Р Е Ш
Е Н И Е №
260244
гр. Пловдив, 16.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти
н.с., в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА
ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №6363/2020г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3750695, с който на Е.Ц.К., ЕГН:**********,
е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката
в депозираната жалба моли да бъде отменен обжалваният електронен фиш. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призована, не се явява, но се представлява от
процесуален представител – адв. М.Р., който поддържа жалбата и прави същото
искане. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателката
е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за
нарушение, извършено на 19.06.2020г. в 08.23ч. на път ІІ - 64 км.50 в посока от с. Труд към гр. Пловдив,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №529, за
превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч при управление на МПС, лек автомобил
марка „Мазда ЦХ 3“ с рег.№***. Лекият автомобил се движел в извън населеното
място с 92 км/ч при разрешена скорост до 60 км/ч по въведеното ограничение на
скоростта с пътен знак В26. Скоростта от 92 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от
отчетената от автоматизираното техническо средство от 95 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението
било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M №529, мобилно по своя
характер, преминало през съответната проверка /видно от приложеното като
доказателство заверено копие на протокол №2-32-20 за последваща проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M/.
На
жалбоподателката, в качеството й на собственик на МПС – то, е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателката не е посочила лице, което да е било водач на това МПС по време
на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против
нея електронен фиш.
Фактите
се установяват от всички приложени по делото писмени доказателства.
По
делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателката административно нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същата се е движила със скорост от 92 км/ч при разрешена извън
населено място скорост до 60 км/ч. по въведено ограничение с пътен знак В26. Същата,
като собственик на моторното превозно средство, не е посочила лице, което да е
било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да
обжалва така издадения против нея ЕФ. Електронният фиш правилно е издаден по
отношение на жалбоподателката като собственик на процесното МПС, доколкото от
данните по делото не се установява последната да се е възползвала от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Нарушението
е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR1-M 529, в съответен клип, в който скоростта била отразена като 95
км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача, за което е прието, че последният се е движел с 92 км/ч. По делото е
наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението. За техническото
средство е бил издаден и протокол №2-32-20 за последваща проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M.
Съгласно
разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в
случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени
изискванията на посочената Наредба. Използваното техническо средство представлява
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M.
Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл.10, ал.1 от Наредбата, то
за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението към Наредбата. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от
Наредбата, като в случая за използваното мобилно АТСС за контрол е бил попълнен
протокол. В същия отразените данни съответстват на процесното време и място, на
номера на статичното изображение, режим на измерване и задействие, информация
за ограничение с пътен знак и разстоянието от него до АТСС, данни за служебния
автомобил и подпис на контролния орган.
При
извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш не
съдържа с нужната яснота всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Действително
посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният
час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и лицето,
което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, размерът на
глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Не са посочени
обаче с нужната яснота нарушените разпоредби и описание на нарушението. От
доказателствата по делото категорично се установява, че нарушението се изразява
в превишаване на разрешената скорост от 60 км/ч по въведеното ограничение на
скоростта с пътен знак В26 при управление на МПС в извън населено място. Процесният електронен фиш обаче не съдържа
описание на фактите, свързани с това дали нарушението е извършено в населено
или в извън населено място. Безспорно ЕФ следва да съдържа всички факти и
обстоятелства, включени в състава на нарушението, доколкото само по този начин
надлежно се въвеждат в предмета на доказване и е недопустимо същите да бъдат
установявани единствено и само от доказателствата по делото. Изложената
празнота при описание на изпълнителното деяние в атакувания ЕФ е довела до
нарушаване на правото на защита на подведения под отговорност субект и
възпрепятства възможността му да разбере какво му е вменено и срещу какви факти
следва да организира защитата си своевременно и в пълнота. Наред с това
посочената нарушена разпоредба на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП /в
случая касаеща превишаване на разрешената максимална скорост в извън населено
място при въведено ограничение с пътен знак/ е в директно противоречие с
посочената санкционна разпоредба на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
/касаеща санкция за превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място/. Поради тези съображения съдът намира разглеждания ЕФ за издаден в противоречие
с процесуалните правила, поради което следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
С оглед изхода от спора, съдът счита за
основателно направеното в жалбата искане за присъждане в полза на страната на
сторените от нея разноски по делото за заплатена адвокатско възнаграждение,
поради което искането следва да бъде уважено. Доколкото жалбоподателя е
ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер на 200 лева за
адвокатски хонорар, която кореспондира с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
съдът счита, че следва да уважи в пълен размер претенцията на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия
К №3750695, с който на Е.Ц.К., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ц.К., ЕГН:********** сумата
в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща сторените разноски за процесуално
представителство. Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ