№ 257
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000975 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от жалбата „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност чрез синдиците А. Н. Д. и К.
Х. М. против решение № 260740/12.05.2021г., постановено по т.дело №
951/2020г. по описа на СГС, VI-2 състав,с което са отхвърлени предявените
от банката иискове срещу „Главно управление строителство и
възстановяване“ЕАД-в несъстоятелност с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2
ТЗ за установяване съществуването на неприети в производството по
несъстоятелност провеждано спрямо ответника парични вземания, както
следва : сума в размер от 473 984,00 лв. – представляваща незаплатена
предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 24.07.2007 г.,
което вземане се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, и
сума в размер от 43 718,63 лв. – представляваща незаплатени лихви и
неустойки, които са начислени за периода от 17.07.2015 г. до 07.07.2019 г.,
което вземане се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1
ТЗ.Подържа се,че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно.Подържа се в жалбата,че за да бъде включено едно
1
вземане в списъка на приетите от синдика вземания в производството по
несъстоятелност, то трябва да съществува към момента на откриване на
производството по несъстоятелност, както и към момента на началната дата
на неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността.По делото
следвало да бъде изяснено дали предявените от ищеца вземания са
съществували към датата на откриване на производството по несъстоятелност
- 04.07.2019, както и към момента на началната дата на
неплатежоспособността - 31.12.2012. Въпреки заключението на приетата по
делото ССЕ, съдът незаконосъобразно приел, че вземанията на ищеца били
погасени с плащане, извършено от ЧСИ на 06.12.2018. Този извод на съда
противоречал на мотивите на съда по несъстоятелността, който в решението
си за откриване на производството по несъстоятелност посочил изрично, че
„от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че (към
датата на решението — 04.07.2019) „КТБ“ АД /н./ има изискуеми и
непогасени парични вземания по договора за банков кредит от 24.07.2007 и
анексите към него“. В жалбата подробно са цитирани частти от обжалваното
решение,в които съдът приема,че са налице непогасени задължения,но
въпреки това като краен извод съдът направил неправилен правен извод като
отхвърлил предявения иск.Подържа се,че в производството ищецът –настоящ
жалбоподател е изпълнил задължението си да докаже съществуването,
размера и основателността на процесиите вземания. Ответното дружество и
неговият синдик не са изпълнили задължението си да подадат в срок отговор
на постъпилата искова молба и не са представили доказателства за влизането
в сила на постановленията на двамата съдебни изпълнители, извършили
плащания към „КТБ АД /н/. Поради това се иска обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения
иск бъде уважен. Претендират се и направените пред двете инстанции
разноски.
От страна на ответниците по делото-„Главно управление строителство и
възстановяване“ЕАД-в несъстоятелност и синдикът Д.К. не са представени
отговори на жалбата.
В проведеното на 09.02.22г. съдебно заседание процесуалните
представители на „Главно управление строителство и възстановяване“ЕАД-в
несъстоятелност са заявили,че оспорват жалбата и молят съда да потвърди
обжалваното решение.
2
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
банката настоящ жалбоподател против „Главно управление строителство и
възстановяване“ЕАД-в несъстоятелност,с която се иска установяване
съществуването на неприети в производството по несъстоятелност
провеждано спрямо ответника парични вземания, както следва : сума в размер
от 473 984,00 лв. – представляваща незаплатена предсрочно изискуема
главница по договор за банков кредит от 24.07.2007 г., което вземане се
ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, сума в размер от 43
718,63 лв. – представляваща незаплатени лихви и неустойки, които са
начислени за периода от 17.07.2015 г. до 07.07.2019 г., което вземане се
ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, и сума в размер от
23 912,99 лв. – представляваща незаплатени лихви и неустойки, които са
начислени за периода от 14.02.2019 г. до 07.07.2019 г., което вземане се
ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Подържа се,че
ищецът има качеството на кредитор в откритото производство по
несъстоятелност на ответника , което е открито с решение от 04.07.2019 г. на
СГС, ТО, VI-7 състав в по т.д. № 6789/2013 г.В срока по чл. 685 ТЗ банката
предявила пред назначения синдик на неплатежоспособното дружество
вземанията си, чиито общ размер възлизал на сумата от 748 915,88 лв., като
същите имали за източник сключен договор за банков кредит 24.07.2007 г. и
анекси към него. Вземанията били обезпечени. Синдикът преценил, че една
част от така предявените вземания, а именно за сумата от 541 615,63 лв.
подлежат на приемане, като с оглед на това ги включил в списъка на
приетите, предявени вземания по чл. 685 ТЗ, като им определил поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Срещу така изготвения списък в
частта му отнасяща се до приетите вземания на ищеца били упражнени
възражения от няколко други кредитора в производството по
несъстоятелност, както и от самия длъжник.Със свое определение от
3
28.04.2020 г. съдът по несъстоятелността осъществявайки правомощията си
по чл. 692, ал. 4 ТЗ е внесъл промяна в списъка на приетите вземания,
предявени в срока по чл. 685 ТЗ, като по отношение на приетото в т. 22
вземане с титуляр „КТБ“ АД /н./, чиито общ размер възлиза на сумата от 541
615,63 лв. съдът по несъстоятелността е постановил изключването му от
посочения списък. Подържа се в исковата молба,че на 24.07.2007 г. между
него и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на банков
кредит с предмет отпуснат кредитен лимит в размер до 5 мил. лева.
Впоследствие договорът бил изменен и допълнен с подписването на четири
анекса. На 01.04.2015 г. предоставения кредит е бил обявен за предсрочно
изискуем, поради допуснато неизпълнение на задължения за заплащане на
погасителни вноски. Ищецът поискал от СРС издаването на заповед зза
изпълнение и по ч. гр.д. № 42213/2015 г. му е била издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника
за сумите както следва : 473 984,00 лв. – главница по договор за банков
кредит от 24.07.2007 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.07.2015 г. до окончателното плащане; сумата от 36
820,43 лв. – лихва за периода от 27./01.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 4
783,49 лв. – лихва за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; и сумата от 2
132,72 лв. – неустойка за периода от 27.01.2014 г. до 22.04.2015 г. По
издадения изпълнителен лиист било образувано и.д. № 20158380406802 на
ЧСИ М. Б., което било преобразувано в и.д. № 201684440400240 по описа на
ЧСИ С. Я.. Същевременно по трето и.д. № 20188530400312 на ЧСИ А. Д.,в
което банката била присъединен по право взискател се провела публична
продан на недвижим имот притежаван от ответника, като за купувач по тази
продан било обявено Застрахователно дружество „Съгласие“ за продажна
цена в размер на 1 302 088,00 лв. На 01.10.2018 г. посочената продажна цена
била внесена от купувача по сметка на ЧСИ, а последния издал
постановление за възлагане на имота. На 22.11.2018 г. ЧСИ извършил
разпределение на част от постъпилата сума, а именно – 1 211 394,15
лв. измежду кредиторите в производството спазвайки реда установен в чл.
136 ЗЗД. В полза на банката жалбоподател според разпределението било
предвидено изплащане на сумата в размер от 736 956,44 лв., като
изпълнявайки разпределението на 05.12.2019 г. ЧСИ-А. Д.. е превел по сметка
на ЧСИ-С. Я. по и.д. № 201684440400240 сумата в размер от 678 925,46 лв.,
4
като на следващия ден 06.12.2019 г. ЧСИ-С. Я. е превел тази сума на ищеца.
Впоследствие на 10.12.2019 г. ЧСИ-А. Д. позовавайки се отново на
извършеното разпределение е осъществил втори превод в полза на ЧСИ-С. Я.
по и.д. № 201684440400240, като този път същия възлизал на сумата от 16
043,17 лв. Подържа се, че преведената сума от ЧСИ-С. Я. по сметка на „КТБ“
АД в размер на общо 694 968,63 лв. е неразпределена, защото
постановлението за разпределение от 22.11.2018 г. не се било стабилизирало
заради предприето негово обжалване.
По делото от страна на ответника постъпил отговор на исковата
молба,който е подаден извън срока по чл. 367 ГПК,с което се оспорват
предявените искове.С отговора се потвърждава извършеното разпределение и
осъществените въз основа на него два превода в полза на „КТБ“ АД /н./ в общ
размер на сумата от 694 968,63 лв. Подържа се,че това плащане водело до
цялостното погасяване на вземанията на банката заявени за установяване в
настоящото исково производство. Изрично се поддържа, че погашението е
произвело типични си ефект, защото се основава на придобило стабилитет
разпределение извършено от частния съдебен изпълниител.Иска се
предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото като страна на основание чл.694,ал.4 от ТЗ е констиитуиран
синдика на ответното дружество.Същият е представил отговор на исковата
молба,в който се подържа,че преедявените искове са неосноветелни.
Синдикът подържа, че заявените за установяване вземания са обезпечени с
ипотека учредена върху недвижими имоти притежавани от ответника.„КТБ“
АД е предприело съдебна защита на тези свои вземания по реда на чл. 417
ГПК, като се е снабдила с ИЛ въз основа на който е образувано изпълнително
дело.При връчването на препис от заповедта за изпълнение на длъжника -
„ГУСВ“ ЕАД синдикът своевременно подал възражение по реда на чл. 414
ГПК. Подържа се,че една част от заявената за присъждане лихва, а именно
сумата от 16 804,19 лв. е погасена по давност, доколкото е приложим
специалния срок възприет в чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Това е вземане за
просрочена лихва върху просрочена главница начислено за периода от
27.04.2015 г. до 17.07.2015 г. Подържа се,че длъжника не следва да отговаря и
за сумата в размер от 7 108,80 лв.,поради това,че същата имала правната
природа на неустойка начислена върху просрочената лихва за периода от
27.04.2015 г. до 17.07.2015 г. По отношение на последната, доколкото
5
съставлявала главно вземане върху което се начислява неустойката
приложение следвало да намери нормативното правило на чл. 119 ЗЗД според
което с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар спрямо тях давността да не е изтекла.
В представената допълнителна иискова молба „КТБ“ АД /н./ не оспорва,
че в пределите на проведеното индивидуално принудително изпълнение е
получила плащане в размер на сумата от 694 968,63 лв. Същото обаче не
можело да се възприема за надлежно осъществено, тъй като изготвеното
разпределение от 22.11.2018 г. не било влязло в сила. Предвид това
преведената сума не била осчетоводена по сметка на „КТБ“ АД /н./ и в
банката се водела за непогасена. По отношение установяване на вземането в
размер от 23 912,99 лв. баката е подала иск на основание чл. 422 ГПК пред
СРС по който е образувано гр.д. № 29111/2019 г., което е висящо.
В представения допълнителен отговор синдика подържа,че ищеца е
получил плащане на сумите, чието установяване преследва по реда на чл. 694,
ал. 2. т. 2 ТЗ, като този факт бил признат от него в допълнителната ИМ.
Липсата на извършено осчетоводяване от ищеца на така постъпилата сума не
обосновавал необходимостта от провеждане на предприетата защита.
С определение от 22.01.2021 г. по делото,което е влязло в сила, е
постановено прекратяване на производството, в частта му по отношение на
иска с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване
съществуването на неприети в производството по несъстоятелност
провеждано спрямо ответника парични вземания за сума в размер от 23
912,99 лв. – представляваща незаплатени лихви и неустойки, които са
начислени съгласно договор за банков кредит от 24.07.2007 г. за периода от
14.02.2019 г. до 07.07.2019 г., което вземане се ползва с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел зза установено
следното от фактическа страна:Предявените за разглеждане искове са
предявени от ищеца в рамкиите на предвидения в чл. 694, ал. 6 ТЗ срок, а
именно в рамките на 14 дни, считано от обявяването на определението на
съда по несъстоятелността постановено по смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ в
ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника.С представения по делото договор за
предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. се установява, че ищецът , в
6
качеството му на кредитодател и ответникът, в качеството му на
кредитополучател са постигнали съгласие банката да предостави в полза на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на сумата от 5 000 000 лв., която
трябва да се усвоява, ползва и погасява от кредитополучателя при спазване на
условията възприети с цитираната сделка. Предвидено е, че кредитния ресурс
се отпуска за усвояването му в срок до 25.06.2008 г., като процесът по
усвояване се осъществява по безкасов начин при съблюдаване целевото
ползване на кредита. В т. 6 от договора е установена клаузата, че
кредитополучателя заплаща в полза на банката годишна лихва върху кредита
в размер формиран от сбора на ОЛП определен от БНБ за съответния период
на ползване на кредита, увеличен с надбавка в размер на 5 пункта. Така също
според т. 8 при допускане на нарушение в сроковете за погасяване на
вноските по главницата, или при обявяване предсрочна изискуемост на
кредита на основанията уредени в договора в полза на банката се поражда
правото освен лихвата по т. 6 да начислява и събира от кредитополучателя и
наказателна надбавка в размер на 10 пункта върху просрочената/дължимата
главница. Съобразно договореното в т. 43 банката разполага с правото да
обяви цялото кредитно задължение за изискуемо преди изтичане на срока по
т. 13 /25.07.2010 г./ в изчерпателно изброени хипотези,включително и при ако
кредитополучателя е изпаднал в забава при издължаване на главницата или
лихвите по отпуснатия му кредит –буква ж.В случай,че банката пристъпи към
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, то тя изпраща до
кредитополучателя писмено уведомление, с което му предоставя 7-дневен
срок, в които да пристъпи към погасяване на всичките си задължения
произтичащи от сключения договор за кредит. Кредитното правоотношение е
било изменяно във времето на неговото действие чрез подписването на
четири допълнителни анекса датиращи от : 25.04.2008 г.; 23.04.2009 г.;
23.07.2010 г.; и 14.12.2012 г. С последния подписан анекс страните са
възприели, че по съществуващото между тях кредитно правоотношение с
източник договора за кредит от 24.07.2007 г. кредитополучателя е адресат на
неиздължена главница в размер на сумата от 594 602 лв., като просрочената
такава възлиза на сумата от 51 141 лв. Въведена е промяна в крайния срок, в
който кредитополучателя следва да издължи остатъка от главницата по
кредита /594 602 лв./, като вместо 01.07.2015 г. е установен до датата –
05.01.2018 г., като изключение от това правило е хипотезата на обявяване на
7
кредита за предсрочно изискуем.По делото е представено извлечение от
счетоводните книги на „КТБ“ АД /н./ по отношение на сметката на
кредитополучателя –ответника по делото,предназначена да обслужва
сключения договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г., в
което е отразено, че последното извършено от кредитополучателя плащане на
кредитни задължения по тази сделка е частично и датира от 20.03.2014 г.,
съответно предоставеният банков кредит е бил обявен за предсрочно
изискуем, считано от 01.04.2015 г. Отразено е, че към 07.08.2019 г. общият
необслужен размер на задълженият по договора възлиза на сумата от
553 542,61 лв., разпределени както следва : присъдени вземания за главница –
473 984 лв.; присъдени вземания за лихви и неустойки начислени за периода
от 17.07.2015 г. до 07.08.2019 г. - 43 718,64 лв.; присъдени вземания за лихви
и неустойки начислени за периода от 14.02.2019 г. до 07.08.2019 г. – 23 912,99
лв.; присъдени вземания за разноски за събиране на вземанията – 43,17 лв.; и
други разноски във връзка с изпълнението – 11 883,81 лв. В извлечението е
посочено, че банката се е снабдила с ИЛ за тези си парични вземания на
23.07.2015 г.По делото са представени два броя преводни нареждания от
06.12.2018 г. и 12.12.2018 г., съгласно който от ЧСИ-С. Я. в полза на ищеца –
„КТБ“ АД /н./, на основание провеждано изпълнително дело срещу „ГУСВ“
ЕАД с № 20168440400240 е извършен превод на сумите от 678 925,46 лв. и
16 043,17 лв.При ЧСИ-С. Я. е било образувано и.д. № 20168440400240 по
молба на „КТБ“ АД /н./, въз основа на изпълнителен лист издаден на
23.07.2015 г. от СРС по гр.д. № 42213/2015 г. по който длъжникът –ответника
по жалбата е осъден да заплати на банката сумата от 8 009,37 лв. – остатък от
главница, ведно със законна лихва, считано от 12.12.2018 г. до окончателното
изплащане, която към 04.11.2020 г. възлиза на 1 547,12 лв., както и сумата от
36 000 лв. такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ. По изпълнително дело №
20188530400312 на ЧСИ- А. Д. е издадено постановление за разпределение
на суми на 22.11.2018 г., което е било обжалвано единствено от длъжника –
ответника по жалбата. При разглеждането на жалбата САС е изготвил ново
разпределение, в което било възпроизведено изцяло това на ЧСИ-Д., с
изключение на две вземания,които са несъотносими към настоящия
спор.Посочено е, че „КТБ“ АД /н./ е изгубило качеството си на присъединен
взискател по и.д. № 20188530400312, защото банката е била удовлетворена
изцяло посредством изплащане на вземанията й. Плащането в полза на „КТБ“
8
АД /н./ е било извършено без да се изчаква влизането в сила на
разпределението, като целта е била да се преустанови начисляването на
законна лихва, а и в тази му част разпределението не било предмет на
обжалване.Плащането е било извършено по искане на синдиците на банката,
като същото е било на стойност общо 694 968,63 лв. и е било извършено с
две платежни нареждания от 05 и 10.12.2018 г. Единственото останало без
удовлетворяване вземане на „КТБ“ АД /н./ се свеждало до сумата от 80 131,85
лв. по т. 4 от извършеното разпределение, което се отнася до изпълнение на
запорно съобщение изпратено до ЧСИ по отношение на вземания запазени за
ипотекарния кредитор – „ПАРТНЕР ЛИЗИНГ“ АД,което вземане не е
предмет на разглеждане в настоящото производство.С постановление за
разпределение на суми по изпълнително дело № 20188530400312 от
22.11.2018 г. в полза на ищеца „КТБ“ АД /н./ е извършено разпределение на
сумата от 736 956,44 лв., което вземане е обезпечено с договорна ипотека и
подлежи на удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗД, съставляваща
както следва : 473 984 лв. – главица; 43 718,64 лв. – мораторна лихва,
161 222,82 лв. – законна лихва; 16 043,17 лв. – присъдени разноски, вкл.
възнаграждение за юрисконсулт, и 41 988,81 лв. – такси и разноски по чл. 62а
от ЗБН. С извършеното разпределение посочената сума е удовлетворена
изцяло. Разпределението е обжалвано от длъжника - „ГУСВ“ АД в
регламентирания за това срок, като с решение от 23.08.2019 г. постановено по
ч.гр.д. № 2487/2019 г. на САС направеното от ЧСИ-А. Д. разпределение с
постановлението от 22.11.2018 г. е отменено, като вместо това от съда е
извършено ново разпределение на постъпилата сума в размер от 1 211 394,15
лв., като в полза на „КТБ“ АД /н./, чрез ЧСИ- С. Я. по и.д. № 20158440402924
е разпределена сумата от 80 131,85 лв. – вземане подлежащо на
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД обезпечено с ипотека, съответно в
полза на „КТБ“ АД /н./, чрез ЧСИ- С. Я. по и.д. № 20168440400240 е
разпределена сумата от 736 956,44 лв. – вземане подлежащо на
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД обезпечено с ипотека. Това
решение е влязло в сила на 23.08.2019 г.
От представения по делото списък на приетите от синдика вземания на
кредиторите на ответника, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ под номер 22
са включени и вземания на кредитора - ищец в настоящото производство
„КТБ“ АД /н./ с дата на предявяването им 07.08.2019 г. и основание за
9
тяхното възникване – договор за предоставяне на кредитен лимит от
24.07.2007 г. изменен с 4 броя анекси от 25.04.2008 г., 23.04.2009 ., 23.07.2010
г. и 14.12.2012 г., като сред тези вземания присъстват и сумите : 473 984 лв. –
главница по договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. и
анексите към него; и 43 718,64 лв. – вземания за лихви и неустойки за
периода от 17.07.2015 г. до 07.07.2019 г. Тези вземания са приети с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Изготвеният и обявен списък,
обхващащ цитираните по-горе вземания, е бил оспорен от ответника по
настоящето дело и други кредитори с приети вземания в производството по
несъстоятелност, чрез подаване на възражения пред съда по
несъстоятелността по смисъла на чл. 690 ТЗ, като е поддържано, че 473 984
лв. – главница по договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г.
и анексите към него; и 43 718,64 лв. – вземания за лихви и неустойки за
периода от 17.07.2015 г. до 07.07.2019 г. са погасени в рамките на проведено
индивидуално принудително изпълнение след разпределение на сума
постъпила от реализирана публична продан на недвижим имот притежаван от
длъжника и след извършено разпределение, което е влязло в законна
сила.Съдът по несъстоятелността се произнесъл по така упражнените
възражения с определение от 28.14.2020 г., като е одобрил списъка на
приетите от синдика вземания на кредитори на „ГУСВ“ ЕАД изключвайки от
него вземанията на „КТБ“ АД посочени в т. 22 от списъка на приетите
предявени вземания, чиито общ размер възлиза на 541 615,63 лв.
От заключението на назначеното по делото вещо лице се установява, че
при ищеца през м. 12.2018 г. с два превода от ЧСИ-С. Я. е постъпила сумата
от общо 694 968,63 лв., от която на 21.02.2020 г. чрез девет последователни
дебитни операции са били погасени присъдени вземания по ИЛ издаден на
23.07.2015 г. срещу длъжника – ответника по делото, което обстоятелство е
потвърдено и от счетоводството на банката-ищец по делото.Тези погасени
вземания се включват 473 984 лв. – главница по договор за предоставяне на
кредитен лимит от 24.07.2007 г. и анексите към него; и 43 718,64 лв. –
вземания за лихви /41 585,92/ и неустойки /2 132,72 лв./за периода от
17.07.2015 г. до 07.07.2019 г. Съгласно заключението на вещото лице в
счетоводството на „КТБ“ АД е останало като незаплатено задължение
сумата в размер от 65 947,80 лв., което произтича от издаден изпълнителен
лист от 20.02.2019 г. По отношение на счетоводните записвания при
10
длъжника – „ГУСВ“ ЕАД е посочено,че с превеждането на сумата от общо
694 968,63 лв. задълженията на дружеството към „КТБ“ АД изцяло са
погасени.
За да постанови обжалваното решение СГС от правна страна е приел,че
за да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
предявяването на своите парични притезания в производството по
несъстоятелност, произтичащи от сключения договор за кредитна линия и
неговото неизпълнение от кредитополучателя –ответник, тези вземанията да
са били ликвидни и изискуеми към момента на откриване на производството
по несъстоятелност на ответното дружество, депозирането на възражения
срещу включването на вземанията на банката-ищец в списъка с приетите
вземания, съответно да е налице постановено определение на съда по
несъстоятелността, с което противопоставените от ответника-длъжник и
други конкуриращи „КТБ“ АД /н./ кредитори възражения да са били
споделени от съда, и като последица от това вземанията на „КТБ“ АД /н./ да
са били изключени от списъка на приетите вземания изготвен по отношение
кредиторите на ответника. Съдът е приел,че между ищеца „КТБ“ АД /н./ и
ответника на 24.07.2007 г. е сключен договор за банков кредит ,който е
сключен от търговец – банка, по занятие, поради което представлява
търговска сделка по чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Съдът е приел зза установено,че сумата
която банката първоначално се е задължила да даде на
кредитополучателя възлиза на 5 000 000 лева, като впоследствие, със
сключването на допълнителен анекс от 14.12.2012 г. между страните е
установено, че неиздължената от кредитополучателя отпусната под формата
на кредитна линия по цитирания договор сума възлиза на 594 602 лв. По
делото не е налице спор, че ищеца в качеството му на кредитор, считано от
01.04.2015 г. е предприел едностранно действие по обявяване на остатъка по
отпуснатия кредит с договор от 24.07.2007 г. за предсрочно изискуем, като
предсрочната изискуемост е настъпила от 01.04.2015 г. Съдът е приел за
установено от влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение от 23.05.2015
г., по гр.д. № 42213/2015 г. на СРС,че ищеца „КТБ“ АД /н./ е признат за
носител на вземания срещу ответника,включително ии на вземанията
,предявени в настоящето производство в размер на сумата от 473 984 лв. –
главница по договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. и
анексите към него и на сумата от 43 718,64 лв. – вземания за лихви и
11
неустойки. От посочените доказателства съдът е направил извод,че
посочените по-горе и претендирани вземания са възникнали и съществували
в правната сфера на ищеца.Спорът между страните е относно това, дали тези
вземания са били погасени след тяхното възникване, като това да е станало в
пределите на провеждано индивидуално принудително изпълнение спрямо
ответника , чрез извършени плащания след разпределението на сумите
постъпили от публична продан на имущество притежавано от длъжника.От
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото
лице съдът е приел зза установено,че ищеца в настоящото производство -
„КТБ“ АД /н./ е бил удовлетворен за вземанията си от 473 984 лв. – главница
по договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. и анексите към
него и на сумата от 43 718,64 лв. – вземания за лихви и неустойки през м.
12.2018 г., когато е получил плащане в пределите на развилия се
изпълнителен процес. Съдът е приел за неоснователно подържаното от
ищеца , че тези преводи не са реализирали преследвания с тях погасителен
ефект, доколкото разпределението, на което те се основавали не е влязло в
сила.Изпълнението на разпределението на постъпилите от осребряването
парични средства в пределите на индивидуален изпълнителен процес е
следвало да бъде извършено от ЧСИ след влизане в сила на
разпределението,но в настоящия случай превеждането на сумите е станало
преди влизане на постановлението в сила.Въпреки,че преводите са направени
преди момента на влизане в сила на разпределението, то това не оказва
влияние върху погасителния ефект на плащането от ЧСИ към съответния
взискател-в случая банката-жалбоподател, а единствено създава отговорност
за съдебния изпълнител за имуществени вреди в случай,че впоследствие се
стигне до изменение или отмяна на разпределението при неговото обжалване,
съответно не са налице средства, с които то да бъде изпълнено в променения
му вариант. Въпреки предприетото съдебно обжалване на акта на съдебния
изпълнител по извършеното разпределение на суми от 22.01.2018 г. не се е
стигнало до промяна в париичните средства,предназначени за кредитора и
настоящ ищец„КТБ“ АД,които са предмен на настоящето производство.При
така посоченото развитие на производството, макар и на по-късен етап -
23.08.2019 г. в полза на „КТБ“ АД /н./ е предвидено да получи
удовлетворяване на тези вземания, като това удовлетворяване е успешно
реализирано посредством плащането им от м. 12.2018 г.Съдът се е позовал на
12
констатацията на вещото лице, че във воденото при „КТБ“ АД /н./
счетоводство тези парични вземания са отразени, като успешно изпълнени от
длъжника – „ГУСВ“ ЕАД.При така установената фактическа обстановка
съдът е приел,че банката-ищец е изгубила качеството си на кредитор за
сумите предмет исковете заявени в настоящото производство,поради което е
постановил обжалваното решение.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.
Подържа се в жалбата,че по делото следвало да бъде изяснено дали
предявените от ищеца вземания са съществували към датата на откриване на
производството по несъстоятелност - 04.07.2019, както и към момента на
началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2012. Въпреки
заключението на приетата по делото ССЕ, съдът незаконосъобразно приел, че
вземанията на ищеца били погасени с плащане, извършено от ЧСИ на
06.12.2018. Този извод на съда противоречал на мотивите на съда по
несъстоятелността, който в решението си за откриване на производството по
несъстоятелност посочил изрично, че „от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че (към датата на решението — 04.07.2019) „КТБ“
АД /н./ има изискуеми и непогасени парични вземания по договора за банков
кредит от 24.07.2007 и анексите към него“.
САС счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.Видно от
решение №1229/04.07.19г. по т.д.н.№6789/13г. на СГС,с което е открито
производството по несъстоятелност на настоящия ответник,на стр.6 от
същото съдът е приел,че банката- настоящ ищец има изискуеми и непогасени
вземания от ответника по договора за банков кредит от 24.07.07г. и анексите
към него. Съдът е направил този извод,поради обстоятелството,че по делото
не са ангажирани доказателства постановлението за възлагане от 05.04.18г. на
ЧСИ С. Я. и постановлението от 22.11.18г. на ЧСИ А. Д. да са влезли в сила и
въз основа на тях да са направени погашения към кредитора за вземането му.
САС счита,че това,което е отразено в решение №1229/04.07.19г. по т.д.н.
№6789/13г. на СГС по отношение на влизане в сила на постановлението за
разпределение от 22.11.18г. на ЧСИ А. Д. е правилно ,тъй като към момента
13
на постановяване на решението-04.07.19г. ,постановлението не е било влязло
в сила.Както беше посочено по горе с това постановление за разпределение на
суми по изпълнително дело № 20188530400312 от 22.11.2018 г. в полза на
ищеца „КТБ“ АД /н./ е извършено разпределение на сумата от 736 956,44 лв.,
което вземане е обезпечено с договорна ипотека и подлежи на
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗД, съставляваща както следва :
473 984 лв. – главица; 43 718,64 лв. – мораторна лихва, 161 222,82 лв. –
законна лихва; 16 043,17 лв. – присъдени разноски, вкл. възнаграждение за
юрисконсулт, и 41 988,81 лв. – такси и разноски по чл. 62а от ЗБН. С
извършеното разпределение посочената сума е удовлетворена изцяло.
Разпределението е обжалвано от длъжника - „ГУСВ“ АД в регламентирания
за това срок, като с решение от 23.08.2019 г. постановено по ч.гр.д. №
2487/2019 г. на САС направеното от ЧСИ-А. Д. разпределение с
постановлението от 22.11.2018 г. е отменено, като вместо това от съда е
извършено ново разпределение на постъпилата сума в размер от 1 211 394,15
лв., като в полза на „КТБ“ АД /н./, чрез ЧСИ- С. Я. по и.д. № 20158440402924
е разпределена сумата от 80 131,85 лв. – вземане подлежащо на
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД обезпечено с ипотека, съответно в
полза на „КТБ“ АД /н./, чрез ЧСИ- С. Я. по и.д. № 20168440400240 е
разпределена сумата от 736 956,44 лв. – вземане подлежащо на
удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД обезпечено с ипотека. Това
решение е влязло в сила на 23.08.2019 г. –т.е. постановлението за
разпределение на постъпилите суми е влязло в сила след постановяването на
решението,с което е открито производството по несъстоятелност.Предвид на
това посоченото в решение №1229/04.07.19г. по т.д.н.№6789/13г. на СГС
относно дължимостта на сумите , не може да бъде основание за уважаване
на предявения иск,поради това,че след постановяването на решението са
настъпили нови факти,които не са били известни на съда по
несъстоятелността.От друга страна следва да се има предвид,че при
описаната по-горе хронология на разпореждане със сумите, постъпили от
продажбата на имота,собственост на ответника по жалбата, се установява,че
сумите дължими по издадения в полза на банката изпълнителен лист са
погасени преди влизане в сила на постановлянието за разпределение. Както
беше установено от заключението на назначеното по делото вещо лице при
ищеца-настоящ жалбоподател през м. 12.2018 г. с два превода от ЧСИ-С. Я.
14
е постъпила сумата от общо 694 968,63 лв., от която на 21.02.2020 г. чрез
девет последователни дебитни операции са били погасени присъдени
вземания по ИЛ издаден на 23.07.2015 г. срещу длъжника – ответника по
делото, което обстоятелство е потвърдено и от счетоводството на банката-
ищец по делото. В тези погасени вземания се включват 473 984 лв. – главница
по договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. и анексите към
него; и 43 718,64 лв. – вземания за лихви /41 585,92/ и неустойки /2 132,72
лв./за периода от 17.07.2015 г. до 07.07.2019 г. Съгласно заключението на
вещото лице в счетоводството на „КТБ“ АД е останало като незаплатено
задължение сумата в размер от 65 947,80 лв., което произтича от издаден
изпълнителен лист от 20.02.2019 г. ,която сума не е предмет на настоящето
производство.
Подържа се в жалбата,че в производството ищецът –настоящ
жалбоподател е изпълнил задължението си да докаже съществуването,
размера и основателността на процесиите вземания. САС счита,че това
становище на жалбоподателя,което по принцип е правилно,не държи
сметка,че по делото са ангажирани доказателства от страна на ответника за
погасяването на задължението.Това погасяване е установено от
представените по делото писменни доказателства и от заключението на
вещото лице.
Становище за погасяването на задължението е изразено и от самия
жалбоподател. Постъпването на сумата 694 968,63лв.,която се намира по
сметка на банката, не се оспорва от страна на жалбоподателя в представената
допълнителна искова молба /стр.93/,но се подържа,че поради обжалването на
постановлението от 22.11.18г. същото не е влязло в сила и сумата не е
разпределена и осчетоводена по сметките на банката.С неразпределянето на
постъпилата сума от страна на самата банка и от това,че сметката на
ответника се води непогасена е направен извод за наличие на правен интерес
от предявяване на иска.
САС счита,че от значение за решаване на настоящия спор е дали
претендираната сума е постъпила по сметките на банката или не.Както беше
посочено по-горе спорът относно постановлението за разпределение на
постъпилите суми е приключил с влизането в сила на решение от 23.08.2019
г. постановено по ч.гр.д. № 2487/2019 г. на САС ,което е влязло в сила на
15
23.08.2019 г. –т.е. към момента на подаване на исковата молба-27.05.20г.
постановлението е влязло в сила и за банката не е имало проблем да завери
като погасена сметката на ответника по посочения договор за банков кредит.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските
От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски
по делото в размер на 14 834,77лв. които се оспорва като прекомерни от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя.Съдът счита,че
сумата не следва да бъде присъдена,поради това,че по делото не са
ангажирани доказателства за заплащането на разноските.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260740/12.05.2021г., постановено по т.дело №
951/2020г. по описа на СГС, VI-2 състав.
Отхвърля искането на „Главно управление строителство и
възстановяване“ЕАД-в несъстоятелност,ЕИК ********* за присъждане на
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16