РЕШЕНИЕ №
16.07.2020 год., гр.Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД- НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ
В публично заседание на първи юни през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от председателя АНХД № 73 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1
от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба
на Е.Ц.К., ЕГН ********** ***, с която се обжалва НП №-19-0367-000844 от 02.07.2019г. на
Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с молба същото да бъде отменено,
като незаконосъобразно- постановено в
протИ.речие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
В писмено становище жалбоподателя,
чрез пълномощника си адв.Бельов се излага следните доводи: разминаване
в описанието на изпълнителното деяние и
правна квА.фикация в АУАН и в НП, тъй като към момента на съставяне на
АУАН а и преди да бъде съставен
жалбоподателя не е управлявал автомобил, тъй като се е намирал бил
седнал на маса пред магазин в с.Дорково. При което актосъставителя и другите
полицейски лица не са били очевидци на описаната от тях фактическа обстановка,
а са записА. такава на база твърдения на трети лица, че е шофирал с
несъобразена скорост. Въз основа на данни от тези трети лица полицейските
служители поискали от жалбоподателят да им представи шофьорската си книжка,
както и да даде проба за алкохол. Жалподателят категорично отказал, тъй като
седял на маса и не управлява автомобил, а и защо патрула проверява клиент в заведението. След неговия отказ
катаджийския патрул извикал полицейски патрул от Ракитово. Последния като дошъл
се опитал насила да му вземе проба за алкохол с дрегер, въпреки че през цялото
време възразявал, че седи на маса в заведение и не управлявал автомобил. Счита,
че в случая актосъставителя в това си качество е превишил правомощията си ,
като е интерперетирал невярна фактическа обстановка с цел да оправдае
незаконосъобразните си действия, но и освен това актосъставителя нямал законови
правомощия да осъществява контрол по ЗДвП. Освен това при една и съща
фактическа обстановка и в един и същи ден – 23.06.2019г. в промеждутъка от
22,43 часа, 22,58 часа и 23,17 часа били съставени общо 2 бр. АУАН, както
следва: АУАН № 910822 за това, че в 22,43 часа жалбоподателя е управлявал МПС
„Мицубиши Паджеро“ без да притежава СУМПС; АУАН № 910823 за това, че в 22,58
часа жалбоподателя е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство
„Алкотест дрегер“ и да получи и подпише талон за медицинско изследване и
обжалвания АУАН № 910824, за това че в 23,17 часа управлява същия автомобил с
несъобразена скорост. Въз основа на тези
три броя АУАН били издадени и три НП, както и заповеди за налагане на
принудителни административни мерки. Така със Заповед № 116/24.06.2019г. във връзка
с НП № 19-0367-000844/02.07.2019г. е било отнето Свидетелството за управление
на жалбоподателя, въпреки същото да е било вече отнето, а с обжалваното НП
освен глобата от 2000лв. е лишен и от правото да управлява МПС. При което за
едно и също нарушение административния орган бил наложил два пъти наказание. Ангажира доказателства.
Ответникът по жалбата - РУ Велинград, не изпраща
представител, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на нарушение № 910823 от 23.06.2019г. съставен
от Тедор К.У. – мл.автоконтрольор при ОДМВР
Пазарджик, РУ Велинград е
констатирано, че жалбоподателят Е.Ц.К., ЕГН ********** ***.2019г., в 22.58 часа
в с.Дорково, на кръстовището на ул.“Цепенец“ и ул.“Марица“ управлява л.а.
„Мицубиши Паджеро Пинин“ с рег.№ РА2131КА,
собственост на С. А К., като извършва следното нарушение: водача отказва
да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Алкотекст „Дрегер“ с фабр.№
АRВА 0096. Водача
отказва да получи талон за медицинско изследване с № 0029195. АУАН е връчен на 23.06.2019г.
при отказ за получаването му, удостоверен с подпис на свидетеля А.Р
Въз основа на АУАН е издадено НП
№-19-0367-000844/02.07.2019г. от Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик,
в което е посочено, че: Е.Ц.К., ЕГН ********** ***.2019г., в 22.58 часа в
с.Дорково, на кръстовището на ул.“Цепенец“ и ул.“Марица“ управлява л.а.
„Мицубиши Паджеро Пинин“ с рег.№ РА2131КА,
собственост на С. А К., като извършва следното нарушение: водача отказва
да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Алкотекст „Дрегер“ с фабр.№
АRВА 0096. Водача отказва да получи талон за медицинско изследване с № 0029195,
с което виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С обжалваното НП наказващия орган на
осн. чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложил на Е.К. административни наказания, както
следва: глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Посоченото административно нарушение е
описано по идентичен начин, както в акта за установяване на нарушение, така и в
самото НП, като са посочени и по идентичен начин нарушената материално правна
норма и приложимия административно наказателен състав.
Обжалваното НП №19-0367-000824/02.07.2019г.
е връчено на жалбоподателя Е.К. срещу подпис на 18.12.2019г. Жалбата срещу него
е подадена по поща с пощенско клеймо от 27.12.2019г. С оглед на горното съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок 14 дневен срок,
срещу подлежащ на обжалване административен акт. При което и следва за бъде
разгледана по същество.
От събраните по делото доказателства
се установява следното:
Освен обжалваното НП от АНО са
издадени и на жалбоподателя Е.К. са връчени още 2 бр. НП, а именно: 1. НП №19-0367-000845/02.07.2019г.,
с което е наложена глоба от 300лв. за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП –за
това, че на 23.06.2019г. управлява МПС след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред; 2. НП №19-0367-000824/02.07.2019г., с което е
наложена глоба от 20лв. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и глоба от
20лв. за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, за че на 23.06.2019г. управлява л.а. „Мицубиши
Паджеро Пинин“ с рег.№ РА2131КА с несъобразена скорост, създавайки опасност за
останалите участници в движението и не представя документ за преминат годишен
технически преглед на МПС.
Със Заповед №
19-0367-000116/24.06.2019г., във връзка с извършено нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП на Е.К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса с отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Със Заповед № 19-0367-000117/24.06.2019г.,
във връзка с извършено от Е.К. нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП –за това, че
на 23.06.2019г. управлява МПС след като е лишен от това право, на собственика
на автомобила С.А.К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2, б.“а“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС за срок от 6 месеца и са
свалени рег.табели на л.а. „Мицубиши Паджеро Пинин“ с рег.№ РА2131КА.
От справка за нарушител –водач
издадена на Е.Ц.К. е видно през 2007г., 2012г., 2014г., 2016г.и 2019г. да са
издадени 7 бр.НП, като 2 бр. от тях са влезли в сила, за различни по вид
нарушения на ЗДвП. А също така и 6 пъти му е налагана глоба с фиш в периода
2012г.-2016г.
От представената Заповед № 81212-515/14.05.2018г.
издадена от министъра на вътрешните работи, и от т. 1.3 и 2.8 от нея се
установява да са определени да съставят АУАН заемащите длъжност „младши
автоконрольор“, а началниците на РУ при ОДМВР да издават НП по ЗДвП.
Обжалваното НП №19-0367-000844/02.07.2019г.
е издадено от началника на РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик, въз основа на АУАН, издадено от мл.автоконтрольор в
РУ-Велинград. При което и са издадени от лица имащи компетентност да го
направят.
От показанията на актосъставителя Т.У.
*** към ОД на МВР-Пазарджик, се установява, че е бил на работа на датата
посочена в АУАН с колегата Реджеп, когато били изпратени от дежурния да отидат
в с.Дорково за да съдействат на колегите Б. и П.. Когато отишли на мястото,
които било в с.Дорково пред хранителен магазин на кръстовището описано в акта, л.а.
„Мицубиши Паджеро“ бил паркиран, а жалбоподателят Е.К. бил извън автомобила.
Там имало и граждани, които били заявили на колегите им, че К. е карал с
несъобразена скорост, качил се на тротоара пред магазина с автомобила и е щял
да ги блъсне, след което продължил с колата. Свидетелят твърди да са
разговаряли с гражданите, които са били очевидци на случая. Те били и свидетели
по акта. Твърди още, че жалбоподателят Е.К. седял на една пейка и бил във
видимо нетрезво състояние, като не можел да стои на краката си. Тъй като
гражданите го били видели да управлява МПС, попитали от К. дали желае да бъде
проверен за употреба на алкохол, но той отказал. Отказал и да даде кръвна проба и да получи
талон за медицинско изследване, който бил попълнен в негово присъствие. Направили и справка, от която установили, че
е неправоспособен водач, тъй като няма свидетелство за правоуправление. Поискали му и документи за автомобила. Тъй
като установили от данните на свидетелите, че Е.К. като е управлявал автомобила
в нетрезво състояние, предвид отказите му да бъде проверен за алкохол и да даде
кръвна проба, издали въпросния АУАН. Освен това издали още два броя АУАН за
това, че управлява с несъобразена скорост и за това, че управлява МПС без да
има свидетелство за правоуправление.
От показанията на св.Али Реджеп, св. Б.П.
и св. М.Б., при съвпадение на същите се установява, че са свидетели на съставянето
на акта на жалбоподателя в с.Дорково пред хранителен магазин на кръстовището
описано в акта. Като отишли на мястото л.а. „Мицубиши Паджеро“ бил паркиран, а
жалбоподателят Е.К. бил извън автомобила, на отсрещната страна на улицата
седнал на една пейка. Причината да отидат била подаден сигнал от граждани, че К.
е карал с несъобразена скорост. На мястото имало свидетели, които казали, че Е.К.
е управлявал колата, дори им го посочили. А докато е управлявал автомобила е щял да ги блъсне, като се опитал да ги
сгази, а имало и деца на улицата, при което създал опасност и за тях.
Гражданите свалили Карасенов от автомобила и му взели ключовете от колата, за
собствена си безопасност и тази на жалбоподателя. Заявили също, че дошъл пиян
от някъде, като още докато карал колата
бил видимо пиян. След това бил при тях в заведението и отново потегли с колата
на някъде и пак се върнал. Понеже там бил дядо му, с когото имал пререкания, за
това опитал да ги блъсне. Поради това и му било предложено да даде проба за
алкохол на дрегера, но той отказал. Отказал и да даде кръвна проба и да получи
талон за медицинско изследване. Поискали му и документи, но Карасенов не
представил такива.
От показанията на свидетелите К.Г. и Д.Б.
– свидетели по акта, при съвпадение на същите се установява следното: Свидетелите
познават жалбоподателя Е.К. от случката, която станала преди около една година
през лятото, на дата посочена в акта. Тогава се намирали пред магазина в
с.Дорково, ноходящ се на
кръстовището на ул.“Цепенец“ и ул.“Марица“. Свидителите видели Е.К. да
управлява джипа. той спря няколко пъти
при нас. Той карал автомобила, след това спрял, тръгна до центъра на
Дорково, после пак спрял при тях. Това станало
на смрачаване, към девет - девет и
половина, когато магазина още работел, а той през лятото работел до 10 часа. От
външния му вид и начина по който управлявал автомобила си личало, че не е
адекватен да шофира, тъй като и
говора му беше не нормален,
обиждал хората и като цяло си личало, че е пил.
По делото са разпитани и втора група
свидетели на жалбоподателя.
От показанията на свидетеля Е.Т. –
братовчед на жалбоподателя се установява следното: Свидетелят е присъствал на случката,
която станала преди около една година през лятото, някъде юни или юли месец. На него ден той, жалбоподателя Е.К. и брат му И.
били ходили за риба на Цигов чарк, а на връщане и около 21,30 часа се отбили
през с.Дорково, в едни магазин за да купят цигари и да пият по една бира.
Слезли от автомобила, с който пътували, собственост на С.К.. Купили цигари,
като свидетеля и Е.К. с взели и по една бира и седнали отвън пред магазина да
ги изпият на една от масите, които били 2 или 3. Дошла съпругата на И. и го
взела, за да отидат двамата да си свършат някаква работа. Станала разправия,
тъй като там на друга маса бил и тъста на Е., с който не били в добри
отношения. След разправията дори там пред магазина набили Е., а той избягал, но
го хванали и набили. После пак седнал на същата маса. Свидетелят твърди, че не
са ходили с автомобила на друго място в Дорково, а автомобила бил управляван от
И., като Е. не бил управлявал автомобила изобщо. Според този свидетел
патрулната кола с полицаите е дошла, поради възникналата разправия. Свидетелят
едновременно твърди да са дошли служители на РУ на МВР заради свадата на
жалбоподателя с тъста му, по който повод някой се е обадил на тел.112, както и
да той да е бил бит след като са дошли полицаите. Твърди жалбоподателят да не
управлявал автомобила изобщо, но присъствалите граждани да са казали, че той е
управлявал. Не му е известно защо е дошла втора кола от РУ, служителите от
която са искали от Е.К. да даде проба за алкохол. Според свидетеля той отказал
да даде такава, тъй като бил седнал на масата и не бил управлявал автомобил към
този момент.
От своя страна св. С. Карасенова-
майка на жалбоподателя, твърди да е дала, сутринта на същия ден, ключовете на
собствения си автомобил „Мицубиши“ на сина си И., за да отиде той, брат му Е.К.
и братовчед им Е.Т. за риба. Не знае кога са тръгнали за риба. Не присъствала
на иницидента, при който на сина й Е.К. са съставени трите АУАН. Според
свидетелката по разкази на синовете й, автомобила е бил управляван от Иво.
Съдът не кредитира с доверие
показанията на тези свидетели, тъй като те от една страна са роднини на
жалбоподателя, и като такива няма как да се приеме да са не заинтересовани от
изхода на спора. Специално показанията на св. С. Карасенова са дадени от лице, което не възприело лично
фактите. Показанията на св. Е.Т.
от своя страна не кореспондират с показанията на останалите свидетели и им
противоречат, специално в частта в която този свидетел твърди, че жалбоподателят
не управлявал изобщо л.а.“Мицубиши“, с който са се движили. Същевременно св. Г.
и Б. твърдят да са видели, че именно Е.К. е управлявал автомобила, както и
докато го е управлявал да е бил видимо пиян. В тази връзка следва да се
отбележи, че в жалбата си жалбоподателят Е.К. и не твърди той изобщо да не
управлявал л.а.“Мицубиши“, а само, че към момента, в който са дошли полицаите,
е бил седнал на маса пред магазина.
С
оглед на горното съдът намира жалбата за процесуално допустима, подадена
в законоустановения срок, като разгледана по съществото си същата неоснователна, поради което не следва да бъде уважена, а обжалваното
НП бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, по следните съображения:
По делото се установи, от събрания по
делото доказателствен материал и след пълна, всестранна и обективна преценка на
правно релевантните факти, установени с относими и допустими гласни
доказателствени средства, че жалбоподателят Е.К. на 23.06.2016г. /посочената в
акта дата/, в 22.58 часа в с.Дорково, на
кръстовището на ул.“Цепенец“ и ул.“Марица“ е седял на пейка, а не е управлявал
л.а. „Мицубиши Паджеро Пинин“ с рег.№ РА2131КА. Установява се обаче, че на
същата дата е управлявал автомобила с
несъобразена скорост и създал опасност за други участници в движението, като
докато го е управлявал е бил във видимо нетрезво състояние, в каквато посока са
показанията на свидетелите. Без значение в случая е, че се установява в
действителност Е.Карасенов да у управлявал автомобила до около 9,30 часа вечерта на същия ден, тъй
като няма пречка по сигнал на граждани, за това да е управлявал след употреба
на алкохол, да му бъде поискано да даде проба за алкохол с техническо средство
“Дрегер“, както и кръвна проба за алкохол. В случай, че действително както
твърди св.Топчийски жалбоподателят е пил само една бира пред магазина, където е
съставен АУАН, то именно даването на кръвна проба би установило това
обстоятелства.
Именно опитът да се извърши проверка за
употреба на алкохол и отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол и да
получи талон за кръвна проба, което е продължило известно време /според жалбата
повече от час/ е завършила 23.06.2016г. в 22.58 часа, както е посочено в акта.
За възприемане на описаната фактическа
обстановка по делото, както и за формиране на изводите си от правна страна,
съдът кредитира показанията на полицейските служители У., Реджеп, П. и Б., а така също показанията на свидетелите К.Г.
и Д.Б., като и отчита и писмените доказателства по делото, приобщени към
доказателствената съвкупност. Показанията на свидетелите са достоверни, най- вече с оглед съпоставката им с останалите
доказателства и като последица от това са и убедителни, тъй като са
последователни, непосредствени и непротиворечиви относно обстоятелствата, ангажиращи
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, още повече, че
същите са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са
пряка последица от изпълнението на служебните им задължения по ЗДвП. Установени
са правно релевантните факти за съставомерността на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е
установено от показания на граждани, лично възприели фактите, че жалбоподателя Е.К.
е управлявал МПС, при това в нетрезво състояние, което го определя като водач
на ППС. Именно това е дало основание на контролния орган, в случая
актосъставителя като заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ да иска от
жалбоподателя да даде проба за алкохол. Отказа на жалбоподателя да даде такава,
както и да получи талон за кръвна проба, са възприети лично от актосъставителя
и свидетелите по акта.
По начало и позицията на самият
жалбоподател, изразена в жалбата и чрез процесуалния му представител в съдебно
заседание е такава, че се оспорва така възприетата фактическа обстановка в
АУАН, тъй като при съставянето му жалбоподателят фактически не бил управлявал
автомобил.
В тази насока съдът намира жалбата за неоснователна,
тъй като се установи, че в действителност на 23.06.2019г. жалбоподателят е управлявал
МПС, а в АУАН и обжалваното НП изрично не е записано по кое време е управлява
л.а. „Муцубиши“, а само кога е отказал даде проба за алкохол и да получи талон
за кръвна проба. Именно тези обстоятелства са възприети лично от
актсъставителя.
Ето защо и възражения относно
допуснати при проведеното административно наказателно производство процесуални
нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон по отношение на
нарушението квалифицирана като такова по чл.174, ал3 от ЗДвП е неоснователно
Що се отнася до размера на наложеното
наказание съдът намира също за съответстващо напълно на законовата норма, тъй
като според чл.174, ал.3 от ЗДвП, който текст е - „Водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
АНО е определил наказание за нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, представляващо предвиденото в закона
наказание за това нарушение. Така
определения размер на наказанието съдът намира да е съобразен с тежестта на нарушението, обстоятелствата при
които самото то е било осъществено, като са взети предвид и личностните данни
на самия нарушител.
Водим от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП №-19-0367-000844/02.07.2019г.
на Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с което на Е.Ц.К., ЕГН **********
***, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП е наложено административно
наказание:
- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик в 14 дн. Срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: