МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 137/2011Г.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ
Образувано е по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия А.Б.Т. ***,
за това, че на 26.06.2006г. в
гр. Завет, обл.Разград, в качеството си
на длъжностно лице – кмет на Община гр. Завет, действайки в кръга на службата
си, е съставил официален документ – нотарилна заверка на пълномощно с рег. №
505/26.06.2006г. на Община гр.Завет, в който е удостоверил неверни
обстоятелства – че С.К.А. *** лично е положил подписа си в пълномощното, с цел
да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства -
престъпление по чл.311, ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу
подсъдимата С.З.З. *** за това, че на 26.06.2006г. в гр. Разград, съзнателно се е ползвала от неистински частен
документ - пълномощно с рег. № 505/26.06.2006г., заверено от Община гр.Завет,
като го употребила пред РДВР гр. Разград, за да представлява и при необходимост
да се подписва вместо С.К.А. *** във всички необходими документи за издаването
на задгранични паспорти и лични карти на двете им дъщери Ф. С. С. и П. С. С.,
както и да подава от негово име заявления за паспорти и лични карти и да
получава личните им документи, като от нея за самото съставяне на документа не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 във вр. с
чл.309, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвиненията, така както са
били възведени с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното
производство и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен начин авторството им
в извършване на инкриминираното деяние.
Пледира на всеки от подсъдимите да бъде наложено предвиденото за
извършеното престъпление наказание, като по отношение на подс. Т. същото бъде
определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК предвид наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а по отношение на подс. З.,
предвид наличието на предпоставките за приложение на чл.78а от НК, пледира
същата да бъде освободена от наказателна отговорност като и бъде наложено
административно наказание глоба в минимален размер към датата на извършване на
деянието.
Подсъдимият А.Б.Т., както на
досъдебното производство, така и в съдебно заседание се признава виновен в
извършване на деянието, за което е обвинен и изразява съжаление за стореното.
Защитникът му пледира при постановяване на присъдата да се отчетат
многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и
наказанието да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. “б” от НК
като предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода до пет
години бъде заменено с наказание пробация, включващо само двете задължителни
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК.
Подсъдимата С.З.З. на досъдебното
производство е признала вината си в извършване на деянието, за което е била
обвинена. Впоследствие е напуснала страната на 22.04.2007г. и няма данни за
завръщането й, поради което в рамките на досъдебното производство и на
съдебното следствие на отсъстващата е назначен служебно, при условията на
чл.94, ал.1, т.8 от НПК защитник, който да осъществява процесуалното и
представителство и защита с оглед разглеждане на делото по реда на задочното
производство. Защитникът и не оспорва
установените по делото факти и позовавайки се на наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и предвид наличието на предпоставките за
приложение на чл.78а, ал.1 от НК, моли съда да освободи подзащитната му от
наказателна отговорност и и наложи административно наказание глоба, ориентирано
към предвидения към датата на извършване на деянието минимум.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.А.Б.Т. е 56-годишен, български гражданин, с висше образование,
женен, работи като експерт в ДФ “Земеделие”, неосъждан.
Подс.С.З.З. е 42-годишна, български
гражданин, със средно образование,
разведена, безработна, неосъждана.
От съвместното си съжителство
подс. С.З. и св. С.А. имали две дъщери – Ф. С. родена през 1989г. и П. С.
родена през 1990г. Двамата били официално разделени през 1992г. като подс. З.
живеела и работела предимно в Р Турция. През 2001г. подсъдимата взела при себе
си в чужбина и двете си дъщери, които до тогава живеели при родителите й в село
Брестовене, обл. Разград.
През месец юни 2006г. подс. З. заедно с двете
си дъщери се завърнала в страната с цел издаване на нови задгранични паспорти
на децата. Тъй като при подаването и получаването на въпросните документи било
необходимо съгласието и на двамата родители, от служба БДС при РДВР гр. Разград
обяснили на подс. З., че е необходимо лично присъствие или нотариално заверено
пълномощно от съпруга й. Поради тази причина на 26.06.2006г. подс. З. *** и
поискала да й бъде заверено пълномощно, в което като “упълномощител” бил
посочен св. А.. Видно от приложеното копие на стр.22 от официалния регистър на
нотариалните заверки на Община Завет, под № 505/26.06.2006г. на посочената дата
е извършена нотариална заверка на подписа на св. С.А.. Печатът на заверката бил
поставен и попълнен от св. С.. Съгласно разпоредбите на ЗАкона за нотариусите и
нотариалната дейност, нотариалната заверка извършил подс. А.Т. ***, с която
заверка удостоверил, че св. А. лично е положил подпис пред него. Подс. Т.
подписал нотариалната заверка без да се е срещал със св. А., когото познавал
лично и без последният да е полагал лично подписа си в пълномощното пред него.
По-късно същия ден подс. З.
съзнателно ползвала пълномощното като го представила пред БДС в РДВР гр.
Разград, при подаване на две заявления за издаване на документи за самоличност
на двете си дъщери – Ф. и П..
Съгласно заключенията на
назначените графологични експертизи, подписът положен в графата “Упълномощител”
на пълномощно с рег. № 505/26.06.2006г.,не е изпълнен от св.А., а подписът
положен в графата “кмет/скретар” в същото пълномощно вероятно е изпълнен от
подс. Т..
По доказателствата:
Всички доказателства в своята
съвкупност сочат, както авторството на подсъдимите, така и индивидуализират
деянията им. Обясненията на подсъдимия Т. и показанията на разпитаната на съдебното
следствие свидетелка К.С. и приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1,
т.5 от НПК показания на св. С.А. се подкрепят от писмените доказателства по
делото: справки за съдимост,
графически експертизи, пълномощно с рег. № 505/26.06.2006г. на Община Завет,
справка от община ЗАвет за заемаща длъжност, копие от дневника на нотариалните
заверки на Община Завет, копия от заявления за издаване на паспорти на Ф. и П. С..
Съдът
кредитира изцяло както обясненията на подсъдимия Т., така и показанията на
разпитаните свидетели. Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло и
останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както
помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа
обстановка.
От
правна страна:
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият А.Б.Т. с
действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.311, ал.1 от НК, тъй като на 26.06.2006г. в гр. Завет,
обл.Разград, в качеството си на
длъжностно лице – кмет на Община гр. Завет, действайки в кръга на службата си,
е съставил официален документ – нотарилна заверка на пълномощно с рег. №
505/26.06.2006г. на Община гр.Завет, в който е удостоверил неверни
обстоятелства – че С.К.А. *** лично е положил подписа си в пълномощното, с цел
да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства.
От
обективна страна подсъдимият е съставил официален удостоверетилен документ с
невярно съдържание, което извършил като в качеството си на длъжностно лице –
кмет на община, е подписал изготвеното от друго лице пълномощно, като е
съзнавал, че отразените в него обстоятелства са неверни – че лицето С.А. не е
положил подпис лично пред него, но е извършил нотариалната заверка. Деянието е
довършено със самото съставяне на документа с невярно съдържание.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл – съзнавал е,
че при съставянето на документа внася в
него неверни обстоятелства и наред с това цели така съставения документ да бъде
използван като доказателство за тези обстоятелства.
Безспорно
от събраните доказателства се установи, че подсъдимата С.З.З. с действията си е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316
във вр. с чл.309, ал.1 от НК, тъй като на 26.06.2006г. в гр. Разград, съзнателно се е ползвала от неистински частен
документ - пълномощно с рег. № 505/26.06.2006г., заверено от Община гр.Завет,
като го употребила пред РДВР гр. Разград, за да представлява и при необходимост
да се подписва вместо С.К.А. *** във всички необходими документи за издаването
на задгранични паспорти и лични карти на двете им дъщери Ф. С. С. и П. С. С.,
както и да подава от негово име заявления за паспорти и лични карти и да
получава личните им документи, като от нея за самото съставяне на документа не
може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна, за да е
налице наказателна отговорност, е необходимо да бъде установено ползуването на
посочените в чл. 316 НК документи. В случая е установено, че подсъдимата е
ползвала този документ на 26.06.2006г.
при снабдяване с документи за самоличност на дъщерите си, като е представила
пълномощното в РДВР гр. Разград, сектор БДС. Характерът и същността на този
документ е бил също установен - той е неистински. Последното обстоятелство е
било добре известно на З. и въпреки това тя се е ползвала от него. Налице е
както обективният, така и субективният състав на престъплението по чл. 316 във
вр. с чл.308 от НК.
От субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата - пълнолетно и вменяемо лице, ясно е
съзнавала, че се ползва по престъпен начин с частен документ, който е
неистински; съзнавала е
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и видно от действията и, водена от користни мотиви
е искала настъпването на тези последици.
По
наказанията:
Предвид изложеното съдът призна
подс.А.Б.Т. за виновен в извършване на престъплението по чл.311,
ал.1 от НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало, обясненията, които дава и чрез които
съдейства за разкриване на обективната истина; съжаление и критично отношение;
добри характеристични данни; изминалият период от пет години от извършване на деянието
до реализиране на наказателната отговорност. Отчитайки предходното, съдът
констатира наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които
и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко,
поради което определи санкцията при условията на чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК,
като замени предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода до
пет години с наказание пробация, включващо следните пробационни
мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично; 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година.
Съдът намери, че по отношение
на подсъдимата С.З.З. са налице условията на чл.78а от НК: за престъплението по
чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до
две години, С.З. e пълнолетна, не е осъждана за
престъпление от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК, с
деянието не са причинени имуществени вреди.
Предвид горното съдът освободи
С.З.З. от наказателна отговорност за престъплението по чл.316 във вр. с чл.309,
ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК, и наложи
административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева, като по-благоприятен закон за
подсъдимата.
При индивидуализацията на
наложеното наказание съдът отчете, че
липсват отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало, признанието за виновност,
материално и семейно положение, поради което наложи наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума.
Съдът може да се надява, че така
определените по вид и размер наказания ще въздействат предупредително върху
подсъдимите и ще им отнемат възможността да вършат други престъпления.
Неизбежното им наказване ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на
общественото чувство за справедливост,
еквивалент на възмездието като обществена оценъчна категория.
Разноски по досъдебното
производство и на съдебното следствие не са направени, поради което и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, такива не следва да се възлагат.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия:/П/ Ал. Великова