РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 126./
гр. Шумен, 13. 03. 2015год.
Шуменският
окръжен съд, наказателно отделение
На тринадесети март през две хиляди и петнадесета година
В закрито съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: Димчо
Луков
Секретар: .................
Прокурор: ................
като разгледа докладваното
от съдия Д. Луков
НАХД № 128 по описа за 2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
НАХД № 128 / 15 г. по описа на ШОС е
образувано по внесено постановление на ШОП за освобождаване от наказателна
отговорност на А.Н.К. с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а
от НК за престъпление по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 6 и чл. 26 ал. 1 от НК. Съда намира, че делото е подсъдно на ШОС.
При преценката с оглед разпоредбата на
чл. 376 ал. 1 от НПК налице ли са основания за разглеждане на делото пред съда,
следва да се провери на първо място налице ли са предпоставките на чл. 248 ал. 2
от НПК. Съда намира, че на досъдебното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване правото на
защита на обв. К., като същите са допуснати при изготвяне на постановлението от
прокурора. Тези нарушения са отстраними
и съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото - върнато на ШОП
за отстраняването им. Съображенията за това се свеждат до следното:
На първо място – съобразно
разпоредбата на чл. 375 от НПК постановлението следва да е мотивирано. Именно с
това постановление прокурорът се произнася по съществото на делото и в случая то
изпълнява ролята на обвинителен акт. В съответствие с изискването на чл. 378 ал. 3
от НПК, съдът следва да разгледа делото в рамките на фактическите
положения, посочени в това постановление, в което задължително следва да бъде
отразена съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират извършеното
престъпление - т. нар. фактическа страна на обвинението. Така постановлението,
също както обвинителният акт, определя предмета на делото, поради което и
съдържанието му следва да отговаря на изискванията за съдържание на
обвинителния акт. В обстоятелствената част на постановлението на ШОП за описани
установени на досъдебното производство фактури, като е посочено и защо същите
се приемат, че са с невярно съдържание. Следва цитиране на заключенията на
съдебно - счетоводните експертизи и установеното и прието от ревизиращия орган.
Посочено е, че ревизиращия орган не е признал сделките посочени във цитираните
фактури, поради което е приел /ревизиращия орган/, че количествата отпадъци по
фактурите са документирали доставки на отпадъци от черни и цветни метали от
физически лица, за които не са издадени съответните документи. След това отново
се цитират заключенията на експертизите за начина по който ревизиращия орган е
определил данъчната основа и данъка който са начислил на обв. К., а именно – на
осн. чл.122 от ДОПК за инкриминирания период. Накрая – сочи се, че за
инкриминирания период обвиняемия в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице,
съгласно чл. 120 ал. 4 от ЗДДС е съставял помесечно справки/отчет за
извършените покупки от физически лица, въз основа на които са съставяни общи
протоколи в последния ден на месеца. Посочва се в тази връзка, че въз основа на
тези протоколи ревизиращия орган е установил размера на дължимия данък по чл.
38 ал. 10 от ЗДДФЛ, за който след съпоставка с реално внесения имало сума за
довнасяне, както и сума за възстановяване. От така посочените факти, съда
приема, че не става ясно какъв е размера на данъка, за кой период от време и по
какъв начин обв. К. е избегнал да заплати на държавата. Данъка по чл. 38 ал. 10
от ЗДДФЛ се определя върху брутната сума на дохода, придобит от лицето при
продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13 ал. 1
т. 2 буква "г" от същия закон. Никъде в обстоятелствената част на постановлението не
се сочи за периода през който се приема, че е осъществено престъплението, каква
е брутната сума на дохода придобит от обв. К. през този период. За да е
осъществено деянието по чл. 255 от НК в конкретната форма на изпълнителното
деяние посочена в постановлението, на първо място следва да се дължи данък. Не
е посочено в постановлението кои и колко физически лица, какви отпадъци от
черни и цветни метали и в какви количества са доставили на обв. К.. Не се сочи
и обв. К. да е продал през инкриминирания период, именно тези отпадъци, както и
какъв е размера на брутния доход от тези продажби. Едва след като се посочат
всички тези обстоятелства с доказателствата за тях, следва да се прави анализ
дали посочените фактури са използвани за избягване плащането на дължими данъци
върху дохода получен от продажбата на металните отпадъци, доставени на обв. К.
от физическите лица, които пък сделки не били документално оформени. От друга
страна – дори и хипотетично да се приеме, че посочените в постановлението
фактури са използвани, за да се документират доставките от т. нар. физически
лица, то отново следва да се посочи, че в постановлението не е посочен начина
на използване на тези фактури. Едва накрая е посочено, че при упражняване на
стопанската си дейност и при водене на счетоводството си обв. К. не отразявал в
ежемесечните протоколи /но не е посочено за кой месец, за кой протокол става
въпрос/ доставки от физически лица, а използвал посочените фактури. Налице е и
противоречие в обстоятелствената част на постановлението. На л. 3 от същото,
прокурора приема „За ревизирания период по ЗДДФЛ...дружеството на обвиняемия
като регистрирано по ЗДДС лице съгласно чл. 120 ал. 4 от ЗДДС съставяло
помесечно справки/отчет за извършените покупки от физически лица въз основа на
които са съставяни общи протоколи....Въз основа на данъчната основа от
протоколите е установен размера на дължимия данък по чл. 38 ал. 10 от ЗДДФЛ...При съпоставка между дължимия данък и внесения ревизиращия орган
установил несъответствие в размер на 398. 83 лв. за довнасяне и 376. 47 лв. за
въстановяване..”. В останалите части на постановлението се говори, че фактурите
били използвани за документиране на доставки от физически лица, но за които
доставки не били съставяни документи. Посочения по горе абзац или погрешно е
цитиран в постановлението или изобщо няма отношение към обстоятелствата на
извършеното престъпление. Ето защо съда приема, че собствено изложение на
фактическите обстоятелства, които е приела за установени въз основа на
събраните на досъдебното производство доказателства, прокуратурата не е
посочила. По начина, по който е структурирано постановлението е невъзможно за
обвиняемия, както и за съда, да прецени кои обстоятелства се включват в
предмета на доказване според обвинението, тъй като липсва изложение на
фактически обстоятелства, които да са приети за установени.
На второ място - съгласно разпоредбата
на чл. 375 от НПК, прокурорът, когато установи, че са налице основанията на чл. 78а от НК,
внася делото за разглеждане пред съответния първоинстанционен съд с мотивирано
постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това
постановление следва да отговаря на изискванията на чл. 199 ал. 2 от НПК, а
именно – да съдържа мотиви и диспозитив. Поради това, че в производството по чл. 378 от НПК, съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението, мотивите на прокурора следва да са ясни и
недвусмислени от гледна точка на фактическата страна на повдигнатото
обвинението, а в диспозитива му следва да са отразени всички елементи от
състава на конкретното престъпление. В диспозитива на постановлението на ШОП от
09. 03. 2015 г. освен данните на обвиненото лице е посочено, че също следва да
бъде признато за виновно по „гореописаното престъпление по чл. 255 ал. 4 във
вр. с чл. 255 ал.1 т. 6 и чл. 26 ал. 1 от НК”. След като не са посочени всички
елементи от състава на престъплението по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 6 и
чл. 26 ал. 1 от НК, то според съда не е налице и диспозитив на постановлението,
а това от своя страна също е съществено процесуално нарушение, тъй като
накърнява правото на защита на обвиняемия.
Водим от горното и на основание чл. 376 ал. 1
от НПК, чл. 249 ал. 2
във връзка с чл. 248 ал. 2
т. 3 от НПК, съдът
Р А З П О Р Е
Д И:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по
НАХД № 128 / 2015 г.
ВРЪЩАМ делото на Шуменска окръжна
окръжна прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
Разпореждането подлежи на обжалване и
протестиране пред АС – Варна в седем
дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: