№ 32
гр. Пловдив, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20245001000568 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Л.“ АД против Решение № 186/
22.04.2024 г. по т. д. № 291/2023 г. на ОС - Пловдив, с което е отхвърлен
предявения против „К.” ЕООД иск за съществуването на следните вземания:
Вземане за сумата 1 356 441, 42 лв. - законна лихва за периода от
09.04.2019 г. до 07.04.2022 г. върху главница в размер на 4 924 743, 04 евро (с
левова равностойност 9 631 960,18 лв.) по Договор за банков кредит от
14.02.2007 г., представляваща част от дължимата законна лихва за същия
период в общ размер на 2 929 955,60 лв. ведно със законна лихва върху същата
главница до окончателното й изплащане с първа по ред привилегия съгласно
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, с която е приета самата главница със списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „К.” ЕООД, предявени в
срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ по т.д. № 376/2018 г. на ОС - С.З., обявен в
ТРРЮЛНЦ на 16.05.2019 г., и което вземане е изключено от обявен на
20.05.2022 г. от синдика на „К.” ЕООД в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника
Списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност с
определение от 15.05.2023 г. по т. д. № 660/2019 г. на ПОС.
1
Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд, че вземането за лихва
за забава върху главницата е следвало да бъде прието в сроковете по чл. 685,
ал.1 ТЗ, като се поддържа, че вземанията за законна лихва върху приетата
главница, дължими за периода след откриване на производството по
несъстоятелност, подлежат на допълнително предявяване по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
Наред с това изразява становище, че законната лихва върху приетата в
производството по несъстоятелност главница по договора за банков кредит е
дължима и за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. Предвид изложеното иска
да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което
да се уважи предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
„К.“ ЕООД, който чрез пълномощника си оспорва жалбата и иска да се
потвърди обжалваното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
„Л.“ АД е предявило против „К.” ЕООД иск с правно основание чл. 694,
ал. 2, т. 2 ТЗ за сумата от 356 441, 42 лв., представляваща законна лихва за
периода от 09.04.2019 г. до 07.04.2022 г. върху главница в размер на 4 924
743,04 евро (с левова равностойност 9 631 960,18 лв.) по Договор за банков
кредит от 14.02.2007 г., представляваща част от дължимата законна лихва за
същия период в общ размер на 2 929 955,60 лв., приета от синдика с
допълнителния списък и изключена с определението по чл. 692 ТЗ, както и
законна лихва върху същата главница за периода 08.04.2022 г. до
окончателното й изплащане.
По делото не е спорно, че с решение от 11.03.2019 г. по т. д. № 376/ 2018
г. на Окръжен съд - С.З. е открито производство по несъстоятелност на „К.”
ЕООД, по партидата на който в ТРРЮЛНЦ на 20.05.2022 г. е обявен списък на
приети вземания на „„Л.“ АД в размер на 2 929 955. 60 лв., съставляващо
законна лихва върху главница от 9 631 960.18 лв. за периода 09.04.2019 г. -
07.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до окончателното
2
изплащане, с ред за удовлетворяване на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ – с
обезпечение Особен залог върху вземания по договори за наем, вписани в
ЦРОЗ под № *, подновен с вписване № *, подновен с вписване № * и
допълнен с вписване № *.
В срока по чл. 690 ТЗ е постъпило от длъжника „К.” ЕООД, възражение
против приетите от синдика вземания на кредитора „Л.“ АД, което с
определение от 15.05.2023 г., постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ по т. д.
№ 660/ 2019 г. на ОС – Пловдив е уважено, като е изключил вземанията от
обявения в ТРРЮЛНЦ списък приети вземания.
По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, според която
дължимия остатък от законната лихва в размер на 2 929 721. 22 лв. за периода
от 09.04.219 г. до 07.04.2022 г. при отчитане погасяванията по изп. д. № 473/
2019 г. на ЧСИ М.Б. възлиза на 1 356 207. 07 лв., а за периода 09.04.2019 г. –
13.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 07.04.2022 г. на 1 029 790. 64 лв.
При тези данни по делото настоящата инстанция намира предявения иск
за частично основателен. Спорът в настоящето производство е концентриран
върху въпроса дали вземането за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода
от 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на главницата е възникнало
преди или след откриване на производството по несъстоятелност с решение от
11.03.2019 г. по т. д. № 376/ 2018 г. на ОС – С.З.. Обезщетението за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е санкция за неизпълнението на едно облигационно парично
задължение, чийто размер се изчислява посредством законната лихва. Касае се
за лихвено задължение поради възможността за ежедневно начисляване на
законната лихва до окончателното изплащане на главницата. Т. е.
възникването на вземането по чл. 86 ЗЗД освен от неизпълнение на парично
задължение е обусловен и от допълнителен факт – изтичане на определен
период от време. Тази особеност на обезщетението за забава има проявление в
две насоки: 1. позволява на кредитора да търси по свое усмотрение
изпълнение не за целия период на забавата, а само за част от нея; 2. с изтичане
на тригодишната давност по чл. 111 ЗЗД се погасява не цялото вземане, а само
за периода, който не се обхваща от този срок. От тук следва, че обезщетението
за забава за всеки избран от кредитора период представлява отделно вземане.
Изложеното позволява да се приеме, че кредиторът може да предяви
вземането си за обезщетение по чл. 86 ЗЗД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ до
3
окончателното изплащане на главницата предвид акцесорния му характер. Но
ако кредиторът е пропуснал да направи това в сроковете по чл. 685, а. 1 и чл.
688, ал. 1 от ТЗ, то няма пречка да предяви вземането си по чл. 86 ЗЗД за
периода, следващ датата на откриване на производството по несъстоятелност,
по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, тъй като се касае за вземане, възникнало след тази
дата. По тези съображения следва да се приеме, че вземането на кредитора
„Л.“ АД за законни лихви за периода от 09.04.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата е възникнало след датата на откриване на
производството по несъстоятелност на 11.03.2019 г. и не е погасено по давност
на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ поради непредявяването му в сроковете по чл.
685, ал. 1 и ч. 688, ал. 1 ТЗ.
Предявеният иск следва да се уважи за сумата от 1 029 790. 64 лв. за
периода 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г. според
заключението по приетата съдебно – счетоводна експертиза, тъй като за
периода 14.03.2020 г. – 13.07.2020 г. с оглед императивната разпоредба на чл. 6
ЗМДВИПОРНСПП е съществувала забрана за начисляване на лихви за забава
при просрочие на задължения на частноправни субекти по договори за кредит
и други форми на финансиране, приложима на общо основание и в
производството по несъстоятелност, доколкото спрямо него не е предвидено
изрично изключение.
Като се има предвид, че главницата по договора за кредит е приета по
реда на чл. 685 – 686 ТЗ с привилегия по чл. 722, т. 1 ТЗ въз основа учредения
особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2015070301026, по силата на чл. 618 ТЗ,
според който кредиторът запазва в производството по несъстоятелност
правата по дадено обезпечение, лихвите по нея също подлежат на приемане и
удовлетворяване със същата привилегия. След като към датата на откриване
на производството по несъстоятелност 5 - годишният срок на вписването по
чл. 30, ал. 2 ЗОЗ не е бил изтекъл, към този момент кредиторът е имал
валидно заложно право, което предвид нормата на чл. 618 ТЗ не е бил длъжен
да подновява.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени
в частта, в която предявеният иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ е отхвърлен до
сумата от 1 029 790. 64 лв., вместо което се постанови ново, с което се признае
за установено по отношение на длъжника „К.“ ЕООД съществуването на
4
вземането на „Л.“ АД за законна лихва в размер на 1 029 790. 64 лв. за периода
09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г. върху главницата в
размер на 9 631 960. 18 лв. по Договор за банков кредит от 14.02.2007 г. до
окончателното й изплащате с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Решението в
частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 1 029 790. 64 лв. до
предявения размер от 1 356 441, 42 лв. следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото длъжникът „К.“ ЕООД следва да заплати по
сметка на ОС – Пловдив ДТ в размер на 10 297. 90 лв. съгласно чл. 694, ал. 7
ТЗ, а по сметка на АС – Пловдив ДТ в размер на 5 148. 95 лв. съгласно чл. 18
от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 186/ 22.04.2024 г. по т. д. № 291/2023 г. на ОС –
Пловдив в частта, с което е отхвърлен предявеният от „Л.“ АД против „К.”
ЕООД иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за съществуването вземане
до сумата от 1 029 790. 64 лв. - законна лихва за периода от 09.04.2019 г. –
13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г. върху главница в размер на 4 924
743, 04 евро (с левова равностойност 9 631 960,18 лв.) по Договор за банков
кредит от 14.02.2007 г., ведно със законна лихва върху същата главница до
окончателното й изплащане с първа по ред привилегия съгласно чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ, с която е приета самата главница със списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „К. “ ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от
ТЗ по т.д. № 376/2018 г. на ОС - С.З., обявен в ТРРЮЛНЦ на 16.05.2019 г.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.” ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр. С.З., бул. „Н.П.“ № 52, Т. „П. С.З.“, ет.
1, помещение 2.26 съществуването на вземане на „Л.“ АД, ЕИК *, седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Х.“ № 56, ет. партер в размер на 1 029 790. 64
лв., представляваща законна лихва след откриване на производството по
несъстоятелност за периода от 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. -
07.04.2022 г. върху главница в размер на 4 924 743, 04 евро (с левова
равностойност 9 631 960,18 лв.) по Договор за банков кредит от 14.02.2007 г.,
ведно със законна лихва върху същата главница до окончателното й
5
изплащане, с първа по ред привилегия съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ,
произтичаща от особен залог по договор за наем, вписан под №
2015070301026., което вземане е изключено от списък на приетите вземания,
обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника на 20.05.2022 г,. с
Определение № 260278/ 15.05.2023 г. по т. д. № 660/ 2-19 г. на ОС – Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД да заплати по сметка на ОС – Пловдив ДТ в
размер на 10 297. 90 лв., а по сметка на АС – Пловдив ДТ в размер на 5 148.
95 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6