Р Е Ш Е Н И Е
№ 424/ 21.11.2023 г. град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич втори касационен състав
На седми
ноември 2023 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Любомир Генов
Членове: Нели Каменска
Иванка Иванова
Секретар: Веселина Сандева
Прокурор: Виолета Великова
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 575 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по
касационната жалба на Д.В.Д. ЕГН ********** ***, чрез адв. С.Н. ***, със
съдебен адрес:*** адв. Н. против Решение
№ 136/08.08.2023 г., постановено по НАХД № 348/ 2023 г. по описа на РС –
Силистра, с което е потвърдено НП № 22-1099-002121/ 14.12.2022 г. на началник
група в ОД на МВР – Силистра, сектор ПП гр. Силистра, с което на касатора Д.Д.
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ДвП и на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с
ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 1 500
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
В жалбата е посочено като касационно
основание за отмяна –нарушение на материалния закон. В съдебно заседание
касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – началникът на група в сектор
ПП при ОД на МВР-Силистра, редовно призован, не изпраща представител,но
изразява становище по жалбата в депозирано писмено становище до съда, където
счита касационната жалба за неоснователна, с искане за присъждането на юрк.
възнаграждение по реда на НЗПП.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във
връзка със събраните доказателства по
делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното
производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 21.10.2022г. в 11,25 ч. в с.Средище,
обл.Силистра, на ул.“Добруджа“ до ЗК „***“, в посока гр.Добрич, като водач на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СС6099АТ, управлява собствения си лек
автомобил с измерена скорост 109 км/ч и след приспаднат толеранс от - 3% в
полза на водача- 105 км/ч наказуема скорост при максимално допустима за
населено място 50 км/ч. Скоростта е измерена и фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с
фабр. № 120ccbc с дата и час. Нарушението е установено в условията на
повторност с влязъл в сила електронен фиш серия К, № 6216807 и електронен фиш
серия К № 6449942. С посоченото деяние, според актосъставителя- свид.Д., касатора
Д. Д. е нарушил нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и тъй като видно от направената
справка в АИС установил, че същото е извършено от касатора в условията на
повторност, то следвало спрямо същия да бъде съставен АУАН. С оглед изложеното,
св.Д. изпратил писмо до началника на РУ-Силистра с цел установяване на
собственика на лекия автомобил. Получен е бил и отговор, ведно с попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП от която било видно, че собственикът на
автомобила- касатора Д. го е управлявал към датата и часа на нарушението,
поради което и му е връчена покана за явяване в РУ-Силистра, с цел съставяне на
АУАН. Касаторът Д. се е явил в указаното време в РУ-Силистра и му е бил
съставен АУАН № АД176207/ 30.11.2022г., който бил подписан с възражения от
касатора. Препис от посечения акт е връчен на нарушителя. АНО след като се
запознал с преписката е съставил обжалваното от касатора НП № 22-1099-002121/
14.12.2022г. за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и тъй като същото
било извършено в условията на повторност, според преценката на АНО, касаторът е
бил наказан съобразно нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП. НП е било връчено
редовно на касатора на 04.01.2023г. В срока на обжалване, на 18.01.2023г. касаторът
е депозирал процесната жалба срещу издаденото НП, въз основа на която е било
образувано и настоящето административно-наказателно производство пред РС-
Силистра.
От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от процесуално
легитимно лице- касаторът Д. В. Д.. Разгледана по същество същата е
неоснователна. АУАН № АД176207/ 30.11.2022г. и обжалваното НП са издадени в
съответствие на процесуалните правила. Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на касатора е било квалифицирано по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение е мобилна/преносима система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
В протокола за използване на АТСС са означени точното й наименование и тип,
както и фабричен номер, които белези са напълно достатъчни за безспорна
индивидуализация. Приетото удостоверение № 80-СГ-ИСИС/ 16.06.2022г.,
удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и
с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което
е установено и заснето нарушението на датата, визирана в АУАН, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на
скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл.4 и чл.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Неоснователни са възраженията за липса на обозначаване
мястото на нарушението. Посочването на този реквизит в съдържанието на АУАН и
НП е установено с цел определяне подсъдността на делото и установяване на
обстоятелствата, относими към елементите от административно-наказателната норма
– в случая в населено или извън населено място е извършено нарушението и какъв
скоростен режим е въведен на мястото на заснемането. Решаването на тези въпроси
в казуса не е затруднено. Видно е, че такъв изричен запис е наличен, както в
снимковия материал, така и в протокола за използване на АТСС / с.Средище,
ул.“Добруджа“, до ЗК „***“ /, поради което процесуалните изисквания са спазени,
а преценката за точно приложение на материалния закон не е ограничена. Същата
локация е обективирана и в снимковия материал, което сочи, че визираните
географски координати определят именно тази точка от земната повърхност. Информацията,
събрана по делото безспорно доказва, че участъка от пътя, където е било извършено
процесното нарушение попада в границите на населеното място – с.Средище, обл.Силистра.
В този аспект описанието на мястото на нарушението е повече от достатъчно от
гледна точка императивното изискване за означаването му в съдържанието на АУАН
и НП, за установяване и доказване на действащия скоростен режим в съответния
пътен участък, и за упражняване правото на защита.
Няма нарушение и на изискването за съставянето на
протокола за използване на АТСС, тъй като видно от приложеното копие от същия
е, че той е бил съставен в деня на използването на съответното АТСС-
21.10.2022г. Данните от него, ведно със статичните изображения/ видеозаписи са
били свалени от служител на ОДМВР-Силистра на 24.10.2022г. за което се е
подписал и друг служител от ведомството като „проверил“. Факта, че протокола е
бил заведен от 27.10.2022г. не дава основание да се приеме, че същия е бил съставен
на тази дата или на датата 24.10.2022г., тъй като са налице множество подписи в
протокола и за съда не съществува никакво съмнение в неговата автентичност. Компетентността
на полицейския служител, изготвил протокола за използване на АТСС да
осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по пътищата
със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС
"АНД", не е оспорена и е сред определените длъжностни лица да
извършват тези дейности. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. и е подписан от същия полицейски служител, който с
полагането на подписа си е и декларирал, че автоматизираното техническо
средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните
предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация,
че е преминало метрологична проверка и е годно за експлоатация.
По отношение административното наказване, съдебния
състав е счел, че АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил административно-наказателната
разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено
нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Наложеното наказание е прецизирано
съобразно правилата на ЗАНН и НПК, като е направена и необходимата привръзка
със съответната хипотеза от основния състав на нарушението, а именно с тази на чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
Както се посочи, с ЕФ е следвало отговорността на касатора
да бъде ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая касаторът Д. е
наказан на основание разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Тя предвижда
по-тежко наказание за повторно извършено нарушение по ал.1, ал.2 и 3 на същата
разпоредба, а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното нарушение,
а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – и кумулативно наказание лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство за срок 3 месеца. Както се посочи,
приложената административно-наказателна разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП е обвързана
със съответната хипотеза по ал.1, т.6 от ЗДвП , като описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в съдържанието на
издадения АУАН и НП /превишаване на скоростта в населено място и стойността на
конкретното превишение, изчислено коректно на база измерената скорост / 105
км/ч., намалена с допустимата грешка при измерването/, ясно сочат, че касатора Д.
е наказан за повторно извършено нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,
наказуемо с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. Двойният размер на глобата съответства на
наложената с обжалваното НП.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е
нарушението, извършено в 1-годишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в 2-годишен
срок, от влизането в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила ЕФ се смята
за влязло в сила НП, т.е. влезлия в сила на 15.09.2022г. ЕФ серия К, № 6216807,
издаден от ОДМВР-Варна, има силата на влязло в сила НП. Визираният в
обстоятелствената част на НП акт, обосноваващ повторността /ЕФ за налагане на
глоба за нарушение, установено с АТСС серия К, № 6216807 е приет като писмено
доказателство по делото. От съдържанието му се установява, че с него на
основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр.с ал.1, т.4 от ЗДвП касаторът Д.
е наказан за същото по вид нарушение - превишаване на разрешена за населено
място скорост, както и че е влязъл в сила на 15.09.2022 г., предвид направената
справка в АИС АНД. Следователно процесното нарушение, извършено на 21.10.2022г.,
попада в рамките на 1-годишния срок по § 6, т.33 от ЗДвП и е повторно извършено.
Процесното нарушение е било извършено повторно и по
смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ЗАНН във връзка с ал.1, т.6 на същия параграф. Както
бе посочено и по-горе от събраните по делото доказателства, и по-конкретно от
приложената от страна на АНО справка за нарушител, безспорно се установява, че касаторът
е бил санкциониран с влязъл в сила ЕФ, за извършено от него нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и наложено му наказание на основани е
чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и в случая са налице
законовите основания за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 182, ал.
4 от ЗДвП.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти
правилно са подведени от АНО под нормата на чл.182, ал.4 във вр ал.1, т.6 от ЗДвП , тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно
отговорността на нарушителя е ангажирана на основание този по-тежко
квалифициран състав на нарушението.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното
поле на чл.28 от ЗАНН, предвид изричната забрана, визирана в разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП.
За констатираното нарушение – превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място, извършено повторно, санкцията
се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.4 във вр. ал.1 от ЗДвП, а именно двоен
размер на предвидената за съответното нарушение глоба, индивидуализирана в
зависимост от стойността на превишението на скоростта, а за повторно нарушение
по ал.1, т.6 / където попада и нарушението, извършено от касатора/ и ал.3, т.6
- предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок 3 месеца. В случая
скоростта е превишена с 55 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението
е приложима санкцията по т.6 от визираната разпоредба. Последната предвижда за
превишаване над 50 km/h - глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.
Настоящата
инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни.
Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни
съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства, както и всички наведени възражения от наказаното лице. Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Както е приел въззивният
съд нормата е специална и изключва прилагането на общите правила и ред за
установяване на адм.нарушения и за налагане на административни наказания по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Но тъй като след извършена проверка на нарушението и
неговата съпоставка с АИС е било установено, че нарушението е било извършено
повторно и следва спрямо касатора да се наложи и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“, то нарушението не е било санкционирано с електронен фиш, а
по реда на чл.42 и сл. от ЗАНН, т.е. чрез съставянето на АУАН и на НП, въз
основа на него.
По възраженията за наличието на пътен знак до АТСС в
касационната жалба. Съдебният състав приема същите за неоснователни, тъй като
за наличието на ограничение в скоростта на движение в населено място
законодателят не е предвидил поставяне на пътен знак, а за такъв служат
табелите с изписване на населеното място. В случая видно от л. 25 от
приложеното НАХД № 46/ 2023 г. по описа на РС – Силистра е, че АТСС е поставено
в населено място. Отделно от това е записано с.Средище, ул.“Добруджа“, до ЗК „***“.
В хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на нарушителя. Не са налице материално-правните предпоставки за
приложение на чл.
28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването на
нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наказанието е определено в
абсолютен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по
чл.27, ал.2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП ,
каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т. е. 1500 лева, каквото е
наложено на касатора на основание чл.182, ал.4 от същия закон. Намаляване на
наказанието под законово установения размер законът не допуска в случая.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че
постановения съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
При изхода на оспорването касаторът следва да
възстанови на АНО направените по делото разноски в размер на 80 лв. за юрк.
възнаграждение, определено по реда на чл. 27е от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/08.08.2023 г., постановено
по НАХД № 348/ 2023 г. по описа на РС – Силистра.
ОСЪЖДА Д.В.Д. ЕГН **********
*** да възстанови на ОД МВР – Силистра 80 лв. за юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..