Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 584 по описа на ВРС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД гр.
Враца e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г.И.К.,
за сумите от: 265,87лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
30.11.2017г. - 30.06.2020г., сумата 43,15лв.
- мораторна лихва за периода 31.12.2017г. -
12.11.2020г., законната лихва върху
главницата, считано от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 25,00лв. - разноски за държавна такса, както и сумата 50,00лв.
- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По ч.гр.д. №
3453 по описа на РС-Враца за 2020 год. е
била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 260727 / 22.12.2020 г.за посочените суми.
Срещу заповедта
за изпълнение от длъжника е подадено възражение по реда на чл.414 ГПК. След
указание до заявителя е предявен установителен иск за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 30.11.2017г. до
30.06.2020г. за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за жилище с
адрес: ****, за която ответникът не му заплатил дължимата цена в размер на
265,87лв., представляваща задължение по процесната партида за посочения период.
Сочи още, че за периода от 31.12.2017г. до 12.11.2020 г. ответникът му дължи
сумата от 43,15 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено
плащане на главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение 18.12.2020 г. до окончателното й заплащане.
Моли съдът да установи съществуването на претендираното вземане. Претендира
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на
задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия.
През процесния период
относно облигационното отношение между страните приложение е намерила
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото,
установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се
смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
От
приетата по делото справка от Община Враца, отдел „Местни данъци и такси“
/л.93/, се установява, че Г.И.К. е декларирал собственост върху недвижим имот,
нходящ се в гр.****.Освен това, от извършената от съда служебна справка по реда
на Наредба № 14 / 18.11.2009 г. се установява, че както постоянния, така и
настоящия адрес на Г.И.К. ***.По делото не са ангажирани доказателства върху
процесният имот да е учредено ограничено вещно право на ползване или да е
сключен договор с ползвател на договорно основание.По изложените съображения
съдът намира, че Г.И.К. е клиент на
топлинна енергия за процесния период - /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Между страните не се спори относно
обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия, както и
че процесният имот е включен към централизирано топлоснабдяване -
отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на
“Топлофикация-Враца” ЕАД.Освен това тези обстоятелства се доказват и от
приобщените към делото доказателства.
Поради изложените съображения, съдът
приема, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.
За установяване обема на ползваната
топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението по приетата
СТЕ, имотът на ответника е част от Етажна собственост на адрес **** , като същата е топлоснабдена с
енергия за отопление и БГВ от „Топлофикация Враца” ЕАД гр. Враца посредством
абонатна станция № 225. Посочено е, че абонатите на имоти обслужвани от
абонатна станция № 225 в гр. **** като потребители на топлинна енергия са
избрали топлинен счетоводител “НЕЛБО” ЕАД и са упълномощили А. Г. М. -
представител, който да представлява абонатите пред “Топлофикация - Враца” ЕАД и
“НЕЛБО " ЕАД - фирмата осъществяваща топлинно счетоводство/дялово
разпределение на ТЕ в СЕС/ и да присъства при отчитане на уредите в абонатна
станция № 80. Упълномощеното лице от абонатите на вход „Б“ е сключило договор
на 06.04.2002г. с “НЕЛБО“ ЕАД, фирма за извършване на услугата топлинно
счетоводство в АС 225.
От извършена справка в “Топлофикация
Враца” ЕАД и “НЕЛБО " ЕАД , се установява, че на абонатите към абонатна
станция № 225, към която е и имот в гр. **** през отоплителните сезони, касаещи
настоящето заключение е извършвано ежемесечно отчитане показанията на уредите в
абонатната станция и в имотите. От извършена проверка в “Топлофикация Враца”
ЕАД се установило, че топломера в АС 225 е преминал на метрологичен контрол в
специализирана лаборатория. От извършените изпитания на уреда е издаден
протокол, в който е отразено, че уреда отговаря на техническите изисквания.
В имот в гр.**** е разпределяна и
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация — общи разходи на база
отопляемия обем на имота по проект - 136 куб.м. За отоплителните сезони предмет
на анализ, за ежемесечните отчети в имота е осигуряван достъп на представител
на топлинния счетоводител. От извършените огледи в имота е изготвен отчетен
талон в който е отразено, че отоплителните уреди в имота са демонтирани.
Вещото лице е изчислило, че за процесния
период 30.11.2017г. - 30.06.2020 г. дължимата сума за топлоенергия енергия за
главница е размер на 265,87лв. Сумите са дължими по общо 19 фактури.Посочено е,
че сумата за мораторната лихва за забава за претендираният период 31.12.2017г.
- 12.11.2020г. е изчислена на 43,02
лева.
Съдът кредитира експертното
заключение като пълно и обективно, което не е оспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на
чл.
142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Налага
се извод, че незаплатената сума от претендираната главница за процесния период 30.11.2017г.
- 30.06.2020г. е в размер на 265,87лв.Такъв
размер е предявен и с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК.
Ответникът
не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя
съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32, ал.1 от Общите
условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези
разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните
сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при
забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко
количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече
задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответникът дължи
лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа
на всяко отделно вземане. Непогасената
сума от претендираната лихва за процесния период е в размер на 43,02 лева, поради което искът следва да бъде
уважен до този размер.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното
искане на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 375,00 лв. / държавна такса – 75.00 лева, юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78,
ал. 8 ГПК – 100.00 лева и депозит за вещо лице – 200.00 лева /.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 75,00 лв.
/държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че Г.И.К., ЕГН ********** ***
ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ - сумата от 265,87 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия
на адрес:
**** за периода от 30.11.2017г. - 30.06.2020г., за
която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с
№ 260727 / 22.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3453 по описа на РС-Враца за 2020 година, както и
законна лихва върху тази сума, считано от
18.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
- на основание
чл. 86 ЗЗД - сумата от 43,02 лева - лихва за
забавено плащане, за периода 31.12.2017г. - 12.11.2020г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 260727 / 22.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3453 по
описа на РС-Враца за 2020 година.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Г.И.К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 375,00 лв., представляваща направени разноски в
производството по гр. дело № 584 /2021 г. по
описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Г.И.К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 75,00 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 3453 по описа на РС-Враца за 2020 год.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: