Р
Е Ш Е
Н И Е
К., 06.11.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – К., гражданска колегия
в открито съдебно заседание на 14.10.2019 г.
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното от съдия Нейков гр.дело № 1630/2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 1630/2019 г. по
описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от адв. П.К., САК, като
пълномощник на Д.Й.М., ЕГН ********** ***
против З.“ Б.И.“ АД, ***, ЕИК *********
с правно основание чл. 432 КЗ и цена на иска: 3 000,00 лева, частичен от
15 000,00 лева.
С Определение № ****/****2019 г.
съдът е конституирал на мястото на починалата Д.Й.М. нейните законни наследници
М.М.М., ЕГН **********; Е.М.М.,
ЕГН **********; К.М.М., ЕГН ********** и Я. М.М., ЕГН **********.
С Определение № ****/****2019 г. на
осн. чл. 83, ал. 2 ГПК е освободил
ищците от държавна такса и разноски по настоящото производство.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител сочи, че в резултат на ПТП били причинени
телесни увреждания на Д.Й.М., на 61 години.
Сочи, че на ****.2018 г. около 21:00 ч., в гр. К., в кв.
„****“ до блок ***, при управление на моторно превозно средство - л.а. „****",
с рег. № СТ **** АМ, водачът М.К.К., ЕГН **********,
нарушила правилата за движение по пътищата, като при движение на заден ход
блъснала пешеходката - Д.Й.М., в резултат на което й били причинени телесни повреди.
Твърди, че на виновния водач М.К.К., бил съставен АУАН серия Д № *****от РУП - гр. К..
Причина за настъпване на процесното ПТП било виновното нарушение на правилата
за движение по пътищата от страна на водача М.К.К.,
която поради недостатъчно внимание по отношение на пътната обстановка блъснала
правомерно движещия се участник в движението. В конкретния случай за водача
били налице определени, фиксирани в закона задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата, които го задължавали да се съобразява с
конкретната пътна обстановка.
Сочи, че за увреждащия л.а. „****“,
с рег. № СТ **** АМ, управляван от виновния водач М.К.К.,
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност една
година, считано от 08.10.2017 г. до 07.10.2018 г. със З. „Б.И.“ АД. По силата
на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица
за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани
с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10
000 000 лв., която сума представлявала минималният
размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2018 г.
Сочи, че съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила претенциите си за изплащане на
обезщетение пред З. „Б.И.“ АД и представила всички документи, с които
разполагала. Твърди, че по заведената претенция застрахователят отказал да
изплати обезщетение.
Сочи, че в резултат на процесното
ПТП пострадалата Д.Й.М. получила следните травматични увреждания: Контузио торацис ет брахиум синистър. Твърди, че след инцидента на ****.2018 г.
пострадалата била прегледана в ФСМП -
гр. К., с оплаквания от болки в главата, лявото рамо и лява гръдна част. При
извършения преглед било установено палпаторна болка в
лява гръдна половина и лявото рамо, било измерено високо кръвно налягане
260/120, натъртване в областта на ляво рамо и лява гръдна половина. Била й
поставена диагноза: Констузио торацис
ет брахиум синистьр. На 09.08.2018 г. ищцата била прегледана от
специалист по съдебна медицина, съгласно,
била поставена диагноза Контузия на гръдния кош и лявото рамо, като било
установено, че лявата раменна област по предната и горна повърхност са леко оточни и болезнени при опипване и било налице ограничение
движението на лявата ръка в областта на рамото. Установено било, че описаните
травматични увреждания причинили
временно разстройство на З.равето, неопасно за
живота.
Твърди, че в резултат на
увреждането, получено от процесното ПТП, пострадалата търпяла болки и
страдания. Възстановяването й било дълго, не се чувствала добре физически и
емоционално. За известен период от време разчитала изцяло на помощ от близките
си. Твърди, че преди процесното ПТП била в добро здравословно състояние,
работоспособна и активна жена.
Молят съда
да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са
основателни и доказани по размер, и да осъди ответника ЗД „Б.И.“ АД, да заплати
на наследниците на Д.Й.М. обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените
телесни увреждания, при процесното ПТП, в размер на сумата от 3 000,00
лв., частичен иск от 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди. Претендират законна лихва върху сумата, считано
от 14.08.2018 г.- датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр с.
чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане.
Претендират за присъждане на
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника.
Оспорва изцяло исковата претенция по основание и
размер, както и изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства. Счита иска за неоснователен, необоснован и
недоказан и прекомерно завишен.
Твърди, че застрахователното дружество не било дало
повод за завеждане на делото и не му била дадена възможност да определи и
заплати застрахователно обезщетение. Твърди, че пострадалата не била изпълнила
посочените в чл. 498, ал. 3 КЗ свои задължения – да представи на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач
документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди. Сочи, че по подаденото заявление била образувана
застрахователна преписка-щета *********. С предявената извънсъдебно претенция
пострадалата не представила нито един
документ, установяващ виновността на водача на автомобила, участвал в ПТП. В
тази връзка дружеството поискало от ищцата да представи влязъл в сила акт,
доказващ виновността му, а също и Постановление за прекратяване на наказателно
производство и служебна бележка, че същото не било обжалвано. Тези документи ни
били представени на дружеството.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП,
оспорва транспортния инцидент да се е случил изключително по вина на водача на
лекия автомобил. В представения Констативен протокол за ПТП не се съдържали
подробности от значение за изясняване на механизма на ПТП, липсвало ясен
посочен такъв.
Заявява, че оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани
от ищците неимуществени вреди. Оспорва размера на предявения иск за
неимуществени вреди, счита същия за недължим, прекомерен и в противоречие с
принципа на справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Заявява, че претендираната
парична сума била в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на
нематериални вреди в техния действителен размер, каквото било изискването на
закона.
Поддържа, че исковата молба била прекомерна по
аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Възразява за съпричиняване на вредите от страна
на пострадалата при осъществяване механизма на ПТП, като оспорва, че заявените
в исковата молба травми и съответно неимуществени вреди били възникнали едИ.твено поради виновните действия на водача на лекия
автомобил. Твърди, че имало съпричиняване от страна на Д.Й.М., като поддържа,
че причина за настъпване на претендираните вреди били и извършени от нея
нарушения на ЗДП, изразяващи се в движението й на пътното платно, при наличие
на тротоар и пътен банкет и не в посока, противоположна на посоката на движение
на пътните превозни средства и по възможност най-близо до лявата му граница, а
също и неупражнен визуален контрол към посоката на движение, от която са идвали
автомобилите. Сочи, че ако пострадалата била спазила правилото на чл. 108 ЗДвП
нямало да се стигне до настъпване на вредоносния резултат. Поддържа това, че
травмите на пострадалата са настъпили като резултат от нейното собствено
виновно поведение, осъществено в нарушение но посочените императивни правни
норми.
Сочи, че сочените обстоятелства осъществявали състава
на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по
претенцията за неимуществени вреди като неоснователен.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения от М.М.М., Е.М.М., К.М.М. и Я. М.М. – правоприемници на
пострадалото лице Д.Й.М. иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
Алтернативно, ако съдът счете иска за основателен,
моли съда да намали размера на
претендираното обезщетение, тъй като размерът му не кореспондирал с
принципа на справедливостта е установената съдебна практика и не се доказвали
твърдените за претърпени в исковата молба травми от Д.Й.М.. Моли съда да определи размера на дължимото обезщетение
като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост в чл. 52 ЗЗД, както
и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и
вземе предвид съпричиняването от страна на
пострадалата.
Претендира за разноски.
В съдебно
заседание ищецът и процесуалният му представител заявяват, че поддържат
исковата молба и изложените в нея доводи.
В съдебно
заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител оспорва
исковете по изложените в отговора съображения.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел за
безспорно между страните обстоятелството, че на
****.2018 г. около 21:00 ч., в гр. К.,
в кв. „****“ до блок ***е станало ПТП, при което е пострадало лицето Д.Й.М..
От представеният по делото АУАН серия Д № *****от РУП – гр. К. от ****.2018г
се установява, че водачът М.К.К. е нарушила чл.40 от З.вП
като по този начин е причинила процесното ПТП при което е пострадала
пешеходката Д.М..
Спорни по делото са получените от пострадалата Д.М.
увреждания както и търпените от нея болки и страдания.
Нанесените на наследодателката на
ищците телесни увреждания в следствие ПТП – то се установяват от събраните писмени
доказателства – МедицИ.ко
направление от ФСМП гр.К. с името на Д.Й.М., издадено на ****.2018г от Д-р М.,
където и е била оказана първа помощ , като при извършения преглед е установено палпаторна болка в лява гръдна половина и лявото рамо,
измерено е високо кръвно налягане 260/120, натъртване в областта на ляво рамо и
лява гръдна половина, поставена ѝ е диагноза Контузио торацис ет брахиум синистър ; от СМУ на живо лице №
86-ІІ/09.08.2018 г., където е отразено, че Д.М.
е получила: Контузия на гръдния кош в областта на лява гръдна половина и
контузия на лява раменна става като е установено, че лявата раменна област по предната и горна
повърхност са леко оточни и болезнени при опипване и
е налице ограничение движението на лявата ръка в областта на рамото; от изслушваните по делото свидетели Л.Л.В. и Б. Х. И., които разказват, че преди
ПТП Д. е работила в хранителен магазин като чистачка, но след ПТП е
напуснала работа защото не можела да си изпълнява задълженията, тъй като я
боляла много лявата ръка, оплаквала се и
от болки в главата, вдигала често кръвно, преди катастрофата е нямала тези
оплаквания, била здрава и работоспособна, до момента на смъртта и – 21.04.2019г.
– тоест около осем месеца след ПТП, Д.
не е била напълно възстановена, все говорела, че я боляла лявата ръка, сърцето
и главата, все повтаряла какъв стрес е преживяла и как за нищо не става след ПТП, започнала да
вдига кръвно. Съдът
кредитира като еднопосочни и взаимодопълващи се,
съответни на писмените доказателства и на заключението на назначената по делото
съдебно – медицинска експертиза. Съгласно заключението на съдебно – медицИ.ката експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно, ясно и добросъвестно изготвено, пострадалата е получила: Контузия на гръдния кош в
областта на лява гръдна половина и контузия на лява раменна става. Вещото лице
е констатирало, че обичайно възстановителния период е от 2-3 седмици при такива
травми, но поради смъртта на пострадалата не и е извършен личен преглед и съдът
кредитира показанията за периода на възстановяване на свидетелите, които сочат
един по-дълъг такъв, а именно 2-3 месеца.
Вещото лице е посочило, че констатираните увреждания са причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота и че са в
причинна връзка с настъпилото ПТП.
Спорен
по делото е и механизма на ПТП.
Механизмът на ПТП се установява от
разпитаните по делото четирима свидетели както и от назначената АТЕ.
От свидетелските показания разпитаните в хода на делото
свидетели се установи, че пострадалата Д.М. и съпругът и се движели по тротоара
и изведнъж Д. била ударена и съборена на земята от движещия се на заден ход
автомобил, управляван от водачката М.К..
Свидетелката очевидец Л.В. заявява, че ударът е станал на тротоара,
колата била на тротоара, излизала от мястото си, карала назад, не гледала, ни
видяла жената, жената била отзад и там е ударена. Св.
И. обяснява, че колата давала назад и блъснала Д., която паднала на самия
бордюр. Разпитания по делото св. Г.Г.- служител на
КАТ, посетил мястото непосредстевeно след ПТП и
съставил АУАН на виновната водачка,
заяви, че водачката К., непосредствено след ПТП обяснила, че ПТП е станало до
бл. ***в ж.к. „****“, при движение на заден ход, посока запад-****, не видяла
пострадалите и ги блъснала. Уточнила е, че били на тротоара, мъж и жена движили
се в посока север-юг. Самата маневра била- качва се на тротоара и там ги
блъска. Съдът кредитира показанията на св.В., И. и Г.. Показанията на тримата
свидетели са еднопосочни
и взаимодопълващи се, съответни на писмените
доказателства и безпристрастно дадени. От същите се установява, че пострадалата
се е движила по тротоара в момента на удара, където при маневра на заден ход са
блъснати от застрахованата водачка. Не
се подкрепят от останалите доказателства показанията на водачката на МПС. Съдът
приема, че същата не е безпристрастна.
Така също не се приема от съда и заключението на вещото лице по АТЕ относно
мястото на удара и механизма на ПТП, тъй като същото не е установено въз основа
на обективни находки и данни по делото. Заключението беше оспорено от ищците като
нелогично и противоречащо на свидетелските показания и необосновано в тази част. Разпитано в с.з вещото лице не можа да
обоснове заключението си относно мястото на удара, механизъм като изложи
напълно противоречащи на всички доказателства по делото аргументи. От показанията на св.Л.В. в с.з.
24.09.19 “ ...тя излезе от там където се
правят гумите, караше назад, не гледаше, не е видяла жената“ , св. Б. И. „ ...
колата даваше назад и я блъсна... Д. беше паднала на самия бордюр, ...под
колата беше паднала...“ Св.Г.Г.- полицая съставил АУАН на водачката ...“ г-ца К. каза,
че при движение на заден ход посока запад –****, не ги е видяла и ги блъснала.
Каза че се движили били на тротоара, мъж и жена в посока север –юг......“
Неправилно е посочено, че Д. и съпругът й се
движили по улицата пресичайки пътното платно косо, такива данни по делото няма
и очевидно са само предположения на вещото лице, които не се подкрепят от нито
едно доказателство. Още повече, че дори самата водачка първоначално твърди, че
ударът е станал на тротоара... Както и посочва ...бях спряла пред вратата на гумаджийницата....„ Вещото лице е посочил съвсем различни
посоки на движение и на пешеходците и на лекия автомобил, поради което в тази
част заключението е необосновано,
противоречи на всички доказателства и не следва да се приема. Ето защо
съдът приема, че не следва да го има предвид при постановяване на решението.
По делото е спорно и дали има съпричиняване
от страна на пострадалата.
От разпитаните свидетели и от приложения по делото АУАН се установи, че на ****.2018 г. около 21:00 ч., в гр. К., в кв. „****“
до блок ***, при управление на моторно превозно средство - л.а. „****“, с рег.
№ СТ **** АМ, водачът М.К.К., нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно чл.40, ал.1 от ЗДвП като при движение на заден
ход е блъснала пешеходката - Д.Й.М., която се е движила заедно със съпруга си
по тротоара. Не се установиха никакви
нарушения от страна на пострадалата, никакво нейно действие или бездействие, с което да е допринесла за настъпване на ПТП и причинените и
наранявания. Освен това по делото не се
доказа възможност на пешеходката да предотврати настъпване на ПТП със свои
конкретни действия или беЗ.ействие, а самото присъствие, евентуално движение по
тротоара не могат да бъдат такива.
По делото
не е спорно
, че за увреждащия л.а. „****“, с рег. № СТ **** АМ,
управляван от виновния водач М.К.К. има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/02/**********/05.10.2017 г., със срок на валидност една година, считано от 08.10.2017 г. до 07.10.2018 г. със З. „Б.И.” АД.
Страните, видно от приложената по делото разменена
между тях кореспонденция, и от изявленията им в исковата молба и отговора, не спорят и относно това, че пострадалата е
отправила претенция за заплащане на причинените вследствие на ПТП – то вреди
към застрахователя (ответник по делото), която е получена от последния. Тъй
като към претенцията е било приложено само съдебномедицинско удостоверение и
констативен протокол за ПТП, застрахователят изискал допълнително документи.
Няма спор, че застрахователят не се е произнесъл по претенцията на ищеца.
От така приетите за установени факти
и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове : частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и иск с
правно основание чл.429, ал.3 от КЗ
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗ., пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
От приетите по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на ****.2018 г. около 21:00 ч., в гр. К., в кв. „****“
до блок ***, при управление на моторно превозно средство - л.а. „****“, с рег.
№ СТ **** АМ, водачът М.К.К., ЕГН **********,
нарушила правилата за движение по пътищата,а именно чл.40, ал.1 от З.вП като при движение на заден ход е блъснала пешеходката - Д.Й.М.. Противоправното поведение на водача М.К. се потвърждава и от
съставеният във връзка с причиняване на
процесното ПТП на АУАН серия Д № *****от
РУП – гр. К. от ****.2018г затова че е нарушила чл.40 от ЗДвП „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението“ -
и по този начин блъснала пешеходката Д.М..
Съдът
приема, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства и от заключението на СМЕ се доказва по
безспорен начин, че в резултат на ПТП на пострадалата Д.М.-пешеходка, е
причинена телесна увреда - Контузия на гръдния кош в областта
на лява гръдна половина и контузия на лява раменна става. Тези увреждания са
причинили на пострадалата болки и страдания за период от 2-3 месеца, като
окончателно пострадалата не е била напълно възстановена до датата на нейната
смърт - 21.04.2019 г., тоест осем месеца след ПТП.
Неоснователно
е възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка между увредата на ищеца и ПТП – то, което се опровергава
от заключението на вещото лице по СМЕ, според което същата отговаря
да е причинена в следствие процесното ПТП. В този смисъл данни се
съдържат и в медицинските документи, приети като писмени доказателства по
делото и в изслушаните свидетелски показания.
Неоснователно
е и възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, тъй като твърдението му не намира опора в нито едно от
събраните доказателства по делото.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493,
ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по
своето основание. По делото се установи също така, че пострадалата е изпълнила
задължението си по чл. 380 КЗ, да предяви претенцията си пред застрахователя,
т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що касае
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи
от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния вид,
характер и времетраене /увреда на гръдния кош в областта на лява гръдна
половина и контузия на лява раменна става. Тези увреждания са причинили на пострадалата
болки и страдания за период от 2-3 месеца, като окончателно пострадалата не е
била напълно възстановена до датата на нейната смърт - 21.04.2019г, според свидетелките показания,
които кореспондират и със заключението на СМЕ, по делото/, и като взе
предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че
следва да уважи изцяло предявения частичен иск за сумата от 3000,00 лева от
общо 15 000,00 лева за обезщетение за причинените на пострадалата
неимуществени вред. Съдът не възприема за основателно възражението на
ответника, че претендираният размер е завишен с оглед
обсъдените по – горе обстоятелства, взети от съда в предвид при преценката на
размера на обезщетението. Определяне на по – нисък размер на обезщетението,
съдът намира за несправедливо, предвид преживените от пострадалата болки и
страдания вследствие телесната увреда.
По претенцията за лихви:
Процесното ПТП е настъпило на ****.2018г. По
делото е приложена обратна разписка, за доказване датата на уведомяване на
застрахователя от пострадалата, връчена на 28.09.2018г. Ищците претендират
лихви от 14.08.2018г., до окончателното изплащане, като твърдят, че това е
датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ.
Съдът
намира, че приложимата правна норма е чл. 429,
ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на
уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента
е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят
не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за него възниква задължение за
плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден или това конкретно е 14.08.18г.,
така, както е посочено в исковата молба.
Несъстоятелни
са възраженията на ответника за недължимост на лихви
поради това, че не им били представени изискани от тях документи по преписката.
Пострадалият може да представи медицински документи, с които разполага, за
документи налични в полиция и органите по разследване, страните имат равни
възможности за събиране на документи. Поради това, съдът намира, че следва на основание чл.
429, ал.3 КЗ да присъди законната лихва от 14.08.2018г. (изтичане на 7 работни
дни от дата ****.2018г). Още повече върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на
увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава
спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на
застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността
на деликвента. В този смисъл разпоредбите на КЗ относно лихвите следва да се
ценят в защита интересите на пострадалото лице, както и застрахования, който
въпреки добросъвестното си застраховане би изпаднал в положение да отговаря за
лихви.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищците
сумата от 3000,00 лева, част от общо сумата от 15 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие ПТП от
****.2018., ведно със законната лихва от 14.08.2018г до окончателното изплащане.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един
адвокат. Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е
оказано безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба,
ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. П.К., САК, сумата от 528
лева за адвокатско възнаграждение заедно с ДДС.
Ответникът
претендира разноски за процесуално представителство, но предвид изхода на
делото, такива не му се дължат.
Ищците са
били освободени от съда от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на
основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ЗД „Б.и.”АД
следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от
120,00 лева – дължима държавна такса по делото и сумата от 399,20 лева – разходи за
съдебно-медицинска експертиза.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ”Б.ИНС”
АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
М.М.М., ЕГН **********;
Е.М.М.,
ЕГН **********; К.М.М.,
ЕГН ********** и Я. М.М., ЕГН **********, обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493,
ал.1 КЗ, за причинените на наследодателката им Д.Й.М. на ****.2018 г. неимуществени
вреди, вследствие ПТП, настъпило в град К., причинено от водачът М.К.К., ЕГН **********, при
управление на моторно превозно средство - л.а. „****“,
с рег. № СТ **** АМ, по отношение на който автомобил е била
сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател
„БУЛ ИНС”АД, а именно: сумата в размер на 3000,00 лева (частичен
иск от общо сумата от 15 000,00 лева) за неимуществени
вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане,
На основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА ЗД”Б.ИНС”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
да
заплати на адв. П.К., САК, сумата от 528,00 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
ОСЪЖДА ЗД”Б.ИНС”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати в полза на Държавата, по
Бюджета на съдебната власт, сумата от 519,20 лева – дължима държавна такса за
разглеждане на исковете по делото и разходи за съдебно-медицинска експертиза.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС – С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: