МОТИВИ
към присъда по НОХД № 6295/2014г. по описа на ПРС - IХ
н.с.
Районна прокуратура
гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу
Х.С.И. - роден на ***г***,
б., български гражданин, неженен, неосъждан, живее в с.М.К., обл.П., кв.”Ю.”
№*, работи в „„Л.-**”“ ООД с.Р., с основно образование, ЕГН:**********, за
това, че на 13.05.2014г. в с.Р., обл.П., в съучастие като извършители с Т.С.И.
ЕГН:********** и М.С.И. ЕГН:********** е причинил на М.С.К. ЕГН:**********
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия
на мозъчното вещество, които сами по себе си и поотделно са довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота – престъпление по чл.129,
ал.2 вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
М.С.И. - роден на
***г***, б., български гражданин, неженен, неосъждан, живее в с.М.К., обл.П.,
кв.”Ю.” №*, работи като *** ** в „„М.А.Т.” “, с основно образование, ЕГН:**********,
за това, че на 13.05.2014г. в с.Р., обл.П., в съучастие като извършители с
Т.С.И. ЕГН:********** и Х.С.И. ЕГН:********** е причинил на М.С.К.
ЕГН:********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните
кости и контузия на мозъчното вещество, които сами по себе си и поотделно са
довели до разстройство на здравето временно опасно за живота – престъпление по
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Т.С.И. - роден на ***г***, б., български гражданин,
женен, неосъждан /реабилитиран/, живее в с.М.К., обл.П., кв.”Ю.” №*, не работи,
с основно образование, ЕГН:**********, за това, че на 13.05.2014г. в с.Р.,
обл.П., в съучастие като извършители с Х.С.И. ЕГН:********** и М.С.И.
ЕГН:********** е причинил на М.С.К. ЕГН:********** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия на мозъчното вещество,
които сами по себе си и поотделно са довели до разстройство на здравето
временно опасно за живота, - престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, вр.
с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Съдът е приел за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от
пострадалия М.С.К., в размер на 10 000 лева, съставляващ неимуществени вреди
причинени от престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1
от НК срещу подсъдимия Х.С.И., подсъдимия М.С.И. и
подсъдимия Т.С.И., ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, като недоказан
по основание и размер.
В съдебно заседание
подсъдимите Х.С.И., М.С.И. и Т.С.И. и техния защитник - адвокат И.М. са заявили, че желаят делото да
се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е
определил да се проведе предварително изслушване на страните, в хипотезата на
чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително изслушване, след като съдът
е разяснил на подсъдимите правата им по чл. 371 от НПК и след като ги е
уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от тях самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, подсъдимите са
направили самопризнание и в съдебно заседание са заявили, че се признават за
виновни по повдигнатото им обвинение, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимите
съдът, след като е установил, че самопризнанията им се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства, с определение по чл.371 ал.4 от НПК е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната
процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане
на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимите, на
свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, като застъпва становището, че безспорен
било установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, като на 13
май 2014г. тримата подсъдими нанесли две средни телесни повреди на пострадалия
К.. Твърди отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно – че телесните
повреди са били две, застрашавали са в значителна степен здравето на
пострадалия, както и че е бил налице предварителен сговор относно престъпното
деяние. Сочи се още, че инициатор на деянията бил подсъдимият М.И., че
подсъдимият Т.И. е бил осъждан и преди, макар и реабилитиран за последното,
како и че макар да са се признали за виновни, подсъдимите на били дали
обяснения в досъдебното производство. Предлага се определяне наказание над
предвидения от закона среден размер, което да бъде намалено с една трета, с
оглед разглеждане делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК, както и
уважаване на така предявения иск в справедлив размер.
Повереникът на
пострадалия се солидаризира с позицията на представителя на РП-Пловдив по
отношение деянието и участието на тримата подсъдими в него, като предлага да
бъде определено справедливо наказание по реда на чл.58А от НК. Счита също, че
предявения граждански иск следва да се уважи в пълния му размер, с оглед така
установеното противоправно деяние и неговия интензитет.
Частният тъжител и
граждански ищец М.К. заявява, че е съгласен със становището на повереника си и
няма какво да добави.
Защитникът на подсъдимите
заявява, че доверителите му били признали обстоятелствата отразени в
обвинителния акт, по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Поддържа, че при
определяне на наказанията следвало да се вземат предвид подбудите на подсъдими
и в тази връзка фактът, че преди деянието пострадалият бил нанесъл побой на
един от подсъдимите – М.И., както и че подсъдимите били дали подробни обяснения
при задържането им. Сочи се и пълното самопризнание и изразеното от подсъдимите
съжаление в хода на съдебното производство. Предлага се определяне на наказание
при условията на чл.55 от НК и алтернативно – отлагане изпълнението на
евентуално наказание лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК. По отношение
на гражданския иск поддържа, че размерът на същия не зависел от естеството на
престъплението, а единствено от преживените болки и страдания. Относно
последното се сочи непродължителния престой на подсъдимия в болница, както се
предлага искът да бъде уважен в размер, ненадвишаващ 3000-4000 лева солидарно и
за тримата подсъдими.
Подсъдимият Х.С.И.
заявява, че е съгласен с казаното от защитника му, съжалява за стореното и иска
справедливост.
Подсъдимият М.С.И.
заявява, че е съгласен с казаното от защитника
му, съжалява за стореното и иска справедливост.
Подсъдимият Т.С.И.
заявява, че е съгласен с казаното от защитника му, съжалява за стореното и иска
справедливост.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във
връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Х.С.И. е роден на ***г***, б., български гражданин,
неженен, неосъждан, живее в с.М.К., обл.П., кв.”Ю.” №*, работи в „„Л.-**”“ ООД
с.Р., с основно образование, ЕГН:**********.
Подсъдимият М.С.И. е роден на ***г***, б., български гражданин,
неженен, неосъждан, живее в с.М.К., обл.П., кв.”Ю.” №*, работи като *** ** в
„„М.А.Т.” “, с основно образование, ЕГН:**********.
Подсъдимият Т.С.И. е роден
на ***г***, б., български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран/, живее в
с.М.К., обл.П., кв.”Ю.” №*, не работи, с основно образование, ЕГН:**********
Установява се, че подсъдимият М.И. присъствал
на сватба в с.С., която се провела на 10.05.2014г., при което между него и
други негови познати, между които и свидетеля М.К. възникнал конфликт.
Провокиран от горното,
подсъдимият М.И. решил да потърси саморазправа с М.К., с оглед на което, на
13.05.2014г. подсъдимият М.И. се свързал
с братята си – подсъдимият Х.И. и подсъдимият Т.И. и им казал, че иска да
отидат с него, за да свършат нещо. Към този момент подсъдимият М.И. бил облечен
с черен спортен панталон и черна тениска, подсъдимият Х.И. - със светло синьо
яке и светъл панталон, а подсъдимият Т.И. – с тениска с къс ръкав, като на
главата си имал черна шапка с козирка.
Около 21.30 часа на 13.05.2014г. подсъдимите Х.И. и М.И. се придвижили
с автомобила на втория подсъдим марка „Дачия Логан“, до бензиностанция находяща
се в село Р., област П., като на същото място пристигнал и подсъдимият Т.И.,
който се придвижвал след тях с автомобила си „Опел Вектра“. След паркиране на
горните моторни превозни средства,
подсъдимият М.И. извадил три дървени кола от автомобила си и ги поставил
в автомобила „Опел Вектра“. Същият подсъдим разяснил на братята си –
подсъдимите Х.И. и Т.И., че целял да са саморазправи с „М.“ – свидетелят К.,
който го е ударил на сватбата в село С.. При това тримата подсъдими се
прехвърлили в автомобила „Опел Вектра“,
който подсъдимия Х.И. привел в движение и пристигали в района на
производствената база на „„Л.-**”“ ООД в с.Р., където работел свидетелят К.. На
същото място подсъдимия Х.И. ***, до портала на фирма „Синхрон“, на разстояние
около 30-40 метра
от „„Л.-**”“ ООД с.Р. и тримата зачакали пострадалия да се появи. След около 10
минути тримата подсъдими видели свидетелят К. да се приближава към тях с
велосипед. Подсъдимите М.И., Х.И. и Т.И. излезли от автомобила, в който били и
препречили пътя на пострадалия. Свидетелят К. спрял движението си с велосипеда
и подсъдимите започнали да нанасят удари по тялото на свидетеля К.. Същите
ударите подсъдимите нанасяли с коловете, които бил приготвил преди това
подсъдимия М.И.. При това пострадалият бил паднал на колене, а подсъдимите
нанасяли ударите по главата му, като за да се предпази от ударите, свидетелят
К. бил поставил ръцете си на главата.
От ударите на подсъдимите
М.И., Х.И. и Т.И. на свидетеля К. било причинено счупване на черепните кости и
контузия на мозъчното вещество, оток и кръвонасядане на меките тъкани в ляво
слепоочно, кръвонасядания на кожата по двете рамена, дясна мишница и областта
на дясното бедро.
В следствие на ударите
ползваните за същото от подсъдимите колове се счупили, при което те ги оставили
и тръгнали да се прибират с автомобила, с който били дошли. Свидетелят К. се
изправил и тръгнал обратно към „„Л.-**”“ ООД с.Р., срещайки по пътя си своя
братовчед - свидетелят С.Б.. Последният отишъл до пострадалия и видял, че са
ожулени ръцете, а на главата отгоре имал две рани и една рана зад ухото. На
свидетелят Б., К. разказал, че са го били тримата братя И.. Свидетелят К.
позвънил на жената, с която живеел на съпружески начала, а тя се обадила на
баща му – свидетелят С.К., който пристигнал на място с автомобила си и откарал
сина си в болница в гр.Пловдив, от където и подал сигнал на тел.112. След
задържането си на 14.05.2014г. 24 часа на основание чл.63 ЗМВР подсъдимите
Х.И., М.И. и Т.И. били разказали на свидетеля А. *** за побоя, който били
нанесли на свидетеля К..
Така описаната фактическа
обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на извършеното от
подсъдимите Х.С.И., М.С.И. и Т.С.И. цялостно признаване на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2
от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, а именно – показания на свидетеля М.К.,
който непротиворечиво описва нанесения му побой и лицата, които са сторили
същото, в които разпознава тримата подсъдими; показанията на свидетеля С.К. –
баща на пострадалия описващ констатираните увреждания на сина му; свидетелят
П.А., който изнася данни за това, че тримата подсъдими са му разказали как са
нанесли побой на пострадалия К.; показанията на свидетеля С.Б., който описва нанесените
на пострадалия К. увреждания и разказа на последния за лицата, сторили
същото. Същите показания съдът преценява
за обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал. Съдът кредитира по показанията на свидетелите С.И.,
С.А. и З.С., които описват възприетата от същите фактическа обстановка към деня
на деянието, но в чийто показания не се съдържат данни относно действия на
подсъдимите към момента на деянието – времето след 21.30 часа на 13.05.2014г. и
от които показания не може да се направи извод за наличието или липсата на
причастност от страна на тримата подсъдими към инкриминираното деяние.
Единствено свидетелката А.А. заявява, че подсъдимият М. И. за времето от 20:30 часа до 22:00 часа не
бил напускал дома си. Следва обаче да се има предвид, че макар да уверено да
сочи часове, свидетелката А. никъде не посочва датата, относно която изнася
данни за действията на подсъдимия М.И.. Последното не позволява изнесеното от
нея да се свърже непротиворечиво с датата 13.05.2014г.. Също така съдът
съобразява и обстоятелството, че свидетелката А. живее на съпружески начала с
подсъдимият М.И., поради което счита, че изнесеното от същата свидетелка по
никакъв начин не разколебава заключението на съда относно гореописаната и
възприета по делото фактическа обстановка.
Данни относно характера и
степента на нанесената на свидетеля К. телесна повреда се съдържат и в
заключението на назначена и изготвена по досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза, в която е било посочено, че счупването на
черепните кости и контузията на мозъчното вещество сами по себе си и поотделно
са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на
чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК. Отокът и кръвонасядането на меките тъкани в ляво
слепоочно, кръвонасяданията на кожата по двете рамена, дясна мишница и областта
на дясното бедро са довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК. Същото заключение съдът приема като компетентно изготвено,
с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено
от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства.
При така описаната
безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия
подсъдимите Х.С.И., М.С.И. И Т.С.И., са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК,
вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Х.С.И. - за това, че на
13.05.2014г. в с.Р., обл.П., в съучастие като извършители с Т.С.И.
ЕГН:********** и М.С.И. ЕГН:********** е причинил на М.С.К. ЕГН:**********
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия
на мозъчното вещество, които сами по себе си и поотделно са довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота.
М.С.И. - за това, че на
13.05.2014г. в с.Р., обл.П., в съучастие като извършители с Т.С.И.
ЕГН:********** и Х.С.И. ЕГН:********** е причинил на М.С.К. ЕГН:**********
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия
на мозъчното вещество, които сами по себе си и поотделно са довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота.
Т.С.И. - за това, че на
13.05.2014г. в с.Р., обл.П., в съучастие като извършители с Х.С.И.
ЕГН:********** и М.С.И. ЕГН:********** е причинил на М.С.К. ЕГН:**********
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия
на мозъчното вещество, които сами по себе си и поотделно са довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от
подсъдимия Х.С.И. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е
съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона
последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен
начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Деянието е извършено от
подсъдимия М.С.И. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е
съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона
последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен
начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Деянието е извършено от
подсъдимия Т.С.И. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е
съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона
последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен
начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Ето защо, съдът
ПРИЗНА подсъдимия Х.С.И.
- роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, неосъждан, живее в
с.М.К., обл.П., кв.”Ю.” №*, работи в „„Л.-**”“ ООД с.Р., с основно образование,
ЕГН:**********, за ВИНОВЕН за това, че на 13.05.2014г. в с.Р., обл.П., в
съучастие като извършители с Т.С.И. ЕГН ********** и М.С.И. ЕГН ********** е
причинил на М.С.К. ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на черепните кости и контузия на мозъчното вещество, които сами по
себе си и поотделно са довели до разстройство на здравето временно опасно за
живота - престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 вр. с
ал.1 от НК.
ПРИЗНА подсъдимия М.С.И.
- роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, неосъждан, живее в
с.М.К., обл.П., кв.”Ю.” №*, работи като *** ** в „„М.А.Т.” “, с основно
образование, ЕГН:**********, за ВИНОВЕН, за това, че 13.05.2014г. в с.Р., обл.П. в съучастие като
извършители с Т.С.И. ЕГН ********** и Х.С.И. ЕГН ********** е причинил на
М.С.К. ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
черепните кости и контузия на мозъчното вещество, които сами по себе си и
поотделно са довели до разстройство на здравето временно опасно за живота -
престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
ПРИЗНА подсъдимия Т.С.И.
- роден на ***г***, б., български
гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран/, живее в с.М.К., обл.П. кв.”Ю. №* не
работи, с основно образование, ЕГН:**********, за ВИНОВЕН за това, че на 13.05.2014г.
в с.Р., обл.П. в съучастие като извършители с Х.С.И. ЕГН ********** и М.С.И.
ЕГН ********** е причинил на М.С.К. ЕГН ********** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия на мозъчното вещество,
които сами по себе си и поотделно са довели до разстройство на здравето
временно опасно за живота - престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, вр.
с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализиране на
наказанието съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство и за
тримата подсъдими обстоятелството, че на пострадалия К. по същество са нанесени
две отделни разстройства на здравето, а именно - счупване на черепните кости и
контузия на мозъчното вещество, всяка от която по отделно би била достатъчна да
обоснове заключение за деяние, квалифицирано като средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Последното налага заключение, че
процесното престъпно деяние разкрива една по-висока степен на обществена
опасност спрямо обичайната такова, предвидена от законодателя в разпоредбата на
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Съдът отчита като отегчаващо отговорността
обстоятелство и за тримата подсъдими и начина на осъществяване престъпното
деяние, отличаващо се с предварителен сговор и планиране, подготвяне на
средства, причакване на пострадалия. Доколкото предварителния сговор не е
квалифициращо обстоятелство при състава на процесното престъпно деяние, то
същия следва да бъде преценен имено като отегчаващо обстоятелство.
Единствено за подсъдимият
М.С.И. съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство и фактът, че
последният подбужда братята си – подсъдимите
Т.С.И. и Х.С.И. към осъществяване инкриминираното престъпно деяние. И
макар безспорно извършителството като форма на съучастие да поглъща
подбудителството като такава, то се налага заключение, че поведението на подсъдимият М.С.И. разкрива една по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с това на другите двама подсъдими.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът и за тримата подсъдими съдът отчита признанието на вината по така повдигнатото
обвинение и изразеното съжаление, както и обстоятелството, че и тримата
подсъдими следва да се считат за неосъждани.
Ето защо, при
индивидуализация на наказанието на подсъдимият Х.С.И., при отчитане изложените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства счете, че същото следва да бъде
ориентирано към средата на долната половина на предвидения от закона размер,
поради което ОПРЕДЕЛИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА, като
счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление
и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като
същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в
минимално необходимо количество.
Съобразявайки
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК,
във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ
така определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия на ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Настоящият състав на съда
счете, че изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде ОТЛОЖЕНО за
срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е
осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно.
За да стигне до последното заключение съдът съобразява обстоятелството, че подсъдимият
Х.С.И. е неосъждан, а също и работи в „„Л.-**”“ ООД с.Р., поради което счита,
че е възможно постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36, ал.1 от НК и
без принудителното изолиране на подсъдимия от обществото и трудовия процес.
Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК съдът счете, че при евентуално изпълнение на така
определеното наказание ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да бъде
приспаднато времето от 24 часа, през което подсъдимият Х.С.И. е бил задържан по
реда на чл. 63 ал. 1 от ЗМВР със Заповед рег. № 54 от 14.05.2014г. на
полицейски орган при РУ „П” – с. Труд, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за
един ден лишаване от свобода.
При индивидуализация на
наказанието на подсъдимият М.С.И., при отчитане изложените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства счете, че същото следва да бъде ориентирано към
средата на долната половина на предвидения от закона размер, поради което
ОПРЕДЕЛИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА,
като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното
престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по
чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на
наказателна репресия в минимално необходимо количество.
Съобразявайки
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК,
във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ
така определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия на ДЕВЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Настоящият състав на съда
счете, че изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде ОТЛОЖЕНО за
срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е
осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно.
За да стигне до последното заключение съдът съобразява обстоятелството, че
подсъдимият М.С.И. е неосъждан, а също и работи като *** ** в „„М.А.Т.” “,
поради което счита, че е възможно постигане целите на наказанието по смисъла на
чл.36, ал.1 от НК и без принудителното изолиране на подсъдимия от обществото и
трудовия процес.
Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК съдът счете, че при евентуално изпълнение на така
определеното наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да бъде
приспаднато времето от 24 часа, през което подсъдимият М.С.И. е бил задържан по
реда на чл. 63 ал. 1 от ЗМВР със Заповед рег. № 52 от 14.05.2014г. на
полицейски орган при РУ „П” – с. Труд, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за
един ден лишаване от свобода.
При индивидуализация на
наказанието на подсъдимият Т.С.И., при отчитане изложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства счете, че същото следва да бъде ориентирано към средата на
долната половина на предвидения от закона размер, поради което ОПРЕДЕЛИ
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА, като счете, че същото ще
бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в
максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще
съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо
количество.
Съобразявайки
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК,
във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ
така определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия на ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Настоящият състав на съда
счете, че изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде ОТЛОЖЕНО за
срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е
осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно.
За да стигне до последното заключение съдът съобразява обстоятелството, че
подсъдимият Т.С.И. е неосъждан, и макар да е безработен, то същият да е
трудоспособен и в млада възраст, даваща му възможност за полагане на
общественополезен труд, поради което счита, че е възможно постигане целите на
наказанието по смисъла на чл.36, ал.1 от НК и без принудителното изолиране на
подсъдимия от обществото и трудовия процес.
Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК съдът счете, че при евентуално изпълнение на така
определеното наказание ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да бъде
приспаднато времето от 24 часа, през което подсъдимият Т.С.И. е бил задържан по
реда на чл. 63 ал. 1 от ЗМВР със Заповед рег. № 53 от 14.05.2014г. на
полицейски орган при РУ „П” – с. Труд, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за
един ден лишаване от свобода.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът счете, че така
предявеният граждански иск от М.С.К. в размер на 10 000 лева, съставляващ
неимуществени вреди причинени от престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК срещу подсъдимият Х.С.И., подсъдимият М.С.И. и
подсъдимият Т.С.И. ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, като недоказан
по основание и размер. Основанията на
съда за това са следните:
Съгласно мотивираното,
съдът е прел за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт. Установено е, че подсъдимите М.И., Х.И. и Т.И. са причинили на М.С.К.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия
на мозъчното вещество, които сами по себе си и поотделно са довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота.
От установения обективен
факт на причинена на М.С.К. средна телесна повреда, не следва по някакъв
своеобразен автоматизъм на „общочовешките представи“ и заключение на съда за
субективните преживявания на пострадалия в резултат на същата телесна повреда,
а именно – твърдените преживени силна физическа болка, дискомфорт,
психологически шок и стрес, срам и неудобство пред хората, а още по-малко - за
интензитета на тези психологически преживявания. Същото така и обективни по
своята същност обстоятелства, твърдени от гражданския ищец, като
продължителността на пребиването му в лечебно заведение, не са част от
описаната в обвинителният акт фактическа обстановка и не се установяват чрез
предварително изслушване на страните по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Ето защо, следвало е
гражданският ищец да ангажира всички доказателства за твърдените от него
преживени силна физическа болка, дискомфорт, психологически шок и стрес, срам и
неудобство пред хората. Реда на предварителното изслушване по смисъла на
чл.371, т.2 от НПК по никакъв начин не препятства гражданския ищец да направи
доказателствени искания и съда да събере доказателства относно всички
обстоятелства, извън описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, но от
значение за делото и в частност – за доказване предявения граждански иск по
основание и размер. Същото обаче не е сторено от страна на гражданския ищец.
Тук следва да се има
предвид, че гражданския иск, макар и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, следва да се разглежда в условията на състезателност. В
този смисъл съдът по свой почин събира всички доказателства във връзка с
изясняване обективната истина по делото, относно извършеното престъпление и
участието на подсъдимите в него. Същите доказателства се ползват от гражданския
ищец и съществено го улесняват, особено в случаите на претендирани съставомерни
имуществени вреди, да докаже предявената искова претенция. Въпреки горното,
недопустимо е съдът служебно и по свой почин да събира доказателства от
значение единствено за доказване гражданската искова претенция, доколкото по
този начин се нарушава принципът на състезателност при разглеждане на
гражданския иск. Отделно от последното, в редица случаи, сред които се числи и
настоящият, събиране на подобни доказателства по почин на съда е обективно
невъзможно.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът счита, че
веществените доказателства на съхранение в склад за веществени доказателства към РУ „П” – село
Труд съгласно приемо –предавателен протокол находящ се на лист 71 от
досъдебното производство, а именно един брой шапка с козирка черна на цвят,
един брой запалка за цигари черна на цвят, един брой фар за велосипед силно
деформиран и 10 броя парчета от тояга /дърво/ с дължина от 30 до 70 сантиметра и
диаметър от 4 до 6
сантиметра да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.
Относно веществени
доказателства, на съхранение в склад за
веществени доказателства към РУ „П” – село Труд съгласно приемо
–предавателен протокол находящ се на лист 71 от досъдебното производство, а
именно 4 броя мобилни телефони: 1 брой телефон
„Самсунг” с имей ***********, един брой телефон „Самсунг” с
имей *********** ведно със сим карта, 1 брой мобилен телефон марка „Нокия”
модел 113, с имей *********** ведно със сим карта, и 1 брой телефон с марка „Ел
джи” с имей *********** ведно със сим карта съдът счете, че следва се произнесе
по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК, предвид липсата на обезпеченост в хода на
досъдебното производство на доказателства за собствеността на същите вещи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като призна подсъдимите Х.С.И., М.С.И., Т.С.И. за
виновни, съдът счете, че на основание чл. 189 ал.3 от НПК същите следва да
бъдат осъдени да заплатят направените
разноски по делото в размер на 80 лева
/за извършена съдебно-медицинска експертиза/ по сметка на ПРС в полза на
Държавата, или всеки един от тях в размер на 26,67 лева.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ЙТ