Решение по дело №2182/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 154
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Елена Савова Тахчиева-Великова
Дело: 20201000502182
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. София , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000502182 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.01.2020г., постановено по гр.д. № 17/2019г. на Монтански окръжен
съд ЗК „Лев Инс“АД е осъдена да заплати на Е. В. В. от гр.*** сумата от 100 000лв-
частичен иск при цялостна искова претенция от 120 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП на 17.07.2018г., ведно със законната
лихва от 27.07.2018г., деловодни разноски, както и дължимите държавни такси. Решението е
постановено при участието на ТЛП Г. Н. Г. на позицията на ответника ЗК „Лев Инс“АД.
Решението е обжалвано от ответното дружество ЗК „Лев Инс“АД в осъдителната му
част с оплаквания за неправилност, поради нарушение на процесуалния и материален закон
и необоснованост. Конкретните доводи за неправилност на решението са насочени против
постановяването му в нарушение на процесуалния закон и разясненията в ТР № 1/2017 по
т.д. № 1/2017г на ОСГТК, според които гражданският съд бил длъжен да спре висящо пред
него производство, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще
има значение за правилното решаване на спора. Твърди се, че при настъпване на ПТП е
образувано наказателно дело и внесен обвинителен акт, но въпреки наличието на
преюдициално наказателно производство, съдът отказал да спре настоящото дело. С
посоченото се обосновава съществено процесуално нарушение, тъй като при изтъкнати
обстоятелства за съставомерност на деянието /поглъщащо деликта/ компетентен да се
произнесе дали има престъпление е наказателният съд. На следващо място се твърди
1
неправилност на решението, поради необоснованост- съдът придал по-голяма
доказателствена тежест на едни доказателства, а други игнорирал. В тази връзка се прави
анализ на изводите на експертизата и се обосновават доводи, че от становището на вещото
лице и медицинската документация не става ясно кои точно прешлени са счупени, от което
следвало, че травмите като проявление и последици са неустановени. Недоказано също било
твърдението за счупване на трохантерния масив на лява бедрена кост, което следвало от
липсата на данни в стенографското изследване. Поддържа се също оплакване, че
определеният размер на обезщетението е несъответстващ на действително търпените вреди,
както и на обществено-икономическите условия на живот. И на края се поддържа
оплакване, че неправилно съдът е отхвърлил като недоказано възражението за
съпричиняване по чл.51,ал.2 ЗЗД и подходил съвсем формално въпреки становището на
медицинската експертиза в обратна насока. Иска се отмяна на обжалваното решение и
вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърли искът като
неоснователен.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – ищецът
Е.В., който чрез пълномощник е изразил подробни доводи и съображения против
оплакванията и искане за потвърждаване на решението.
Решението е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са преки искове с правна
квалификация чл. 432, ал.1 КЗ за репариране на вреди, причинени при пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на МПС, чиято гражданска отговорност за вреди към трети
лица, обезпечава ответният застраховател ЗК „Лев Инс“АД.
От фактическа страна не е спорно и се установява от приетите пред първата
и инстанция писмени доказателства наличието на валиден застрахователен договор с
ответното дружество, покриващо риска „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил
към трети увредени лица /полица № BG/22/118001965256/08.07.2018г., със срок на
валидност една година, считано от 09.07.2018г./ и настъпване на пътното произшествие на
17.07.2018г с пострадалия ищец, за което свидетелстват приложените писмени
доказателства констативен протокол № 3/2018г на РУ –Белоградчик с пострадали лица и
протокол за оглед на местопроизшествие.
От изслушаната пред първата инстанция автотехническа експертиза се изяснява
механизма на произшествието, като настъпило на 17.07.2018г. около 00:40 часа на път 1-1 /
Е-79/, при което л.а. Фолксваген Шаран с рег.№ ***, управляван от Г. Н. Г. от гр.*** ,
движещ се в посока към гр. Монтана със скорост около 87 км/ч., при пътна маркировка
непрекъсната разделителна линия „М1", навлязъл в насрещната лента за движение и
блъснал челно насрещно /ексцентрично/ движещия се л.а. „ Тойота Пикник" с рег.№ ***,
управляван от ищеца Е.В. със скорост от 71 км/ч. Участъкът от пътя, на който е станало
2
ПТП-то е определен като прав, с двупосочно пътно платно с надлъжен наклон при добри
климатични условия и разрешена скорост от 90 км/ч. В становището си експертът не може
да даде еднозначен отговор по какви причини управляваният от Г. Н. Г. лек автомобил е
напуснал своята лента за движение и навлязъл в насрещното пътно платно, където се движел
управляваният от ищеца автомобил. От липсата на спирачен път се съди, че произшествието
е възникнало внезапно, като мястото на удара е определено в лявата пътна лента /лентата за
движение на лек автомобил Тойота Пикник/, на около 1.80 метра вдясно от левия край на
платното за движение. Ударът бил челен /ексцентричен/ при застъпване на около 160 см в
областта на предните челни части на автомобилите. Според решаващите изводи на съдебния
експерт инж. Р.И. основна причина за пътния инцидент е навлизането на лекия автомобил
Фолксваген Шаран в лентата за насрещно движение.
Изводите на автотехническата експертиза напълно кореспондират с писмените
доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествието, издадени от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125
ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек/ и се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за фактите пряко възприети от
длъжностностните лица при извършване на огледа.
Обсъдените доказателства, изясняващи механизма на произшествието, потвърждават
изводите на първата инстанция за противоправно поведение на водача на лек автомобил
Фолксваген Шаран Г.Н., което се намира в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент.
Категорични в тази връзка са обсъдените доказателства, че основна причина за пътното
произшествие е внезапното навлизане на водача Н. в насрещната за него /лява/ лента за
движение при наличие на пътна маркировка „М1“, с което нарушил правилата за движение,
визирани в чл. 16. ал.1 т.1 ЗДвП, налагащи забрана при платно за движение с две пътни
ленти водачът да навлиза в лентата за насрещно движение, включително за извършване на
маневри изпреварване или заобикаляне при наличие на непрекъсната пътна маркировка М1
/чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП/. Безспорно на следващо място се установява наличието на
пряка причинна връзка между противоправното поведение на водача Г.Н. и настъпването на
вредите – увреждане здравето на другия водач, вследствие на което е търпял описаните
физически и морални страдания.
Неоснователни са доводите в жалбата на застрахователя, че обжалваното решение се
явява на самостоятелно основание неправилно като постановено в нарушение на
процесуалния закон и разясненията в ТР № 1/2017 по т.д. № 1/2017г на ОСНГТК, според
които гражданският съд е длъжен да спре висящо пред него производство, когато в същия
или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора. Посочената теза е обоснована с образувано наказателно производство и
внесен обвинителен акт, обуславящ наличието на преюдициално наказателно производство,
въпреки което съдът отказал да спре настоящото гражданско дело. По този процесуален
въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в определение №
3
616/21.07.2014 г. по т. д. № 1732/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 316/24.06.2016г.
по ч.т.д. № 887/2016г. 2 т.о., ТК, ВКС и др., съгласно която предпоставките по чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира
гражданската отговорност на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
спрямо пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство срещу
застрахования делинквент при идентичност на деянието и неговата противоправност, за
което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство
и противоправното деяние, от което се твърди че са настъпили вредите, обуславящи
гражданската отговорност на делинквента. При преценка за наличие на предпоставките за
спиране на исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да бъде
установена идентичността между твърдяното противоправно деяние като причина за
вредите, и деянието и неговата противоправност, за което има повдигнато обвинение с
обвинителен акт. В конкретният случай няма данни /включително пред въззивната
инстанция/ образуваното по този случай наказателно производство да е внесено в съдебната
му фаза, за да се установи пълна идентичност между деянието, за което е повдигнато
обвинение с обвинителен акт и противоправното деяние, от което се твърди в исковата
молба, че са настъпили вредите. На следващо място гражданският съд е компетентен да
изследва дали соченото деяние съставлява деликт, който не винаги е тъждествен с
изпълнителното деяние, което от субективна и обективна страна покрива признаците на
престъпен състав по НК. Обсъдените факти, имащи отношение към механизма на пътното
произшествие налагат категоричен извод, че поведението на водача на застрахования
автомобил е противоправно- в нарушение на регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП правила и
се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на противоправните последици.
При деликтната отговорност вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2
ЗЗД/ като в случая не се твърдят, нито установяват обстоятелства, които да оборват тази
презумпция.
Следващият спорен по делото въпрос се отнася до размера на обезщетението за
неимуществени вреди с оглед на съответствието му с принципа на чл.52 ЗЗД.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира, като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че в следствие на процесното ПТП
ищецът –мъж на 45г. е получил множество травматични увреждания – разкъсно-контузни
рани в теменната област на главата, гръдна травма – счупване на ребра- 1-во и 5-то в дясно,
фисури на 3,4,6,7 и 8 ребро в дясно, счупване на дръжката на гръдната кост, наличие на
кръв в двете гръдни половини; контузия на бял дроб – двустранно, счупване на напречните
израстъци на 1-ви, ,2-ри и 3-ти поясни прешлени в ляво; травма на крайниците – разкъсно-
контузни рани в двете коленни области и закрито счупване на горния край на големия
пищял на лява подбедрица. Счупването на гръдна кост и ребра в дясно са причинили трайно
затруднение в движението по съвкупност за срок от 2-3 месеца. Наличието на белодробна
контузия с кръв в двете гръдни половини реализира състояние временно опасно за живота.
Счупените напречни израстъци на поясните прешлени са причинили трайно затруднение от
4
3 до 6 месеца, а счупеният ляв голям пищял - затруднение в движението за срок до 8 месеца.
Първоначално пострадалият е бил откаран по спешност и хоспитализиран в МБАЛ
„Св.Петка" АД гр. Видин в отделение по ортопедия и травматология с оплаквания от болки
в главата, гърдите и долните крайници, с големи разкъсно-контузни рани в коленните
области. Извършени са клинични прегледи и консултации със специалисти, лабораторни и
образни изследвания, назначена му е медикаментозна терапия за стабилизиране състоянието
му. След консултация с реаниматор по повод на гръдната травма на 17.07.2018г. е преведен
в реанимация за лечение поради контузионен бял дроб, където е бил до 30.07.2018г. На
27.07.2018г. е извършено оперативно лечение, поради счупването на горния край на тибията
- закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация с локална анестезия и поставена
гипсова имобилизация на ляв долен крайник. По време на болничното лечение са
извършвани вливания, кръвопреливания, медикаментозно лечение, поставен е гипсов крачол
и рехабилитация. Изписан е на 16.08.2018г. с окончателна диагноза счупване на горния край
на тибията /голям пищял /, закрито в ляво и придружаващи заболявания - Фрактура косте I и
V вдясно. Фисури на III- IV- VI-VII u VIII ребро вдясно проксимално. Фрактура манубриум
на стернум без костни фрагменти. Фрактура на пр. трансверзус LI - L3. Данни за мозъчно
сътресение при проведеното в болничното заведение лечение не са установени. По повод
персистиращи оплаквания от болки и ограничени движения в ляво коляно, болки в лявата
гръдна половина при дишане и при движение, на 02.10.2018г. ищецът е направил преглед
със специалист-ортопед, при който са установени клинични данни за предно-латерална
нестабилност на лява КС, ограничени и болезнени движения- флексионна контрактура в
лява КС, анталгична походка с помощни средства. На пострадалия са дадени препоръки за
физиотерапия и рехабилитация. На 03.10.2018г. ищецът е направил консултация със
специалист-физиотерапевт, при което му е назначена терапия: физиотерапевтични
процедури от първа група, общо 20 броя. На 22.10.2018г. ищецът е направил контролен
преглед при специалист-ортопед, при който е установено, че продължават оплакванията му
от болки и ограничени движения в ляво коляно, болки в лявата гръдна половина при дишане
и при движение. След около месец е проведен нов контролен преглед при специалист-
физиотерапевт, който е установил ограничени по обем движения и хипотрофия на бедрена
мускулатура, като е назначени поредните 20 броя физиотерапевтични процедури. Към
датата на прегледа на 11.11.2019г., повече от година след инцидента, е установено, че
ищецът не се е възстановил от травмата на долен ляв крайник, въпреки проведени два курса
физиотерапия – оточно коляно, намален обем на мускулатурата при ляво бедро,
несамостоятелна, накуцваща походка с видими белези от хирургично обработени рани на
коленните стави
От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Б. и Г., които следва
да бъдат ценени като кореспондиращи напълно с изводите на медицинската експертиза за
естеството на травмите и периода на възстановителния процес. Според св. Б. /майка на
ищеца/ синът й бил в реанимация 16 дни заради белодробната контузия, в тежко състояние и
с опасност за живота. След привеждането му в отделението по ортопедия бил напълно
5
безпомощен – не можел сам да се обслужва, ползвал памперс и поддържал хигиена с мокри
кърпички. По време на домашното лечение продължавал да се нуждае от чужда помощ –
обездвижен с гипс около 40 дни, а след неговото сваляне трудно се раздвижил, не можел да
ползва патерици поради фрактурите в областта на гърдите, първите стъпки направил с
проходилка, а в последствие продължил да ползва бастун. И към момента походката му
била накуцваща и несамостоятелна. Показанията на св.Б. се допълват с тези на св.Г. –
приятел на ищеца, който има лични впечатления за целия период на лечение и
възстановяване. Описва почти идентични наблюдения за безпомощното състояние на ищеца,
който в период от месеци не можел да се обслужва сам и разчитал на чужди грижи.
Продължавал да изпитва и към момента затруднения с придвижването – ползвал бастун,
имал главоболие, проблеми с паметта. Оплаквал се често от болки в областта на гръдния
кош и кръста, задъхвал се при продължително ходене. Преди инцидента ищецът бил в
идеално здраве, спортувал, а сега не можел да ходи без помощно средство, куцал с левия
крак и се затруднявал да изкачва стълби.
Обсъдените доказателства във връзка с установените по вид и характер травми и
всички съпътстващи ги обективни и субективни последици налагат извод, че
първоинстанционният съд е съобразил в достатъчна степен конкретните обстоятелства от
значение за приложението на чл.52 ЗЗД. Получените в следствие на инцидента множество
комплексни увреждания са засегнали различни анатомични области - разкъсно-контузни
рани в теменната област на главата, гръдна травма – счупване на ребра- 1-во и 5-то в дясно,
фисури на 3,4,6,7 и 8 ребро в дясно, счупване на дръжката на гръдната кост, наличие на
кръв в двете гръдни половини; контузия на бял дроб – двустранно, счупване на напречните
израстъци на 1-ви, ,2-ри и 3-ти поясни прешлени в ляво; травма на крайниците – разкъсно-
контузни рани в двете коленни области и закрито счупване на горния край на големия
пищял на лява подбедрица. Част от описаните травми /контузия на бял дроб и гръдна
травма/ освен източник на интензивни болки и страдания, са и животозастрашаващи, а
получените фрактури съвкупно са нарушили качеството на живот на пострадалия за дълъг
период от време – първоначално в продължение на 40 дни бил напълно обездвижен, а в
последствие не можел да ползва патерици поради фрактурите в областта на гърдите,
първите стъпки направил с проходилка. Възстановителният период продължил около 8
месеца, през които първите няколко месеца бил напълно зависим от чужди грижи за
елементарни битови нужди. От изводите на медицинската експертиза, направени въз основа
на документацията, се установяват усложнения в лечебния процес – независимо от
проведените два курса на рехабилитация при пострадалия са констатирани ограничени по
обем движения и хипотрофия на бедрена мускулатура, а към датата на прегледа повече от
година след инцидента походката е несамостоятелна и накуцваща, без конкретна прогноза за
пълно възстановяване. От показанията на свидетелите, напълно кореспондиращи с изводите
на медицинската експертиза, се установява, че пострадалият мъж на 45г и към момента
продължава да е с влошено качество на живот - ползвал бастун, имал главоболие и болки в
областта на гръден кош и кръст, задъхвал се при продължително ходене. За разлика от
6
сегашното общо увредено състояние, преди бил в отлично здраве, спортувал и водел
активен начин на живот. Неоснователни в контекста на посоченото са оплакванията в
жалбата на застрахователя за успешно приключен в рамките на осем месеца
възстановителен период. Те се опровергават от заключението на неоспорената медицинска
експертиза, която е категорична в извода си, че и към момента /повече от година след
инцидента/ травмата в областта на ляв долен крайник не е възстановена- коляното е оточно,
има хипотрофия на мускулатурата на лявото бедро и накуцваща походка. Всички тези факти
във връзка с вида и характера на травмите, настъпилите усложнения и неблагоприятни
последици върху физическото и психическото състояние на пострадалия мъж са били
обсъдени и съобразени при определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди от
100 000лв, който освен на конкретните за случая обстоятелства, съответства и на
обществено-икономическите условия на живот към релевантния момент /2018г./ и
практиката на съдилищата по аналогични казуси.
Последният спорен въпрос се свежда до наличието или не на принос от страна на
пострадалия по чл.51, ал.2 ЗЗД за настъпване на вредите, респ. за увеличаване на техния
обем. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че при удара тялото
на пострадалия водач се е придвижило напред и нагоре, като от съприкосновението с волана
са настъпили травматичните увреждания в областта на гърдите, а от удара в бордното табло
- травмите в областта на коленните стави и счупването на голяма лява пищялна кост.
Изводите на експертите сочат, че травматичните увреждания в гърдите и коленете биха се
получили независимо от наличието на поставен предпазен колан предвид значителните
деформации на купето и челният /ексцентричен/ удар между двата автомобила. При този
удар автомобилът се е завъртял на 45 градуса по посока на часовниковата стрелка, променил
е посоката си на движение и се е върнал около 5 метра назад от мястото на удара. В резултат
на посоченото тялото на водача се е изместило напред и наляво, а установените деформации
по купето на автомобила сочат на проникване навътре на арматурното /бордно/ табло и
волана. В този случай е изяснено, че предпазният колан не би могъл да има присъщата си
предпазна роля, като задържането на тялото към седалката не би имало значение за
предотвратяване на гръдните и коленни травми, които са получени при деформации на
вътрешни части на купето навътре в автомобила. Този извод допълнително е обоснован и
със сумарната скорост при удара над 100 км/ч /при установена от експерта скорост 87 км/ч.
за Фолксваген Шарана и 71 км/ч. за Тойота/, като получените вследствие на нея тежки
деформации в предната част и на двата автомобила и конкретно по купето на Тойота
Пикник с проникване навътре биха причинили гръдните и коленни травми, независимо от
наличието или не на предпазен колан. Допълнително е изяснено, че при завъртане /ротация/
на автомобила коланът няма възпиращо действие, съответно главата и раменете биха имали
възможност да контактуват с частите от купето и съответно се получат при контакт с лявата
предна врата и средната лява колона. Дори да се приеме, че нараняванията в теменната
област и брадичката са вследствие на удар на главата в предно стъкло, респ. биха били
предотвратими и при поставен предпазен колан, то тези травми са несравними по тежест с
7
настъпилите същински увреждания в областта на гърдите и крайниците, от които всъщност
произтичат обсъдените по тежест и интензитет вреди.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще подлежи на
потвърждаване, при който идентичен изход на спора няма основание да се изменят
присъдените пред първата инстанция разноски.
Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще има само въззиваемия –
ищец, който е бил представляван от пълномощник адв. В.М. по реда на чл. 38, ал.2 Закон за
адвокатурата и на когото ще се определи възнаграждение съответно на обжалваемия интерес
и предвидените в Наредба №1/2004г мин. адвокатски възнаграждения или в размер на
3530лв.
С оглед на изложеното, САС в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.01.2020г., постановено по гр.д. № 17/2019г. на
Монтански окръжен съд.
Осъжда Застрахователна Компания „ Лев Инс“АД ЕИК ********* да заплати на
адвокат В.М. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 3530лв за безплатна правна
защита пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване
препис на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8