Присъда по дело №1351/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 10
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120201351
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Бургас , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА И.

МАВРОДИЕВА
Съдебни****

заседатели:****
при участието на секретаря ****
и прокурора Лидия Антоанова Георгиева (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20212120201351 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. А. Ц. О., ЕГН: **********, роден на **** г. в гр. ****, обл.
Бургас, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, с адрес: ****,
осъждан за ВИНОВЕН в това, че на 13.09.2019 г., от дом, находящ се в гр. Бургас, кв. ****,
при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство - метален дилаф,
отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. мъжки слънчеви очила, марка „Тед Браун“, на
стойност 135.00 /сто тридесет и пет/ лева и 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокиа“, на
стойност 20.00 /двадесет/ лева, от владението на собственика им Г. Х. К., роден на
30.09.1977 г. в гр. Бургас, без негово съгласие, както и чужда движима вещ, а именно 1 бр.
сребърен синджир с висулка във формата на цвете, с тегло 3 грама, на стойност 2.70 /два
лева и седемдесет стотинки/ лева, от владението на собственика й С. Г. К., родена на ****. в
с. Дюлево, общ. Средец, обл. Бургас, без нейно съгласие, всички вещи на обща стойност
157.70 /сто петдесет и седем лева и седемдесет стотинки/ лева, с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. „второ“, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, ПОРАДИ КОЕТО на основание чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. „второ“, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ от НК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода” за
срок от 2 /две/ години.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС определя първоначален „строг“
1
режим за изтърпяване на наказанието.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А. Ц. О., ЕГН: **********,
да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сума в размер на 611,64 лв. /шестстотин и
единадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, направени по делото в хода на
досъдебното производство разноски.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства 1 бр. метален дилаф, 1 бр. мобилен
телефон, марка „Нокиа“ и 1 бр. сребърен синджир с висулка във формата на цвете,
намиращи се в 1 брой хартиен плик, приети с Протокол л. 6 от съдебното производство да
бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, а именно 1 бр. мобилен телефон, марка
„Нокиа“ да бъде върнат на Г. Х. К., а 1 бр. метален дилаф и 1 бр. сребърен синджир да бъдат
върнати на С. Г. К..
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок от днес пред
Окръжен съд Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 10 по НОХД 1351/2021г. по описа на РС Бургас, обявена в
публично съдебно заседание на 27.04.2021г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу А. Ц. О., ЕГН: ********** за това, че на 13.09.2019 г., от дом, находящ се в
******, при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство - метален
дилаф, отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. мъжки слънчеви очила, марка „Тед
Браун“, на стойност 135.00 /сто тридесет и пет/ лева и 1 бр. мобилен телефон, марка
„Нокиа“, на стойност 20.00 /двадесет/ лева, от владението на собственика им Г. Х. К., роден
на 30.09.1977 г. в гр. Бургас, без негово съгласие, както и чужда движима вещ, а именно 1
бр. сребърен синджир с висулка във формата на цвете, с тегло 3 грама, на стойност 2.70 /два
лева и седемдесет стотинки/ лева, от владението на собственика й С. Г. К., родена на ****. в
с. Дюлево, общ. Средец, обл. Бургас, без нейно съгласие, всички вещи на обща стойност
157.70 /сто петдесет и седем лева и седемдесет стотинки/ лева, с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. „второ“, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК
В разпоредително заседание пострадалите лица, редовно призовани, не се явяват и не
изпращат представител, поради което ход на делото е даден съгласно чл. 247в, ал. 2 НПК.
Подсъдимият А. Ц. О. и неговият защитник адв. С. направиха искане производството
по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл.
371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след
като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт като относно размера на наказанието намира,
че следва да се определи в размер на три години лишаване от свобода, което на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2 б „б” ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим,
разноските да се възложат в тежест на подсъдимия, а веществените доказателства – метален
дилаф и 1 бр.сребърен синджир с висулка да бъде върнат на С.К., а 1 бр. мобилен телефон
марка „Нокия” да бъде върнат на Г.К..
Служебният защитник на подсъдимия – адв. С. счита, че на подсъдимия следва да
бъде наложено минимално наказание „лишаване от свобода“. Вещите намира, че следва да
се върнат на собствениците им.
Подсъдимият се придържа към казаното от адвоката си. Изразява съжаление и казва,
че учи.
В последната си дума иска минимална присъда.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
1
Подсъдимият А. Ц. О., ЕГН: ********** е роден на **** г. в гр. ****, обл. Бургас,
български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, с адрес: ********
С. Г. К. живеела в къща, находяща се в ******. На 10.09.2019 г., в дома на св. К. на
горепосочения адрес дошъл синът й - св. Г. Х. К., който оставил в двора на къщата свои
движими вещи, а именно: 1 бр. мъжки слънчеви очила, марка „Тед Браун“ и 1 бр. мобилен
телефон, марка „Нокиа“.
На 13.09.2019 г. подсъдимият А.О. се срещнал със свидетеля ******. Двамата отишли
в кв. „Сарафово“, гр. Бургас. Когато обвиняемият О. и св. ***** минали покрай дома,
обитаван от св. К., находящ се в ******, подсъдимият решил да влезе в него и да отнеме
оттам движими вещи. В изпълнение на взетото решение, подсъдимият О. влязъл в двора на
къщата, където видял 1 бр. мъжки слънчеви очила, марка „Тед Браун“ и 1 бр. мобилен
телефон, марка „Нокиа“, собственост на Г. Х. К., и ги взел. След това подсъдимият намерил
в двора на къщата метален дилаф, взел го и с него натиснал прозореца на къщата в областта
на заключващия механизъм, в резултат на което го отворил, след което оставил металния
дилаф в двора. Подсъдимият влязъл през отворения прозорец в къщата, като взел оттам 1 бр.
сребърен синджир с висулка във формата на цвете, с тегло 3 грама, собственост на С. Г. К.,
след което той и св. ***** избягали. По същото време св. К. сигнализирала органите на
МВР. Когато полицейските служители пристигнали в имота, те видели, че подсъдимият и
св. ***** бягат, поради което започнали да ги преследват. Докато бягал, от подсъдимия
паднали отнетите от него вещи, а именно 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокиа“ и 1 бр.
сребърен синджир с висулка във формата на цвете, с тегло 3 грама, които били намерени от
св. ******. Същите били предадени на органите на МВР с протокол за доброволно
предаване.
По делото бил извършен оглед на местопроизшествие на имота, находящ се в ******,
като бил иззет намерения в двора метален дилаф.
В хода на разследването по делото била назначена и извършена експертиза по метода
на ДНК профилиране, видно от заключението на която по иззетия по делото метален дилаф
бил установен клетъчен материал с ДНК профила на подсъдимия А.О..
По делото била назначена и извършена съдебно-оценъчна експертиза, видно от
заключението на която 1 бр. мъжки слънчеви очила, марка „Тед Браун“ са на стойност
135.00 /сто тридесет и пет/ лева, 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокиа“, е на стойност 20.00
/двадесет/ лева и 1 бр. сребърен синджир с висулка във формата на цвете, с тегло 3 грама, е
на стойност 2.70 /два лева и седемдесет стотинки/ лева, като всички вещи са на обща
стойност 157.70 /сто петдесет и седем лева и седемдесет стотинки/ лева.
Съгласно приетата като доказателство по делото справка за съдимост подс. О. е
осъждан многократно като с Определение по ЧНД № 142/2014 г. по описа на Районен съд -
Кубрат, влязло в сила на 25.07.2014 г., по отношение на А.О. било наложено едно общо
наказание в размер на най-тежкото от определените му по НОХД № 4981/2013 г. по описа
на Районен съд - Бургас и НОХД № 7/2014 г. по описа на Районен съд - Кубрат, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“
режим в затвор. Наказанието било изтърпяно на 22.04.2016 г.
Със Споразумение по НОХД № 111/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Котел,
влязло в сила на 28.03.2018 г. О. е бил признат за виновен за извършено от него тежко
умишлено престъпление от общ характер по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
2
от 4 /четири/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.
Наказанието било изтърпяно на 06.06.2018 г.
Цитираните осъждания на подсъдимия предхождат настоящото инкриминирано
деяние и обуславят наличието на двете хипотези, при които деянието следва да се
квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив, а именно по чл. 29, ал. 1, б.
„а” и б. „б” от НК, като не са изтекли сроковете предвидените в разпоредбата на чл. 30 от
НК.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимия О. самопризнания, които се подкрепят от събраните в съдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: обяснения на подсъдимия О., разпитите на
свидетелите свидетелите ****** (л.7 ДП), Г. Х. К. (л.9; л. 10), ***** (л.11), С. Г. К. (л.12),
****** (л.13), ***** (л.15), ****** (л. 79) и **** (л.80)
От писмените доказателства: протокол за доброволно предаване (л. 20); справка за
съдимост;
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л.
18); протокол за вземане на сравнителни образци (л. 36); протокол за оглед на веществени
доказателства (л. 81);
От експертизите: съдебно-оценъчна експертиза (л. 31); протокол № 19 (л. 38) за ДНК
профилиране.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен
анализ на доказателствата. В случая всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви. В хода на досъдебното производство са разпитани поемните лица **** и
****, в присъствието, на които е било иззето и приобщено по делото вещественото
доказателство – метален дилаф, по който съгласно изготвеното заключение на вещо лице се
установява клетъчен профил именно на подсъдимия О.. Установява се средството, което е
използвал подсъдимия, за да проникне в жилището с цел намиране на вещи, които да
отнеме.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.196
ал.1 т.2 вр. с чл. 195, ал. 1 т. 4, предл. „второ” вр. чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от
НК.
3
За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и
субективната му страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да
бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга
стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на
фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху
движимата вещ. От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк
умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо
или юридическо разпореждане).
От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел чужди движими вещи 1 бр.
мъжки слънчеви очила, марка „Тед Браун“, на стойност 135.00 /сто тридесет и пет/ лева и 1
бр. мобилен телефон, марка „Нокиа“, на стойност 20.00 /двадесет/ лева, от владението на
собственика им Г. Х. К., без негово съгласие, както и чужда движима вещ - 1 бр. сребърен
синджир с висулка във формата на цвете, с тегло 3 грама, на стойност 2.70 /два лева и
седемдесет стотинки/ лева, от владението на собственика й С. Г. К.. Престъплението е
довършено като е установена фактическа власт върху вещите от подсъдимия и е налице
прекъсване на фактическата власт на досегашните владелци. С цел отнемането на вещи
подсъдимият е проникнал в двора на къщата и е отнел 1 бр. мъжки слънчеви очила, марка
„Тед Браун“ и 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокиа“, след което е проникнал в стая на
партерен етаж, обитавана от св. К., използвайки намерен в двора на къщата метален дилаф,
откъдето е отнел сребърен синджир с висулка във формата на цвете. Съгласно
Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г., Пленум на ВС за да бъде
осъществен вторият състав на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК е необходимо да се установи, че при
влизането или отключването на помещението или при отнемането на вещите е било
използвано техническо средство. Не е необходимо то да е специално пригодено за
извършване на кражбата. В случая от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на св. ******, от протокол за оглед на местопроизшествие и от показанията на
присъствалите поемни лица, както и от изготвената и приета ДНК експертиза се установява
несъмнено, че подсъдимият е използвал метален дилаф, за да проникне в дома на св. К. с цел
отнемане на вещи и е отнел сребърен синджир с висулка. Използваният метелен дилаф не е
специално пригоден за преодоляването на преградата, но в случая е бил използван, за да се
отвори прозореца и да се проникне в помещението. Ето защо съдът намери, че е налице
квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. „второ“ НК, за която е повдигнато
обвинение и призна подсъдимия за виновен.
Налице е и квалифициращия признак „опасен рецидив“, по смисъла на чл. 29, ал.1, б.
„А” и „Б” от НК, което се установи от представената справка за съдимост: с Определение по
ЧНД № 142/2014 г. по описа на Районен съд - Кубрат, влязло в сила на 25.07.2014 г., по
отношение на А.О. било наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото от
определените му по НОХД № 4981/2013 г. по описа на Районен съд - Бургас (за
престъпление по чл. 198, ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК) и НОХД № 7/2014 г. по описа на
Районен съд – Кубрат, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, което да
изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор. Наказанието било изтърпяно на
22.04.2016 г.
Със Споразумение по НОХД № 111/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Котел,
влязло в сила на 28.03.2018 г. О. е бил признат за виновен за извършено от него тежко
умишлено престъпление от общ характер по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 4 /четири/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.
Наказанието било изтърпяно на 06.06.2018 г.
4
Предвид изложеното подсъдимият е осъждан и настоящото деяние е извършено след
като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и е извършил
инкриминираното деяние, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Ето защо е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
б „а” и б „б” НК.
Деянието е извършено в петгодишния срок по чл. 30, ал.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Съзнавал е, че
инкриминираните движими вещи са чужди, че за да прекъсне владението следва да използва
техническо средство, за да преодолее направената за защитата им преграда и е прекъснал
фактическата власт на досегашните владелци, като е целял това и е имал намерение
противозаконно да ги присвои.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК. Изразеното съжаление и признанието за вината съдът
не може да определи като изключително смекчаващо обстоятелство като същото вече е
отчетено от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2
НПК вр. чл. 58а НК.
Подсъдимият проявява трайно престъпно поведение, проявява се като личност с
висока степен на обществена опасност. Видно от справката за съдимост, подсъдимият в
осъждан за тежки умишлени престъпления против собствеността и поведението му сочи за
трайни престъпни нагласи за обогатяване по неправомерен начин, което съдът намира за
отегчаващо обстоятелство. В състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение
като квалифициращ признак е включено това, че е използвано техническо средство и че се
касае за рецидив, поради което не следва да се отчита като допълнително отегчаващо
отговорността обстоятелство. Като смекчаващо обстоятелство се преценява това, че
подсъдимият проявява желание да учи докато търпи наказание „лишаване от свобода”,
фактът, че стойността на отнетото е много под размера на минималната работна заплата,
както и това, че част от вещите са били намерени. Като смекчаващо обстоятелство съдът
счита и проявеното желание за съдействие на разследването и на съдебното производство.
Съдът намери, че справедливото наказание спрямо подсъдимия като се отчитат
отегчаващите и смекчаващите обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 54 НК е в размер
на 3 години лишаване от свобода. Същото съдът намали с една трета, предвид разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 НК, поради което осъди подсъдимия да изтърпи наказание лишаване от
свобода за срок от две години. Така определеното наказание следва да способства за
постигане на целите на наказанието и едновременно с това да ограничи възможността на
подсъдимия за предвидения период от време да извършва престъпления.
5
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б „б“ ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, тъй като не са изтекли повече от 5 години
от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било
отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, в който смисъл съдът определи
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.
По разноските:
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 611,47 лева на основание чл.189, ал.3 от НПК за
изготвената съдебно –оценъчна експертиза и ДНК експертиза.
По веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства по делото да бъдат върнати на
правоимащите, от които са отнети. Приобщения метален дилаф е установен в двора на
пострадалото лице К., поради което съдът постанови 1 бр.метален дилаф, както и 1 бр.
синджир с висулка във формата на цвете да бъдат върнати на С.К., от чийто дом са били
отнети, а 1 брой мобилен телефон марка „Нокия” да бъде върнат на лицето, сочено за негов
собственик от св. К. и св. К., а именно на Г.К..
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни