Определение по дело №148/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалби на двете страни по делото против решение № 3651/2.7.2009 г., постановено по гр.д. № 639 по описа за 2009 г. на Районен съд-Б., по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Жалбоподателите - ответници по иска считат, че решението на Районния съд, с което са осъдени да платят съответните суми е незаконосъобразно, тъй като не са взети предвид доказателствата и обстоятелствата от съществено значение за изхода на делото. Твърди се, че постановеното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че не е доказано именно те да са сключвали договор за изработка и да е извършена от тях некачествена работа, за която ищецът претендира сумата, представляваща стойността на разходите, необходими за възстановяване на апартамента. В жалбата анализират обстоятелството, предвид доказателствата, въз основа на които е направен извода от Районния съд, че липсва правдоподобно доказване съгласно чл.172 ГПК.Сочат още, че не са доказва, че те следва да носят отговорност за некачествено извършения ремонт.

Подадена е насрещна въззивна жалба против решение на РС в отхвърлителната му част за сумата над 2261,47лв. до пълния претендиран размер, касаеща стойността от 740,60 лв. на некачествено извършените ремонтни дейности в коридора. Сочи се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно Районният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от искането за заплащане на разходите необходими за поправка на лошо изпълненото в коридора. Сочи се, че не е съобразено, че именно това некачествено изпълнение е наложило поправка на вложените материали и нов ремонт. Застъпва се становището, че има събрани гласни и писмени доказателства, както и експертиза на вещо лице, което е констатирало извършването на повторна ремонта дейност в коридота. Затова считат, че отговорността на ответниците по иска, следва бъде ангажирана и за некачествено извършените ремонти дейности, и в коридора.

Жалбите са подадени от надлежни лица, в предвидените в ГПК срокове срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Видно е, че Районният съд е осъдил С. С. Д. и О. Р. Д. солидарно да заплатят на К. Й. Т. сумата от 2261, 47 лв., представляваща разходите, необходими за отстраняването на недостатъците и поправката на баня и тоалетна в апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „М.” № 25, вх. А, . 7, А. 18, като над тази сума до пълния претендиран размер от 3002, 07 лв., касаеща стойността от 740,60 лв. на некачествено извършените ремонтни дейности в коридора, иска е отхвърлен като неоснователен.

РС е приел, че страните по делото са сключили договор за избработка, според който ищецът е поръчал на ответниците да налепят плочки в помещенията – баня, тоалетна и коридор в собствения му апартамент, за собствеността на който е представил нотариален акт № 10/2007 г. Настоящият състав счита извода за законосъобразен, тъй като е направен при цялостна преценка на събрания доказателствен материал, поотделно и съвкупно. Анализирани са гласните доказателства, показанията на съпругата и нейната майка съотв. баба на ищеца. Правилно е посочено, че договорът е неформален и предвид неговата стойност под 5000 лв. е допустимо по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК да се установява с гласни доказателства. Показанията на същите са категорични, че договорът е сключен именно с ответниците – Д. и Д., които са и изпълнители на поръчаното им от ищеца. Бабата на ищеца е тази която е осъществявала достъпа до апартамента на изпълнителите, тъй като зет й е бил на работа. Не е нарушена от първоинстанционния съд разпоредбата на чл. 172 от ГПК при преценка на дадените показания, тъй като предвид, че се касае до извършването на ремонт в жилище, то логично е, че именно домашните, близките на поръчващия, каквито са съпругата и баба му в случая да сочат факти свързани с обстоятелствата, имащи отношения с ремонта. От друга страна те са преценени от съда в съответствие с цитираната норма като се съобразени всички други данни по делото, в контекстта на възможната тяхна заинтересованост. В конкретния случай събраните доказателства са достатъчни, за да се обоснове по един несъмнен и категоричен начин извод, че договорът е сключен именно с тях- ответниците, в качеството им на изпълнители. Те са се задължили на свой риск да изработят нещо – да ремонтират банята, тоалетната и коридора в жилището на ищеца като налепят плочки, съгласно неговата поръчка, който от своя страна се е задължил да им плати възнаграждение, с което е осъществен състава на чл. 258 от ЗЗД. Затова са несъстоятелни възраженията на Д. и Д., че не са страни по договора. Гласните доказателства, обсъдени във вр. със заключенията на екпертизата, установяват състоянието на извършената работа в посочените помещения. При огледа екпертът е установил, че основните дефекти са в помещенията – тоалетна и баня, където площта на подкожушената облицовка е значителна; спукани са стенни плочи, както и че е обрушена фугировката. Отразил е, че напуканите плочи са разположени в централната част на стената като е посочил, че частичната им подмяна ще доведе до дефекти по съседни плочи, и предвид технологично неправилното полагане на стенното покритие е възможно възникване на допълнителни дефекти при нормалната експлоатация на помещението. Екпертът е посочил като техническа причина за падането на плочите неравномерното поставяне на лепилото, което е съсредоточено в централната част на плочите, с което се намалява контактната площ за залепване и се образуват кухини, вследствие на което плочите се напукват, както при поставянето им, така и в резултат на нормалната им експлоатация. Сочи, че недостатъчната контактна площ води до отлепване на плочите и до невъзможност фугировката да се изпълни качествено.При огледа на коридора налепената в него подовата настилка към момента е била без видими дефекти. Тя обаче е подменена с нови плочи, като подмяната е извършена от самите ответници по делото. Свидетелските показания установяват този факт, както и факта, че Д. и Д. са уведомени за случаващото се с извършената от тях работа, които освен изправянето на недостатъка от работата си в коридора са отказали да извършат такова поправяне в останалите помещения. За коридора вещото лице сочи, че не е осъществено фугирането.

Очевидно е, че се касае са недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане и са се появили по-късно. Видно от показанията на свидетелите е, че поръчващият Т. при проявленитето на дефектите е удомил изпълнителите, които са налепили други плочи само в коридора. По този начин поръчващият е изпълнил задължението си по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД да извести изпълнителя за недостатъците, които не са могли да се открият при обикновения начин на приемане и са се появили по –късно, което известяване е станало веднага след откриването им. Затова законосъобразно е решението в частта с което на основание чл. 265, т. 2 от ЗЗД първоинстанционният съд е осъдил ответниците да заплатят разходите, необходими за поправката на извършената от тях работа в банята и тоалетната. Въззивният съд счита, за неправилно становището според което след като работата в коридора е била поправена, иска е неоснователен. В цитираната норма от ЗЗД законодателят е посочил, че се заплащат всички разходи, необходими за поправката. Следователно ирелавентен е факта дали фактически същите са направени. Затова и размера на тези необходими разходи, отнасящи се до поправката на извършената работа в коридора следва да се признаят за основателни. Досежно техния размер е изслушана експертиза, в заключението на която се сочи, че разходите за коридора за в размер на 740, 60 лв. Съдът счита, че от този размер следва да се приспадне размера на стойността за извършената работа от 216 лв. – труд за полагане на теракотни плочи , тъй като се установи, че самите изпълнители са осъществили поправката в коридора. Следователно насрещната жалба се явява основателна за сумата от 524,60 лв., включваща разрушаването на положеното стенно покритие от теракотни плочи в коридора – 117,60 лв;, изхвърляне на отпадъци – 50 лв; теракотни плочи на стойност 297 лв., тераколно лепило 54 лв. и фугираща смес 6 лв. По изложените съображения съдът отменява решението в частта, с която иска е отхвърлен за сумата от 524,60 лв. като го уважава за нея, а в останалата част оставя решението в сила.

Жалбоподателят К.Т. претендира разноски, като обаче представения списък, отразява и разноските пред първата инстанция. Съдът счита, че на същия следва да бъдат заплатени разноски, съобразно направените пред въззивната инстанция такива /74 лв. ДТ и 300 лв. адвокатсто възнаграждение/ и съразмерно основателността на насрещната жалба, които възлизат в размер на 265 лв.

Водим от горното чл. 271, ал. 1 от ГПК Въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 3651/2.7.2009 г., постановено по гр.д. № 639 по описа за 2009 г. на Районен съд-Б., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск от К. Й. Т. против С. С. Д. и О. Р. Д. солидарно да му заплатят сумата над уважения размер от 2261,47 лв., за претендирания размер от 524,60 лв. представляваща разходите, необходими за отстраняването на недостатъците и поправка на коридора в апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „М.” № 25, вх. А, . 7, А. 18, И постанови:

ОСЪЖДА С. С. Д. и О. Р. Д. солидарно да заплатят на К. Й. Т. сумата от 524,60 /петстотин двадесет и четири и 60 ст./ лв., представляваща разходите, необходими за отстраняване на недостатъците и поправка на коридора в апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „М.” № 25, вх. А, . 7, А. 18, ведно със законната лихва, считано от 19.3.2009 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 265 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва в едномечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: