№ 437
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110103790 по описа за 2022 година
Производството е исково по исковата молба на „..“ ЕООД, ЕИК ... със
седалище гр.С/адрес/, представлявано от Ю... чрез адв. Г. спрямо С. Ю. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „В.... Б.“ №101.
Ищецът твърди, че между „Б...“ ЕАД и ответника били сключени
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ... от
27.01.2018 г. и 21.05.2018 г. при общи условия и при използване на договорен
тарифен план. Въз основа на сключените договори доставчикът на
далекосъобщителни услуги издал 4 броя фактури за периода от 08.05.2018 г.
до 08.09.2018 г. на обща стойност 167,19 лв. Поради незаплащане на
фактурираната стойност в срок, операторът прекратил едностранно договора
за доставка на далекосъобщителни услуги, като на 09.10.2018г. е издал и
крайна фактура № ... На 11.09.2018 г. процесният абонамент бил деактивиран.
С договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Б...“ ЕАД и „С. Г. Г..”
ЕАД вземането на кредитора към ответника било прехвърлено, като
впоследствие бил сключен и договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г.
Г..” ЕАД и „..” ЕООД, в резултат на което се излага, че ищецът има
качеството на кредитор спрямо ответника. При горното се предявява
настоящият иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 152,19 лв., представляваща незаплатена сума за периода от
1
08.05.2018г. до 08.09.2018г. по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски №... от 27.01.2018г. и 21.05.2018г.,
сключени между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
05.07.2021г. по ч.гр.д. № 37107/2021г. на СРС, 144 с-в., която е оспорена в
срок. Претендират се и разноски по производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с
който не оспорва, че е било налице валидно облигационно правоотношение
между него и „Б...“ ЕАД за процесния период. Оспорва да е бил уведомен за
извършената цесия, като релевира и възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията, поради което моли за отхвърляне на предявения иск.
Отделно от това се оспорват и представените документи по делото като се
навежда, че те не доказват наличието на цесия и вземане на това основание.
Ангажират се доказателства.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД като с доклада си по чл. 140 от ГПК съдът е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидно облигационно
отношение между „Б...“ ЕАД и ответника, както и че за процесния период
„Б...“ ЕАД реално е доставяло далекосъобщителни услуги по договори с кл.
№ ... на посочената в исковата молба цена.
От приложеното ч.гр.дело № 37107/ 2021. по описа на СРС се
установява, че със заповед № 4231/ 05.07.2021г. в полза на ищеца „..“ ЕООД е
установено съществуването на вземания спрямо ответника С. Ю. А. за сумата
от 152.19 лева – като вземане за неплатени задължения за
далекосъобщителни услуги по фактури по договор за кл. № .../ 27.01.2018г.
Тези фактури са със следните номера и стойности, подробно описани в
исковата молба, а именно: с № **********/ 08.06.2018г. за периода от
08.05.2018г. до 07.06.2018г., в размер на 85.76 лева с падеж 25.06.2018г.;
фактура с № **********/ 08.07.2018г. за периода от 08.06.2018г. до
07.07.2018г. на стойност от 62.98 лева и с падеж на плащане до 25.07.2018г.,
по фактура с № **********/ 08.08.2018г. за периода от 08.07.2018г. до
07.08.2018г. в размер на 63.84 лева със срок на плащане до 25.08.2018г. и
фактура с № .../ 09.09.2018г. на стойност от 1.34 лева за периода от
08.08.2018г. до 07.09.2018г.
2
Страните не спорят по факта, че са били страни по исковия договор,
както и че са били доставяни услуги по него на стойността, която се
претендира от ищеца или в размер на 152.19 лева.
Не се спори, че на основание чл. 50, т.6, б.в от ОУ във вр. с чл. 43, 1 от
ОУ договорът между страните е прекратен поради неплащане на исковите
суми.
Видно е от договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г. и от
договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., че ... ЕАД на датата
16.10.2018г. е прехвърлила на С.Г.Г.. ООД възмездно вземанията си от трети
физически и юридически лица, възникнали на основание сключени помежду
им договори, които вземания са описани в приложение № 1. Видно от
представеното извлечение от приложение 1 към договора за цесия от
01.10.2019г., което не се оспорва, че в приложенията и по двете цесии
фигурира и задължението на ответника С. за сумата от 152.19 лева.
Няма спор и не се твърди от страна на ответника, че от негова страна не
е извършвано плащане на стойности по издадените от ... фактури.
При тези доказателства и на установената въз основа на тях фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Безспорно се установи, че между трето по делото лице – „Б...“ ЕАД и
ответника е възникнало и е съществувало облигационно правоотношение, по
което доставчикът на телекомуникационни услуги е предоставял на ответника
такива за трафик на данни, при посочени в договора тарифни планове, чиято
стойност и доставка не се оспорва от ответника.
При тези факти съдът намира искът за главница, която е стойност на
тарифирани разговори за периода от 08.05.2018г. до 09.09.2018г. за
основателен и доказан. Установи се, че ответникът е бил абонат на основание
сключени договори за абонаментни услуги през исковия период, за
ползването на които са издавани и осчетоводени исковите фактури, които са
на обща стойност от 213.92 лева и от които се търси само част от нея в размер
на 152.19 лева. Тези суми не са били платени от ответника вкл. и към датата
на сключване на договора за цесия.
Същите тези вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземания от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г. – първият между ... ЕАД и СГ Г..
3
ООД, а вторият между СГ Г.. ООД и ищеца „..“ ЕООД, съдът намира за
законосъобразни – с ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника,
индивидуализирано в техните приложения и обвързващи длъжника –
ответника по тях. Неоснователно е и възражението на ответника относно
обстоятелството, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за сключената
цесия и то при мотиви на съда, че длъжникът следва да се счита надлежно
уведомен най-малко заради сезиране на съда за тези вземания спрямо него с
уведомление за цесията като приложение към исковата молба, в който смисъл
е и константната практика на ВКС - Р № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о. – , а такива са приложени - виж л.21. Или искът за
такси за мобилни услуги като доказан и основателен следва да бъде уважен
изцяло.
Възражението за давност е неоснователно. Вземанията са периодични и
се покриват с кратката, тригодишна давност на основание чл. 111, б.в от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искането за издаване на заповед по чл.410 от ГПК на
25.06.2021г. като с давност, която би погасила задълженията към ищеца, биха
били покрити всички задължения за периода извън 25.06.2018г. до
25.06.2021г. , а както се установи по делото задълженията са с най-ранен
период за плащане на 25.06.2018г. или за същите не е изтекъл срока за
принудителното им събиране и установяването им по съдебен ред и като
основателни и доказани исковите претенции следва да бъдат уважени.
Съдът установи, че претенцията за мораторна лихва в размер на 33.74
лева за периода от 25.09.2018г. до 30.11.2020г – предмет на заповед с № 4231/
05.07.2021г. не е заявена с исковата молба в указания от съда едномесечен
срок и в тази част исковата молба следва да бъде обезсилена.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски – в исковото и заповедното такова. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за
исковия съд да присъди с решението си и разноските в заповедното
производство, то в тежест на ответната страна следва да се възложат
разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената
част от исковата претенция или в общ размер на 410 лева – по 180 лева за
възнаграждение на адвокат по двете производства и по 25 лева за държавна
такса по гр.дело с № 3790/ 2022г. и ч.гр.дело с № 37107/ 2021г. по описа на
4
СРС.
Възражението за прекомерност на платените адв. възнаграждения е
неоснователно тъй като същите са в размер под минимално определения по
Наредбата за минималните възнаграждения на адвокати – чл.7, ал.2, т.1 от
НМРАВ и чл.7, ал.7 от НМРАВ.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че в полза на „..“ ЕООД, ЕИК ... със седалище
гр.С/адрес/, представлявано от Ю... чрез адв.Г. съществува спрямо С. Ю. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. /адрес/ вземане за следната сума: сумата от
167,19 лв. като стойност на предоставени и ползвани стойности на
далекосъобщителни услуги по договори за предоставяне с клиентски № .../
27.01.2018 г. и от 21.05.2018 г. при общи условия и при използване на
договорен тарифен план по 4 броя фактури за периода от 08.05.2018г. до
08.09.2018г. ведно със законовата лихва върху тях от датата на сезиране на
съда – 25.06.2021г. до окончателното им плащане и които суми са предмет на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
05.07.2021г. и ОБЕЗСИЛВА на основание чл.416 от ГПК издадената заповед
от 05.07.2021г. в останалата част и
ОСЪЖДА С. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: гр. /адрес/ да заплати
на „..“ ЕООД, ЕИК ... със седалище гр.С/адрес/, представлявано от Ю... чрез
адв.Г. на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно – деловодни разноски в
размер на 410 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5