Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.06.2022г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
КАЦАРСКА
При
участието на секретаря ..... като разгледа т.д.№ 270 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247
от ГПК и евентуално по чл. 250 от ГПК.
Ответникът «Е.Т.Б. АД е подал молба с
вх.№285893/13.05.2022г. и молба с вх.№ 287264/20.05.2022г., с които е изложил,
че счита, че има противоречие между мотивите на СР и диспозитива му,
респективно е налице непълнота, тъй като съдът е приел, че няма необходимост да
се изискват допълнителни парични вноски, но бил постановил отмяна на решението
по т.1 от ОС от 29.01.2021г. без да впише, че се отменя и относно сумите,
дължими от «А. -90» ЕООД и «Л. С.А. за посочените суми, като за горното е
поискал поправка на очевидна фактическа грешка, а при условията на евентуалност
– допълването му.
Противната страна – И.Д. е получил
препис от молбите на 10.06.2022г. и не е подал отговор в едноседмичния срок, изтекъл на 17.06.2022г. и
към момента.
Съдът намира, че молбата е подадена
в едномесечен срок от съобщаване на решението на страната, което е извършено на
27.04.2022г. и е процесуално допустима, но искането е неоснователно. Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.
247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска
воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а
изразяването й да е обективирано в диспозитива. В този
смисъл е налице и изрична практика на ВКС, обективирана в решение
№55/06.07.2009г. по т.д.№541/2009г.,I т.о. и др. В случая не е налице такава. Делото е по иск
за отмяна на решението, предявен от И.Д.. Той е ищец и негова е волята с какъв
иск да бъде сезиран и той е претендирал отмяна на решението, касаещо неговите
права и задължения като съдружник. Претенция за отмяна спрямо другите
съдружници не е предявена. Поради това, доколкото съдът е воден от
диспозитивното начало, произнасянето му само в частта по предявения иск, който
е за отмяна на решението на ОС само от един от съдружниците, не е нито очевидна
фактическа грешка, нито поражда непълнота, тъй като това е петитума, с който
съдът е сезиран. Останалите съдружици, ако са били недоволни от взетото решение
на ОС и са считали, че същото е незаконосъобразно е следвало да го атакуват и
да си предявят искове по чл. 74 от ТЗ, но ищецът Д. не е техен процесуален
субституент и няма как да упражни тяхното право на отмяна. Предвид горното
съдът намира, че не е налице основание нито за исканата поправка на ЯФГ, нито
за допълване на съдебното решение и двете молби следва да бъдат отхвърлени.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с
вх.№285893/13.05.2022г. и молба с вх.№ 287264/20.05.2022г., подадени от
ответника «Е.Т.Б. АД с искане за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.
247 от ГПК и с правно основание чл. 250 от ГПК за допълване на съдебното
решение, относно отмяна на решението по т.1 от от ОС от 29.01.2021г., като се
посочи изрично, че се отменя и за сумите, дължими от съдружниците «А. -90» ЕООД
и «Л. С.А.
Решението подлежи на обжалване по
същия ред като първоначалното, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред САС.
СЪДИЯ: