиная от 30.11.2010г. до 27.06.2016г., законна лихва
върху главниците и разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с
ответника, че ответникът е правоприемник на ДП „Строителство и възстановяване”,
като правоприемството настъпило съгл. разпореждане от 30.12.2011г., че ТПО е
прекратено на 12.11.2012г. на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, че е полагал труд за периода 01.11.2010г. –
30.11.2012г., но не му е изплатен
остатък от ТВ в размер на 3 425, 06 лева, чиято дължимост ответникът
признал с издадено удостоверение, че поради забавеното плащане му се дължи
мораторна лихва за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 30.11.2010г.
до 27.06.2016г. в размер на 1 479, 76 лева.
Ето
защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочените суми, претендира
законна лихва и разноски.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество. С отговора се
признава съществуването на ТПО между страните, но се твърди исковете да са
неоснователни. Твърди се да е сключено споразумение между страните, с което
ищецът се задължил да не предявява иск срещу ответника, и че ищецът е нарушил
същото с факта на предявяване на исковата молба по настоящото дело. Твърди
исковите претенции да са погасени поради изтичане на кратката тригодишна
давност. Възразява се за погасяване по давност на исковете за лихва преди
датата на споразумението. Прави се искане за прекратяване на делото поради
липса на правен интерес и поради изтекла давност, евентуално на същото
основание се моли исковете да се отхвърлят. Възразява се за прекомерност на
хонорара на пълномощника на ищеца.
С молба от
26.09.2016г. ищецът е изменил исковете си, които след допуснатото изменение са
предявени, както следва: искът за мораторна лихва – за 768,64 лева вместо
първоначално предявения размер от 1479,76 лева, за периода от падежа на всяко
вземане, начиная от 01.12.2013г. до 27.06.2016г..
Ответната страна не
се е явила в с.з. и не е взела становище.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За да бъде уважен
искът по чл. 128, т. 2 вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца трудово възнаграждение следва да се установи, че ищецът е
работил по трудово правоотношение с ответника, че е полагал труд в посочения в
исковата молба период и размера на дължимото трудово възнаграждение. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
заплатил същото.
За да се уважат
исковете по чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна
лихва върху неплатените възнаграждения следва да се установи падежа на
вземанията, за които се претендира мораторна лихва, както и размера на
търсените лихви.
Между страните не се
спори, и от събраните по делото доказателства – трудов договор от 04.11.2010г.
и заповед за прекратяване на ТПО от 12.11.2012г. се установява, че в периода 04.11.2010г.
– 12.11.2012г. ищецът е работил по ТПО с ответника, на длъжност „*”, като ТПО е
прекратено на осн. чл 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне изплащането на тр.
възнаграждения.
За установяване
обстоятелството какъв е бил размерът на ТВ на ищеца за процесния период е
представено удостоверение от 29.10.2013г. , с издател ГУСВ за дължими ТВ в
размер на 3 425 лева. Представени са справки от епи калкулатор с изчисления на
мор. лихва върху десетте вноски.
От ответника е
представено подписано от страните споразумение от 2013 година, от съдържанието
на което се установява, че работодателят се
е задължил да заплати дълга си в размер на 3425,06 на десет месечни
вноски, като първата вноска в размер на 350 лева е с падеж – 30.11.2013г. , а
последната десета от 275,06 лева е с падеж 31.08.2014г.
Така представеното
от самия ответник споразумение представлява признание за съществуване на задължението. Едно от основанията за прекъсване на
погасителната давност е признаването на вземането от длъжника; волеизявлението на
последния, че дължи на кредитора, има единствена последица - прекъсване на погасителната
давност. За да е налице признаване на вземането
по смисъла на чл.116 б.”а” от ЗЗД, същото
трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора
и да се отнася до съществуването на самото задължение. Ето
защо съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на
вземанията на ищеца по давност.
При така
установените факти от значение за спора съдът приема, че ищецът доказва през
процесния период да е работил по ТПО с ответника, да е полагал труд, да е
изпълнявал трудовите си задължения, като дължимото му и неплатено ТВ възлиза на
3425,06 лева чиста сума за получаване за периода м. ноември 2010 – 30.11.2012г.
Вземането за трудово
възнаграждение е лихвоносно и се дължи без покана, като фиксираната дата за
плащане съгл. трудовия договор е до 30-то число на месеца. При неплащане на
тази дата работодателят изпада в забава и съгл. чл. 245, ал. 2 от КТ дължи
мораторна лихва върху неплатения остатък от задължението. В случая страните са
подписали споразумение, като ищецът е изменил иска за претендираната мораторна лихва
относно размера и периода.
Същият претендира
мораторна лихва върху неплатения остатък на ТВ в р-р на 768,64 лева за периода, начиная от 01.12.2013г.
до 27.06.2016г., като видно от епи калкулатор, същата е именно в този размер.
Ето защо този иск ще се уважи изцяло.
Следва да се присъди
законната лихва върху главницата от завеждане на ИМ до окончателното им
плащане, тъй като вземанията са лихвоносни, Им има х-р на покана и законната
лихва е претендирана.
По отношение на
направените разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на
спора ищецът има право на направените по делото разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Ищецът е претендирал разноски и доказва да е извършил такива
в размер на 1570 лева – платено адвокатско възнаграждение, като плащането му в брой
е удостоверено от страните в договора за правна защита и съдействие, който в
тази му част има х-р на разписка.
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение, като
същото е основателно, тъй като е прекомерно съобразно с правната и фактическа
сложност на делото като същото ще се редуцира до 523,58 лева.
Същите следва да му
се присъдят, като се възложат в тежест на ответника.
Ответната страна не
доказва да е извършила разноски, поради което такива не й се следват.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове. В случая дължимата ДТ по делото възлиза
на сумата от 187 лева (сто осемдесет и седем лева), от които 137 лева ДТ по
иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 245,
ал. 2 от КТ.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Главно управление строителство и
възстановяване” ЕАД с ЕИК ********* да заплати на С.И.К. с ЕГН ********** *** следните
суми: сумата от 3 425,
06 лева (три хиляди четиристотин двадесет
и пет лева и шест стотинки) - главница,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2010г.
до 30.11.2012г.; сумата от 768,64 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на
всяко вземане, начиная от 01.12.2013г. до 27.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от подаване на исковата молба – 28.06.2016г.
до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от
523,58 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД с ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 187 лева държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от 02.11.2016г.
– датата на постановяването му за решаване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ А. Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.