РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Бургас, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20202120104663 по описа за 2020 година
Производството е за делба по чл. 34 ЗС и чл.341 и сл. от ГПК и е във втората фаза – по
извършването.
С постановено по делото решение № 2098 от 09.12.2020г. по гр.д. № 4663/2020г. на
БРС, влязло в сила на 19.01.2021г., съдът е допуснал извършване на съдебна делба между Д.
СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, област Б ул. “ и Т. В. К., ЕГН **********, с адрес
град Б, ж.к. “ на следния съсобствен недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б, с адрес: гр. Б, ж.к. “”, ет, обект ..., намиращ се на етаж ... в
сграда с идентификатор разположена в поземлен имот с идентификатор с предназначение на
самостоятелния обект – за търговска дейност, брой нива в обекта: 1, със застроена площ 85,
10 кв.м., ведно с 10.83 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, ведно със съответния процент
от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж , и под обекта: няма, над обекта: при квоти
от по ½ ид.ч. за Д. СТ. П., ЕГН ********** и ½ ид.ч. за Т.В. К., ЕГН **********.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и със своя процесуален представител –
адв. И.. Чрез пълномощника си моли делбата да бъде допусната като имотът бъде изнесен
на публична продан, както и да бъдат уважени предявените от нея претенции по сметки.
Застъпва становище, че посредством събраните гласни доказателства се установява
възпрепятстването й да ползва имота. Претендира разноски. Не възразява срещу
претендирания адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и със своя пълномощник адв. Х.
Солидаризира се с искането на ищцата за допускане на делбата, чрез изнасяне на имота на
публична продан. Излага доводи в подкрепа неоснователността на ищцовата претенция по
сметки, като твърди, че достъпът на ищцата никога не е бил възпрепятстван, за което
обстоятелство свидетелствала св. К. Сочи още, че при получаване на нотариалната покана,
от нейна страна до ищцата е била изпратена друга такава, с която ответницата е предложила
своята идеална част за изкупуване, но ищцата така и не се възползвала от това предложение.
Застъпва становище, че ищцата не може да отказва да ползва имота и в същото време да
претендира пари. Оспорва и размера на претенцията като несъобразен с пазарните цени,
както и с обстоятелството, че магазинът е бил отдаван под наем от праводателя на ищцата и
1
ответницата в предходен период за сумата от 30 лв.
Бургаският районен съд, след като съобрази наличния по делото доказателствен
материал и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна
страна:
Относно поделяемостта на имота и приложимия способ за делба
Допуснат до делба е един недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда – търговски обект, намиращ се на партерния етаж в жилищна сграда, изградена в ж.к.
“”, с площ от 85, 10 кв.м.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение /л.50-
57/, че допуснатия до делба имот е неподеляем, предвид невъзможността да бъде изграден
втори санитарен възел, необходимостта от промяна в ел. инсталацията, както и
получаването при евентуална делба на нефункционални помещения с размери 3,225/13,19 м.
с витрина 3,10м. Пазарната цена на имота е определена в размер на 85 416 лв., а стойността
на квотите на всяка страна в размер на 42708, 00 лв.
При разпита си в с.з. на 16.03.2021г. /л.74-гръб/, вещото лице З.А. е потвърдило
необходимостта от извършване на преустройство на имота, в случай, че страните желаят
същият да се ползва реално от тях, съобразно притежаваните квоти. Заявило е, че
понастоящем обекта се ползва за продажба на текстилни продукти, като след
преустройството ще бъде наложително отново да се ползва с такава цел, предвид липсата на
санитарен възел. Вещото лице е уточнило също, че може да бъде монтиран подотчетен
електромер, но за да бъде разделен обектът на две ще бъде необходимо и да бъде вдигнат
зид на разстояние 3,20м., а помещението представляващо склад и санитарен възел ще може
да се ползва общо при монтиране на втора врата.
По искане на ищеца е изготвено допълнително заключение на СТЕ /л.88-97/, което да
даде варианти за реално разделяне на имота на две, с възможност да се ползва отделно всяка
част от съделителите, с поставяне на подотчетен електромер, общо използване на
санитарния възел и санитарното помещение и остойностяване на необходимите СМР за
обособяването на две помещения. Вещото лице е предложило два варианта как да бъде
разпределено реалното ползване на търговския обект като е посочило, че при първия
вариант разходите за преустройство възлизат на сумата от 3172, 67 лв., а при втория на
сумата от 3020.80 лв.
Основното и допълнителното заключения по допуснатата съдебно-техническа
експертиза са приети от съда, без възражения от двете страни, същите са подробни и
обосновани, извършени от лице със задълбочени познания в съответната област на науката,
поради което съдът ги кредитира с доверие.
Законовите норми, уреждащи съдебната делба- чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС сочат, че
основна цел на делбата е всеки съделител- съсобственик да получи своя дял в натура, когато
това е възможно, т.е. доколкото е възможно от допуснатите до съдебна делба недвижими
имоти или движими вещи да бъдат обособени толкова дяла в натура, колкото са
съделителите. Въпросът за поделяемостта на имотите според броя на съделителите и обема
права в съсобствеността е дейност на съда, която се извършва с помощта на вещо лице,
когато това е необходимо. Когато вещото лице даде заключение за поделяемост на имотите,
но за обособяване на дяловете се налага разделянето на урегулиран поземлен имот, на
сграда или на обекти в нея, съдът следва да спази процедурите по чл. 201 и чл. 203
ЗУТ. Задължение на страните по чл. 203 ЗУТ е да представят на съда инвестиционен проект
за разделяне на съсобствената сграда или обект в нея, съобразно заключението на вещото
лице, а от своя страна съдът е длъжен да изпрати този проект за одобрение от главния
архитект. Във всички случаи съдът дължи съдействие на страните в отношенията им с
общинската администрация по повод делбата. /в този см. Решение №78/25.07.2018 по дело
№3570/2017 на ВКС, ГК, II г.о. /
В съответствие с практиката, обективирана в решения по гр.д. № 1065/09 г. на ВКС, І
г.о. и Решение № 102 от 19.07.2013г. по гр.д. № 490/2012г. на ВКС, настоящия състав
приема, че съгласно чл. 203 ЗУТ съдебна делба на съсобствен имот се извършва само, ако
съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните
правила и норми. Законът не установява количествен критерий за това кога преустройството
следва да се определи като значително. Това е фактически въпрос и се решава конкретно във
всеки отделен случай. В съдебната практика трайно се приема, че за да се направи извод
дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на
имота преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително - монтажни
работи за обособяването на самостоятелните обекти в него. Критериите чл. 203, ал.1 ЗУТ за
2
разделяне на имота следва да бъдат извършени само при наличие на одобрен от общинската
администрация инвестиционен проект.
Предвид така изложените постановки на върховната инстанция, съдът в с.з. на
11.11.2021г., съобразявайки изготвените заключения по допуснатата СТЕ относно реалната
поделяемост на имота и необходимата стойност за нужното преустройство, е задължил
страните в срок до следващото съдебно заседание да представят по делото инвестиционен
проект за разделяне на делбения имот. За съда не е съществувало задължение да изпраща
препис от изготвените заключения по допуснатата СТЕ, тъй като същите нямат характер на
инвестиционен проект. Противното би довело до постановяване на незаконосъобразно
решение по делото.
Липсата на принципно съгласие между страните относно разделното ползване на
имота и представен в съдебното заседание на 16.12.2021г. инвестиционен проект в частите
му, необходими за изясняване вида, обема и стойността на всички преустройства, които
следва да бъдат извършени за разделяне на обекта на два самостоятелни дяла, е достатъчно
основание да се приеме, че процесния имот е неподеляем по смисъла на чл. 203, ал.1 ЗУТ.
Производството за съдебна делба има за цел да ликвидира състоянието на
съществуващата имуществена общност, като целта е да се прекрати тази общност и да се
замести с отделни права на собственост върху недвижимия имот, представляващи реални
части от общия имот, съразмерно с досегашните дялове на съсобствениците.
Критериите за определяне на способа, чрез който следва да бъде ликвидирана
съсобствеността, са няколко. От значение е броят на имотите, допуснати до делба, дали
същите са повече или по-малко от съделителите, респ. дали от единствения имот могат да се
обособят реални дялове за всички съсобственици; дали единственият неподеляем имот е
жилище и др.
В настоящия случай, съдът приема, че не съществува възможност за съделителите да
получат реален дял от така допуснатият до делба недвижим имот. След като имотът е
неподеляем и не може да се постави в един от дяловете, единственият възможен способ за
ликвидиране на съсобствеността се явява изнасянето му на публична продан - чл.348 ГПК.
По отношение претенцията по сметки на ищцата
Ищцата е отправила искане, ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 2250
лева, представляваща обезщетение за частта от процесния имот – допуснат до делба, която
ответницата ползва над собствената си идеална част, равняваща се на 300 лева месечно за
периода от 27.05.2020г. до 16.03.2021г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от 27.06.2020г., съгласно връчената на 27.05.2020г. нотариална покана рег.
№ ...., том ...., акт ... на нотариус Г. Ч, рег. № ...... по регистъра на Нотариалната камара.
Претенцията по сметки е приета за разглеждане в с.з. на 16.03.2021г. като съдът е
разпределил доказателствената тежест и е указал на ищцата, че е нейна тежестта да докаже,
че е отправила писмена покана до ответницата, че ответницата е ползвала имота в процесния
период, както и размерът на пропуснатата полза, след поканата. Указал е, че в тежест на
ответницата е да докаже, че е предоставила достъп до имота или че е заплатила дължимото
обезщетение. Съдът констатира, че размерът на претендираното от ищцата обезщетение е
било погрешно изчислен в молбата на 2250 лв., тъй като при претенция в размер на 300 лв.
месечно, то за процесния период с продължителност от 8 месеца и 22 дни, дължимото
обезщетение би се равнявало на сумата от 2620 лв.
По делото не е спорно между страните, а и се установява от представената по делото
нотариална покана /приложена на л.61 от делото/, че на 27.05.2020г. ответницата е
получила покана от ищцата да й заплаща месечно сумата от 300 лв. предвид едноличното
ползване на имота.
Представен е договор за наем, сключен между Т.Б. и К. Б, в качеството им на
наемодатели от една страна и “Никита” ООД, ЕИК: *********, представлявано от Т.Б. и М.
К в качеството му на наемодател, по силата на който делбения имот е бил предоставен на
дружеството под наем за срок от една година срещу наемна цена от 30 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на св. Б, и св. К, които
съдът кредитира в частите, в които свидетелите пресъздават своите лични възприятия и не
ги обсъжда в частта, в който изнасят факти от производен характер.
Свидетелят К.Б. /................./ сочи, че магазинът е закупен през 2010г. заедно с
ответницата, като до 2019г. имотът не бил готов за отдаване под наем. Заявява, че няма
спомен след дарението, ищцата да е получавала ключ от имота. Сочи че, своя ключ от имота
предал на ответницата при раздялата си с нея преди две – три години. Ключа върнал, тъй
като му го поискали. Разказва, че след като ищцата изпратила нотариална покана до
ответницата, последната им предложила да им даде 25 000 лв., които да им изплаща в
3
продължение на десет години, за да закупи имота. Заявила им още, че всичко по него е
направила тя и че те нямали достъп. Свидетелят заявява също така, че след като му отнели
ключа, ответницата предала магазина на дъщеря си.
Свидетелката К. /................./ заявява, че познава имота, находящ се в ж.к. “ който
майка й и св. Б, били закупили съвместно. Сочи че, имотът бил в груб строеж до 2018г., като
междувременно били правени опити за отдаването му под наем. Твърди, че три-четири
години след закупуването на магазина имало оферти за отдаването му под наем, но същите
не се реализирали. Само веднъж получили предложение за заплащане на наем в размер на
150 лв. Обявената цена била 500-600 лв., но не се явили клиенти. Разказва още, че
магазинът се обслужва от нея от 2018г. насам, всеки ден от 09.00ч. до 18.30ч., без неделя,
както и че откакто работи в магазина, нито ищцата, нито брат й - св. Б, са идвали в имота, за
да искат ключ, както и че св. Б. не е имал претенции да работи в магазина.
Доколкото и двамата свидетели са заинтересовани от изхода на делото, но в същото
време изложените от тях обстоятелства кореспондират помежду си и не се опровергават от
други събрани по делото доказателства, съдът ги кредитира като достоверни.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза /л.129-135/, чието заключение
не е оспорено от страните по делото и според което средната наемна цена на ½ ид.ч. от
допуснатия до делба имот за периода от 27.05.2020г. до 16.03.2021г. е в размер на 70, 50 лв.,
а лихвата дължима за всяка просрочена вноска от 70, 50 лв., дължима месец за месец,
считано от 27.06.2020г. до 07.12.2021г. е в размер на 10, 36 лв.
При така установените факти, съдът намира претенцията за основателна по
следните съображения.
Основните възражения на ответната страна се основават на тезата, че ищцата никога
не е имала желание да ползва притежаваната от нея идеална част от имота, че същата
притежава ключ от съсобствения имот, както и че нейния достъп никога не е бил
възпрепятстван. Според съда, тези обстоятелства не рефлектират върху основателността на
ищцовата претенция.
С решение № 269 от 18.10.2013г. по гр.д. № 1282/2012г. на ВКС, е било допуснато
касационно обжалване по следните два правни въпроса по приложението на чл. 31, ал. 2 от
ЗС, а именно: 1) следва ли в производството по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС неползващият
съсобственик-ищец да установява факта на недопускането му до общата вещ, за да има
право на обезщетение за лишаването му от нейното ползване; и 2) следва ли ползващият
съсобственик-ответник, за да се освободи от отговорност, да предложи на съсобственика си
да ползва вещта според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално
да упражнява това свое право.
В решението е застъпено становище, че фактът, че един от съсобствениците ползува
цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на
обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича
ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползуващият вещта не е
длъжен да изяви желание за лично ползуване, за да може да претендира обезщетението, тъй
като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е
осъщественото само от един от тях ползуване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на
изразена воля от другия съсобственик да ползува вещта според правата си. Разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с
осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е
неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на
обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта
съсобственик. За да се освободи от отговорност, последният следва да предложи на
съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му
осигури възможността реално да упражнява това свое право. Аналогични разрешения са
възприети и в мотивите към ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Тези разрешения се споделят изцяло и от настоящия състав.
Страните не спорят, а по делото е установено със сила на пресъдено нещо, че те са
съсобственици на процесния недвижим имот, при квоти: 1/2 идеална част за ищцата и 1/2
идеална част за ответницата.
По делото не е спорно и че на 27.05.2020г. ответницата е получила нотариална покана
от ищцата, с която последната е поискала заплащане на обезщетение за ползването на
нейната част от имота. Този факт се потвърждава и от нотариалната покана, изпратена от
ответницата до ищцата /л.13/, в която същата извънсъдебно признава обстоятелството, че е
била поканена да заплаща месечен наем в размер на 300лв. В хода на съдебното
производство, ответницата не е оспорила твърдението на ищцата, че е ползвала имота в
4
процесния период. Свидетелските показания също са еднопосочни, че в периода от 2018г. до
настоящия момент, ищцата не е ползвала процесния имот, а той е ползван само от
ответницата, чрез нейната дъщеря – св. К, а по сведения на св. Б, през този период
ответницата е изтъквала обстоятелството, че ищцата няма право на достъп до имота и
всичко по него е направила еднолично. Съгласно Решение № 212 от 10.09.2012 г. по гр. д. №
338/2011 г., ВКС, IV г. о., общата вещ се използва "лично" само от един от съсобствениците
във всички случаи, в които той не осигурява достъп на друг съсобственик, като е без
значение кой осъществява фактическата власт от името на използващия съсобственик,
защото е допуснат от него (по договор за наем, заем за послужване или по друга причина).
Според цитираното решение, използващият общата вещ съсобственик не може да се брани с
възражение, че не е реализирал никаква или по-малка полза в сравнение с пропуснатата. Той
може да се брани само с възражение, че е предоставил достъп или че е платил обезщетение.
Ето защо, съдът намира, че е осъществен фактическият състав на чл.31, ал.2 ЗС. При
липса на ангажирани доказателства от ответницата, тя да е отправила насрещна покана до
ищцата, същата да ползва процесния имот и тя да й е осигурила реална възможност за това
през този период, неоснователен е доводът й, че няма причинна връзка между
осъществяваната от нея фактическа власт и невъзможността ищцата да владее и ползва
частта, която притежава. Както вече беше изтъкнато, фактът, че един от съсобствениците
ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира
заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от
възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение
пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ, без да е
необходимо неползващият собственик да доказва, че не е допускан до същата. Източник на
вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС е едно фактическо положение – реалното ползване на общата
вещ, което обуславя имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на
общата вещ. Ирелевантна за основателността на претенцията се явява и ангажираната от
ответницата като писмено доказателство нотариална покана /л.12 от делото/, тъй като
същата не обективира покана до ищцата за предоставяне на ключ или достъп до имота, а
сключване на договор за наем на притежаваната от ответницата ½ ид.ч от обекта/. Ето защо
претенцията на ищцата се явява доказана по основание.
С определение №308/24.04.2014г. на ВКС по ч. гр. дело №1773/2014г., съдът е
допуснал касационното обжалване по въпроса: 1) кой е началният момент на привременната
мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК - моментът на искането за постановяването й или моментът на
влизане в сила на съдебния акт за постановяването й, на осн. чл. 280, ал.1, т.2 вр чл. 274, ал.3
ГПК. Прието е, че съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие
и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да
бъде постановена само занапред във времето т.е. от момента на влизане на постановения по
реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила и само до окончателното приключване на делбеното
производство. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда
за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на
иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от
ГПК (включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата).
В светлината на горните разсъждения и доколкото с молбата си, приета за
разглеждане в с.з. на 16.03.2021г. ищцата е поискала присъждане на обезщетение за
лишаването от ползване на собствената си ид.ч. от имота за период от подаването на
молбата до реалното приключване на делбата, то съдът намира, че искането на ищцата
отнасящо се до периода от 16.03.2021г до 16.12.2021г. /датата на приключване на устните
състезания/ представлява самостоятелна претенция по сметки с правна квалификация чл.31,
ал.2 от ЗС. Същата се явява основателна, тъй като е обективирана в писмена молба
представена на съда на 16.03.2021г., с препис за насрещната страна, а за това, че ответницата
е била запозната със съдържанието й съдът съди и от изявлението на нейния пълномощник –
адв. Хайк, която я е оспорила по основание. Ето защо ответницата дължи и обезщетение,
считано от датата 16.03.2021г. От тази дата същата се счита и в забава, доколкото писменото
поискване за обезщетение е равнозначно и на покана по чл.84 ал.2 от ЗЗД, респ. от тази дата
дължи и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху
нея до датата на приключване на устните състезания по делото – 16.12.2021г.
По отношение на размера на претенцията по сметки на ищцата
Съдът намира същата за частично основателна до размера установено от приетата по
делото СТЕ, изготвена от в.л. Д.Г.. Неотносим към размера на дължимото обезщетение се
5
явява сключения през предходния период от 01.01.2019г. – 01.01.2020г. договор за наем,
сключен между ответницата и нейния съпруг, като фактическото ползване на имота е било
предоставено на управляваното от нея и дъщеря й търговско дружество. След получаването
на покана, при непредоставяне на достъп е налице хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС и
ответницата дължи обезщетение за ползата, която ищецът е пропуснал да реализира.
Пропуснатата полза може да е значително по-голяма от тази която ответницата фактически е
реализирала поради неефективното управление на общия имот. При тази квалификация на
предявения иск не е в тежест на ищеца да доказва сключени ли са наемни договори за
горепосочените имоти и какъв наем е уговорен и получаван. В негова тежест е да докаже
дела си от съсобствеността и размерът на наема, който е било възможно да бъде получен
според пазарните условия през процесния период – това е неговата пропусната полза, което
е било и сторено във втората фаза на делбеното производство. Съгласно заключението на
вещото лице, средната месечна наемна цена на ½ ид.ч. от делбения имот в процесния период
е в размер на 70, 50 лв., а лихвата върху всяка просрочена вноска в размер на 10, 36 лв.
Процесния период от 27.05.2020г. до 16.03.2021г. включва 262 дни (8 месеца и 22
дни), следователно посочената от вещото лице цена следва да бъде разделена на 30 –
колкото са дните в месеца. Получава се, че наемната цена за ден на делбения имот е 2, 35
лв. Следователно по реда на чл.162 ГПК, съдът по своя преценка определя дължимото
обезщетение за ½ ид.ч. от имота по следния начин: 262 дни по 2,35 лв. = 615, 70 лв. При
това положение претенцията на ищцата следва да бъде отхвърлена за горницата над
уважения размер от 615, 70 лв. до претендирания такъв от 2620 лв.
При използване на електронен калкулатор на електронен портал
https://www.calculator.bg/, съдът изчислява, че дължимата законна лихвата за процесния
перид се равнява на 90, 44 лв.
Процесния период от 16.03.2021г до 16.12.2021г. /датата на приключване на устните
състезания/ включва 275 дни, като при прилагане на посочената по-горе методика,
дължимото обезщетение възлиза на сумата от 646, 25 лв., а дължимата законна лихва на
сумата от 49, 55 лв. Eто защо претенцията по чл.31, ал.2 ЗС следва да бъде отхвърлена за
горницата над уважения размер от 646, 25 лв. до претендирания такъв от 2730 лв.
По отношение поисканата от ищцата привременна мярка на основание чл.344,
ал.2 ГПК
В останалата си част, претенцията на ищцата, обективираща искане за осъждането на
ответницата да заплаща обезщетение за периода от произнасянето на съда със съдебен акт до
приключването на делото, обективира искане за постановяване на привременна мярка по
реда на чл.344, ал.2 ГПК, вр. чл.31, ал.2 ЗС. С посочената разпоредба се урежда привременна
мярка, с постановяването на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по
повод ползването на имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното
производство. Съдът, като взе предвид, че имотът се ползва еднолично от ответницата
считано от 2019г., както и че неговото търговско предназначение и площ не позволяват
ползването му едновременно от двамата съделители, намери, че следва да се определи
месечна сума, която ползващата имота съделителка Т.К. следва да заплаща на съделителката
Д.П. до приключване на делбата. Същата следва да бъде определено съгласно заключението
на в.л. Г., а именно в размер на 70, 50 лв. месечно, като съобразно направеното искане бъде
присъдена и законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По отговорността за разноски
Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК, страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. На основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите дължи държавна такса по сметка на
Бургаския районен съд в размер на 4 % от стойността на притежаваните от тях идеални
части от процесния имот. Според експертизата пазарната оценка на имота се равнява на
85 416, 00 лева.
Следователно, доколкото ищцата Д.П. и ответницата Т.К., притежават по 1/2 ид.ч. от
имота, а стойността на квотата им се равнява на 42708, 00 лева. следва да бъдат осъдени да
заплатят такса в размер на 1708, 32 лв.
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК /л.139 от делото/, ответницата Т.К.
претендира във връзка с осъществената от адвоката й защита по претенциите по сметки по
чл.346 от ГПК сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. По делото е
представен договор за правна помощ, сключен между ответницата и адв. Х., в който е
отразено, че сумата е заплатена в брой, поради което съдът намира, че в тази му част същият
има характер на разписка. Ето защо, съобразно отхвърлената част на претенциите по чл.31,
ал.2 от ЗС, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
6
ответницата сумата от 382, 06 лв.
Ищцовата страна е отправила искане за присъждане на направените по делото
разноски досежно уважената част на претенциите по сметки, съобразно уважените разходни
документи. Съдът констатира, че по делото са били назначени три съдебно-технически
експертиза, като тази от тях, имаща отношение към основателността на претенцията на
ищцата е СТЕ касаеща размера на претендираното обезщетение за лишаването й от ползване
на делбения имот, приета в с.з. на 16.12.2021г., за която е бил първоначално определен и
предварително внесен от ищцата депозит в размер на 150 лв.
В съдебното заседание от 16.12.2021г., съдът е приел заключението на в.л. Г., като е
задължил ищцата в едноседмичен срок от датата на провеждане на с.з. да внесе по сметка на
съда разликата между първоначално определения депозит и окончателния размер на
възнаграждението на вещото лице определено на сумата от 560 лв. Ищцата не е възразила
срещу размера на определеното възнаграждение при приемане на заключението. До
настоящия момент по делото не са представени доказателства, удостоверяващи заплащането
на дължимата сума.
Съгласно чл.76 ГПК, всяка страна предварително внася в съда разноските по
действията, които е поискала. Поначало възнаграждението за вещите лица също следва да
бъде внесено предварително, доколкото е от кръга на визираните в чл.76 ГПК разноски. В
случая обаче, размерът на дължимото възнаграждение е бил определен от
първоинстанционния съд при приемане на заключението, каквато възможност съществува с
оглед предвиденото в Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица и ищцата, като страна която е поискала назначаването на
експертизата е била длъжна да внесе възнаграждението в определения от съда 7-дневен
срок, считано от датата на приемане на заключението. С невнасянето на сумата, същата е
останала задължен за разноски, поради което е осъществен съставът на чл.77 ГПК,
предвиждащ постановяване на определение за принудително събиране на разноски, които
страната не е заплатила. Предвидената с разпоредбата на чл.77 ГПК възможност за
присъждане на разноски, касае случаи при които страната не е внесла предварително или
въобще не е внесла дължими такси за производството или възнаграждения за в.л. и
свидетели. Разпоредбата не изисква нарочно сезиране на съда, нито пък предвижда размяна
на книжа между страните и това е така, защото се касае за правоотношение между съда и
съответната дължаща разноски страна.
Следователно ищцата следва да бъде осъдена на основание чл.77 от ГПК да заплати в
полза на вещото лице Г., в качеството й на вещо лице по гр.д. № 4663/2020г. на БРС, сумата
от 410 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изготвена по същото дело
експертиза.
В полза на ищцата по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК се следват само действително
направените към настоящия момент разноски. Същата е заплатила депозит в размер на 150
лв. (остатък от заплатена сума съгласно разходооправдателен документ, находящ се на л.78
от делото), като съразмерно уважената част на претенциите по сметки следва да й бъдат
присъдена сумата от 35, 38 лв. На л.5 от делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищцата и нейния пълномощник- адв. И., с уговорен предмет
“подготовка и подписване на искова молба за делба на СОС с идентификатор № ............... по
КК и КР и процесуално представителство пред БРС”. Отразено е, че е било заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. в брой, поради което съдът намира тези
разноски за действително сторени. Доколкото в договора обаче не е индивидуализирано
каква част от така заплатеното възнаграждение касае ликвидирането на съсобствеността от
една страна и защитата на ищцата по предявените от нея претенции по сметки, които са
били оспорени от ответницата, съдът намира, че за ищцата възниква правото на половината
от така уговореното възнаграждение, което следва да бъде отнесено за доказване
претенцията й по чл.31, ал.2 ЗС. Съобразно уважената част от претенциите по сметки, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 70, 76 лв.,
представляваща заплатен адвокатски хонорар или общо разноски в размер на 106, 14 лв.
Воден от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
На основание чл. 348 ГПК ИЗНАСЯ на публична продан следния недвижим имот,
съсобствен на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, област Б, ул. “и Т. В. К., ЕГН
7
**********, с адрес град Б, ж.к. “, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б, с адрес: гр. Б ж.к. “, обект ..., намиращ се на етаж .... в
сграда с идентификатор азположена в поземлен имот с идентификатор с предназначение на
самостоятелния обект – за търговска дейност, брой нива в обекта: 1, със застроена площ 85,
10 кв.м., ведно с 10.83 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, ведно със съответния процент
от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж и под обекта: няма, над обекта: ...............
и ...................., при квоти от по ½ ид.ч. за Д. С. П., ЕГН ********** и ½ ид.ч. за Т.В. К., ЕГН
**********, при пазарна цена от 87715, 00 лв. (осемдесет и седем хиляди седемстотин и
петнадесет лева), като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите
съобразно техните квоти - 1/2 идеална част за Д. С. П. и 1/2 идеална част за Т. В. К..
ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН **********, с адрес град Б, ж.к. “ на основание чл.31, ал.2
от ЗС да заплати на Д. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, област Б, ул. “сумата от 615,
70 лв. (шестотин и петнадесет лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение
за лишаването й от правото да ползва имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ...................... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.,
както и сумата от 90, 44 лв. (деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща законна лихва за забава, дължими за периода 27.05.2020г. – 16.03.2021г.,
съобразно притежаваната от нея квота в съсобствеността, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на
ищцата над уважения размер от 615, 70 лв. (шестотин и петнадесет лева и седемдесет
стотинки) до пълния претендия такъв от 2620 лв. (две хиляди шестстотин и двадесет лева).
ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН **********, с адрес град Б ж.к. “на основание чл.31, ал.2 от
ЗС да заплати на Д. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, област Б, ул. сумата от 646, 25
лв. (шестстотин четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
обезщетение за лишаването й от правото да ползва имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б,
както и сумата от 49,55 лв. (четиридесет и девет лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща законна лихва за забава, дължими за периода 16.03.2021г. (датата на
предявяване на искането по чл.31, ал.2 от ЗС) до 14.12.2021г. (датата на приключване на
устните състезания), съобразно притежаваната от нея квота в съсобствеността, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата Д.П. над уважения размер от 646, 25 лв. (шестстотин
четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) до пълния претендия такъв от 2730лв.
(две хиляди седемстотин и тридесет лева).
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, област Б, ул. “а заплати в полза
на съдебната власт, по сметка на Бургаския районен съд, държавна такса в размер на 1708,
32 лева (хиляда седемстотин и осем лева и тридесет и две стотинки).
ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН **********, с адрес град Б, ж.к. “да заплати в полза на
съдебната власт, по сметка на Бургаския районен съд, държавна такса в размер на 1708, 32
лева (хиляда седемстотин и осем лева и тридесет и две стотинки).
ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН **********, с адрес град Б, ж.к. “, бл., на основание чл.344,
ал.2, вр. чл.31, ал.2 от ЗС, да заплаща на Д. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, област Б,
ул. “сума в размер на 70, 50 лв. (седемдесет лева и петдесет стотинки) месечно,
представляваща месечно обезщетение за ползата от която е лишена ищцата Д. СТ. П.,
вследствие изключителното ползване на делбения имот от ответницата Т. В. К., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от влизане в сила на настоящото
определение до окончателното приключване на делбеното производство, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията на ищцата над присъдения размер от 70, 50 лв. до пълния предявен такъв от 300
лв.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, област Б, ул. “, да заплати на Т.
В. К., ЕГН **********, с адрес град Б, ж.к. “, сумата от 382, 06 лева (триста осемдесет и два
лева и шест стотинки), представляваща сторените от последната разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН **********, с адрес град Б, ж.к. “ да заплати на Д. СТ. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. С област Б, ул. “ сумата от 106, 14 лв. (сто и шест лева и
четиринадесет стотинки), представляваща сторените от последната разноски по делото,
съобразно уважената част на претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Д. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, област Б, ул. “, да заплати на Д.
ИВ. Г., ЕГН**********, с адрес гр. Б, ж.к. “, в качеството й на вещо лице по гр.д. №
8
4663/2020г. на БРС, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща
неизплатено възнаграждение за изготвена по същото дело експертиза.
В частта касаеща претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, съдебният акт има характер на
определение и подлежи на обжалване пред БОС в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия
при
Районен /п/Ал.Муртев_______________________
съд –
Бургас:
9