ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1793
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501897 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, чрез
пълномощника им – юрисконсулт Р. И. против разпореждането обективирано
в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
23.06.2022г. по ч.гр.д. № 7876/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е
отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В против П. В.
ЕМ. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *, ул.*, общ. *, обл. *, в частта му, с която
се претендира плащане на 1635,68 лева – договорно възнаграждение за
периода 25.02.2021 г. – 3.03.2022 г.; възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст в размер на 862,62 лева; възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 2014,48 лева; 21,09 лв. – лихва за периода 3.03.2022 г. –
30.05.2022 г., начислена върху вземането за услуга Фаст; 49,26 лв. –
обезщетение за забава за периода 3.03.2022 г. – 30.05.2022 г., начислена върху
вземането за услуга Флекси, лихва в размер на 39,99 лв. върху договорно
възнаграждение 1635,68 лева за периода 3.03.2022 г. – 30.05.2022 г.; 20 лева
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране, начислени от 9.01.21г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно,
1
защото по делото липсват неравноправни клаузи и съдът няма право да се
произнася по валидността на клаузите в сделката. Сочи се, че допълнителни
услуги предоставяни на клиента са несвързани със самото кредитиране и
основната дейност на кредитната институция. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че събирането на такси и комисиони за дейности,
свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено с
нормата на чл.10а ал.2 ЗПК, а съгласно чл.19 ал.1 ЗПК всички лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се
включат в ГПР. Приета е налична обоснована вероятност това искане да се
основава на неравноправни клаузи, с които реално да се заобикаля
ограничението на ГПР по чл.19 ал.4 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от
ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице
обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор
сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже
частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда
препраща към нормите на чл.143 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е
достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за
наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е
доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази
вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на
закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411
ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на
съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си
докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай
спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се
2
изисква от закона.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за
неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се
потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с
чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.06.2022г. по
ч.гр.д. № 7876/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В против П. В. ЕМ. с ЕГН:
********** и адрес: гр. *, ул.*, общ. *, обл. *, в частта му, с която се
претендира плащане на 1635,68 лева – договорно възнаграждение за периода
25.02.2021г. – 3.03.2022г.; възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст в размер на 862,62 лева; възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 2014,48 лева; 21,09 лв. – лихва за периода 3.03.2022 г. – 30.05.2022
г., начислена върху вземането за услуга Фаст; 49,26 лв. – обезщетение за
забава за периода 3.03.2022 г. – 30.05.2022 г., начислена върху вземането за
услуга Флекси, лихва в размер на 39,99 лв. върху договорно възнаграждение
1635,68 лева за периода 3.03.2022 г. – 30.05.2022 г.; 20 лева такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране, начислени от 9.01.21г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3