Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 11.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5913 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
И. А.К. срещу решение от 07.03.2020 г. по гр.д. №20357/2018 г. на Софийския
районен съд, 57 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Г.
ф. осъдителен иск с правно основание чл.557 ал.1 т.1 КЗ за сумата от 10 000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични
увреждания, причинени от настъпило на 20.06.2017 г. в гр. Русе ПТП поради удар
от неидентифицирано МПС и водач с неустановена самоличност, като жалбоподателят
е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Сочи, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника. Поддържа, че по делото е установено, че
процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водач на
неидентифицирано МПС, в причинно-следствена връзка с което ищецът е получил
процесните телесни увреждания. Твърди също, че процесният констативен протокол
за ПТП е съставен от служител на МВР след посещение на място, поради което
същият представлява официален удостоверителен документ по смисъла на ГПК. Сочи
още, че по делото е доказано по категоричен начин наличието на сочените от
ищеца телесни увреждания. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Г.Ф.в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
За основателността
на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице, управлявало неидентифицирано МПС, е претърпял
вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер. В негова тежест е да
докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди,
свързани с болки и страдания.
В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащането на обезщетението.
По делото е
представен констативен протокол за ПТП с пострадали №685/20.06.2017 г.,
съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, от който се
установява, че на 20.06.2017 г. в гр. Русе е реализирано ПТП между ищеца като
велосипедист и неизвестно МПС. В протокола е посочено още, че неизвестното МПС
не е спазило правилата за предимство и частично е навлязло в съседната дясна
лента, и е ударило велосипедиста.
От показанията на
свид. А.Н.се установява, че процесното ПТП е станало на кръгово кръстовище,
като на видеозапис от камера от района се вижда, че велосипедист навлиза в
кръстовището заедно с МПС – товарно камионче, но нищо повече не се вижда, вкл.
не е видян удар, нито номера на автомобила.
От приетите по
делото заключения на САТЕ, които настоящият съдебен състав кредитира напълно,
се установява, че при по делото няма никакви данни, на база на които да се
определи скоростта на движение на двете превозни средства преди и по време на
произшествието, както и че от приложените по делото доказателства може да се
направи извод, че причината, довела до настъпване на процесното ПТП, е
поведението на водача на неизвестен автомобил, който е предприел преминаване от
лява в дясна лента, в резултат на което е ударил движещия се в нея велосипедист.
При тази данни и с
оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав намира,
че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване,
настъпването на процесното ПТП, механизма на същото, респ., че е настъпило по вина
на водач на неидентифицирано МПС. Единственото ангажирано в тази насока
доказателство е описания по-горе констативен протокол за ПТП, който протокол
обаче няма характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК в частта за механизма и причините за процесното ПТП, съгласно трайната
практика на ВКС. Констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице,
има официален удостоверителен характер единствено относно лицето, което го е
съставило, въз основа на какви обстоятелства и кои са пострадалите лица.
От всичко изложено следва изводът, че вредите, чиято
обезвреда се претендира, не са в причинно – следствена връзка с деяние на водач
на неидентифицирано МПС. Доколкото отговорността на Гаранционния фонд е
функционална спрямо тази на сочения деликвент, който се установи да не отговаря
по чл.45 ЗЗД спрямо ищеца, то следва изводът за невъзникване на задължение за
ответника по чл.557 КЗ за обезвреда на сочените от ищеца вреди, като не следва
да бъде разглеждането наличието на останалите елементи от фактическия състав на
съдебно предявените права.
С
оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения
иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №60713/07.03.2020 г.,
постановено по гр.д. №20357/2018 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав.
ОСЪЖДА И.Й.К., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на Г. ф., адрес: ***, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляващ
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.