№ 757
гр. Русе, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201933 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. К. И., депозирана против наказателно
постановление № 125-ЗЗД/28.09.2022г., с което на жалбоподателката, на
основание чл. 45, ал. 3 ЗЗДт, е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 8, ал. 4 ЗЗДт.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и се моли за неговата отмяна.
Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че НП е издадено от
некомпетентен орган, че при издаването на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
правото на защита на наказаното лице и до неправилно приложение на
материалния закон. Заема се становище, че е налице хипотезата на чл. 28
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез упълномощения от нея
защитник, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически
и правни доводи. В хода и по реда на съдебните прения акцентира върху
ангажираните с жалбата твърдения, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй
1
като в АУАН е посочено, че е нарушен чл. 8, ал. 3 ЗЗДт, а в наказателното
постановление недопустимо са смесени двете форми на изпълнително деяние
– тези по ал. 3 и ал. 4 ЗЗДт, което е нарушило правото на защита на
наказаното лице. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, заема становище, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено. В подкрепа на това развива съображения, при съставянето на
наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения и са
спазени изискванията на материалния закон. По същество се излагат доводи,
че от доказателствата по делото безспорно е установена, изложената
фактическа обстановка, като в случая нарушението е извършено чрез
бездействие и наказващия орган правилно е квалифицирал деянието, както и е
определил приложимата санкционна норма. Застъпва се становището, че
хипотезите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДт са алтернативи и формулираното
фактическо обвинение е субсумирано под нормата на чл. 8, ал. 4 ЗЗДт и
правилно е наложена санкцията по чл. 45, ал. 3 ЗЗДт, която е в минимален
размер. Излагат се доводи, касаещи неприложимостта на чл. 28 ЗАНН.
Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателката е започнало със съставянето на АУАН № 125-
ЗЗД/10.09.2022г. (бланков № 477557 от същата дата) за това че, на
10.09.2022г., около 22,20 часа, в град Русе, ул. „Янтра“ № 12, заведение
2
„Чилаут“ при извършена полицейска проверка е било установено, че като
родител, който полага грижи за детето Н. Д.а Д., ЕГН: **********, с адрес
***** – на 17 години – навършени, не го е придружила на обществено място
след 22,00 часа, които факти са субсумирани от страна на актосъставителя
като нарушение по чл. 8, ал. 3 ЗЗДт.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление № 125-ЗЗД/28.09.2022г., издадено от зам.
Директор на ОДМВР - Русе, с фактическо описание, че на 10.09.2022г., около
22,00 часа, в град Русе, ул. „Янтра“, заведение „Чилаут“, жалбоподателката, в
качеството си на родител на детето Н. Д.а Д., ЕГН:**********, на 17 години,
не го е придружил на обществено място след 22,00 часа и не му е осигурила
пълнолетно дееспособно лице за негов придружител, което е квалифицирано
като нарушение на чл. 8, ал. 4 ЗЗДт, за което на основание чл. 45, ал. 3 ЗЗДт е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
АУАН и НП са съставени от материално и родово компетентни лица.
Видно от съдържанието на АУАН, със същия е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за
нарушение по чл. 8, ал. 3 ЗЗДт, а именно за неизпълнение на задължението й,
като родител, да придружи непълнолетната си дъщеря, за която полага грижи,
на обществено място след 22,00 часа.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е прието за
установено, че жалбоподателката, освен че не е придружила детето, както е
установено с акта, който е поставил началото на
административнонаказателното производство, не е осигурила пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител, каквото задължение има родителят,
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗЗДт и цялата деятелност е субсумирана
именно под нормата на чл. 8, ал. 4 ЗЗДт.
Нормата на чл. 45, ал. 3 ЗЗДт, предвижда санкция, както за
нарушението по чл. 8, ал. 3 ЗЗДт, така и за нарушението по чл. 8, ал. 4 ЗЗДт и
в случая е налице неяснота в административнонаказателното обвинение,
изразяваща се в това, за какво точно нарушение е наказано лицето, с оглед
описанието и правната квалификация на деянието, което препятства
нарушителя да разбере в какво точно е наказан – за нарушение по чл. 8, ал. 3
3
ЗЗДт или за нарушение по чл. 8, ал. 4 ЗЗДт.
Извън това, за първи в път в наказателното постановление е привнесен
факт, касаещ изпълнителното деяние, който не е бил установен с АУАН, а
именно неосигуряването на пълнолетно дееспособно лице за придружител на
непълнолетното, каквото задължение има родителят, именно съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗЗДт. Такива фактически констатации липсват в
АУАН, в който е посочено само и единствено нарушението по чл. 8, ал. 3
ЗЗДт. Това от своя страна е довело до санкционирането на жалбоподателката
за нарушение, което не й е било предявено с АУАН и е прието за
осъществено за първи път с наказателното постановление. Именно АУАН е
този, който установява нарушението и е извън правомощията на
административнонаказващия орган за първи път в наказателното
постановление, да приема за осъществили се нови факти, различни от тези
съдържащи се в АУАН и осъществяващи различен състав на
административно нарушение, чрез въвеждане на ново изпълнително деяние.
Съобразно нормата на чл. 8, ал. 3 ЗЗДт родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20. 00 ч., ако детето не е навършило
14-годишна възраст, съответно след 22. 00 ч., ако детето е навършило 14-, но
не е навършило 18-годишна възраст, а в случай, че родителите, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те
са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител
на обществени места след 22. 00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е
навършило 18-годишна възраст – чл. 8, ал. 4 ЗЗДт.
И двете норми съдържат задължение на лице, което полага грижи за
дете и касаят защита на един и същи вид обществени отношения.
Систематичното и граматическо тълкуване на тези две норми, обосновават
извод, че същите се намират във взаимна връзка и зависимост, в съотношение
на главно към акцесорно задължение и разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗЗДт се
прилага при невъзможност задълженото лице да изпълни задължението си по
ал. 3 ЗЗДт - да придружи детето на обществени места и за да бъде ангажирана
отговорността на родителя следва същият да не е изпълнил, и двете форми на
изпълнително деяние – да придружи детето, а при невъзможност да осигури
за придружител пълнолетно лице. В случая, за първи път с наказателното
постановление, са възведени нови фактически положения – неосигуряването
4
на придружител на непълнолетното дете и е вменено неизпълнение на
задължение, осъществяващо състав на административно нарушение, каквото
не е било предявено с АУАН и по което наказаното лице не се е защитавало и
от наказващия орган е допуснато съществено изменение на обстоятелствената
част на наказателното обвинение, без да осигури правото на защита на
наказаното лице. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 61/77г. на
ОСНК, съгласно което изменение на обстоятелствена част на обвинението е
налице, когато на обвиняемия не са били предявени по съответния
процесуален ред всички обстоятелства, върху които следва да се изгради
обвинението и които имат значение за определяне на фактическия състав на
престъплението.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице и следва да бъде отменено на процесуално основание, без да
бъде разглеждан спорът по същество.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните от
страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган
доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за
отмяна на оспореното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените от същата разноски за възнаграждение на един адвокат в размер
на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2, вр.
чл.58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 125-ЗЗД/28.09.2022г.,
издадено от зам. Директор на ОДМВР - Русе, с което на В. К. И., ЕГН:
**********, с адрес *****, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 45, ал. 3 ЗЗДт е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300,00 (триста)
лева, за нарушение по чл. 8, ал. 4 ЗЗДт.
5
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на В. К. И., ЕГН:
**********, с адрес ***** СУМАТА в размер на 300 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6