№ 345
гр. Дупница, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510100442 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. М. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петров-Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6, иск с правно основание чл.
439, вр. с 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата не му дължи сумите по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 309/2014г. на ДнРС.
Ищцата сочи, че е длъжник по изпълнително дело № 796/2023г. по описа на ЧСИ В.
А., с район на д-вие ОС-Кюстендил, с взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. За вземанията, за
които е образувано изпълнителното дело, са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№309/2014г. по описа на ДРС, които ищцата счита за погасени
по давност, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответното дружество, че не му дължи следните суми: сума в размер на
1000.00 лв., представляваща главница по Договор за кредитна карта, сключен от ищеца с
„Банка ДСК“ ЕАД на 06.06.2011г., лихва по погасителен план в размер на 253.32 лв. за
периода 06.03.2013г. до 20.02.2014г., наказателна лихва в размер на 32.62 лв. за периода
06.03.2013г. до 20.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на заявлението в съда-21.02.2014г. до изплащане на вземането, такси управление в размер
на 84.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 25.02.2014г. по ч.гр.д.№309/2014г. по описа на ДРС. Излага
съображения за погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва изцяло
1
предявения иск. Ответникът твърди, че правото му на принудително изпълнение не е
погасено по давност, тъй като по посоченото от ищцата изпълнително дело са предприемани
принудителни изпълнителни действия, с които давностният срок е бил прекъсван, които
изпълнителни действия подробно описва в отговора на исковата молба. Освен това сочи, че
за събиране на вземанията първоначално е било образувано изп. дело № 860/2017г. по описа
на ЧСИ В. А., в хода на което също са предприемани принудителни изпълнителни действия,
с които давностният срок е бил прекъсван. Излага подробни правни съображения.
Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства,
съдържащи се в изпълнително дело № 20177420400860 и изпълнително дело №
20237420400796 по описа на ЧСИ В. А., се установява, че въз основа на изпълнителен лист
от 25.02.2014г., издаден по ч.гр.д.№ 309/2014г. на РС-Дупница, на основание Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК №216 от 25.02.2014г., и по повод молба с вх. №
373/24.10.2017г., е образувано първото от посочените изпълнителни дела с взискател „ОТП
Факторинг България“ ЕАД и длъжник Д. М. Х..
С покана за доброволно изпълнение с изх. № 10651/14.12.2011г., получена от
длъжника на 12.01.2018г., Д. М. Х. е поканена от ЧСИ доброволно да изпълни задължението
си. Със същата покана е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и е
насрочен опис на движими вещи в дома й за 06.02.2018г.
С молба вх.№4195/26.10.2018г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
поискал от ЧСИ да насрочи опис на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника
Д. Х.. На 26.11.2018г. на длъжника е връчена надлежно призовка за принудително
изпълнение, с насрочена дата за опис и оценка на движими вещи за 05.12.2018г.
С молба вх. № 4617/24.08.2020г. до ЧСИ ответникът по настоящото дело „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател, в качеството му на
цесионер на вземането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу длъжника Д. Х.. ЧСИ е
конскитуирал, на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател,
на мястото на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с постановление от 24.08.2020г.
С молба вх. № 7059/21.09.2023г. до ЧСИ ответникът по настоящото дело „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД е поискал да се прекрати изп. дело №860/2017г. и да му върне
изпълнителния лист. С постановление от 21.09.2023г. ЧСИ е прекратил изпълнителното
дело, на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.
С молба с вх. № 7167/28.09.2023г., „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал от ЧСИ В. А.
да се образува ново изпълнително дело срещу длъжника Д. М. Х., въз основа на същия
изпълнителен лист (от 25.02.2014г., издаден по ч.гр.д.№ 309/2014г. на РС-Дупница, на
основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №216 от 25.02.2014г.). С разпореждане
2
от 28.09.2023г. на ЧСИ е образувал второто изп. дело-№20237420400796 и е разпоредил да
се наложат запори на вземанията на длъжника върху банковите му сметки и трудови
възнаграждения.
По молба на взискателя, ЧСИ, със запорни съобщения от 13.11.2023г. е наложил
запори на вземанията на длъжника върху банковите му сметки в „ЮРОБАНК България“ АД,
върху трудовото й възнаграждение, изпратено до работодателя й „МАТИОС“ АД, както и е
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 12.12.2023г. Съобщението за
насрочен опис на движими вещи е получено от длъжника на 23.11.2023г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи: Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1,
във вр. с чл.124 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът разполага с възможност да
оспорва изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от
които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например
погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др). Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на
процесното вземане-погасяване на същото по давност, чийто срок е започнал да тече след
влизане в сила на съдебния акт, с който е бил осъден да заплати на ответното дружество –
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№216 от 25.02.2014г., издаден по ч.гр.д.№ 309/2014г. на РС-Дупница, както и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист от същата дата. Предвид изложените в исковата молба
обстоятелства, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящите
установителени искове за съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната
страна срещу него, поради което искът е допустим.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1
ГПК, ищецът следва да докаже твърдението си за изтекла погасителна давност на
вземанията предмет на издадения срещу него изпълнителен лист. Ответникът от своя страна
трябва да установи твърдението за извършване на актове, прекъсващи давността.
В случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че процесното вземане произтича от сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и Д. М. А. договор за кредитна карта от 06.06.2011г. Съдебната практика (вкл. и
тази на ВКС) приема, че при договорите за заем/кредит, макар да е уговорено връщането на
сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези
вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни
вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части (в този смисъл решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.дело №
795/2010 г., ІV г.о.).
Понеже заемателят не е изпълнил задължението си в уговорения срок, заемодателят
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, по която
на 25.02.2014г., по ч.гр.д.№ 309/2014г. на ДРС са издадени заповед за изпълнение на парично
3
задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист от същата дата.
В Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може
да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради
факт, настъпил до изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Същото
становище е възприето и в Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г., III
г. о. и в Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., Определение
№ 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., Определение № 776 от
12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2020 г., III г. о. и др.
В светлината на така изяснената практика по приложението на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
настоящият състав приема, че заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е
издаден и изпълнителен лист в полза на първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД, е
влязла в сила поради неподадено възражение от длъжника (ищеца Д. М. Х.). Срокът по чл.
414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 26.01.2018г.-две седмици след като на длъжника е връчена
поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта от ЧСИ, съгласно редакцията на
чл.414, ал. 2 от ГПК, действала към онзи момент. Поради това релевантните факти за
заявеното с иска несъществуване на правото на принудително изпълнение – изтекла
погасителна давност (чл. 429, ал. 2 ГПК) - са настъпилите след тази дата (чл. 439, ал. 2 ГПК).
С оглед изложеното, следва да се приеме, че от 26.01.2018г. (датата на влизане в сила
на издадената заповед за изпълнение) е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок
за вземанията, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение,
който давностен срок изтича на 26.01.2023г.
Според приетото в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
4
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е,
че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес
давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). Посочено е, че ППВС № 3/80 г. следва да се счита за изгубило
сила. Тук следва да се посочи, че по въпроса за момента, от който поражда действие
обявеното за изгубило сила ППВС №3/18.11.1980 г., извършено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС, и за това дали даденото с т.10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително разрешение има обратно действие във времето по
отношение на извършени преди постановяването му изпълнителни действия по висящи или
приключили изпълнителни производства, е постановено Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023г. по т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.,
ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980г.
Както по изп. дело № 860/2017г., така и по изп. дело № 796/2023г. по описа на ЧСИ В.
А. са предприемани множество изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност:
с молбата за образуване на изпълнителното дело от 24.10.2017г., от първоначалния взискател
е поискано ЧСИ да наложи запор на установените банкови сметки и да насрочи опис на
движимите вещи в дома на длъжника. С поканата за доброволно изпълнение, получена от
длъжника на 12.01.2018г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и е
насрочен опис на движими вещи в дома й за 06.02.2018г. С молба вх.№4195/26.10.2018г.
взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД отново е поискал от ЧСИ да насрочи опис на
движими вещи, находящи се в жилището на длъжника. На 26.11.2018г. на длъжника е
връчена надлежно призовка за принудително изпълнение, с насрочена дата за опис и оценка
на движими вещи за 05.12.2018г.
Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно
изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва погасителната
давност. Волята на взискателя за събиране на вземането е безспорно изразена. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
5
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение - ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013г., ОСГК. Не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната.
Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „е“ ЗЗД, в която законодателят неслучайно си
служи с думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени“ или друга
подобна формулировка.
От изложената хронология на извършените спрямо имуществото на ищцата
изпълнителни действия. Константата съдебна практика, обективирана в Решение №37 от
24.02.2021г. на ВКС по гр.д. №1747/2020г., 4-тог.о. и Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по
гр.д. №1722/2021г., 4-то г.о., по които е прието, че „настъпилата перемпция на
изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на
изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото
прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД“. В посочените решения
е прието още, че когато в хода на изпълнението е направено искане за прилагане на
изпълнителен способ, след настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да
откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, като искането
прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. Разяснено е още, че ако
искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било
предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не
зависи от волята на кредитора, то давността се счита за прекъсната с искането.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
води до погасяване на материалното право и взискателят може да инициира по реда на чл.
426 ГПК наново изпълнително производство, като се образува ново дело под нов номер въз
основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до изтичане на погасителната
давност.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че от 26.11.2018г. е започнал да тече нов 5-
годишен давностен срок за вземанията, установени по основание и размер с влязлата в сила
заповед за изпълнение, който давностен срок изтича на 26.11.2023г.
С молба с вх. № 7167/28.09.2023г., „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал от ЧСИ В. А.
да се образува ново изпълнително дело срещу длъжника Д. М. Х., въз основа на същия
изпълнителен лист (от 25.02.2014г., издаден по ч.гр.д.№ 309/2014г. на РС-Дупница, на
основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №216 от 25.02.2014г.). С разпореждане
от 28.09.2023г. на ЧСИ е образувал второто изп. дело-№20237420400796 и е разпоредил да
се наложат запори на вземанията на длъжника върху банковите му сметки и трудови
възнаграждения.
По молба на взискателя, ЧСИ, със запорни съобщения от 13.11.2023г. е наложил
6
запори на вземанията на длъжника върху банковите му сметки в „ЮРОБАНК България“ АД,
върху трудовото й възнаграждение, изпратено до работодателя й „МАТИОС“ АД, както и е
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 12.12.2023г. Съобщението за
насрочен опис на движими вещи е получено от длъжника на 23.11.2023г.
С подаването на молба с вх. № 7167/28.09.2023г. е започнал да тече нов 5-годишен
давностен срок за вземанията, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед
за изпълнение, който давностен срок изтича на 28.09.2028г.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на РС-Дупница приема, че вземанията
по издадената по ч.гр.д.№ 309/2014г. на РС-Дупница за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
25.02.2014г. не са погасени по давност, поради което предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното
искане, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер
на 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от Д. М. А., ЕГН:
**********, с адрес: ***, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 6, сграда
„Матрикс Тауър“, ет. 6, иск с правно основание чл. 439, вр. с 124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество следните суми: сума в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), представляваща
главница по Договор за кредитна карта, сключен от ищеца с „Банка ДСК“ ЕАД на
06.06.2011г., лихва по погасителен план в размер на 253.32 лв. (двеста петдесет и три лева и
тридесет и две стотинки) за периода 06.03.2013г. до 20.02.2014г., наказателна лихва в размер
на 32.62 лв. (тридесет и два лева и шестдесет и две стотинки) за периода 06.03.2013г. до
20.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението в
съда-21.02.2014г. до изплащане на вземането, такси управление в размер на 84.00 (осемдесет
и четири) лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 25.02.2014г. по ч.гр.д.№309/2014г. по описа на ДРС,
поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Д. М. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, ж.к. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6, сумата от
100.00 (сто) лева, представляваща сторените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8