Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 14.06.2021
г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на тридесет
и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 29/
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121, ал.1, т.3
от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл.104 от ЗДСл и чл.203 и
сл. от АПК.
Образувано е по искова молба на Т.В.Т. от ***,
подадена чрез пълномощник, срещу Изпълнителна агенция „ Автомобилна
администрация“, град София. В исковата молба се посочва, че с Решение № 13764/
05.11.2020 г., постановено по адм. д. № 9357/ 2020 г.
на ВАС, V-то отд. е оставено в сила
Решение № 116/ 26.06.2020 г., постановено по адм. д.
№ 108/ 2020 г. на АС – Кърджали. С решението на АС – Кърджали е била отменена
Заповед № 594/ 03.02.2020 г. на изпълнителния директор на ИА АА, София за
прекратяване служебното правоотношение с Т.В.Т. Твърди се, че вследствие на
незаконното уволнение Т. Т. е останал без работа от 04.02.2020 г. до 16.11.2020
г. Тъй като за този период не е получавал възнаграждение, за ищеца съществува
правен интерес от предявяване на иск за обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради незаконното уволнение, в размер на шест основни
месечни заплати.
На следващо място в ИМ се сочи, че със Заповед
№ 1868/16.11.2020 г. на изпълнителния директор на ИА АА ищецът бил възстановен,
считано от 16.11.2020 г., на длъжност *** в ОО „АА“- Кърджали с основна месечна
заплата в размер на *** лева, като със същата заповед било наредено да се
изплати на лицето, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., обезщетение за
оставането му без работа в размер на 6 основни месечни заплати.
На 27.01.2021 г., след извършено неправомерно
приспадане на добросъвестно получено от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от
ЗДСл. и неправилно определяне на основната му месечна заплата в размер на ***
лв., му било определено обезщетение в размер на ***
лв. и му
е изплатено обезщетение в размер на *** лв. вместо дължимите
му се *** лева. С Писмо peг.
№ 11-16-8291/3/29.01.2021 г. на Т. Т. било отговорено,
че му е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. в размер на ***
лв., които му се приспадат от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Оспорва
се размера на основното възнаграждение на ищеца – за ***
лв., върху който е начислено дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл.
Твърди се, че съгласно Заповед № 1799/03.09.2020 г. на изпълнителния директор
на ИА „Автомобилна администрация”- гр. София лицето, заемащо длъжността на Т.Т., на 03.09.2020 г. е било с основна месечна заплата в
размер на *** лв. Т.е. още през месец септември 2020 г.
основната месечна заплата за длъжността, на която ищецът е възстановен е била в
размер на *** лв., поради което върху този размер е
следвало да бъде определено и обезщетението му по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.
Искането е да се осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с ЕИК ***
и адрес: ***, да заплати на Т.В.Т., на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл,
сумата в размер на 5 166,00 лв., представляваща оставащото неизплатено
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение в размер на шест основни месечни заплати, считано от 04.02.2020 г. –
датата на прекратяване на служебното правоотношение до 04.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до
нейното окончателно заплащане.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощник,
поддържа исковата молба. В писмена защита пълномощникът на ищеца посочва доводи
в подкрепа на основателността на ИМ, позовавайки се и на заключението на ССчЕ. Изразява становище, че от обезщетението по чл.104,
ал.1 от ЗДСл не може да се приспада обезщетението по чл.106, ал.2 от същия
закон. Поради изложеното и предвид приетото заключение по ССчЕ
счита, че от дължимото обезщетение на ищеца в размер на ***
лв. следва само да се приспадне заплатеното обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл
в размер на *** лв., като по този начин остава за изплащане сума в
размер на *** лв. Искането е да се осъди ответника да
заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, но за
не повече от 6 месеца, в размер на *** лв.
Ответникът по иска – Изпълнителна агенция „
Автомобилна администрация“, град София, в отговор на исковата молба изразява
становище за неоснователността й. Намира за неоснователно твърдението, че
дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл следва да се изчисли върху трудово
възнаграждение от *** лв., каквото ищецът никога не бил
получавал, вместо от *** лв., каквото е било
неговото трудово възнаграждение при постановяване на Решение № 13764/
05.11.2020 г. по адм. д. № 9357/ 2020 г. на ВАС, V-то
отд., с което е оставено в сила Решение № 116/
26.06.2020 г., постановено по адм. д. № 108/ 2020 г.
на АС – Кърджали. В отговора на ИМ се сочи също, че няма основание за
назначаване на СТЕ, защото не са налице спорни обстоятелства, които следва да
бъдат изяснявани.
В отговора на ИМ е изложено становище, че навсякъде
в относимата нормативна уредба – Закона за държавния
служител и Кодекса на труда, се сочи месечно трудово възнаграждение и съответно
изчисляване на обезщетения върху него като база.
Съгласно Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата същата има индивидуален характер по смисъла на основна
работна заплата, В този смисъл съгласно чл. 16, ал. 1 от горепосочената наредба
изчисляването на полагащите се трудови възнаграждения има редица
индивидуализиращи белези.
В отговора се изразява становище, че е неотносимо и нелогично ищецът да иска преизчисляване на
дължимото му обезщетение на база на основната работна заплата на друго лице. В
случая той визира лице па длъжност „***“, който е временно
преназначен па длъжност ***, след прекратяване
на служебното правоотношение на ищеца, считано от 03.09.2020 г., на същото
ръководно ниво 7А, но със степен па основна месечна работна заплата „1“.
В отговора на ИМ се сочи, че с оглед на
индивидуализиращите белези на основната работна заплата относно държавните
служители е налице различие в длъжностните нива по Класификатора на длъжностите
в администрацията между ищеца и лицето, което е било назначено след прекратяване
на служебното му правоотношение. Това обстоятелство предполага друга счетоводна
преценка, както и съобразно постановленията на МС за минималната работна
заплата за страната, и други релевантни поднормативни актове.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
исковата молба е допустима, като подадена след отмяна на уволнението като
незаконно и в срока по чл.125 от ЗДСл.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № 594/ 03.02.2020 г. на
изпълнителния директор на ИА АА, София, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл,
е прекратено служебното правоотношение с Т.В.Т. на длъжност – ***
„Автомобилна администрация“, Кърджали, код по НКПД ***,
с ранг ***, считано от 04.02.2020г.
С Решение № 116/ 26.06.2020 г., постановено по адм.
д. № 108/ 2020 г. на АС – Кърджали посочената заповед за прекратяване на
служебното правоотношение е била отменена. Решението на АС – Кърджали е
оставено в сила с Решение № 13764/ 05.11.2020 г., постановено по адм. д. № 9357/ 2020 г. на ВАС, V-то отд.
Към датата на прекратяване на служебното
правоотношение – 04.02.2020 г. основната месечна заплата на Т.Т. е била *** лв., видно от Заповед
№ 486/ 14.03.2019 г. на изпълнителния директор на ИА АА, София.
По заявление, с дата 09.11.2020 г., на Т. Т.
за възстановяване на заеманата длъжност, е издадена Заповед № 1868/ 16.11.2020
г. на изпълнителния директор (ИД) на ИА АА, София. С този административен акт Т.Т. е възстановен на длъжността „***“,
ранг ***, код по НКПД ***, ***
към РД „ АА“ – Стара Загора, считано от 16.11.2020 г. Със същата заповед е
определено ниво на основната месечна заплата – 15; длъжностно ниво по КДА – 7;
наименование на длъжностно ниво – РН 7А; степен на основната месечна заплата –
3; основна месечна заплата – *** лв.
По заявление на Т. Т. с дата 09.11.2020 г. е
изплатено обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, като от същото е приспаднато
изплатеното на Т. Т. обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл. (писмо, рег. №
11-16-8291/3/ 29.01.2021 г. на ИД на ИА АА, София (л.29 д.).
Страните не спорят, че за времето на
прекратяване на служебното правоотношение – 04.02.2020 г. до 04.08.2020 г.,
представляващо 6-месечен период на дължимост на
обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл, ищецът е бил безработен и не е получавал
други доходи.
По искане на ищеца е назначена
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на ВЛ, със Заповед №
РД-02-27/27.10.2020г. на ИД на ИА АА, София, на основание чл.11, ал.1 от
Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, във вр. с чл.7, т. 12 от Устройствения
правилник на ИА „АА“ и направени предложения, е изменено длъжностното
разписание на ИА“ АА“. Въведено е ново Поименно щатно разписание, считано от
28.10.2020 г., като за длъжността *** „АА“ – Кърджали
основната заплата е в размер на *** лв. При тези
установявания ВЛ е дало заключение, че дължимото
обезщетение по чл.121, ал.1,т.З от ЗДСл, изчислено върху основната заплата на
Т.Т. към момента на признаване на уволнението за незаконно,
за времето, през което е останал без работа, поради незаконното му уволнение,
считано от 04.02.2020г. до 04.08.2020г., равняващо се на 6-месечното му основно
възнаграждение, е в брутен размер на *** лв. ( 6 мес.х*** лв.), нетният размер,
след удържане на 10% данък по чл.42 ЗДДФЛ, е ***
лв.
Изплатеното обезщетение по чл.106, ал.2 от
ЗДСл е в размер на *** лв. и включва обезщетение за месеците
март и април 2020 г., изчислено върху основната заплата на Т. Т. към датата на
прекратяване на служебното правоотношение – ***
лв. В съдебно заседание ВЛ пояснява, че на ищеца е изплатено обезщетение, по
чл.106, ал.2 от ЗДСл, в размер на *** лв., а не както е
посочило в заключението – *** лв.
Съгласно заключението на ВЛ, На 27.01.2021 г.
на ищеца е начислено обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл в брутен размер на ***
лв., респ. изплатен нетен размер *** лв.
Размерът на обезщетението е определен по
следния начин:
- основна
месечна заплата при прекратяване на служебното правоотношение ***
лв.
- обезщетение
за срок от 6 месеца в размер на *** лв.
От определената сума е приспаднато обезщетение
по чл.106, ал.2 от ЗДСл, изплатено на ищеца при прекратяване на служебното
правоотношение в размер на *** лв.
Така е начислено обезщетение в размер на ***
лв., (***лв.-***лв.)
Начисленият размер от ***
лв. не включва адвокатски хонорар или други деловодни разноски.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че исковата молба е частично основателна. Относно този извод
следва да се посочи, че в съдебно заседание не е изменен размера на претендираното обезщетение. Това е направено едва в
писмената защита, като е посочено, че искането е да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от *** лева, а с исковата
молба се претендира обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер на ***
лв.
В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се
съдържат материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно
уволнение, началният момент за възникване на задължението, периода, за който е
дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението.
По аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за
незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след
отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към
момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да
заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за
повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска
заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той
има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
Съгласно приетото заключение на ССчЕ размерът на основната заплата на заеманата от ищеца
длъжност към датата на признаване на уволнението за незаконно – 05.11.2020 г.,
е *** лв. Дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл е ***
лв., а нетният му размер, получен при приспадане на 10 % данък по чл. 42 от ЗДДФЛ е *** лв. Това е дължимото обезщетение. Както се установи, на
ищецът е било начислено обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, намалено с
изплатеното обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл, в размер на ***
лв. Изплатеното обезщетение, отново след приспадане на 10% данък по чл.42 от ЗДДФЛ, е 3 834 лв. Дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл е в
размер на *** лв. ( *** лв. – ***
лв.).
АС – Кърджали не възприема становището на
ответника по иска, изразено в представения отговор на ИМ, че обезщетението по
чл.104, ал.1 от ЗДСл следва да се изчисли върху основна заплата от ***
лв. Както беше посочено в решението, това е бил размерът на основната заплата
на ищеца към датата на прекратяване на служебното му правоотношение. По делото
се установи, че със Заповед № РД-02-27/27.10.2020г. на ИД на ИА АА, София, на
основание чл.11, ал.1 от Наредба за прилагане на Класификатора ма длъжностите в
администрацията, във вр. с чл.7,т. 12 от Устройствения правилник на НА „АА“ и направени предложения
е изменено длъжностното разписание на ИА“ АА“. Въведено е ново Поименно щатно
разписание, считано от 28.10.2020 г., като за длъжността началник ОО „АА“ –
Кърджали основната заплата е в размер на ***
лв. Този размер на основната заплата следва да се вземе предвид при определяне
на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл, защото основната заплата от ***
лв. е размерът към датата на признаване на уволнението за незаконно с
постановяване на Решение № 13764/ 05.11.2020 г. по адм.
д. № 9357/ 2020 г. на ВАС, V-то отд.
Относно твърдението в ИМ и писмената защита
на пълномощника на ищеца, че от изплатеното обезщетение, по чл.104, ал.1 от
ЗДСл, в размер на *** лв. неправилно е било приспаднато
обезщетение в размер на *** лв., изплатено на
основание чл.106, ал.2 от ЗДСл, следва да се посочи, че същото е неоснователно.
Това е така, защото обезщетението по чл.106, ал.2 от ЗДСл се следва при
прекратяване на служебното правоотношение. След признаване на уволнението за
незаконно отпада основанието за изплащане на обезщетение по чл.106, ал.2 от
ЗДСл, поради което то се явява изплатено на отпаднало правно основание. Поради
което правилно е приспаднато от изплатеното обезщетение по чл.104, ал.1 от
ЗДСл.
При тези мотиви исковата молба следва да се
уважи в частта за претендирано обезщетение по чл.104,
ал.1 от ЗДСл в размер на *** лв., като за
разликата над тази сума до *** лв. следва да се
отхвърли като неоснователна. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата лихва, върху уважената част от исковата молба, от датата на предявяването
до окончателното й изплащане съобразно заявеното в исковата молба.
При този изход
на спора на ищеца се дължат деловодни разноски. Доказани са направени разходи в
размер на 720 лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по
ДПЗС с дата 08.02.2021 г. и 350 лв. –
депозит за изготвяне на ССчЕ. Според уважената част
от исковата молба, на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 883, 59 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 104, ал.1 от ЗДСл и чл.121, ал.1, т.3 от
ЗДСл АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Осъжда Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с ЕИК *** и адрес: *** да заплати на Т.В.Т. с ЕГН **********
и адрес: *** обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер на 4 266 лева
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Отхвърля исковата молба на Т.В.Т.
от *** срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, град София за
сумата над 4 266 лв. до пълния предявен размер от 5 166 лв.
Осъжда Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с ЕИК *** и адрес: *** да заплати на Т.В.Т. с ЕГН **********
и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 883,59 лв. (осемстотин и осемдесет
и три лева и 59 стотинки).
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14- дневен
срок от съобщението, че е изготвено
Съдия: