№ 35278
гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110167773 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 276331/12.12.2022г. на СРС,
подадена от Д. С. З. чрез адв. П. Н. – АК-Варна, срещу Комисията за защита на
потребителите. Със същата срещу ответника е предявен отрицателен установителен иск за
признаване за установено между страните, че Д. С. З. не дължи на Комисията за защита на
потребителите сумата от 300,00 лева, представляваща наложена й глоба, събирането на
която било възложено на ЧСИ № 718 – Станимира Костова по изп.д. № 20137180400860,
тъй като вземането било погасено по давност.
В конкретния случай се твърди вземането, предмет на делото, да съставлява глоба,
наложена от Комисията за защита на потребителите. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК
вземанията на държавата и общините за глоби са публични общински вземания. Публичните
вземания, съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, се събират от публични изпълнители при
НАП, освен ако в закон е предвидено друго. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ, публичните
вземания могат да се възлагат за събиране и на частни съдебни изпълнители. В този случай,
съобразно чл. 163, ал. 4 ДОПК, събирането на тези вземания става по реда на ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че описаната норма визира единствено приложимите
способи за принудително изпълнение и следващите от тях процесуални действия на
страните в производството. Тъй като става въпрос за публично държавно вземане,
независимо от това, че производството за събирането му е образувано пред частен съдебен
изпълнител, предявените искове, свързани със съществуването, дължимостта или
погасяването на вземанията, следва да се разгледат от административния съд, тъй като само
той е компетентен да се произнася по жалби срещу актове, установяващи публични
вземания и по жалби срещу действията на публичния изпълнител, натоварен със
задължението да събира тези вземания. В тази насока в опр.2406/17.02.2011г.-
адм.д.14317/2010г.-ВАС-Іотд., изрично се изтъква, че „ Частният съдебен изпълнител по
образуваното дело осъществява действия по събиране на публично общинско вземане, по
възлагане съгласно чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ. Тъй като става въпрос за публично общинско вземане,
независимо, че производството за принудителното му събиране е образувано пред частен
съдия изпълнител, то допустимостта на исковата молба, с която се иска да бъде
установена липсата на основание за образуването му следва да бъде преценена от
административния съд, който е компетентният съд да се произнася по жалби срещу
актове, установяващи публични вземания и по жалби срещу действията на публичния
изпълнител, натоварен със задължението да събира тези вземания.“ В опр.36/13.10.2014г.-
гр.д.36/2014г.-ВКС/ВАС-5чл., също касаещо възложено за събиране на ЧСИ вземане, е
посочено, че „задължение, което е предмет на изпълнение, може да се оспори с иск само
въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Съгласно
чл. 293, ал. 3 АПК искът се предявява пред административния съд по
местожителството или седалището на взискателя.“
Ирелевантно е, че изпълнителното производство е образувано и се движи по реда на
ГПК. За определяне на приложимия ред за защита в контекста на предявения иск следва да
се взема предвид не видът на образуваното изпълнително производство, а характерът на
вземането, чието несъществуване се претендира. След като то произтича от наказателно
1
постановление, то не е гражданскоправно, а има публичен характер. Затова и разглеждането
на спора е от компетентността на административните съдилища. В подкрепа на този извод е
опр.4/15.01.2013г.-гр.д.42/2012г.-ВКС/ВАС-5чл., според което „ С предявената искова молба
ищецът оспорва съществуването на публично задължение, породено от ревизионни
актове, като погасено по давност. Р. акт е изпълнително основание по чл. 209, ал.2, т.1
ДОПК и подлежи на събиране по предвидения в този кодекс ред, т.е. по административен
такъв. Съответно споровете във връзка със съществуването на задължението,
породено от административния акт, представляващ изпълнително основание, са от
компетентност на административните съдилища . Без значение е, че в случая
конкретното сочено от ищеца изпълнително производство е образувано по реда на ГПК. За
публичните си вземания държавата винаги се счита присъединен взискател - чл. 458 ГПК.
За определяне приложимия ред за защита следва да се вземе предвид не вида на
образуваното изпълнително производство, а характера на вземането, чието
несъществуване се претендира. След като произтича от ревизионен акт, то не е
гражданскоправно, а има публичен характер. Ето защо разглеждането на спора е от
компетентност на административните съдилища.“
Дали спорът е подсъден на общите съдилища съдът следи служебно. Производството
по делото следва да бъде прекратено, а делото – да се изпрати на компетентния да го
разгледа Административен съд – София-град.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 67773/2022г. на
Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд – София-град по
компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищцата
чрез адв. П. Н. по посочения в исковата молба адрес на електронна поща.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2