Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 22.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в закрито заседание, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр. дело №4389/2015г., за
да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.247 от ГПК.О
Образувано е по молба на ответника
З.“Е.“АД за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение. В
молбата са изложени съображения за наличие на несъответствие между изложената в
мотивите воля на съда и диспозитива на решението, тъй като е присъдено адвокатско възнаграждение от
по 6036,00лева за всеки един от ищците, а не общо за двамата, както е посочено
в мотивите.
Ищците са представили становище по молбата, в което
изразяват съображения за неоснователността й. Считат молбата за процесуално
недопустима, тъй като съдържа искане за изменение на решението в частта за
разноските и е подадена извън законоустановения срок.
Като все
предвид доказателствата по делото и ставовищата на страните съдът приема следното
от фактическа и правна страна:
Констатира, че с решението от 25.04.2017г. е осъден З. „Е.“ АД, ЕИК********
да заплати на Р.И.К., ЕГН **********
и Н.К.К. на основание чл. 226 от КЗ
сумата от по 75 000,00 лева – застрахователно обезщетение, като са отхвърлени исковете за
разликата над сумата от по 75 000.00 лева до сумата от 150 000,00 лева,
предявени като частични от по 260 000,00 лева. В мотивите е прието, че за
осъщественото процесуално представителство адв. П.К. има право на
възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 12072,00 лева с
ДДС за защитата на ищците, от което съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да заплати 6036,00 лева с ДДС.
При преценка допустимостта и основателността на молбата съдът взема предвид
задължителната съдебна практика, обективирана в решение
№ 38 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 343/2011 г., Г. К., І Г.О. на ВКС, според която грешките в пресмятането, включително и когато са в мотивите и в диспозитива,
се отстраняват по реда на чл. 192, ал. 2 от гпк (отм.), сега чл. 247 от ГПК.
Когато грешката е аритметическа, а не в правните изводи на въззивния съд, тя
следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК.
От съдържанието на мотивите и диспозитива на решението
следва извод за наличие на противоречие между тях, както и за допусната
очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне.
На следващо място, дори и да се приеме, че не е налице посоченото
разминаване между изразената в мотивите воля и диспозитива, е налице грешка в
пресмятането, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение в размер на по
6036,00лева за всеки един от ищците не съответства на размера, определен съобразно
чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за уважената част от исковете в общ размер от
150 000лева.
Предвид изложеното молбата за
допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 25.04.20174г. е
основателна и следва да бъде уважена като на страница последна, ред 16 и 17 от
долу на горе следва да се чете „сумата от 6036,00лева с вкл.ДДС общо“.
Така мотивиран и на основание чл.247 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на
решение №2724/25.04.2017г. като на страница последна, ред 16 и 17 от долу на горе, да се чете „сумата от
6036,00лева с вкл. ДДС общо“ и следния
диспозитив:
ОСЪЖДА ЗД „З.Д.Е.“ АД, ЕИК********, седалище и адрес на
управление:*** да заплати на
адв. П.К., на основание чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
6036,00 лева с вкл. ДДС лв. общо.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :