Протокол по дело №553/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 270
Дата: 9 ноември 2021 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20215000600553
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 270
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Елена Р. Арнаучкова

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600553 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Я. С. К. се явява лично и с адв. С. З.,
упълномощена на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. З.: Нямаме искания за отводи към състава и такива за други
доказателства по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Също нямаме искания за отводи и за други
доказателства. Да се даде ход на делото по същество.
С оглед становищата на страните, че нямат искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. З.: Моля да отмените определението на Пловдивския окръжен
съд, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение спрямо моя
подзащитен. Считам, че жалбата ни е основателна поради следните
причини.
По делото са разпитани множество свидетели, но въпреки техните
показания, аз считам, че няма обосновано предположение за авторството на
деянието на моя подзащитен. Видно от същите, нито един от тях не твърди
разпространение в съучастие на наркотични вещества така, както е
повдигнато обвинението на моя подзащитен. Показанията им са
посредствени касателно „чух от този“, „от другия разбрах“, „от третия чух
чрез второ и трето лице“. Де факто обвинението касае Т. А. и се твърди, че
й е разпространил наркотично вещество в рамките на грам и нещо. От
нейните показания обаче се оборва именно тази теза на прокуратурата. Тя
твърди, че е закупила наркотично вещество от съвсем друго лице, не
касаещо моя подзащитен. Описва го много ясно и категорично, а и от
показанията на разпитания по делото полицай става ясно, че те са
установили лице, което носи сив анцуг. Друго лице с такова облекло е
нямало и това касае единствено и само В., който де факто прокуратурата е
включила в обвинението и Я. му е съучастник, без да са намерени
наркотични вещества в личния обиск, а грам и нещо намериха в
апартамента, където е задържан моят подзащитен. Безспорно е доказано, че
се ползва от В. апартаментът и че там е имало много други лица, както и Я.,
който е бил там. Как изведнъж и разследващите, и наблюдаващия делото
прокурор са стигнали до извода, че единствено и само Я. е съучастник на
В., не става ясно. Считам, че са предубедени, с оглед повдигане на
обвинението, а това става ясно и от разпита на полицая, който говори за
оперативни данни, че имат такива данни, които обаче са изолирани от
нормите на НПК.
Освен това, считам, че няма данни и подзащитният ми да се укрие и да
извърши друго престъпление. Единствено и само факта, че е осъждан, не го
прави извършител на деянието, за което е привлечен в качеството на
обвиняем в настоящето ДП. Има постоянен адрес на територията на
страната, а именно в ПV, бул. Б. и считам, че една по-лека мярка за
2
неотклонение, дори „домашен арест“ би изиграла възпиращата роля, с
оглед участие в наказателния процес и евентуално неповлияване на
разследването.
Затова моля да произнесете съдебния си акт, като отмените
първоинстанционния такъв и определите по-лека мярка за неотклонение от
„задържане под стража“.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Я. С. К.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми
и подкрепям твърденията й.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение като неоснователна
жалбата на обвиняемия Я. С. К. срещу протоколното определение на
Пловдивския окръжен съд, с което спрямо него е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Считам, че при вземане на мярката за неотклонение са били налице
всички изискуеми предпоставки по смисъла на чл. 63, ал. 1 НПК,
обусловили първоначалното задържане, а именно, че той е процесуално
ангажиран за престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от
свобода.
На второ място, от събраните множество гласни, писмени и
веществени доказателства и формираната от тях доказателствена
съвкупност би могло да се направи във висока степен предположението, че
именно обвиняемият е извършител на престъплението, предмет на
повдигнатото обвинение, като не е необходимо пълно доказване на
обвинението, с което е реализирана втората кумулативно изискуема
предпоставка по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК. Считам, че досежно
съпричастността на обвиняемия към извършеното деяние са събрани
убедителни доказателства, а именно, съдържащи се в показанията на
свидетелите А.., П. и С., както и в съставения протокол за претърсване и
изземване. В показанията си посочените свидетели са описали схемата, по
която те са получавали наркотичното вещество след разговор по телефона,
както и че обвиняемите лица са имали достъп до разпространените
наркотични вещества.
3
Що се отнася до това има ли опасност да извърши друго
престъпление обвиняемият, ако не му бъде взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считам, че тази опасност е реална и тя се извлича
от съдебното минало на обвиняемия, който до момента се е сблъсквал два
пъти с органите на правосъдието, и то именно за извършено престъпление
по чл. 354а от НК.
Отделно от това считам, че при евентуално изменение на мярката за
неотклонение, има опасност обвиняемият да повлияе и на свидетелите,
каквито данни се съдържат и в показанията на свидетелката Д..
Именно с оглед на посочените обстоятелства, моля да оставите без
уважение жалбата на обвиняемия К..
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Я. С. К.: Моля, ако може, да ми бъде наложена по-лека
мярка за неотклонение.
След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 64, ал. 8 от НПК.
С протоколно определение № 929 от 02.11.2021 г., постановено по
ЧНД № 2255/2021 г., Пловдивският окръжен съд е взел мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Я. С. К. по ДП
№ 639/2021 г. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР Пловдив.
Недоволен от така посоченото определение е останал обвиняемият,
който чрез своя защитник го е обжалвал с искане то да бъде отменено и
спрямо него да се вземе по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд
обосновано е преценил, че макар и в първоначален етап на разследване, към
настоящия момент е налице обосновано подозрение в голяма степен на
4
съпричастност на обвиняемия Я.К. по отношение на повдигнатото му
обвинение по чл. 354а, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК. В тази насока прецизно са били съпоставени показанията
на разпитаните свидетели, вкл. и тези на А. П. (л. 57 от ДП), К. Д. (л. 46 от
ДП) и Т. А. (л. 61 от ДП).
И настоящата инстанция счита, че няма основание да бъдат
игнорирани показанията на полицейския служител Б. С. (л. 29 от ДП), който
е участвал в полицейската акция при установяване на деянието, предмет на
настоящето обвинение и е описал факти и обстоятелства, които лично е
възприел в работата по случая.
Поради тази причина не може да се сподели доводът във въззивната
жалба, че липсва обосновано подозрение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК
за съпричастността на обвиняемия Я.К. в деянието, предмет на настоящето
обвинение.
Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд досежно
реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление. В тази насока е
направен анализ и на съдебното му минало, а и въз основа на това правилен
извод за наличието на тази опасност.
По отношение на представените пред Пловдивския окръжен съд
студентска книжка, договор за наем и справка за актуално състояние от
Търговския регистър е необходимо да се посочи, че същите не променят
горните изводи на съда, тъй като в атакуваното определение изрично е
посочено наличието единствено на реална опасност обвиняемият да
извърши престъпление. На това основание, ведно с първата изискуема
кумулативна предпоставка относно наличието на обосновано подозрение, е
преценено, че спрямо него следва да се вземе най-тежката мярка за
процесуална принуда, която би изпълнила целите, регламентирани в чл. 57
от НПК. Съдът изрично е посочил, че в кориците на делото не се откриват
данни, от които да се направи извод, че има опасност обвиняемият да се
укрие.
Предвид на изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд счита,
че атакуваното определение следва да бъде потвърдено като обосновано и
законосъобразно. Няма пречки, ако в хода на досъдебното производство се
съберат други доказателства, въпросът за мярката за неотклонение отново
5
да бъде поставен на вниманието на съда.
Ето защо, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 929 от 02.11.2021 г., по
ЧНД № 2255/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:18 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6