Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             № 260 149

 

                                      гр. Русе, 14.12.2020г.

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 6 ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                                         БОЯН ВОЙКОВ     

 

при секретаря ЕВА Д.                                              и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                           в.  гр. дело №610 по описа         за 2020год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   Х.Р.М. *** е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр.д.№2709/2020г., с което е уважена молбата на И.К.М. *** защита от домашно насилие и са определени мерки по чл.5 ЗЗДН. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което молбата да се отхвърли и да му се присъдят направените по делото разноски.

                   Ответницата оспорва основателността на жалбата, моли тя да не се уважава и да й се присъдят разноските за въззивното производство.

                   Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

                   Районният съд уважил подадената от И.К.М. *** молба за защита от домашно насилие против жалбоподателя и е издал заповед по чл.5 ЗЗДН, с която е определил подходящи мерки за защита, тъй като е приел, че на 08.07.2020г. жалбоподателят е извършил спрямо нея акт на домашно насилие.

                   Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената против него въззивна жалба – за неоснователна.

                   Страните са съпрузи в процес на развод със сериозно влошени отношения. Те са от кръга на лицата, които могат да осъществяват и да бъдат обект на домашно насилие. Молбата е предявена в преклузивния 1-месечен срок от извършването на такъв акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество тя се явява основателна.

                  По делото е безспорно, че вечерта на 08.07.2020г. помежду им възникнал пореден скандал, при който молителката станала обект на извършени от жалбоподателя действия, които правилно районният съд квалифицирал като домашно насилие. В производството по тази категория дела законодателят е разместил доказателствената тежест, като е приел, че подадената от пострадалото лице декларация е достатъчна, за да се приеме, че спрямо него е извършен посочения в нея акт на домашно насилие. Анализът на събраните доказателства не може да обоснове тезата на жалбоподателя, че производството било образувано с цел създаване на доказателства за бракоразводния процес и опит за злоупотреба от страна на жената, тъй като ангажираните от жалбоподателя доказателства не опровергават главно и пълно декларираните от молителката извършени спрямо нея насилнически действия. Твърденията й в тази насока се подкрепят както от показанията на свидетелката К., която узнала за побоя над молителката от дъщерята на страните, така и от съдържащата се в социалния доклад информация за инцидента, изходяща от дъщерята на страните Д. Влошените отношения между съпрузите и възникналия между тях конфликт по повод претенциите на молителката жалбоподателят да напусне семейното жилище  не може да оправдае упражнената върху нея физическа агресия. Законът определя като домашно насилие всеки акт на физическо насилие, поради което признанието, че жалбоподателят бил нанесъл само един удар, шамар на молителката, е основание за квалифициране на молбата за защита като основателна и за уважаването й. Оплакването, че той бил жертва на такова насилие, но не реализирал правата си, защото това би било унизително за него, не може да обоснове друг извод досежно основателността на молбата за защита, тъй като упражненото върху него насилие не би могло да извини извършен от него насрещен насилнически акт. При определяне на мерките за защита районният съд е съобразил обстановката и отношенията между страните и вида и характера на насилническия акт, поради което решението се явява правилно и следва да се потвърди. Върху жалбоподателя не следва да се възлагат разноски за въззивното производство на насрещната страна, тъй като няма данни такива да са направени.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                      Р                 Е       Ш      И  :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение №260048 от 28.08.2020г. на Русенския районен съд по гр.д.№2709/2020г.

                    Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: