Решение по дело №211/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 май 2018 г.
Съдия: Огнян Методиев Евгениев
Дело: 20187140700211
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2018 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      

     285/17.05.2018г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:  

 

                                               Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                             Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА

                                                                             МАРИЯ НИЦОВА

 

при секретар        А*** Л*** и с участието

на прокурора       Галя Александрова                           разгледа докладваното

от съдията            ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

КАНД №211/2018г. по описа на

Административен съд Монтана

 

         Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение от 28.02.2018г., постановено по АНД №1/2018г., Районен съд Берковица е потвърдил Наказателно постановление №17-0370-000764/04.12.2017г. на Началник на РУ Вършец, с което на Е.М.Д. *** на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Недоволен от така постановеното решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно. В съдебно заседание касатора, чрез пълномощника си адвокат М. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.

Ответната страна не взема становище.

         Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло в обжалваната част като правилно и обосновано.

         Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел, че е налице безспорно установено административно нарушение на посоченото основание, за което законосъобразно по отношение на административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна отговорност. 

Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:

Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваното решение е неправилно. Въззивния съд е събрал релевантните за спора писмени доказателства в съответствие с приложимите процесуални правила, като настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на въззивния съд, че законосъобразно по отношение на касатора е ангажирана административнонаказателна отговорност за описаното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Обосновано в мотивите на решението е посочено, че в случая разликата в резултатите от пробата при проверка с „Алкотест 7510” и пробата от химическото изследване на кръвта на касатора не указва съществено значение върху крайния извод, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че в наказателното постановление е възприета стойността от пробата при проверка с „Алкотест 7510”, която е по-ниска като стойност пробата от химическото изследване на кръвта на касатора, тоест не би следвало да се приеме, че е налице съществено нарушение на правото на защита на касатора в хода на проведеното административнонаказателно производство. Не е съществен порок, който да налага отмяна на наказателното постановление, и разликата в стойността на концентрацията на алкохол от пробата при проверка с „Алкотест 7510”, която е посочена в АУАН и наказателното постановление, която доколкото в наказателното постановление е налице позоваване на надлежно съставения АУАН следва да се възприеме като техническа грешка в изписването на установената концентрация на алкохол.

Въззивният съд правилно и обосновано е обсъдил всички доказателства и мотивирано е приел, че административното наказание е наложено в рамките предвидени в приложимите санкционна разпоредба при точно отчитане на тежестта на административните нарушения. Следва да се посочи, че в случая не са налице основания да се приеме, че е налице маловажност на извършеното нарушение, тъй като този вид административни нарушения са свързани с пряка и непосредствена заплаха за останалите участници в движението, респективно не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

 

 

 

 

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ в сила Решение от 28.02.2018г., постановено по АНД №1/2018г. по описа на Районен съд Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: