Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

20.01.2017

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд		ІІ-pи наказателен			състав
На	двадесети декември					Година	2016

В публичното заседание в следния състав:

	Председател:						ВЯРА АТАНАСОВА
	Секретар:	Д.С.
	като разгледа докладваното от				Съдия АТАНАСОВА
НАХ		дело номер	481	по описа за				2016	година

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 Н.А.Д. *** е обжалвал наказателно постановление № 484/19.09.2016 г. на Началника на РУ гр. Роман при ОД МВР гр. Враца, с което, за извършено нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, на основание чл.80 т.5 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. Възраженията са в смисъл, че при изготвянето на обжалвания административен акт наказващият орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложил  материалния закон. На тази база се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно. Подробни мотиви в жалбата не са изложени.  

В съдебно заседание Н.Д. поддържа искането си за отмяна на постановлението, тъй като счита, че не е извършил нарушение. Доводите в тази връзка са, че полицейските служители, участвали в проверката, са познавали отпреди жалбоподателя и по тази причина са били наясно с неговата самоличност.

Процесуалните му представители адв. Светослав Желев и адв. Ива Митрова, и двамата от САК, са изразили становища, че обжалваният акт следва да бъде отменен, тъй като самоличността на жалбоподателя е била установена, макар и последният да не е представил личен документ. В тази връзка се акцентира върху разпоредбата на чл.70 ал.2 ЗМВР, в която са предвидени няколко възможности за удостоверяване на самоличност, като предоставянето на личен документ е една от тях. В конкретния случай, самоличността на жалбоподателя е била установена посредством информацията, с която полицейските служители предварително са разполагали.

    Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.    

    Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 21.08.2016 г. около 20.15 часа Д.К. и Д.Д. *** се намирали пред сградата на управлението на ул. „П. Р. Славейков“. Двамата служители забелязали криволичещ по пътното платно лек автомобил, движещ се в посока ул. „Ген. Столетов“. Поведението на водача породило съмнение у контролните органи за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. По тази причина К. и Д. решили да го спрат за проверка. За целта те проследили автомобила със служебната си кола, като свидетелят Д. подал звуков и светлинен сигнал за спиране. Автомобилът спрял срещу дом № 5 на ул. “Ген. Столетов“. Свидетелят Д. разпознал във водача Н.Д. ***. Освен него, в колата имало и други лица. Полицейският служител поискал от Д. да представи личните си документи и документите на автомобила. Водачът отговорил, че не носи в себе си никакви документи. В хода на проверката Д. усетил мирис на алкохол у Д.. Направил му впечатление и фактът, че водачът е видимо раздразнен и проявява агресия към служителите, има несигурни движения и забавен говор. В хода на проверката Д. направил опит да напусне мястото без разрешение на полицейските служители. Въпреки няколкократните им предупреждения, водачът не променил поведението си, в резултат на което последният бил задържан и приведен в полицейското управление. Извършените по административен ред проверки в информационните системи на КАТ и на Гаранционния фонд показали, че управляваният от Д. автомобил е спрян от движение, не е преминал годишен технически преглед, както и че по отношение на същия няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. По служебен ред била установена самоличността на водача. Проверката показала, че това е Н.А.Д. ***, правоспособен водач на МПС с издадено СУМПС. За констатираното нарушение, а именно, че не е представил лични документи, удостоверяващи самоличността му, свидетелят Д. съставил на Д. АУАН по Закона за българските лични документи /ЗБЛД/.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д.С.Д..  

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Преценявайки наличната доказателствена маса и след като взе предвид изложеното в жалбата, подадена от Н.Д., и в съдържанието на НП, съдът приема същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата не е представил личен документ, удостоверяващ самоличността му. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение на чл.6 ЗБЛД. Според тази разпоредба, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Според данните по делото жалбоподателят не е представил личен документ, с който да удостовери самоличността си. От показанията на свидетеля Д. става ясно, че в хода на проверката са поискани от жалбоподателя, както личните му документи, така и документите на управляваното от него МПС. Отговорът на Д. е бил, че не носи в себе си никакви документи. Изложените от този свидетел факти не се оспорват от защитата, нито пък се опровергават от останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Възраженията на жалбоподателя и процесуалните му представители се свеждат до това, че въпреки непредставянето на лични документи, самоличността на Д. практически е била установена, тъй като същият е бил познат на полицейските служители отпреди. На тази база се приема, че не е налице нарушение на чл.6 ЗБЛД и наказващият орган не е следвало да издава обжалваното НП. Настоящият състав не споделя това становище. Текстът на чл.6 ЗБЛД предвижда изрично задължение за всички граждани да представят при поискване от съответните компетентни органи личните си документи, с които да удостоверят своята самоличност. Освен лична карта, според чл.13 ал.1 ЗБЛД, като лични документи на българските граждани се издават паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност и свидетелство за управление на моторно превозно средство, с които те могат да удостоверят своята самоличност. Доказателствата по делото не сочат жалбоподателят да е представил документи от изброените в чл.13 ал.1 ЗБЛД, с които да удостовери своята самоличност пред свидетеля Д. като контролен орган. Обстоятелството, че Д. е бил познат отпреди на полицейските служители, участвали в процесната проверка, не може да бъде разглеждано като основание, което да неглижира изпълнението на задължението, произтичащо от разпоредбата на чл.6 ЗБЛД. Практически самоличността на жалбоподателя е била установена по надлежния ред едва в районното управление, при това след извършване на служебни проверки в информационните масиви на КАТ – Министерство на вътрешните работи. С непредставянето на лични документи при поискване от компетентните органи, Д. не е изпълнил задължение, регламентирано в чл.6 ЗБЛД, в резултат на което е извършил нарушение по смисъла на тази разпоредба. С обжалваното постановление жалбоподателя е бил санкциониран с административно наказание глоба в размер на 50 лева, съгласно чл.80 т.5 ЗБЛД. С оглед събраните доказателства този състав приема, че АНО правилно е приложил материалния закон. В конкретния случай липсват основания, които да квалифицират случая като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Изхождайки от така наведените доводи, този състав приема, че постановлението е законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

    Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 484/19.09.2016 година на Началника на РУ Роман при ОДМВР Враца, с което, за извършено нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи, на Н.А.Д. *** е наложено, на основание чл.80 т.5 ЗБЛД, административно наказание глоба в размер на 50 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: