Решение по дело №905/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 407
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20191510200905
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

18.11.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.о. II

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

12.11.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Юлия Вукова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

905

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0245-000299 от 07.06.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на С.К.С., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения срещу обжалваното наказателно постановление като се твърди, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила свързани с липсата на пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Сочи, че е налице ограничаване правото му на защита и неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е посочена конкретна хипотеза на посочената в НП санкционна правна норма на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Иска отмяната на обжалвания акт, алтернативно намаляване на глобата на 100 лв., тъй като твърди, че е безработен.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител адв. В.С., който е поддържал жалбата и искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени по време на съдебните прения.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 30.05.2019г. в 14:00 ч., жалбоподателят С.С. управлявал лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № КН 7144 АХ, в с. Горна Козница, в района на автобусната спирка на центъра  в посока с. Коркина. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители - свидетелите Р.К. и И.Р.. След справка с ОДЧ било установено от полицейските служители, че С. управлява посочения по-горе лек автомобил без да притежава валидно СУМПС, като същото е обявено за изгубено/откраднато. Поради това, свидетелят Р.К. е съставил на С. акт за установяване на административно нарушение. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично и последният го е подписал без възражения, както и в присъствието и подписан от свидетеля И.Р..

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 19-0245-000299 от 07.06.2019 г., на Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на С.К.С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели К. и Р., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка за законосъобразността на наказателното постановление, съдът намери, че същото, макар да е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма не отговаря на изискванията на ЗАНН за минимално съдържание, тъй като описанието на нарушението е неясно и води до двусмислие, вариантност и различни възможни интерпретации, което сериозно ограничава правото на защита на жалбоподателя. В обстоятелствената част на АУАН – актосъставителят, а по- късно и в издаденото във връзка с него НП – административнонаказващият орган е записал, че жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава валидно СУМПС, след като същото е обявено за изгубено/откраднато, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.  В НП изрично е възпроизведено при описанието на извършеното нарушение, част от текста на посочената разпоредба, като е посочено – „който управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. Тоест на практика са посочени три възможни хипотези на административното нарушение с различни белези от обективна страна. В същото време по-долу в диспозитивната част на обжалвания акт, АНО е наложил на С.С., на основание чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП – глоба в максимален размер от 300 лв., без да посочи коя конкретна хипотеза на тази норма намира приложение. В чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП, отново законодателят е предвидил различни възможности на неправомерно поведение на нарушителя свързани с управление на МПС от което и да е лице, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. 

Настоящият състав намира, че е налице допуснато процесуално нарушение в хода на производството пред АНО, което се изразява в непълно описание на извършеното нарушение. В АУАН и НП следва ясно и точно да се посочи какво е извършеното нарушение, да се опишат обективните и субективните му елементи, както и кога е извършено, при какви обстоятелства и в какво точно се изразява то. В процесния случай, това не е сторено от АНО, нито е посочено словом и цифрово, какво точно е извършеното нарушение според възможните няколко алтернативи, нито в какво точно се изразява то, а само е отбелязано, че е налице управление при липса на валидно СУМПС, което е изгубено, откраднато или повредено като е наложена санкция по чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП, която санкционна норма извън посочените три вариантни хипотези обхваща още няколко, като издателят на НП не е счел за необходимо да конкретизира какво точно поведение на жалбоподателя е решил да санкционира. Изложената фактическа обстановка не е анализирана правилно от АНО, не е описана с оглед всички съставомерни за отговорността на нарушителя елементи от обективна страна. Липсата на точно и ясно описание на нарушението възпрепятства съда да извърши преценка за материалната законосъобразност на НП, доколкото разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП съдържа множество различни по своя характер алтернативи. В този смисъл виж. Решение № 45 от 26.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 24 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил. Освен това, непосочването на тези обстоятелства не само прави описаното нарушение непълно и неясно, а още по-важно нарушава сериозно правото на лицето да разбере в какви точно факти го обвиняват. В действителност в справката за водач/нарушител на С. е записано, че статуса на издаденото му СУМПС е „невалиден“, но не е написана причината за това, като от представената от същия и приложена към административнонаказателната преписка Декларация по чл. 160 от ЗДвП, от 14.12.2017 г. е видно, че същото е било обявено за изгубено, но никога не е обявявано за откраднато или повредено, както е отбелязал АНО в НП. Изводът на настоящата съдебна инстанция е, че описанието на нарушението не кореспондира с наличните по делото доказателства. Ето защо, съдът намира, че цялото административнонаказателно производство страда от порок, който е стартирал с погрешното описание на нарушението в АУАН и възпроизведен в съдържанието на съставеното по-късно и във връзка с него НП, което влече като задължителна закономерна последица отмяната на атакуваното постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0245-000299 от 07.06.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на С.К.С., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: