№ 244
гр. Враца, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петър Н. Петров
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело №
20231420101041 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г. В. У., ЕГН **********, чрез адв. В. В.
срещу Г. Н. М., ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че на 27.04.2022 год. ищецът
предоставил в заем сумата от 2 000,00 лева на ответника, със срок на връщане до 30.06.2022
год., без ответника да дължи лихва за това. Поддържа се, че след изтичане на уговорения
срок за връщане на сумата ищецът направил многобройни опити страните да уредят
доброволно отношенията си, въпреки това ответникът не изпълнил задължението си да
върне получената в заем сума.
При тези фактически твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000,00 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване на дълга.
Претендира се присъждане на сторените в производството по делото разноски.
В съдебно заседание поддържа иска.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК от назначен на ответника Г. Н. М. особен представител -
адв. Л. В. е депозиран писмен отговор, в който се оспорва предявения иск. Оспорва се, че
страните са сключили договор за заем и между тях е възникнало валидно заемно отношение.
Оспорва се, на следващо място, че ищецът е предал на ответника заемната сума. Излага се
становище, че отношенията между страните не са облигационни по своя характер и нямат
характеристиките на договор за заем. Поддържа се, че разписката не е съставена от
ответника и подписът за "получил" не е поставен лично от него. Особеният представител на
ответника изразява съмнение, че в деня на съставяне на разписката същият се е намирал на
1
територията на Република България. Във връзка с това прави възражение за нищожност на
договора за заем, на основание чл. 26, ал. 2, предлож. второ - като сключен при липса на
съгласие от страна на заемателя.
Изразява становище, че страните не са сключили договор за заем и ответникът не е
получавал в заем сумата от 2 000,00 лева, поради което и не дължи връщане на същата.
Алтернативно поддържа, че каквато и сума да е получил ответника от ищеца, същата е
върната, поради което по отношение на него не е налице задължения за връщане на такава
сума. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да
отхвърлите предявеният иск.
Претендират се разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото особения представител на ответника
заявява, че не оспорва автентичността на разписката, а именно, че същата е съставена и
подписана от ответника. Поддържа становище, че наличието на заемно правоотношение
между страните не е доказано по безспорен начин, алтернативно изразява становище за
изпълнено задължение от страна на ответника за връщане на заемната сума.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
По изложени в исковата молба твърдения, на 27.04.2022 год. ищецът Г. В. У. дал в заем на
ответника Г. Н. М. сумата от 2 000,00 лева, със задължение същия да я върне в срок до
30.06.2022 год., без да дължи лихва за това. От приложената към исковата молба разписка се
установява, че на процесната дата - 27.04.2022 год., Г. Н. М., ЕГН ********** получил от Г.
В. У. сумата от 2 000,00 лева като заем, със срок на връщане до 30.06.2022 год., без да дължи
лихва, което обстоятелство страните са удостоверили с подписите си. Установява се, че
разписката е съставена в гр. Ботевград.
Между страните се спори, че ответникът е получил сумата от 2 000,00 лева от ищеца.
Спорно по делото е и основанието, на което е предадена сумата.
За установяване на обстоятелството, дали ответникът Г. Н. М. се е намирал на процесната
дата - 27.04.2022 год. на територията на Република България, както и дали същият се е
срещнал с ищеца на посочената дата, при която среща страните са съставили и подписали
разписка за получената от ответника сума от 2 000,00 лева в заем, съдът, по направено
искане от ищеца е допуснал да се извърши проверка на това обстоятелство, чрез Районен
съд – Ботевград.
Съдът е допуснал и събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един
свидетел на ищеца, при режим на довеждане. Същите са допустими, като ограниченията по
чл. 164 ГПК са неприложими, в случая, тъй като с тях се цели доказване на обстоятелства, за
които не се отнасят ограниченията на цитираната разпоредба на чл. 164 ГПК.
Съдът е изискал справка от Районен съд - Ботевград относно това дали лицето Г. Н. М., ЕГН
**********, ответник в настоящото производство, на дата 27.04.2022 год., се е явил в
Районен съд - Ботевград, във връзка с производство по дело, по което същият е
2
имал определено процесуално качество.
С писмо вх. № 3639 от 14.03.2024 год., изготвено от съдия при Районен съд - Ботевград, се
установява, че на 27.04.2022 год. лицето Г. Н. М., ЕГН ********** се е явил лично в
Районен съд – Ботевград, в качеството си на обвиняем, в проведено открито съдебно
заседание по НОХД № 172 по описа на Районен съд - Ботевград за 2022 год.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, ангажирани от ищеца, чрез разпит
на свидетеля Цоко Лазаров Николов се установява, че на 27.04.2022 год. същият бил в
сградата на Районен съд - Ботевград. На излизане от сградата срещнал ищеца Г. В. У., който
го помолил да закара негов приятел до гр. Враца. Лицето, което свидетелят транспортирал с
личния си автомобил се казвал Г., който му платил 40,00 лева за транспорта от гр. Ботевград
до гр. Враца. Установява се от свидетелските показания, че св. Николов видял, че лицето Г.,
което превозил до гр. Враца написал разписка, която двамата с ищеца Г. В. У. подписали.
Установява се, на следващо място, че св. Николов не знае какво е съдържанието на
разписката, не е видял и предаване на парична сума между лицата, съставили и подписали
разписката. Св. Николов описва, лицето което превозил от гр. Ботевград до гр. Враца като
млад мъж, ниско подстриган с татуировки по ръцете. От разпита на св. Николов се
установява, че по време на превоза от гр. Ботевград до гр. Враца, свидетелят провел кратък
разговор с лицето Г., като същият му заявил, че дал на Г. В. У. сума от 2 000,00 лева.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем за
потребление (паричният заeм) е неформален, едностранен, възмезден или безвъзмезден,
комутативен и реален – правните последици настъпват при предаване в собственост на
вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и
размер.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем,
елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на
договора, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от заемодателя
неизпълнение на същото.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи
от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване.
3
По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а
именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума,
е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата на
ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да
приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните
факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Действително не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен
договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни
основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е
изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и пр. При наличие на
различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на
сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем.
Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума
пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на
задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да
произтича от друг източник и ищецът не е освободен от доказателствената тежест
да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. Така
например при липса на писмен договор за заем, не е достатъчно наличието на разписка, в
която не е посочено основание за предаването на сумата, за да се приеме, че е налице
валидно сключен договор за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Съдът приема, че тези теоретични постановки не могат да намерят приложение в настоящия
случай. Налице са безспорни данни относно основанието, на което процесната сума е
предоставена от ищеца на ответната страна. От съставената и подписана от страните
разписка, която не е оспорена от ответника се установява по безспорен начин, че последният
е получил процесната сума именно в заем, със задължения да я върне в срок до 30.06.2022
год., без да дължи лихва за това.
С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума,
представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването
на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. За
доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите
правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са всички доказателствени средства
включително свидетелски показания, с оглед разпоредбата на чл. 164 ГПК.
При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги съставили (договор за
заем и предварителен договор, съдържащ изявление за реално получаване на предоставената
сума, разписка, квитанция и пр.), които не са оспорени, същите съставляват доказателство,
че изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и
удостоверените факти са се осъществили така, както са посочени (в този смисъл е Решение
№ 43 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В проведеното открито съдебно заседание по делото, особеният представител на ответника
4
не оспорва автентичността на частния документ – разписка, съставена от ответника и
подписана от страните, предвид което настоящият съдебен състав приема за доказан по
делото факта, че на 27.04.2022 год. ответникът Г. Н. М. е получил от Г. В. У. сумата от 2
000,00 лева в заем, със задължение да върне паричната сумата в срок до 30.06.2022 год. без
да дължи за това лихва.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1
ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума 1/ съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я
върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Ответникът от своя страна провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици.
Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
издадена/съставена от заемателя разписка, в която е удостоверил получаване на определена
сума, служи като доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума.
Обективираното в разписката изявление, че при подписването й лицето, което ги е издало
/заемателя/, е получило посочените в тях суми като заем, може да се приеме като достатъчно
доказателство, че ищецът е провел пълно главно доказване на факта на реалното им
предаване по договор за заем (в този смисъл Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
856/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 20 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 620/2010г. на ВКС, ІV
г.о., Решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 317
от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. на ВКС, IV г.о.).
Що се касае до доказване на основанието за предаване на сумата, наличието на разписка или
друг документ, удостоверяващ плащане същото не освобождава платеца от законовите
ограничения да докаже твърдяното от него основание, в т. ч. и със свидетелски показания, в
случай обаче, че в разписката или друг подписан от страните документ не е посочено
основанието на плащането. Настоящият случай безспорно не е такъв, от съставената от
заемателя и подписана от двете страни разписка се установява, че процесната сума е
получена от ответника в заем, без да дължи лихва за това. Определен е и срок за връщане на
сумата - 30.06.2022 год.
По делото безспорно се установява наличие на валидно възникнало облигационно
отношение между страните по договор за заем, по силата на което ищецът е предоставил на
ответника на процесната дата - 27.04.2022 год. сумата от 2 000,00 лева в заем със срок на
5
връщане до 30.06.2022 год., без да дължи лихва за това.
Същевременно от ответната страна не са ангажирани никакви доказателства за изпълнение
на задължението за връщане на заетата сума, поради което, съдът намира релевираните в
тази връзка правопогасяващи възражения на особения представител на ответника за
неоснователни.
Така изложеното обуславя основателността на предявения иск по основание и размер.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква за ищеца, на когото следва да бъде
присъдена сумата 880,00 лева (сбор от сумата от 80,00 лева - заплатена от ищеца държавна
такса, 500,00 лева - адвокатско възнаграждение и сумата 300,00 лева - депозит за вещо лице).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Н. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. У., ЕГН ********** сумата от 2
000,00 лева, представляваща предоставен на 27.04.2022 год. паричен заем, със срок на
връщане 30.06.2022 год., без Г. Н. М. да дължи лихва за това, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 27.04.2023 год. до окончателното
погасяване на дълга.
ОСЪЖДА Г. Н. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. У., ЕГН ********** сумата от
880,00 лева, представляваща сторените по делото разноски, от които 80,00 лева - държавна
такса, 500,00 лева - адвокатско възнаграждение и 300,00 лева възнаграждение за особен
представител.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок
съобщението.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6