№ 5309
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110129564 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Д.З.“ АД
против ЗАД „ДБ.Ж.З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 3264,58 лв., представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка
„Каско на МПС“ по щета №*********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда- 02.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 20.12.2021 г. в гр. Варна, на бул.
„Христо Смирненски“, при включване в движението по главния булевард, водачът на лек
автомобил „Нисан Алмера“, с рег. № №, не съобразява необходимата дистанция от
преминаващия по път с предимство лек автомобил „Пежо 301“, с рег.№ №, навлиза в
лентата за движение на последния и го удря, в резултат на което му нанася материални
вреди, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в застрахователна полица № 03202110111022698/20.12.2021 г., валидната към
датата на ПТП. Поддържа, че за процесното ПТП бил съставен Двустранен протокол за ПТП
от 20.12.2021 г., в който било посочено, че виновен за инцидента бил водачът на лек
автомобил „Нисан Алмера“,, с рег. № №. По образуваната при ищеца ликвидационна
преписка по щета № ********* било определено и изплатено на сервиза, извършил
ремонтно-възстановителни дейности на увредения автомобил, обезщетение в размер на
3249,58 лв. с платежно нареждане от 19.01.2022 г. във връзка издадена фактура №
**********/17.01.2022 г. Посочва, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие водачът на лек автомобил „Нисан Алмера“,, с рег. № №, имал сключена с ответника
ЗАД „ДБ.Ж.З.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа,
че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата 3264,58 лв., представляваща
платено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски от 15,00 лв.,
като ответникът отказал да погаси вземането с твърдения, че не било налице виновно
поведение от страна на водача, чиято отговорност била застрахована при него. Моли за
уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни
и недоказани по размер. Оспорва да е настъпило ПТП, за което да е виновен водач, чиято
отговорност е покрита от ответника. Възразява срещу твърденията, че отговорен за
1
причиняване на процесното ПТП бил водачът на лек автомобил „Нисан Алмера“,, с рег. №
№. Оспорва механизма на ПТП. Поддържа, че водачът на лек автомобил „Пежо 301“, с ДК
№ №, е предприел непозволена маневра „изпреварване“ на колона от автомобили, на
забранено за това място, при несъобразяване на пътната обстановка и натоварване, както и с
управление на автомобила с превишена спрямо пътните условия скорост. Релевира
възражение за съпричиняване. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като
оспорва и стойността на имуществените вреди, тъй като не всички са в причинно-следствена
връзка с процесния удар. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
Не спорно между страните, а и се установява от представената по делото
застрахователна полица № 0320210111022698/19.11.2021 г., че към датата на настъпване на
ПТП – 20.12.2021 г. между ищеца и собственика на автомобил „Пежо 301“, с рег.№ №, е
било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ със срок на застрахователното покритие 19.12.2021 г. до 18.12.2022 г. От
представената застрахователна полица е видно, че имуществения договор е сключен при
покрит риск „Пълно каско“. С доклада по делото за безспорно между страните е отделено
наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество
и водача на лек автомобил лек автомобил „Нисан Алмера“,, с рег. № № към датата на
процесното ПТП. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол, събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Г.Д.П. и Р.Д.Т., водачи на двата леки автомобила,
както и от прието по делото заключение на съдебно – автотехническата експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че на 20.12.2021 г. в град Варна около 17.10 часа лек
автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № № се включва в движението по бул. „Христо
Смирненски“ предприемайки маневра десен завой от територията на крайпътен обект след
като друго превозно средство спира, за да му даде път, като при завоя навлиза в лявата лента
и траекторията му на движение се пресича с тази на лек автомобил „Пежо 301‘ с рег. с рег.№
№ и настъпва удар между двете превозни средства. Съгласно заключението щетите по лек
автомобил „Пежо 301‘ с рег. с рег.№ № са причинени в резултат на настъпилото
произшествие.
Въз основа на приетите доказателства, съдът намира за установено, че процесното
ПТП, в резултат на което е причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца
имущество, е настъпило единствено в резултат на виновното поведение на водача на лек
автомобил „Нисан Алмера“, който е навлязъл в пътното платно непосредствено преди удара
2
и предвид наличната колона от автомобили в дясната лента за движение водачът на лек
автомобил „Пежо 301“ не е имал възможност да възприеме автомобила. Според
заключението на САТЕ ударът за лек автомобил „Пежо 301“ е бил непредотвратим, тъй като
същият е настъпил в неговата опасна зона, която при скорост от около 40км/ч е била 27,27
метра. Поведението на водача на лек автомобил „Нисан Алмера“е виновно, като от страна
на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
поради което направените от ответното дружество възражения в този смисъл са
неоснователни. Като неоснователни следва да се определят и наведените възражения за
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Пежо 301“, тъй като независимо от
задействаната спирачна уредба ударът е бил непредотвратим за него. Не се установява
същият да е нарушил правилата за движение по пътищата.
Страните не спорят, че ищецът е платил сумата 3249,58 лева – застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка. За това сочи и приобщеното платежно
нареждане от 19.01.2022 г.
При тези данни съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/.
В разглеждания случай съгласно приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено,
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил „Пежо 301“
изчислена на база пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие възлиза
на 2725,85 лева. Вещото лице е съобразил всички увредени детайли и степента им на
увреждане, за които е констатирал, че са пряка и непосредствена последица от процесното
ПТП. Претендираната от ищеца сума за ремонт , която е заплатена на сервиза, извършил
ремонта на автомобил, е в по-висок размер от установения дължим такъв съгласно
заключението на САТЕ, поради което възражението на ответника, че платеното от ищеца
обезщетение е в завишен размер се явява основателно. При това положение регресната
претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение се явява доказана по
основание и размер до размера 2725,85 лева. Съдът намира, че сумата 15.00 лева,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 2740,85 лева.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 02.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски по
делото съразмерно с уважената част на иска в общ размер на 489,20 лева за платена
3
държавна такса, депозити за вещо лице и за свидетел и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира заплащане на депозити за вещо лице
и за свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100.00 лева, а на
отвтеника да се присъдят разноски в общ размер 70,44 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБ.Ж.З.“ ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на ЗАД „Д.З.“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 411 КЗ сумата 2740,85 лева представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка
„Каско на МПС“ по щета №*********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 02.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 489,20 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 411 КЗ за разликата над 2740,85 лева до пълния предявен размер 3249,58 лева като
неоснователен
ОСЪЖДА ЗАД „Д.З.“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на ЗАД „ДБ.Ж.З.“ ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 70,44 лева – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4